Решение по дело №1749/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.215, ал.1, вр. чл.57а, ал.3 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано по жалба на от И. С. Н., [ЕГН], гр. Варна срещу Заповед № РД-1257/31.05.2024г. на Кмета на Община Долни Чифлик, с която му е наредено да премахне за собствена сметка преместваем обект, представляващ „каравана“ с приблизителна площ от 20 кв.м., поставен в северозападната част на ПИ 83404.15.16 по КККР на с. Шкорпиловци, община Долни Чифлик, област Варна

В жалбата по подробно изложени съображения се твърди незаконосъобразност на оспорената заповед. На първо място, като издадена в условията на недопустимо административно производство, доколкото същото е инициирано от лице, за което няма безспорни данни, че има правен интерес от завеждане и водене на това производство. Същото е със спорни права върху процесния имот и именно в тази връзка е образуван пред РС-Варна и висящ към настоящия момент спор за собственост. На второ място се твърди, се че при издаване на заповедта са допуснати съществени процесуални нарушения. Същата е постановена в нарушение на разпоредбата на чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК, доколкото е следвало да се спре производството, тъй като разрешаването на имуществените спорове е с преюдициално значение с оглед издаване на заповедта, като решаването на гражданския спор има пряко отношение към допустимостта и основателността на искането на заявителя. Твърди се издаване на заповедта от некомпетентен орган, с оглед посоченото в нея правно основание, тъй като описаната каравана не е обект по смисъла на която и да е от посочените в заповедта разпоредби. Твърди се, че горното обуславя и нарушение на материалния закон. Страната не оспорва, че караваната е преместваем обект на смисъл на закона, но заявява, че същата не попада в хипотезите, посочени от административния орган в заповедта. Поддържа се издаване на последната при неизяснена фактическа обстановка, както при неспазване на установения в чл.57а, ал.3 от ЗУТ срок. На последно място се сочи, че оспореният акт не съответства на целта на закона. На изложените основания се моли отмяна на заповедта и присъждане на сторените разноски.

В съдебно заседание и в допълнително депозирани писмени становища и писмени бележки, чрез пълномощника адв.Н., жалбата се поддържа на изложените основания. В молба от 09.04.2025г. като основно възражение се сочи, че разпореденият за премахване обект – каравана, по естеството си не е преместваем обект по смисъла на ЗУТ, а е превозно средство. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Ответникът – Кмета на Община Долни чифлик, представляван от Т. П. – Директор на Дирекция „АПИО“ в същата община, с юридическо образование, в писмена защита от 08.04.2025 г. и в пледоарията по същество на спора, изразява становище за неоснователност на жалбата. Излагат се контра-аргументи по всички оплаквания на жалбоподателя И. Н.. Счита за доказано, че процесният обект представлява преместваем такъв с предназначение „други обслужващи дейности“, поради което и при наличие на всички останали предпоставки на материалноправните разпоредби - чл. 57а, ал.1, т. 1, ал. 3 и ал. 6 от ЗУТ и на чл. 19, ал. 1 и чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредбата за реда и условията за поставяне и премахване на преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане на територията на община Долни чифлик, правилно е разпоредено премахването му. Изразява становище, че при постановяване на оспорения административен акт не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените, които да налагат отмяната му като незаконосъобразен. Посочва съдебна практика в този смисъл, в т.ч. сочи и две решения касаещи други два обекта поставени от жалбоподателя в същия имот, по отношение на които жалбите са отхвърлени. Настоява се за присъждане на разноски за ответника. Претендира се присъждане на ю.к.възнаграждение.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК, административният съд приема за установено следното:

На 05.06.2024 г. оспореният индивидуален административен акт е получен лично от жалбоподателя И. С. Н. чрез пощенски оператор, видно от приложеното на л. 33 от преписката известие за доставяне на пощенска пратка. Жалбата до съда е депозирана в деловодството на ответника на 17.06.2024 година. Изложеното обуславя извод, че оспорването е направено в законоустановения 14-дневен срок от надлежна страна – адресат на акта, притежаваща правен интерес от оспорването му. С оспорването е сезиран материално и териториално компетентният съд. По изложените съображения, жалбата се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

От фактическа страна съдът установи следното:

Административното производство е започнало във връзка с подадено на 19.02.2024 г. от В. Я. С. в Община Долни чифлик Уведомление /л.1 от адм. преписка/. В същото е посочено, че от нея и от останалите съсобственици на ПИ №83404.15.16, находящ се в землището на с. Шкорпиловци, общ. Долни чифлик, пред Районен съд Варна е образувано производство по реда на чл.108 от ЗС. По повод на това производство в съда е депозиран отговор на исковата молба от И. С. Н., в която същият сам се идентифицира като собственик на разпоредените за премахване с по-рано издадени заповеди на Община Долни чифлик обекти, представляващи дървена барака, фургон, каравана и ограда. От В. С. се настоява, след като вече е станало известно кой е собственик на преместваемите обекти, кметът на община Долни чифлик да издаде заповеди, с които И. Н. да бъде задължен да премахне посочените обекти за своя сметка.

