Присъда по дело №3073/2024 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ КЪМ Присъда № 34/24.02.2025 година по НОХД № 3073/2024 г. на БРС.

Бургаска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по ДП № 1/2023 г. по описа
на 01 РУ на МВР - Бургас, пор. № 14/2023 г. по описа на Районна прокуратура Бургас, с
който е повдигнато обвинение срещу М. Б., ЕГН **********, родена на *** в ***, гражданка
на ***, с паспорт № *** издаден на *** от ***, неосъждана, ***, за това, че на 31.12.2022 г.,
в гр. Бургас, ***, е управлявала МПС - л.а. *** per. № ***, с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,34 на хиляда, установено по надлежния ред с
протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта №
6/04.01.2023г. на с-р БНТЛ при ОДМВР Бургас - престъпление по чл. 343б ал.1 от НК.
В разпоредително заседание защитникът на подсъдимата посочи, че са налице
съществени процесуални нарушения, довели до накърняване правата на подс.Б., изразяващи
се в събирането и оценката на конкретни доказателства, поради което предложи съдебното
производство да се прекрати, а делото да се върне на прокурора за отстраняването им.
Алтернативно е направено искане производство по делото да протече по общия ред.
С определение от 21.10.2024г. в с.з. съдът се произнесе по въпросите, предвидени в
чл. 248 НПК и прие, че в хода на досъдебното производство не е допуснато отстранимо
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на
процесуалните права на подсъдимата и насрочи заседание за разглеждане на делото по
общия ред.
В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа обвинението,
за което е предадена на съд подсъдимата, като посочва, че от събраните по делото
доказателства безспорно се установява описаната в обвинителния акт фактическа
обстановка. Подробно акцентира върху показанията на разпитаните полицейски служители,
които се подкрепят и от останалите доказателства. Счита, че дори и подсъдимата да е
употребила лекарства съдържащи алкохол, то е следвало да не управлява автомобил, тъй
като тя самата е знаела за съдържанието на тези медикаменти. Предлага се да бъде
определено наказание "лишаване от свобода" в размер на две години, което да бъде
отложено за изпитателен срок от три години, както и кумулативно да и бъде наложено
наказание глоба в размер на 600 лв. и да бъде лишена от право да управлява МПС за срок от
две години и шест месеца. Предлага да и се възложат сторените по делото разноски.
Защитникът на подсъдимата Б. - адв. К. от АК-София, счита, че от събраните гласни
и писмени доказателства в хода на проведеното наказателно производство не са налице
годни такива, които по безспорен начин да установяват съставомерност на деянието, за което
е привлечена неговата подзащитна. Счита, че са налице процесуални нарушения още в хода
на тестването на подсъдимата с Дрегер и даването на кръвна проба. В тази връзка акцентира
на показанията на полицейските служители като счита, че казаното от тях не следва да се
взема в предвид. Твърди, че правата на Б. са били силно ограничени, поради отказа на
проверяващите да и назначат преводач. Счита, че химическата експертиза е опорочена, тъй
като не е посочен метода на извършване на химически анализ на пробите от кръв, а била
отразена само една величина. Твърди, че подсъдимата при нейното задържане е използвала
поради редица заболявания украинското лекарството „Корвалол“ - 2 флакона по 25 мл,
което е с високо съдържание на етанол и етилбромизовалерианат, в комибнация с други
лекарства, за които също се съобщава при задържането. Независимо от становището на
вещото лице-фармаколог, счита, че следва да бъде използван друг научен метод, по който да
бъде изчислена концентрацията на алкохол в кръвта, а именно по метода на Ерик Матео
Прохе. Приема, че комбинацията от емоционалното и физиологическо състояние на
подсъдимата в съвкупност с лекарствата, които се съобщава, че е приела, е възможно да
даде този резултат. В заключение предлага подсъдимата Б. да бъде призната за невиновна и
оправдана по така повдигнатото и обвинение.
Подсъдимата Б. счита, че по делото са извършени множество нарушения на правата
и, моли да бъде постановено едно справедливо решение.
1

