№ 18809
гр. София, 19.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.ОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20251110107733 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
В Софийски районен съд е постъпила искова молба, подадена от И. М. Ц., с
която срещу „Ц.Г.М.“ ЕАД е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 49,
вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 6350 лева, ведно със законната лихва от
***** г., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
влошаване на здравето на ищеца (посттравматичен стрес, страх, вегетативна
лабилност, психомоторно силно напрежение), които ищецът претърпял в резултат
от поведението на служители на ответното дружество, които на посочената дата
вдигнали лек автомобил „*****“, рег. № ***** с него вътре с товарен автомобил
тип „*****“ в гр. *****.
С исковата молба ищецът твърди, че на посочените дата и място се намирал
в лекия автомобил „*****“, последният със запален двигател и затворени
прозорци, когато две лица се приближили до автомобила и натоварили същия на
специализирания автомобил, докато ищецът бил вътре. Твърди автомобилът да е
бил спрял така, че да не може той да излезе. При спускането на лекия автомобил на
платформата същият силно се разклатил, ищецът ударил главата си в купето на
собственото си МПС. Ищецът, обезумял от страх (от височини и тъй като мислел,
че е отвлечен), се обадил на тел.112, като на място дошли служители ***** РУ –
*****, които съдействали за сваляне на лекия автомобил от платформата. Твърди
по време на натоварването в резултат от удара по главата да е получил: оток,
кръвонасядане и охлузвания в лявата слепоочна област на главата, като ударът по
главата застрашил живота му. Освен това му повлиял негативно, тъй като трудно се
концентрирал, започнал да изпитва периодични болки в главата, които преди удара
никога не е имал. Будел се от болки в главата, страдал от безсъние, изпитвал страх
да не се повтори инцидента и страх от шофиране, изпаднал в депресия, посещавал
1
психиатър и пиел лекарства за нервите. Бил диагностициран, че страда от
тревожност, психично разстройство, дължащо се на емоционален стрес,
посттравматичен стрес, каквито били действията на служители на ответника. В
резултат от същите ищецът твърди да е станал по-затворен, дистанцирал се от
хората, което затруднявало адвокатската му професия и по този начин
работоспособността му била намалена. Позовава се на мотиви от прокурорско
постановление за прекратяване на образувано досъдебно производство по случая.
Развива подробни съображения относно отговорността на ответника по реда на чл.
49 ЗЗД, тъй като служителите му не били спазили задълженията, вменени им с
длъжностните характеристики, както и инструкцията за безопасно и безаварийно
прилагане на специализираното техническо средство за принудително преместване
на моторното превозно средство. Счита, че исковата сума би репарирала
причинените му неимуществени вреди. Моли за уважаване на иска и за
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който изцяло оспорва
предявения иск по основание и размер. Поддържа, че в процесния случай е
констатирано нарушение на правилата за паркиране на автомобила, процесното
МПС е пречело на движението, с оглед което и са предприети действия на
служители на ответника по репатрирането му. Изготвен е бил снимков материал
преди репатрирането, което било тяхно задължение. От снимките се установявало,
че ищецът не е бил в автомобила, автомобилът не е бил със запален двигател, а
ищецът се е качил в същия след като служителите вече са започнали вдигането му с
цел качване на платформата. След като се качил в автомобила си, ищецът запалил
двигателя и отказал да слезе. Автомобилът бил качен на платформата и „*****ът“
бил изместен, за да не пречи на движението. На място пристигнали служители
***** РУ, ищецът заплатил дължимата сума и колата му е била свалена от
специализирания автомобил. Не отрича, че по отношение на двамата служители са
проведени дисциплинарни производства и същите са получили наказания
„забележка“. Поддържа, че действията на ищеца, който сам е решил да се качи в
автомобила си, са негов съзнателен избор и със същите последният е съпричинил
вредите, които твърди да са възникнали за него – те не биха настъпили, ако не е
предприел качване в автомобила. Въвежда възражения, че описаните в
представения документ от Клиника по съдебна медицина вреди, може да са
получени при друг механизъм и да са резултат от друго събитие. Оспорва иска и
като крайно завишен по размер. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на
разноски.