Във връзка със сигнала в имота е извършена проверка от длъжностни лица на Община Долни чифлик, за което е съставен Констативен акт № 3/21.03.2024г. (л. 14 и 15 от преписката). В акта е посочено, че в ПИ №83404.15.16 по КККР на с. Шкорпиловци, общ. Долни чифлик, собственост на описаните в акта лица (съгласно представен титул за собственост), от И. С. Н. е поставен преместваем обект, представляващ „каравана“ с приблизителна площ от 20 кв. метра. Посочено е, че за този обект не са представени строителни книжа, както и че не са били издавани такива за същия. В окомерна скица – част от КА е онагледено местоположението на обекта. Установено е, че преместваемият обект е поставен без разрешение за поставяне, съгласно чл. 56 от ЗУТ и чл. 19 от Наредбата за реда и условията за издаване на разрешение за поставяне на временни преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане на територията на община Долни чифлик. За съставянето на КА № 3 от 21.03.2024 г. И. Н. е уведомен на 27.03.2024 г. по пощата, видно от представеното на лист 17 от преписката известие за доставяне на пощенска пратка.

На 31.05.2024г., след като се запознал с цялата административна преписка, Кметът на Община Долни чифлик издал оспорената Заповед № РД-1257, с която на основание чл. 57а ал. 1 т. 1, ал. 3 и ал. 6 от ЗУТ и чл. 19 ал. 1 и чл. 25 ал. 1 т. 1 от Наредба за реда и условията за поставяне и премахване на преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Долни чифлик, наредил на И. С. Н. да премахне за собствена сметка преместваем обект, представляващ „каравана“ с приблизителна площ 20 кв. м., поставен в северозападната част на ПИ №83404.15.16 по КККР на с. Шкорпиловци, община Долни чифлик, който се явява поставен без за това да е издадено разрешение за поставяне въз основа на схема и проектна документация, одобрени от главния архитект на Общината по реда на чл. 56 ал. 2 от ЗУТ.

За установяване на релевантните факти, относими към правния спор, съдът е допуснал да се разпитат свидетели – двама за оспорващия и други двама за ответника.

Пред съда свидетелят Р. Н. Р. заявява, че се познава с жалбоподателя И. Н. отдавна („може би от 25 години“). Познава и имота, в който се намира процесната каравана. Описва ги точно по местонахождение и разположение. Съобщава на съда, че през лятото често - през 3-4 дни, гостува на Н., заедно със семейството си, в имота край с. Шкорпиловци и остават да спят в караваната, в която има място да преспят 5 човека. Казва, че същата е ползва именно като каравана - има регистрационни номера, регистрационен талон, застраховка ГО и всичко необходимо за една каравана. На зададен въпрос отговаря, че същата е на колела и се мести, когато това се налага. Заявява, че преди около 6-7 години той лично с неговия автомобил и с помощта на още 5-6 човека са помогнали на жалбоподателя да закарат караваната до с. Шкорпиловци.

От разпита на свидетеля В. Х. К. се установява, че с жалбоподателя И. Н. се познават от много години като през последните 6-7 години станали още по-близки, тъй като се движели в една компания. Съобщава на съда, че познава и имота, в който Н. е разположил обектите, които са предмет на издадените от кмета на Долни чифлик заповеди. Знае и за процесната каравана. Същата има колела. Не е обръщал внимание дали има регистрационен номер. Не е виждал караваната да се ползва за търговска дейност от Н. или от някой друг. Сочи, че самото местоположение на имота не предполага в него да се извършват търговски дейности. Заявява, че караваната се ползва от жалбоподателя когато пътува някъде извън с. Шкорпиловци или в нея преспиват гостите му, които го посещават през лятото. Самият той не е влизал в караваната. Заявява, че караваната се мести – примерно, когато се почиства мястото.