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимата Б. – ***ска гражданка била постоянно пребиваващ чужденец в страната.
Тя и св.Б. били съпрузи към края на 2022г. Подсъдимата използвала за предвижване в града
автомобила на съпруга си марка *** peг. № *** На 31.12.2022 г., малко преди полунощ около
23,00 часа, Б., управлявала въпросното МПС в гр. Бургас, по ул. ***, като пътувала сама.
Движейки се по улицата тя не се съобразила със знаковата сигнализация и пътната
маркировка по улицата. По това време на същото място се намирал и св.Д., който
управлявал таксиметров автомобил марка *** per. № *** и се движел в посока за Бар Нептун
в Морската градина. Св.Д. забелязал, че идващият срещу него автомобил, се движел в
нарушение на правилата срещу него и намалил скоростта за да предотврати ПТП. В това
време подс.Б. смъкнала предното стъкло на управлявания от нея автомобил и изрекла
обидни думи спрямо св.Д. на руски език. Той забелязал, че подс.Б. се държи неадекватно и я
помолил да се отбие в ляво, тъй като била влязла в насрещното движение, за да може да
премине и да закара клиента си. Б. отвърнала, че не желае да отбива, а следва св. Д. да се
върне, за да се разминат двата автомобила. При това положение той преценил, че следва да
се обади на органите на реда, тъй като в това си състояние подсъдимата би могла да
осъществи ПТП и да пострада някой. След обаждането му на ЕЕН 112 подс.М. Б. отбила
управлявания от нея лек автомобил, като по този начин освободила пътното платно, за да
може св. Д. да премине. Той се качил в таксиметровия си автомобил и потеглил с клиента си.
След позвъняването на св.Д. на ЕЕН 112 на място бил изпратен патрулен автомобил с
полицейските служители - св.Н. П. и св.Д. Г., двамата служители в сектор „Пътна Полиция“
при ОДМВР - Бургас. При пристигането си на ул. ***, гр. Бургас, в посока ***, двамата
служители на реда видели управлявания от М. Б. автомобил да извършва маневри по
улицата, като правела едновременно движения напред и назад, като при всяка маневра
изминавал разстояние от един до два метра и спирала рязко. Св. П. като водач на
полицейския автомобил решил да спре на няколко метра от управлявания от Б. автомобил,
тъй като преценил, че тя може да допусне пътнотранспортно произшествие. В това време П.
подал звуков и светлинен сигнал на Б. да преустанови управлението на автомобила си и да
изчака за извършване на проверка. Свидетелите П. и Г. се приближили до Б., поискали и
документи за самоличност за да я установят. Полицейските служители обяснили на подс. Б.,
че ще й бъде извършена проверка за употреба на алкохол. Тя им заявила, че ще направи
теста, но само след като на място дойде съпругът й - св. Ж. Б.. Тя му се обадила и докато го
чакали да дойде Б. направила опит да потегли с автомобила си, поради което полицейските
служители извадили и взели ключовете от контактния ключ на автомобила. След
пристигането на св. Ж. Б. и провеждането на разговор между тях, подсъдимата била
тествана с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARBB 0029, като
проверката установила съдържание в издишания от нея въздух алкохол 2,79 на хиляда. На Б.
бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия АД, бл. № 485916 и
връчен талон за изследване № 136873 с необходимия брой стикери. Подс. Б. оспорила
показанията на техническото средство и отказала да подпише АУАН. Като свидетел на
отказа станал и вписаният като такъв в акта св. В. Д. - полицейски служител при 05 РУ на
МВР - Бургас. При това положение Б. била отведена в УМБАЛ Бургас, за да даде кръвна
проба. В лечебното заведение тя дала кръвна проба, като й бил извършен и медицински
преглед. Самата кръвна проба била взета от св. В. Д. и транспортирана с хладилна чанта по
предвидения ред. Б. била задържана за 24ч. с полицейска заповед за изясняване на случая.
В последствие след изготвянето на съдебно - химическата експертиза по протокол №
6/04.01.2023 г. по описа на БНТЛ при ОДМВР - Бургас в кръвната проба на подс. Б. била
отчетена концентрация на алкохол в кръвта от 2,34 промила на хиляда. При това положение
на подсъдимата било повдигнато обвинение за управление на МПС с концентрация на
алкохол в кръвта именно с 2,34 промила.
2