Софийски районен съд въз основа на съвкупна преценка на събраните в
хода на производството доказателства и във връзка с доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
С доклада си, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че на посочените в исковата молба дата и място, се е намирал в
спряло състояние лек автомобил „*****“, с рег. № *****, че същият е бил закачен
за специализиран автомобил за репатриране и е бил поставен на платформата на
същия, като към момента на поставянето му върху тази платформа, ищецът е бил
вътре в автомобила, че К. Е. и Ц. К. са служителите на ответното дружество, че на
последните е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ във връзка с
процесния случай.
Прието като доказателство е съдебномедицинско удостоверение № 504/2024
2
г., в което е отразено, че при извършен на ***** г. преглед на И. М. Ц., се
установило, че в лявата челна слепоочна област на главата, било налице бледо
синкаво кръвонасядане, съчетано с плътноват оток, на обща площ 4/3 см, като
централните зони на находката се наблюдавали набелязани, ограничени по размер
червеникави охлузвания, леко хлътнали под нивото на околната кожа, с размери
около 0,3/0,2 см. В заключение са констатирани оток, кръвонасядане и охлузвания
в лявата челно слепоочна област на главата, които травми били получени в
резултат действието на твърди тъпи предмети, като можели да се получат по време
и начин, както е съобщено от прегледаното лице – удар на лявата част на главата в
купето на автомобил. Съгласно удостоверението, травмите причинили на ищеца
болка и страдание.
По делото е представен документ от съдебнопсихиатрична консултация,
съгласно който е бил извършен преглед на 28.06.2024 г. на ищеца И. Ц., в хода на
който се установило наличие на тревожно състояние, отговарящо на
диагностичните критерии за остра реакция на емоционален стрес – психогенно
предизвикано психично разстройство, дължащо се на преживян емоционален
стрес. Преживяното от ищеца, довело до нарушение в неговото пълноценно
социално функциониране към момента, като в бъдеще била налице възможност
тези преживявания да персистират и да доведат до по-дълбоко разстройство в
емоциите и поведението на ищеца, без тези нарушения да са на болестно ниво.
Наблюдаваното при ищеца състояние отговаряло да е получено по време и начин,
както е съобщил.
С исковата молба от страна на ищеца е представен и документ относно
последващо извършена съдебно-психиатрична консултация от 16.07.2024 г., която
била необходима поради персистиране на психиатричните оплаквания на ищеца.
След анализ на резултатите от повторно проведеното изследване, при ищеца се
установили усложнения в симптоматиката на преживяната от него остра реакция
на емоционален стрес, преминала в тревожно депресивно разстройство с траен
характер и с елементи на посттравматичен стрес – непрекъснато оживяване в
съзнанието му на сцената на инцидента, водещо до задълбочаване на симптомите
на тревожното разстройство и нарушаващо тежко социалното и личностово
функциониране на ищеца. При последния било налице трайно избягване на
ситуации, наподобяващи инцидента, които влошавали неговото психично
състояние и адаптацията му в социума.
Обсъжданите два документа относно проведени от ищеца психиатрични
консултации по съществото си по мнение на настоящия съдебен представляват
изготвени извън процесуалния ред за това експертизи, с оглед което и не биха
могли да имат характера на годни доказателствени средства по смисъла на ГПК и
въз основа на същите съдът да прави изводи относно правнорелевантните за спора
факти.
Приложена по делото е и докладна записка, съставена от служители на МВР
относно получен сигнал за кола, вдигната от „*****“ на ***** г., в която се
посочва, че при пристигане на място в гр. ***** /срещу пицария „*****“/,
служители на Ц.Г.М. заявили на полицейските служители, че са вдигнали лек
автомобил „*****“ с рег. № *****, тъй като пречел на движението. Бил установен
и шофьорът на автомобила, който се намирал вътре в него, с работещ двигател
върху „*****а“. Ищецът заявил, че се намирал в автомобила си, а служителите от
ЦГМ вдигнали с „*****“ автомобила, като се опитали да го отвлекат.
