№ 1903
гр. София, 14.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20221110162405 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „Топлофикация Соифя“
ЕАД срещу М. П. К., И. К. К., А. П. П. и С. К. К., която отговаря на изискванията за
редовност и предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от М. П. К., И. К.
К. и А. П. П.. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от С. К.
К..
Ответникът М. П. К. с отговора на исковата молба е направил възражение за местна
подсъдност, като е посочил, че е с настоящ адрес в с. Средногоров, обл. Казанлък. Съгласно
чл. 113 ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се
намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес - по постоянния. В
случая от извършените справки по делото се установява, че всички ответници са с постоянен
и настоящ адрес в гр. София. Дори ответникът М. П. К. действително да бе с адрес в с.
Средногоров, обл. Казанлък, то ищецът съгласно чл. 116 ГПК има право на избор. С оглед
изложеното възражението се явява неоснователно и следва да се остави без уважение.
Страните са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими и следва да бъдат допуснати като доказателства по делото.
Ищецът е направил искане за конституиране на „Техем Сървисис“ ЕООД като трето
лице – помагач на негова страна, което следва да бъде уважено, доколкото се излагат
твърдения за наличие на интерес от обвързването на посоченото дружество с мотивите на
съдебното решение по настоящото дело предвид възможността при неблагоприятно за
ищеца решение същият да предяви регресни права срещу „Техем Сървисис“ ЕООД.
С исковата молба ищецът е поискал допускането на съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертиза, като съдът намира, че исканията са допустими и относими и следва
да бъдат уважени.
Следва да се уважи искането на ищеца /направено в уточняващата молба л.59/ за
1
издаване на съдебни удостоверения, въз основа на които да се снабди с посочената в
молбата информация.
Искането на ответника М. П. К. за събиране на гласни доказателства чрез разпит на
един свидетел за установяване на посочените в отговора на исковата молба обстоятелства,
следва да се остави без уважение, като неотносимо към предмета на спора.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението за местна подсъдност, направено от
ответника М. П. К. с отговора на исковата молба.
Определението в тази част подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в 1-седмичен срок от връчването му на страните.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК „Техем Сървисис“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Проф. Г. Павлов“ № 3, като трето лице-
помагач на ищеца „Топлофикация София” ЕАД.
ДОПУСКА представените от страните писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищеца съдебно удостоверение, въз основа на което да се снабди с
посочената в уточняващата молба /л.59/ информация СЛЕД представяне на проект на
съдебно удостоверение и заплащане на държавна такса в размер на 5,00 лв. за всяко.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-техническа експертиза със задачи, посочени от
ищеца в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-техническата
експертиза в размер на 350 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА вещо лице Христо Димитров Брестлиев, специалност „Промишлена
топлотехника“.
УКАЗВА на вещото лице Христо Димитров Брестлиев да депозира заключението по
експертизата не по-късно от един месец преди насроченото открито съдебно заседание.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени от
ищеца в исковата молба, както и на следния въпрос, формулиран от съда:
Каква е стойността на изискуемите задължения за ТЕ, ако се приеме, че
задълженията, възникнали за м. 05-06 /включително/ 2019 г., са погасени по давност?
Какъв е размерът на мораторната лихва, дължима върху главницата за ТЕ, в случай че
се установи, че задълженията, възникнали за м. 05-06 /включително/ 2019 г., са погасени по
давност?