По доказателствата:
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно:
от показанията на разпитаните свидетели Н. П., Д. Г., Д. Д., Ж. Б., В. Д., обясненията на
подсъдимата – в отделни части, съдебно-химическа експертиза, съдебно-психологическа
експертиза, съдебно-фармакологична експертиза, АУАН серия АД, бл. № 485916 от
31.12.2022г., протокол за медицинско изследване, медицински документи за преглед, талон
за медицинско изследване, справка за съдимост, справка за нарушител/водач, както и от
другите писмени доказателства събрани по досъдебното производство.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетел Д., който управлявайки своя
таксиметров автомобил, първоначално е забелязал движението на автомобила на
подсъдимата по ул.*** в гр.Бургас. Наложило се този свидетел да спре управлявания от него
автомобил, тъй като подс.Б. се движела в насрещното движение. Св.Д. посочи, че е направил
знак с ръка на Б. да премине, но тя продължила да стои по средата на пътя, което наложило
той да излезе от неговия автомобил и да я помоли да се измести, за да може да продължи. В
този момент Б. започнала да го обижда и не се отместила. Свидетелят Д. си помислил, че
може да е употребила алкохол или упойващи вещества и позвънил на ЕЕН 112. След това
подс.Б. преместила автомобила си и св.Диамндиев преминал. В последствие на място
пристигнал патрул на 01 РУ. Показанията му са последователни и се кредитират с доверие,
тъй като този свидетел е случаен гражданин и е незаинтересован от крайния изход.
Показанията на разпитаните полицейски служители, които са извършили проверката
на 31.12.2022 г. са последователни, логични и непротиворечиви и водят до установяване на
едни и същи факти. Липсва основание да се приеме, че същите по някакъв начин са
заинтересовани от изхода на делото или са предубедени спрямо подсъдимата, както тя
твърди. Свидетелите Г., Д. и П. в своите показания разкриха фактическа обстановка,
идентична с тази, изложена в обвинителния акт на прокурора. И тримата полицейски
служители ясно описват какво е било поведението на подсъдимата Б. по време на
проверката. Свидетелите П. и Г. ясно си спомнят, че Б. е била в автомобила и е спряна със
звуков и светлинен сигнал. Проверката е била по повод подаден сигнал от свидетеля Д.,
касаеща поведението на Б., а именно движела се в насрещната лента за движение, като
автомобилът правел резки маневри. При първоначалната проверка двамата полицейски
служители П. и Г. са констатирали, че поведението на Б. е неадекватно и видимо не е била в
кондиция. И двамата заявиха, че се усъмнили, че тя е употребила алкохол поради което Б.
била поканена да направили тест с дрегер. Тя помолила да бъде извикан съпругът и св.Б..
Докато го чакали тя се опитала да запали автомобила и да напусне местопроизшествието,
което наложило напълно адекватната реакция на полицейските служители, които изгасили
нейния автомобил и й взели ключа от таблото, тъй като в това си състояние тя е могла да
извърши общественоопасно деяние. Б. се опитала по всякакъв начин да осуети проверката и
да не бъде тествана, тъй като ясно е съзнавала че е употребила алкохол. След пристигането
на св.Б., подсъдимата се съгласила да бъде тествана, като първоначалните показания на
дрегера показали 2,79 промила. В тази връзка съдът не приема възраженията на
подсъдимата, че полицейските служители са превишили правомощията си – напротив, те
съвестно са изпълнили служебните си задължения и са предотвратили настъпването на
други вредни последици. Агресивното поведение на подсъдимата спрямо служителите на
реда продължило и в УМБАЛ Бургас. Видно от показанията на свидетеля Д., който е откарал
подсъдимата до болничното заведение, тя е отказала да подпише съставения й акт. Твърдяла
е, че има редица заболявания, но впоследствие след направен преглед от лекар се
установило, че няма пречки същата да бъде задържана и с нея да се извършват процесуално-
следствени действия. Съдът кредитира и прочетените по реда на чл. 281 от НПК техни
показания, тъй като е разбираемо да имат липса на спомен относно конкретни моменти,
предвид спецификата на работата им, която е свързана с ежедневно извършване на подобен
тип проверки.
3