3
Като доказателства по делото са приети Заповед № ***** г. относно
определяне реда и условията за контрол на неправилно паркирани пътни превозни
средства на територията на С.О., както и протокол на екипите за принудително
преместени ППС на ***** г., в който фигурира и автомобилът на ищеца. Съгласно
цитираната заповед на служителите на ЦГМ ЕАД се възлагат правомощия са
осъществяване на принудително преместване на автомобили, паркирани в
нарушение на правилата съгласно ЗДвП или на Наредбата за организация на
движението на територията на СО. Процесът на принудително преместване
съгласно т. 6, раздел II, включва натоварване или прикачване на ППС,
транспортиране и разтоварване на специализиран паркинг. Предивжда се веднага
след установяване на нарушението да се изготви снимков материал, отразяващ
същото. В тази връзка като веществени доказателства по делото да прието
фотоснимки, изготвени по реда на цитираната заповед, от които е видно, че
собственото на ищеца МПС с рег. № ***** на ***** г. в ***** ч е било паркирано в
участък с пътен знак, забраняващ спирането и паркирането на ППС,
непосредствено под който е била поставена указателна табела, че нарушителите се
отстраняват принудително от Ц.Г.М..
Като доказателства в настоящото производства са приети още инструкция за
работа на екипите за принудително преместване на ППС, утвърдена от
изпълнителния директор на общинското предприятие, както и списък на
служителите в сектор „Принудително преместване“, запознати с инструкцията за
работа на екипите за принудително преместване на ППС, сред които са и лицата К.
Л. Е. и Ц. Р. К., участвали в процесното преместване на автомобила на ищеца.
Ответникът е представил и като доказателства са приети длъжностни
характеристики за длъжностите „Шофьор платформа“ и „Оператор открита
платформа с повдигащо устройство“.
Като доказателства по делото са приложени доклад от директора на
дирекция „Паркиране и мобилност“, обяснения от К. Л. Е. /шофьор-платформа/ и
от Ц. Р. К. /оператор открита платформа с повдигащо устройство/, както и заповеди
за налагане на дисциплинарни наказания „забележки“ на посочените служители
поради допуснати нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в
неспазване на техническите и технологичните правила за работа и вменени
задължения съгласно длъжностните им характеристики, за това, че са повдигнали
автомобила на ищеца със самия ищец в ППС. В обясненията си, дадени в хода на
дисциплинарното производство, също прието като доказателства по делото, К. Е. е
посочил, че при започнато репатриране на ***** г. на процесния автомобил,
водачът се качил в същия и запалил двигателя като отказал да слезе. Предвид
пиковия час, през който се развило действието /около ***** ч./ както и мястото
/тясна улица/, било целесъобразно поставянето на автомобила на платформата на
специализирания такъв /“*****“/. Посочено е, че ако автомобилът следвало да се
върне на земята, била налице по-голяма вероятност да бъдат нанесени щети по
каросерията му, както и телесни увреждания на лицата от екипа и на водача.
Обясненията на Ц. К. са със сходно съдържание.
С постановление за отказ да се образува досъдебно производство от ***** г.
на прокурор при СРП, От същото става ясно, че ищецът е подал жалба във връзка
със случая ***** РУ на *****, като по същата прокуратурата е отказала да
образува досъдебно производство. Следва да се посочи, че констатациите на
прокурора при СРП, съдържащи се в представеното като доказателство
4
постановление за отказ от образуване на наказателно производство, не са
задължителни и същите не обвързват гражданския съд, сезиран с претенция,
почиваща на деликтната отговорност. Правомощия и задължение на съда, сезиран
с граждански иск, е да извърши самостоятелен анализ и преценка на събраните в
настоящото производство по реда на ГПК доказателства и да даде отговор на
въпроса реализиран ли е бил фактическият състав на непозволеното увреждане,
като изводите на прокурора в тази насока нямат никаква тежест или
доказателствена стойност.