УКАЗВА на вещото лице по ССчЕ при изготвянето на отговорите по поставените от
2
съда въпроси да изготви и вариант, съобразяващ размерите на задълженията, установени в
заключението по СТЕ.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-счетоводна
експертиза в размер на 350 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА вещо лице Пенка Александрова Делчева, специалност „счетоводство
и контрол“.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника М. П. К. за събиране на гласни
доказателства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 01.04. 2024 г. в
10,00 часа, за когато да се призоват страните от установените по делото адреси.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Производството по делото е образувано по подадена от „Топлофикация София“ ЕАД
искова молба и уточняваща такава /л.59/ срещу М. П. К., И. К. К., А. П. П. и С. К. К., с
която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови
решение, с което да се осъдят ответниците да заплатят на ищцовото дружество сумите както
следва: 1647,02 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2019 г. – м.03.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 17.11.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, 385,86 лв. – мораторна лихва за
периода 15.09.2020 г. – 23.09.2022 г., 7,44 лв. – стойността на услуга за дялово
разпределение за периода от м.09.2019 г. до м.02.2020 г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 17.11.2022 г. до окончателно изплащане на сумата и 1,90
лв. – мораторна лихва за периода от 31.10.2019 г. до 23.09.2022 г. върху главницата за
услуга дялово разпределение, в условията на разделна отговорност при квоти както
следва:
М. П. К. –3/6 или сумата от 823,50 лв. – стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.03.2022 г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 17.11.2022 г. до окончателно изплащане на сумата,
192,93 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 23.09.2022 г., 3,72 лв. – стойността
на услуга за дялово разпределение за периода от м.09.2019 г. до м.02.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 17.11.2022 г. до окончателно
изплащане на сумата и 0,94 лв. – мораторна лихва за периода от 31.10.2019 г. до 23.09.2022
г. върху главницата за услуга дялово разпределение;
И. К. К. – 1/6 или сумата от 274,50 лв. – стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.03.2022 г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 17.11.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, 64,31
лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 23.09.2022 г., 1,24 лв. – стойността на
услуга за дялово разпределение за периода от м.09.2019 г. до м.02.2020 г., ведно със
3
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 17.11.2022 г. до окончателно
изплащане на сумата и 0,31 лв. – мораторна лихва за периода от 31.10.2019 г. до 23.09.2022
г. върху главницата за услуга дялово разпределение;
А. П. П. – 1/6 или сумата от 274,50 лв. – стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.03.2022 г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 17.11.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, 64,31
лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 23.09.2022 г., 1,24 лв. – стойността на
услуга за дялово разпределение за периода от м.09.2019 г. до м.02.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 17.11.2022 г. до окончателно
изплащане на сумата и 0,31 лв. – мораторна лихва за периода от 31.10.2019 г. до 23.09.2022
г. върху главницата за услуга дялово разпределение;
С. К. К. – 1/6 или сумата от 274,50 лв. – стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.03.2022 г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба – 17.11.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, 64,31
лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 23.09.2022 г., 1,24 лв. – стойността на
услуга за дялово разпределение за периода от м.09.2019 г. до м.02.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 17.11.2022 г. до окончателно
изплащане на сумата и 0,31 лв. – мораторна лихва за периода от 31.10.2019 г. до 23.09.2022
г. върху главницата за услуга дялово разпределение.
Ищецът твърди, че ответниците като собственици на апартамент, находящ се в гр.
София, ж.л. „Света Троица“, бл. 366 А, вх. Б, ет. 2, ап. 28, имат качеството потребители на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Сочи, че продажбата на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане.
Твърди, че съгласно общите условия /в сила от 10.07.2016 г./ купувачът на топлинна енергия
е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на
месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Сочи, че
топлоснабденият имот се намирал в сграда етажна собственост, в която разпределението на
топлинна енергия било извършвано от „Техем сървисиз“ ЕООД, съобразно сключения
между посоченото дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че е
доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по
реда за дялово разпределение. Формулирано е искане да се постанови решение, с което
ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца претендираните суми. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника И.
К. К. чрез назначения от съда особен представител, с който предявените искове се оспорват
като неоснователни. Оспорва наличието на облигационни отношения между страните.
Оспорва да е собственик на процесния имот. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност. Оспорва претенцията за лихва. Моли съда да отхвърли предявените искове.
4
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от А. П. П..
Ответникът изрично е посочил, че не оспорва размера на начислена ТЕ за периода, нито
счетоводното отразяване на ТЕ. Оспорва да е собственик на процесния имот, респ.
наличието на облигационни отношения. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от М. П. К..
Ответникът прави възражение за местна подсъдност. Излага, че за процесния период не е
бил собственик на имота. Оспорва наличието на облигационни отношения и развива
подробни съображения в тази насока. Сочи, че на 27.07.2020 г. е станал собственик на
имота, както и че е монтирал измервателни уреди и че е заплатил всички задължения. Моли
съда да отхвърли предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от С. К. К..
По иска с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже по делото пълно и главно
наличието на сключен между страните валиден договор, качеството потребител –
собственик или ползвател на топлоснабдения имот за ответника, точно изпълнение на
договора от ищеца – доставяне на топлинна енергия до имот, ползван от ответника, по вид
/за отопление, топла вода, сградна инсталация, услуга дялово разпределение/, обема й и
цена.
При установяване на горните факти в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да установи по делото пълно и главно
изпадането в забава на ответника за главните задължения, както и размера на законната
лихва за забава за процесния период.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
По релевираното възражение за изтекла погасителна давност от И. К. К. и А. П. П., в
тежест на ищеца е да докаже наличието на факти, при настъпването на които законът
предвижда спиране и/или прекъсване на давността, в случай че твърди такива.
Безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1,
т. 3 и 4 ГПК обстоятелствата: няма.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
5
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6