Следва да се кредитират и показанията на св.Б., който към настоящия момент е бивш
съпруг на подсъдимата. Разпитан в с.з. той заяви какво е било цялостното състояние на
подсъдимата, какви лекарства е приемала за да лекува заболяванията си. Посочва, че
придружил подсъдимата до УМБАЛ, където е била взета кръвната проба, както и че се е
наложило да и превежда част от изготвените от полицейските служители документи.
Съдът кредитира изцяло и заключенията на изготвените по делото експертизи, които
са отговорили пълно, ясно и точно на поставените въпроси и дават категорично становище
по поставените задачи.
След оспорване на показанията на дрегера от подс.Б. и след вземане на кръв за
изследване в хода на досъдебното производство била назначена химическа експертиза за
определяне концентрацията на алкохол в кръвта. От заключението на вещото лице Т. е
видно, че в изследваната проба кръв чрез газхроматографския метод се доказва съдържание
на етилов алкохол от 2,34 промила. Заключението е изготвено от компетентно лице,
притежаващо нужните знания в съответната област, използваният метод е общоприет,
поради което съдът приема, че в действителност подсъдимата Б. е управлявала автомобила
точно с тази концентрация на алкохол в кръвта.
От изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-психологична
експертиза от клиничен психолог се установява, че психосоматичният статус на
подсъдимата Б. непосредствено преди спирането й за проверка от страна на полицейските
служители на инкриминираната дата е бил неориентиран, агресивен и напрегнат. По време
на проверката е регистрирано замайване, нестабилно ходене, загуба на контрол, забавени
реакции и агресивно поведение. Вещото лице Й. е посочила, че това й поведение не може да
се каже със сигурност дали е в резултат на употребата на голямо количество алкохол или
предозиране с лекарства, съдържащи алкохол. Прието е, че подсъдимата Б. е свръхактивна
към който и да било реален проблем. Вещото лице приема, че тя е егоцентрична и притежава
склонност за преувеличаване на физическите си проблеми и здравословното си състояние,
постоянно е сърдита, възмущаваща се, подозрителна и отправяща критики към всеки.
Посочено е, че Б. се характеризира със самохвалство и самосъжаление и умело балансира
отношенията си с лица с различни характери. В допълнително зададени въпроси в съдебно
заседание към вещото лице по съдебно-психологичната експертиза, изрично се посочва, че
крайните изводи в заключението се базират въз основа на свидетелските показания от
досъдебното производство, както и в резултат на извършен тест за темперамент и характер
на лицето. Вещото лице посочва, че като клиничен психолог в отделението за
алкохолнозависими лица в ЦПЗ Бургас, може да потвърди, че поведението на Б. е такова,
съответстващо на лице, употребило алкохол. Този извод на вещото лице се подкрепя и от
показанията на св. Г. и св.П..
По искане на защитата в хода на съдебното следствие, съдът допусна изготвянето на
съдебно-фармакологична експертиза, която да отговори на въпросите какво количество
алкохол се съдържа в лекарството „Корвалол“, каквото подс.Б. твърди, че употребява; какви
външни симптоми биха се получили при комбинацията му с „Валидол“; какво поведение би
имало лицето вследствие на употребата на тези две лекарства и възможно ли е след
употребата на тези медикаменти да се отчете положителна проба за алкохол при тестване с
дрегер. От приетата съдебно-фармаколочигна експертиза на вещото лице проф. К. Г. от МУ
Варна е видно, че в лекарството „Корвалол“ се съдържа етанол. В цялата опаковка от
флакона е изчислено, че се съдържат 11 грама алкохол, което е еквивалентно на 277 мл. бира
или 117 мл. вино. Посочено е, че съвместната употреба на „Корвалол“ и „Валидол“ засилва
седативния ефект, изразяващ се в успокоително действие върху централната нервна система.
Поведението на лице, което е предозирало тези лекарства, е строго индивидуално. Вещото
лице е приело, че тъй като подсъдимата е била контактна, не може да се говори за тежко
отравяне с тези медикаменти. Крайният извод на експерта е, че при употребата на
„Корвалол“ може да се отчете положителна проба за алкохол, но при наличието на 11 грама
етанол в целия флакон, няма как да се отчетат такива високи показания, каквито е дала
подсъдимата. Вещото лице е изчислило, че ако е така, както заявява Б., а именно че е
4