В хода на съдебното дирене, проведено пред настоящата инстанция са
събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели.
От показанията на свидетеля Е. Б. С. /служител ***** РУ на *****/ се
установява, че същият се отзовал на сигнал относно паркиран автомобил на бул.
„*****“, като „*****ът“ вдигнал автомобила, заедно с намиращ се вътре човек. По
спомен на свидетеля, човекът излязъл от автомобила, когато последният бил вече
качен на репатрака; не му е било известно дали автомобилът е бил превозен от
друго място. Относно индивидуализацията на автомобила, свидетелят не посочва
конкретни детайли. Не си спомня и когато си е тръгнал от мястото, дали е имало
някой в автомобила.
От показанията на свидетелката М. Л. С. се установява, че същата е
възприела съдържание на видеоклипове, на които се виждало как от двете страни
на автомобил „*****“ се закачат колани, след което автомобилът се вдига.
Свидетелката видяла ищеца в същия ден, в който се осъществили процесните
събития, като забелязала оток, подутина в лявата част на челото и охлузвания
около лявото око. След това свидетелката отново е виждала ищеца, като забелязала
сълзене на лявото око, синина, която станала мораво червена, хематом, отляво на
челото и охлузвания покрай окото. Свидетелката е посочила още, че ищецът по
принцип бил много уравновесен и спокоен, с голяма юридически опит и практика,
а след този случай, поведението му се променило - станал затворен, бил стресиран,
на въпроси на свидетелката отвръщал, че не спи, не може да работи и да поема
клиенти. Отделно ищецът имал проблеми поради сълзенето на окото при работа с
компютър. На въпроси на съда, на какво се дължи настъпилата у ищеца промяна и
откъде свидетелката е наясно, че промяната е вследствие процесното събитие, е
предоставен отговор, че промяната била вследствие вдигането на автомобила на
ищеца заедно с него, като свидетелката задала въпрос на ищеца, който бил в
смисъл на какво се дължи негативната промяна у него, като той отговорил, че
причината била процесната случка. Отделно свидетелката била възприела при
посещения в кантората на ищеца разговори, в хода на които той заявявал, че не се
чувства добре. Този период продължил месеци /около 7-8/, като свидетелката е
виждала ищеца около 4-5 пъти всеки месец. В случаите, в които свидетелката е
посещавала кантората на ищеца, която се намирала на етаж четвърти, забелязала,
че ищецът не ползва асансьор, а когато го попитала защо се качва по стълбите
ищецът заявил, че се страхува от височини и не можел да се качи в асансьора.
Според свидетелските показания, страхът на ищеца от височини е съществувал и
преди случая, но след нея се засилил. Ищецът се качвал по стълби навсякъде,
където имало възможност да ползва асансьор. Окото му сълзяло непрекъснато,
отказвал да пише на компютър поради болки. Хематомът се разнесъл в рамките на
около месец, сълзенето продължило месеци /около 4-5/. Свидетелката посочва, че
с оглед на това, че с ищеца са свидетели по дела, водени от Европейската
5
прокуратура, както и че имало заплахи за живота им, тя гледайки клиповете от
процесното събитие, би си помислила, че някой иска да посегне на живота му.
Свидетелката отрича страхът на ищеца за живота му да е бил налице преди
случката от ***** г., която отнела спокойното му състояние. От показанията на
свидетелката се установява, че ищецът е посещавал психиатър, както и че самата
свидетелка го е посъветвала да потърси помощ, защото поведението му, стресът и
състоянието му, не били нормални.