Свидетелката В. Я. С. заявява пред съда, че е една от собственичките на имота, в който оспорващият И. С.. Н. е поставил преместваемите обекти, за които има издадени заповеди за премахване. Пояснява, че става дума за земеделска земя, но същата не се обработва за земеделски цели. Свидетелката и семейството й живеели в Долни чифлик, но през лятото почти всеки ден ходели на плаж в Шкорпиловци. Знае, че караваната е поставена в имота именно от оспорващия Н., с когото водят граждански дела относно собствеността върху имота. Не всеки път, когато ходят на плаж до Шкорпиловци, виждат имота поради специфичното му местоположение – не се вижда от пътя и, за да го видиш, трябва да слезеш по-близо, в ниското.

От показанията на свидетеля К. Р. С. се установява, че същият живее в гр. Долни чифлик и притежава имот в с. Шкорпиловци. Имотът представлява земеделска земя, 10-та категория. Според данните на свидетеля, в него има дървета – големи тополи, а така също и храсти. През 2023 г. установил, че в имота има поставени дървено бунгало, каравана и фургон. По-късно установил, че те са поставени от оспорващия И. Н.. Относно караваната дава противоречиви показания като един път заявява, че е виждал тя да се мести и да се ползва за къмпингуване, а по-късно при даване на гласни показания заявява, че не е виждал тя да се мести. Казва, че Н. е сменил караваната. Свидетелят заявява, че преди е работел като полицай и почти всеки ден ходел до Шкорпиловци, тъй като там му бил района. Съобщава, че, макар имотът да се намира в близост до главен път, той не се вижда при преминаване по пътя. Установил, че в имота има поставени преместваеми обекти когато го посетил по повод негови инвестиционни намерения. Твърди, че караваната, поне до лятото, е имала регистрационни номера. Счита, че караваната се ползва през летния сезон за къмпингуване.

С молба с.д. № 6094 от 09.04.2025 г., депозирана в съда от процесуалния представител на оспорващия И. Н., са представени доказателства – свидетелство за регистрация на ремарке за лек автомобил марка БЮРСТНЕР 5361 с рег. № [рег. номер], застрахователна полица за сключена застраховка „ГО на автомобилистите“ от 23.03.2025 г. за същото пътно превозно средство и контролен талон.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Предмет на контрол за законосъобразност в настоящото производство е Заповед № РД-1257/31.05.2024г. на Кмета на Община Долни чифлик, с която на осн.чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ, чл.19, ал.1 и чл.25, ал.1, т.1 от Наредбата за реда и условията за поставяне и премахване на преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Долни чифлик на жалбоподателя в качеството му на собственик/възложител е наредено да премахне за собствена сметка премествам обект: каравана с приблизителна площ 20 кв.м., поставен в северозападната част на ПИ с идентификатор 83404.15.16 по КККР на с. Шкорпиловци, община Долни чифлик, обл. Варна, поставен без разрешение за поставяне въз основа на схема и проектна документация, одобрени от гл. архитект на общината по реда на чл.56 ал.2 от ЗУТ.

Оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентния административен орган, предвид разпоредбата на чл. 57а, ал.3 от ЗУТ, поради което наведените в тази връзка доводи на са неоснователни. Същата е издадена и изискуемата от закона писмена форма. Предвид това, съдът намира, че процесната заповед не страда от пороци водещи до нейната нищожност.

Несподеляеми са аргументите на оспорващия И. Н. за липса на съответната компетентност у съставителите на КА № 3/ 21.03.2024 г. да съставят актове за започване на производства по чл. 57а от ЗУТ. С писмо с.д. № 12076/ 02.09.2024 г. (л.33 – 47 от делото) ответникът е представил доказателства – длъжностна характеристика на длъжността „началник на отдел“ „Устройство на територията“, както и за длъжността „старши експерт „Строителен контрол““ в отдел „Устройство на територията“ в общинската администрация на Община Долни чифлик, каквито длъжности са заемали към датата на извършване на проверката актосъставителите инж. М. Б. и инж. П. Л.. В т. 5.12 от длъжностната характеристика за длъжността „началник на отдел“ „Устройство на територията“, съответно – в т. 5.2 от длъжностната характеристика за длъжността „старши експерт „Строителен контрол““ в отдел „УТ“ изрично са разписани правомощията на тези служители да установяват обстоятелства по чл.57а ал.1 от ЗУТ чрез съставяне на констативен акт по ал.2 от същата разпоредба на ЗУТ. В допълнение към това със същото писмо е представена и Заповед № РД-1038/22.04.2020 г. (л. 43 от делото) на кмета на Община Долни чифлик, с която тези двама служители в общинската администрация са персонално посочени, като им е възложено да „установяват други нарушения на ЗУТ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му“ без да са поставени конкретни функционални ограничения.

Настоящият състав на съда намира за неоснователни твърденията на оспорващия, че ответникът не е следвало да образува производство по сигнала на св.В. С., тъй като същата няма вещни права върху имота или най-малкото защото те са спорни, за което пред Районен съд – Варна има образувано гр.д. № 15601/2023 г., което към момента на подаване на уведомлението в общината не е приключило. Съгласно приложимата правна регламентация, информация или сигнал (искане) за извършване на проверка относно незаконосъобразно поставяне на преместваем обект, както и за извършване на незаконно строителство, може да подаде всяко лице, без да е необходимо да обосновава наличието на правен интерес за това. Този извод на съда намира опора в текста на чл.15 ал.2 от АПК, който гласи, че за подаване на предложение или сигнал не се изисква наличие на личен и пряк правен интерес. След сезиране на органа производството продължава да се развива служебно. Характерно за производствата по чл. 57а (както и за тези по чл. 225 и чл. 225а) от ЗУТ е, че те се отнасят за конкретния преместваем обект (строеж), като предмет на проверката е да се установи налице ли са визираните в приложимата правна уредба материални предпоставки за поставяне на обекта (изграждане на строежа) или не. Това е така с оглед на обстоятелството, че дори в хода на производството пред административния орган или пред съда да настъпят изменения относно собствеността върху процесния обект, това не му придава легитимност. Казано с други думи, промяната в собствеността върху незаконосъобразно поставен преместваем обект (незаконен строеж) не е в състояние да повлияе на извода на компетентния орган относно неговото незаконосъобразно поставяне (изграждане). Ето защо неоснователно се явява и твърдението на жалбоподателят Н., че с оглед висящото производство пред общия съд органът е следвало на осн.чл.54 ал.1 т.5 от АПК да спре производството пред себе си до окончателното приключване на спора относно вещните права върху имота, в който е разположен разпореденият за премахване преместваем обект.

На следващо място неоснователно Заповед №РД-1257/31.05.2024г. се атакува като незаконосъобразна с аргумент, че е издадена след изтичане на установения в чл. 57а ал.3 от ЗУТ 7-дневен срок от връчване на констативния акт. Съдът споделя становището на ответника, съдържащо се в негово писмо с.д. № 12076/02.09.2024 г., че посоченият в закона срок има инструктивен, а не преклузивен характер, поради което след изтичането му за органа не е отпаднало правомощието, а и задължението да финализира производството с издаване на съответния административен акт. Съдебната практика в този смисъл е константна.

Заповедта съдържа императивно изискуемите реквизити, регламентирани в чл.59 ал.2 от АПК, доколкото приложимия специален закон не поставя конкретни изисквания към формата и съдържанието на акта. Спазен е и предвиденият в ЗУТ специален процесуален ред – заповедта е издадена след съставянето от компетентни лица на констативен акт, в който са отразени резултатите от извършената проверка на място, и при съобразяване на представените от останалите участници в производството документи.

При извършената служебна проверка обаче съдът констатира, че нито в КА, нито в оспорената заповед е посочено, в коя от хипотезите на чл.56 ал.1 от ЗУТ попада процесния преместваем обект. Цитираната разпоредба предвижда четири хипотези: 1/ преместваеми увеселителни обекти; 2/ преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности; 3/ преместваеми обекти за временно обитаване при бедствия и 4/ (нова – ДВ, бр. 16 от 2021 г.) преместваеми обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, както и рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи. Непосочване на конкретна хипотеза лишава съда от възможността да извърши надлежен контрол за материална законосъобразност на акта, доколкото в разпоредите на чл.56 ал.2-9 е регламентиран различен режим и изисквания към различните обекти. Тази непълнота не може да се преодолее чрез допълнително изявление, направено едва в хода на съденото производство.

Дори обаче да се приеме, че органът е имал предвид преместваем обект, попадащ в хипотезата на чл.56, ал.1, т.2, предл.3 от ЗУТ – „за други обслужващи дейност“, то съдът намира за основателно наведеното от жалбоподателя възражение, че процесната заповед е издадена с противоречие с материалния закон.

В разпоредба на чл. 57а от ЗУТ, посочена от ответника като правно основание за издаване на обжалвания административен акт, законодателят е посочил кои са материалните предпоставки и какъв е реда за издаване на заповеди от вида на процесната. От алинея 1 на разпоредбата е видно, че обект на такива заповеди могат да бъдат тези, посочени в чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗУТ, тоест горепосочените такива.

Легална дефиниция на понятието „преместваем обект“ е дадена от законодателя в т. 80 на § 5 от ДР на ЗУТ. Според нея това е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.

В допълнение към горното следва да се има предвид и това, че, за да бъде определен даден обект като преместваем, законодателят е въвел кумулативно приложение на две категории критерии – 1) конструктивните характеристики на обекта, посочени в цитираната т.80 на § 5 от ДР за ЗУТ и 2) предназначението на обекта, съобразно чл.56, ал.1 от ЗУТ. Следователно, обектът е преместваем, когато едновременно са налице критериите по двете посочени разпоредби.

В процесния случай се установи, че и двете категории критерии не са налице, с оглед на което премахването му не може да бъде реализирано по реда на чл. 57а от ЗУТ.

Представените от оспорващия в хода на настоящото производство доказателства – регистрационен талон на ремарке за лек автомобил марка БЮРСТНЕР 5361 с рег. № [рег. номер], застрахователна полица за сключена застраховка „ГО на автомобилистите“ от 23.03.2025 г. за същото пътно превозно средство и контролен талон, са достатъчни да обосноват извод, че разпореденият за премахване обект не отговаря на нито една от посочените в изложението две групи критерии. Посочените доказателства безалтернативно навеждат на извод, че разпореденият за премахване обект има характеристиките на „пътно превозно средство“ по смисъла на т. 10 или на „ремарке“ по смисъла на т. 17 на § 6 от ДР на Закона за движението по пътищата. Текстът на цитираната т. 10 гласи, че "пътно превозно средство" е съоръжение, придвижвано по пътя на колела и използвано за превозване на хора и/или товари (изр. I-во). Според цитираната т. 17 на § 6 от ДР на ЗДвП, "ремарке" е пътно превозно средство, предназначено да бъде теглено от моторно превозно средство. Към ремаркетата се приравняват и полуремаркетата. Превозното средство е и надлежно регистрирано като такова. За него има сключена валидна застраховка „ГО на автомобилистите“. От изложеното следва, че категорично е оборено твърдението на ответника, че описаната в Заповед №РД-1257/31.05.2024г. на кмета на Община Долни чифлик каравана представлява преместваем обект по смисъла на ЗУТ. Следователно, за нея са неприложими разпоредбите на този закон, в това число – не подлежи на премахване по реда на чл. 57а от ЗУТ.

Отделен е и въпросът, че в случая в оспорения акт се съдържат твърдения за разполагане на обекта в чужд поземлен имот, в който случай законът предпоставя други изисквания – чл.57 ал.3 от ЗУТ.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че цитираната от ответника съдебна практика на Административен съд – Бургас (Решение № 146/09.02.2016 г. по Адм.д. № 1295/2015 г. на АС – Бургас, потвърдено с Решение № 10820/18.10.2016 г. на ВАС) е неприложима в разглеждания случай доколкото изложените от съда факти по делото сочат, че за процесните каравани не е установено да са регистрирани и да се ползват като пътни превозни средства по смисъла на ЗДвП, т.е. загубили са характеристиките на ППС.

Също така, липсва идентичност между процесния обект и тези касаещи другите два обект, разположени от жалбоподателя в същия имот, поради което постановените по тях съдебни решения не обвързват настоящия състав.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че оспорената заповед се явява незаконосъобразна, като постановена в противоречие с процесуалните норми и с материалния закон, поради което следва да се отмени.

При този изход на делото, своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на жалбоподателя се явява основателно. По делото е представен договор за правна защита и съдействие (л. 25 от делото, гръб), видно от който на упълномощения процесуален представител на жалбоподателя е заплатен адвокатски хонорар в размер на 850 (осемстотин и петдесет) лева. Същият съдът намира за справедлив и съответстващ на сравнително невисоката сложност на правния спор и на броя проведени открити съдебни заседания, поради което с настоящото решение следва ответникът да се осъди да заплати в полза на И. С. Н. сума в размер на 860 (осемстотин и шестдесет) лв., от които 10 (десет) лв. държавна такса + адвокатски хонорар в коментирания размер от 850 лева.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът:

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № РД-1257/31.05.2024г. на Кмета на Община Долни Чифлик, с която на И. С. Н., [ЕГН], гр. Варна, е наредено да премахне за собствена сметка преместваем обект, представляващ „каравана“ с приблизителна площ от 20 кв.м., поставен в северозападната част на ПИ 83404.15.16 по КККР на с. Шкорпиловци, община Долни Чифлик, област Варна, поставен без разрешение за поставяне въз основа на схема и проектна документация, одобрени от гл. архитект на общината по реда на чл.56 ал.2 от ЗУТ.

ОСЪЖДА Община Долни чифлик да заплати на И. С. Н., [ЕГН], от гр.Варна съдебно-деловодни разноски в размер на 860 (осемстотин и шестдесет) лева.

Решението е окончателно по аргумент от чл.215, ал. 7, т. 4 от ЗУТ.