употребила два флакона „Корвалол“, е приела общо 22 грама етанол, който при извършен
тест с дрегер би отчел концентрация на алкохол в кръвта от 0,6 до 0,7 промила. Отчетените
показания с дрегер от 2,79 промила и кръвна проба от 2,34 промила са значително по-високи
от тези, които биха се постигнали от използването на два флакона „Корвалол“, както твърди
подсъдимата. По тази причина и съдът приема, че освен двата флакона с медикамента
„Корвалол“, подсъдимата е употребила и значително количество алкохол, което е довело до
този висок резултат. В тази връзка възраженията и представляват защитна теза.
Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства, като същите са
изготвени по законовия ред и спрямо тях не бяха направени възражения.
Съдът кредитира и обясненията на подсъдимата, с изключение на частта, в която
посочва че не е употребила алкохол. Това твърдение се опроверга от заключенията и на
трите експертизи посочени по-горе.Във всички останали част обясненията на подсъдимата
съответстват на събрания доказателствен материал. При оценка достоверността обясненията
на подсъдимата съдът се ръководи от правилото, че освен средство за защита те са и важен
източник на доказателства, но като доказателствено средство същите следва да се ценят във
връзка с останалия доказателствен материал и с оглед на собствената им убедителност,
логичност и вътрешна последователност. Давайки обяснения по повдигнатите и обвинения
подс.Б. изрази своето отношение като оспорва изложената фактическа обстановка. Тя не е
длъжна да съдейства за изясняване на обективната истина и има процесуално право да дава
такива обяснения, каквито намери за необходимо, включително и неверни, както и да избере
момента, в който да ги депозират. В настоящия случай, по пътя на доказването със
съответните доказателства, събрани по реда на НПК, се установи неверността на
обясненията на подсъдимата, в частта, в която тя отрича да е употребявала алкохол преди да
се качи да управлява МПС-то, поради което и лансираните от нея версии в тази насока,
съдът прие за защитни, противоречащи на събрания доказателствен материал и като
неправдоподобни и недостоверни ги отхвърли. Следва да се отбележи, че в своите
обяснения подсъдимата изложи и факти нямащи отношение към така повдигнатите
обвинения, поради което няма да бъдат обсъждани.От съвкупната преценка на събраните в
хода на съдебното следствие доказателства, се установи фактическа обстановка идентична с
тази изложена от прокурора в обвинителния акт, като в обощение може да се каже, че на
практика целият доказателствен материал е еднопосочен.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в
извършване на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението.
Съставът намира, че от доказателствата по делото безспорно се установява, че
подсъдимата Б. на 31.12.2022 г., в гр. Бургас, ***, е управлявала МПС - л.а. *** per. № ***, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,34 на хиляда, установено
по надлежния ред с протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на
алкохол в кръвта № 6/04.01.2023г. на с-р БНТЛ при ОДМВР Бургас - престъпление по чл. 343
б, ал. 1 от НК.
На първо място от обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението се
изразява в "управление" на МПС. Съдът счита, че действията на подсъдимата по
привеждане на автомобила в движение и придвижването му в пространството в гр. Бургас,
по ул.*** представлява "управление" на МПС по смисъла на закона. В тази връзка съдът
отчита и задължителните указания на ВС, дадени в т. 2а на ППВС № 1/1983 г., според които
понятието "управление", включва всички действия или бездействия с механизмите и
приборите на превозното средство, независимо дали превозното средство се намира в покой
или в движение. Св.Д. заяви, че лично е видял подсъдимата да управлява автомобила, като
това са забелязали и пристигналите на място полицейски служители.На следващо място от
обективна страна, няма спор, че автомобила, който подсъдимата е управлявала, е "моторно
5