Като свидетел по делото е разпитан и Ц. Р. К. /служител при ответника на
длъжност „оператор на платформа с повдигащо устройство“/, който е заявил, че си
спомня добре процесния случай, когато с колегата му К. Е. забелязали автомобил,
спрял в нарушение на правилата съгласно ЗДвП. Бил е изготвен снимков материал,
нарушението е било показано на съответен служител на С.О., който издал
разрешение за репатрирането на автомобила. Свидетелят е заявил, че винаги се
извършва оглед на автомобила преди да се предприемат действия по вдигането му,
като в случая и от снимковия материал било видно, че при констатиране на
нарушението не е имало човек в автомобила, а точно преди да започне вдигането,
като автомобилът бил закачен с колани, водачът се появил и се качил в автомобила,
който все още не бил вдигнат от земята. След като водачът се заключил вътре,
свидетелят и колегата му, обяснили, че следва да плати глоба в размер на 29 лева за
освобождаването на автомобила, като плащане или друга реакция не последвали,
след което автомобилът бил вдигнат на платформата. След като ищецът позвънил
***** РУ, се появили служители на МВР, които също му обяснили, че трябва да
плати такса, която ищецът платил. Свидетелят и колегата му носели униформи,
разполагали с баджове, които да ги идентифицират, а „*****ът“ имал стикери и
обозначения, че е на ЦГМ. Съгласно тези показания автомобилът, ползван от него
и колегата му, не е представлявал пречка да се отвори лявата шофьорска врата на
автомобила на ищеца. След като ищецът заплатил таксата, били предприети
действия по освобождаване на автомобила, ищецът слязъл сам от превозното
средство. Свидетелят не е забелязвал охлузвания и рани, не е викана „Спешна
помощ“.
По делото като веществени доказателства са приети видео и фотоматериали,
изготвено е и заключение на съдебна техническа експертиза. След експертен
анализ на тези материали, вещото лице е посочило, че представеният по делото
компактдиск съдържа два файла – единият с продължителност 32 секунди, а
другият – с продължителност 1 минута и 33 секунди. Оригиналът на по-краткия
файл е бил създаден от телефон марка “*****”, модел “*****”, на ***** г., в *****
ч. Видеото е било заснето от мъж, намиращ се на шофьорското място в автомобил,
като в началото на видеофайла, се виждал друг мъж пред автомобила, който
закачал колан на пътно превозно средство, тип „*****“ и водел диалог със
снимащия. „*****ът“ бил разположен до автомобила /от лявата му страна/. В
средата на видеото, обективът на камерата се изместил и започнало заснемане на
задната част на автомобила, където друг мъж закачал колани към „*****а“. В края
на видеото, обективът на камерата се изместил първо към предното стъкло, а после
и към дясната предна врата на автомобила, като прозорецът се свалил и се
осъществил разговор между снимащия и мъжът, който се намирал първоначално
пред автомобила. Чувал се звук от двигател и разговора между тримата мъже. Към
експертизата са приложени снимки с текст, описващ съдържанието им, като е
възпроизведен и разговор между снимащия и двамата мъже, от който се
6
установява, че снимащият се намира в колата си, а след призиви за плащане на
съответната глоба, са предприети действия по вдигане на автомобила. Другият
файл, с продължителност 1 минута и 32 секунди, е създаден също от телефон
марка “*****”, модел “*****”, на ***** г., в 07:53:29 ч., като клипът се явявал
продължение на предходния. В началото на видеото, „*****ът“ вдигал автомобила,
докато същият е с отворена шофьорска врата, като е описан целият процес по
вдигане на автомобила, придружен със снимков материал и текст относно всеки
кадър. Вещото лице е установило, че съдържанието на представения оптичен
носител не е манипулирано, както и че двата файла, намерени и свалени от
мобилния телефон на ищеца, съответстват напълно по съдържание на двата
видеофайла, намиращи се на представения по делото оптичен носител. При
поставяне на коланите, „*****ът“ е позициониран до автомобила, от лявата му
страна, като един от мъжете поставял коланите отпред, а другият – отзад на
автомобила.
Други относими доказателства за изясняването на спора от фактическа
страна не са представени.
Въз основа на констатациите си относно релевантните факти, по
приложението на правото, съдът намира следното:
Съдържащите се в исковата молба фактически основания на предявения иск
и формулураният петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с
претенция с правно основание по чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД, е
необходимо в съответствие с разпоредбите на чл. 154 ГПК ищецът да установи
наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа,
2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк
изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние – неправомерно
поведение, изразяващо се в действие или бездействие, вреда – имуществена и
неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и
вина), 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването
на възложената му работа – чрез действие/бездействие, което пряко съставляват
извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на
задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или
характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на
самата работа, но са пряко свързани с него (арг. ППВС № 9/1966 г.). Вината се
предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника е да обори при
условията на обратно доказване /пълно и главно/ презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си и по-конкретно
възражението за съпричиняване на вредите – че ищецът се е качил в автомобила си,
докато същият вече е бил повдигнат за качване на специализираното средство за
репатриране, както и че е отказал да слезе, като по този начин с поведението сам е
допринесъл за настъпване на твърдяните увреждания. В тежест на ответника е да
установи също, че описаните в исковата молба травматични увреждания са
получени по друг начин.
На първо място и във връзка с главната предпоставка на предявения иск, а
именно наличието на неправомерно поведение на лица, на които ответникът е
възложил работа, съдът следва да посочи, че от приетите по делото заповеди за
налагане на дисциплинарни наказания е установено допуснато нарушение на
7
трудовата дисциплина от страна на служителите на ответника. Поведението им е
квалифицирано в хода на развилото се дисциплинарно производство по отношение
на всеки от тях като неправомерно, доколкото са нарушили правилата за
безопасност при вдигане на автомобила и превозването му с намиращо се вътре в
него физическо лице. Тези обстоятелства са безспорно установени по делото и не
се отричат от ответника. При изследване на това поведение на служителите на
ответника и във връзка с наведените с отговора на исковата молба възражения,
следва да се подчертае, че недоказани по делото са твърденията на ищеца, че още в
началото на процеса по принудително отстраняване на спрялото в нарушение на
правилата за движение по пътищата МПС, той се е намирал вътре в автомобила със
запален двигател. За установяването на този факт не е ангажирано нито едно
доказателство в настоящото производство. Въз основа на материалите по делото
съдът прие за доказано, че ищецът, след като е възприел, че по отношение на
автомобила му са предприети действия за репатрирането му от ответника, се е
качил в автомобила си и го е привел в работещ режим. Ето защо и следва да се
приеме, че ищецът със собственото си поведение е станал причина автомобилът му
да бъде вдигнат на платформата на репатрака и да бъде превозен, докато смаият Ц.
се е намирал във вътрешността му. С това си поведение ищецът е възпрепятствал
служителите на ответника да изпълнят собствените си служебни задължения.
Съгласно приложената по делото Инструкция за работа на екипите за
принудително преместване на ППС, раздел IV, т. 12 – се забранява
освобождаването на ППС, подлежащо на преместване, без „шофьор платформа“ да
събере дължимата такса на място. С поведението си ищецът е целял резултат,
изразяващ се в преустановяване на предприетите вече действия по репатрирането
на автомобила и незаплащане на таксата за преместването му. В подкрепа на този
извод на съда са установените съгласно заключението на СТЕ факти, вкл.
проведеният разговор между снимащия /ищец/ и служителите на ответника, от
който става ясно, че ищецът не е изявил воля да плати съответната глоба, а е целял
да отрази поведението на служителите на ответника, заснемайки същото. При така
създадената от поведението на ищеца ситуация и въз основа на анализа на
относимите правила за репатриране на спряно в нарушение на ЗДвП и съгласно
Наредбата за организацията на движението, действаща на територията на СО и
административните актове по прилагането й, съдът достига до извод, че в
конкретния случай служителите на ответника не са разполагали с възможност да
действат правомерно, тъй като каквито и действия последните да са предприели,
би се стигнало до допускане на нарушение на задълженията, вменени им по реда
на КТ.
Отделно от това, правно и житейски неприемливо е при наличие на
извършено нарушение на правилата за спиране за престой и паркиране на МПС
съгласно ЗДвП и подзаконовата уредба по прилагането му, нарушителят да
предприема действия по избягване на отговорност, вместо да понесе такава. Ето
защо и съдът обобщава, че допуснатото от служителите на ответника
неправомерно поведение, изразяващо се в натоварване и превозване на спряно в
нарушение на правилата за движение по пътищата МПС с лице на шофьорското
място в него, се явява обусловено от поведението на самия ищец, който след като е
спрял автомобила си на място, където това е било забранено, възприемайки
действията по започнало репатриране на превозното средство, се е качил в същия и
е запалил двигателя, имайки за цел да преустанови правомерно предприетите до
този момент действия на служителите на ответника, възложени им за изпълнение
8
по трудовите правоотношения, в които са се намирали.
По отношение на неимуществените вреди, за които в настоящото
производство ищецът претендира присъждане на обезщетение, съдът приема, че
установено по делото е че към ***** г. по ищеца са констатирани от страна на
медицинско лице оток, кръвонасядане и охлузвания в лявата слепоочна област на
главата. Не се установява обаче наличието на причинно-следствена връзка между
действията на служителите, на които ответникът е възложил извършването на
определена работа и претърпените от ищеца физически травми, макар и да са
ангажирани доказателства за наличието им /медицинска документация,
свидетелски показания/. По делото съдът намира, че не се проведе пълно и главно
доказване от страна на ищеца, че посочените в медицинското удостоверение №
504/2024 г. повърхностни травматични увреди, са причинени пряко именно
вследствие действията на служителите от Ц.Г.М.. Този извод се потвърждава и от
показанията на свидетеля Ц. Р. К., които са в насока на това, че след като
служителите ***** РУ обяснили на ищеца, че следва да заплати глоба, което той
изпълнил, били предприети действия по освобождаване на автомобила, ищецът
слязъл сам от превозното средство, като не се забелязвали охлузвания и рани, не е
викана „Спешна помощ“. Телесни увреждания не са установени и при анализа на
приложените видеоклипове, изготвени от ищеца. Ищецът е целял заснемане на
поведението на служителите на ответника, изразяващо се в натоварване на
автомобила, докато самият той е бил в превозното средство, но не е заснел и
твърдените от него телесни увреждания, които поддържа да са настъпили по
същото време. По отношение кредитирането на показанията на свидетеля К. и
обстоятелството, че същият е служител при ответника, съдът намира за
необходимо да посочи, че не намира основание да не даде вяра на показанията вкл.
и в частта относно вида на ищеца след слизане от автомобила, съобразявайки и
трайната практика на ВКС, която приема, че самият факт на родствена, семейна
или друга връзка със страната не е предпоставка, достатъчна за да дискредитира
свидетелските показания и да послужи за основание същите да не бъдат ползвани
от съда при изграждане на изводите за фактите поради евентуалната
заинтересованост на свидетеля от изхода на делото. Така напр. с решение № 118 от
11.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 665/2020 г., II г. о., ГК, се приема, че всяко лице,
извън посочените в чл. 166 ГПК, дори и да е заинтересовано от изхода на делото,
може да бъде свидетел. В такава хипотеза съдът не може да игнорира допустимите
и относими към факти от спорното право показания на свидетеля само поради
неговата заинтересованост, а е задължен да прецени достоверността им, чрез
цялостна съпоставка на всички доказателства по делото.
По отношение на останалите вреди, описани в исковата молба, изразяващи
се в негативни психически изживявания от страна на ищеца и ангажираните
документи относно психиатрични консултации и лечения, съдът, както вече
посочи и по-горе, намира, че същите не могат да бъдат ценени като годни
доказателства съобразно действащия процесуален закон, доколкото по съществото
си съставляват извънсъдебни експертни заключения, които нямат никаква
доказателствена стойност. Що се отнася до събраните чрез разпита на свидетеля С.
гласни доказателства, съдът приема, че от тях също не се установява наличието на
пряка причинно-следствена причинна връзка между процесното събитие и
твърдените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в последвали
посттравматичен стрес, страх, напрежение, невъзможност и нежелание за работа и
9
т.н.. На въпроси на съда откъде свидетелката черпи извода си, че посочените
негативни преживявания са вследствие именно на действията на служителите на
ответника, същата е отговорила, че тя била задала въпрос на ищеца на какво се
дължи промяната в него, на което той отвърнал, че промяната е вследствие
инцидента с вдигнатия автомобил, т.е. свидетелските показания не се явяват
възприятие на разпитваното лице, а преразказ на доводите на ищеца, поради което
тези показания не следва да бъдат кредитирани. Макар и свидетелката да е
допълнила, че и тя също е забелязала промяна у ищеца, от цялостните
показания, също не се установява дали тази промяна в действителност се дължи на
процесната случка. Отделно от това, съдът следва да посочи и липсата на житейска
правдивост на тези показания, съгласно които ищецът е адвокат с дългогодишен
опит, богата практика, успешна кариера, свидетел по значими наказателни
производства, заради което му качество сам е считал, че има опасност за живота му,
но единствено процесният случай е станал причина за описваната от свидетеля
негативна значима промяна в психоемоциоалното му състояние, невъзможността
му да поема работа.
В допълнение на горното и във връзка с извода с, че в настоящото
производство ищецът не е установил пълно и главно тези предпоставки от
фактическия състав на непозволеното увреждане (наличието на причинна връзка
между съобитието и установените физически травматични уреди, респ.
психоемоционалните нарушения, описани като неимуществени вреди в исковата
молба, в т.ч. че ищецът е изпитал страх за живота си, тъй като е помислил, че го
отвличат), съдът намира, че от заключението на вещото лице по приетата съдебно
техническа експертиза е установено, че поведението на ищеца по време на
процесния случай не индикира същият да е преживял описаните състояния на
страх, стрес, тревожност, а напротив – наблюдава се целенасочено поведение,
което ищецът е предприел с цел да запази по траен начин възприетото от него като
противоправно поведение на служители от Ц.Г.М.. Доколкото по делото е
установено, че ищецът е заплатил дължимата такса за преместването на
автомобила именно на ответника, след което МПС е било освобоено и предадено
на собственика, то и не би могло да се приеме от страна на съда твърденията на
ищеца за последвали негативни преживявания, свързани с изптан страх от
отвличане, заплаха за живота му и т.н.
В обобщение на изложеното, съдът приема, че по делото пълно и главно не
се установява наличието на всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане, съответно не са налице предпсотавките за ангажиране
на отговорността на ответника като възложител на работа, поради което
предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
има само ответникът. Същите са в размер на сумата 1000 лева за заплатено по
банков път адвокатско възнаграждение. Ищецът е въвел възражение за
прекомерност. Същото съдът намира, че е неоснователно. В случая от страна на
процесуалния представител на ответника са положени активни усилия по защита
на интереса на страната, по ангажиране на доказателства, участие в открити
заседания, като възнаграждението в посочения размер е изключително близко до
минимума, определен в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа, с оглед което и не може да бъде оценено
10
като прекомерно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. М. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. *****,
срещу „Ц.Г.М.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****,
съдебен адрес: гр. *****, иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
сумата 6350 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
влошаване на здравето на ищеца, претърпени в резултат от поведението на
служители на ответното дружество, които на ***** г. посредством специализиран
автомобил тип „репатрак“ вдигнали лек автомобил „*****“, рег. № *****, докато
И. М. Ц. се намирал във вътрешността му.
ОСЪЖДА И. М. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. *****, да заплати на
„Ц.Г.М.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, съдебен
адрес: гр. *****, сумата 1000 лева, представляваща сторени разноски в
първоинстанционното производство.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на
препис на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11