превозно средство" по смисъла на § 6, т. 11 на Закона за движението по пътищата, доколкото
е снабдено с двигател за придвижване и не е релсово превозно средство.
За да бъде престъпно поведението на подсъдимата, законът изисква управлението на
МПС да се осъществява с определена концентрация на алкохол в кръвта - над 1,2 на хиляда.
Съставът намира, че по надлежния ред е била установена концентрация на алкохол в кръвта
на подсъдимата от 2,34 на хиляда. Спазени са всички изисквания на Наредба № 1 за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, като подсъдимата след оспорване на резултата на дрегера доброволно е
дала кръвна проба, която е била предмет на изследване на приетата химическа експертиза.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина "пряк умисъл"
по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, доколкото подсъдимата е съзнавала обществено опасния
характер на деянието си, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала
настъпването им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от подсъдимата, че
е употребил алкохол, както и че с действията си тя привежда в движение лекия автомобил и
го предвижва в пространството, но въпреки това от волева страна е искала да управлява
МПС-то и то след като е употребил алкохол. Тя самата заяви, че е знаела, че въпросният
медикамент Корвалол съдържа етанол, но въпреки това и след допълнителна употреба на
алкохол е привела автомобила в движение. От всеки средностатистически гражданин се
очаква да знае, че при управление на МПС след употреба на алкохол, при евентуална
проверка от страна на контролните органи ще бъде отчетена положителна проба. Отделно от
това едно такова поведение би могло да доведе до общественоопасен резултат и да пострадат
случайни граждани.
По вида и размера на наказанието:
За извършеното от подсъдимата престъпление законът предвижда наказание
"лишаване от свобода" от една до три години, глоба от 200 до 1000 лева, както и наказание
"лишаване от право да се управлява МПС".
При индивидуализацията на наказателната отговорност съдът определи наказанието
при прилагане на чл. 54, ал. 1 НК, тъй като намери, че в случая не са налице многобройни
или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да водят до
приложението на чл. 55 НК.
Като отегчаващо отговорността на подсъдимата обстоятелство, съдът отчете, че
отчетената концентрация надхвърля многократно минимално изискуемата за
съставомерността на деянието.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът съобрази, че към датата на
извършване на престъплението същата е била с чисто съдебно минало, без каквито и да е
данни за извършени до момента противоправни прояви. Не може да се подмине
обстоятелството, че Б. има примерно процесуално поведение, като не е станала повод за
излишно отлагане на делото. Всичко това кара съдът да приеме, че подсъдимата е лице с
ниска степен на обществена опасност, като настоящето деяние е инцидентна проява в
живота и.
При превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът намира, че
адекватно за постигане на залегналите в закона цели се явява наказание "лишаване от
свобода" към минимално предвидения в закона размер от една година. Предвид размера на
наказанието лишаване от свобода, съдът намира, че наказание глоба, също в минимален
размер от 200 лева, е достатъчен да допринесе за поправянето и превъзпитанието на
подсъдимата.
Съдът счита, че така индивидуализираното наказание в пълнота би могло да постигне
целите по чл. 36, ал. 1 НК, като едновременно ще способства за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимата и наред с това ще и въздейства предупредително и
възпиращо. Освен всичко горепосочено, с така определеното наказание биха се постигнали
и целите на генералната превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително и
върху другите членове на обществото.
6

Настоящият състав счита, че за постигане на горните цели и преди всичко за
поправянето на подсъдимата не е необходимо наложеното наказание да се изтърпи
ефективно, доколкото настоящето деяние се явява изолиран случай в живота и. Налице са и
останалите предпоставки по чл. 66, ал. 1 НК, доколкото към момента на извършване на
деянието подс. Б. не е била осъждана на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер, а срокът на наложеното наказание е до три години лишаване от свобода, поради
което и съдът счита, че изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода, следва
да бъде отложено за срок от три години, считано от влизане в сила на настоящата присъда.
Съгласно разпоредбата на чл. чл. 343г, вр. с чл. 343б, ал. 1, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от
НК – когато признае подсъдимия за виновен, съдът във всички случаи следва да му наложи и
наказание "Лишаване от право". При определяне на конкретния срок, през който тя следва да
бъде лишена от това право, съдът отчита, че управлението на МПС след употреба на
алкохол, потенциално застрашава живота и здравето на всички участници в движението.
Всичко това кара съдът да приеме, че времето, през което подсъдимата следва да се лиши от
възможността да управлява МПС следва да е в размер по-голям от размера на наказанието
„лишаване от свобода“, а именно една година и шест месеца, който срок по мнение на
настоящия състав се явява съразмерен на обществената опасност на извършеното и
извършителя.
Накрая, за пълнота следва да се посочи, че към датата на процесното деяние
31.12.2022 г., не е била в сила разпоредбата на чл.343б, ал. 5 от НК, която предвижда
отнемане на управляваното МПС, респ. присъждане на неговата равностойност, при
извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, поради което и съдът не приложи тази
разпоредба.
По разноските:
По отношение на разноските, съдът осъди на основание чл. 189, ал.3 НПК
подсъдимата, да заплати по сметка на ОД на МВР-Бургас направените по делото разноски в
досъдебното производство в размер на 615,13 лв. Също така, подс.Б. дължи да заплати и
сторените в съдебното производство разноски в размер на общо 733 лв. Подсъдимата дължи
на основание чл. 190, ал. 2 от НПК да заплати и 5 лева държавна такса за служебно издаване
на един брой изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд-гр. Бургас.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи на страните за изготвянето на мотивите.

7

Номер на акта:	34
Дата:	24 февруари 2025 г. (в сила от 24 февруари 2025 г.)
Съдия:	Анатоли Йорданов Бобоков

Дело:	20242120203073
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	30 юли 2024 г.

Присъда по дело №3073/2024 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите