Решение по дело №896/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството по делото е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.25 ал.3 от Закона за агрохранителната верига (ЗУАВ).

Образувано е по жалба на „У. 84“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя П. К. У., чрез пълномощника адв.П. П., с адрес за призоваване и събщения: гр.Пазарджик, [улица], ет.3, офис 22, чрез адв.П. П. против Разпореждане за насочване №0001553/12.07.2024 г. на Главен инспектор в отдел „Контрол на храните“ при Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ - Пазарджик. Твърди се, че оспореното разпореждане е незаконосъобразно, издадено е в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Моли се същото да бъде отменено и да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя сторените в производството разноски.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, като неоснователна. Взема становище, че оспореното разпореждане е издадено от компетентен орган, при спазване на нормативните изисквания за срокове и форма и в съответствие с приложимите към казуса материално правни норми и административно производствени правила. Претендира разноски по приложен списък.

Настоящият съдебен състав, като обсъди събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

На 04.07.2024г., във връзка с Писмо с вх.№3284/03.07.2024г. на РЗИ-Пазарджик, е извършена проверка от инспектори при ОДБХ-Пазарджик - д-р В. Р. Н. – на длъжност главен инспектор в отдел „Контрол на храните“ при ОДБХ-Пазарджик, М. И. П. и Д. И. С. - на длъжност старши инспектори в отдел „Контрол на храните“ при ОДБХ-Пазарджик на обект: Смесен магазин за търговия с няколко групи храни с приготвяне на място на сандвичи, хамбургери, топли напитки и сокове, стопанисван от „У. 84“ ЕООД, находящ се в гр.Пазарджик, ул.“Пловдивска“ №79Г. Резултатите от проверката са обективирани в съставения Констативен протокол №002590 от 04.07.2024г. Въз основа на констатациите е издадено оспореното Разпореждане за насочване №0001553/12.07.2024г. С него на посочено правно основание чл.24 ал.1 и чл.46 ал.1 от ЗУАВ и чл.138, §2, б.„г“ и б.“ж“ от Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017г. е разпоредено връщането на дистрибутор на подробно описан в акта диазотен оксид (Е942), намиращ се в обекта. Посочено е, че диазотният оксид е разрешен за употреба само в случаите, определени в чл.78а ал.1 от Закона за храните, като обектът – смесен магазин за търговия с храни, в който е установено наличието и предлагането му, не попада в категорията обекти по чл.78а ал.1 от ЗХ.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок, от лице - адресат на акта, за което оспореният административен акт е неблагоприятен, което от своя страна обуславя правен интерес от оспорването.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.24 ал.1 от ЗУАВ ръководителите на съответните ведомства по чл.7, в рамките на тяхната компетентност и в зависимост от тежестта на установените нарушения, прилагат една или няколко от мерките по чл.138, параграф 2 от Регламент (EС) 2017/625.

Според чл.25, ал.1, т.2 от ЗУАВ, мерките по чл.24 ал.1 от същия закон се прилагат с разпореждане от длъжностното лице, осъществяващо официален контрол - по чл.138, параграф 2, букви „г“, „ж“ и „и“ от Регламент (EС) 2017/625.

Като взе предвид разпоредбите на чл.1, чл.7 ал.1, чл.10 и чл.35 от ЗУАВ, §2 от ДР на ЗУАВ, както и тези на чл.2, чл.3 и чл.4 от Регламент (ЕС) №2017/625, настоящият съдебен състав счита, че мерките по чл.138, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/625 могат да се налагат от всички длъжностни лица към Българската агенция по безопасност на храните, които изпълняват контролни функции по реда на ЗУАВ. Контролът се извършва чрез централни и регионални структури на БАБХ, съгласно чл.4 от ЗБАБХ и чл.30 от Устройствения правилник на БАБХ.

От събраните по делото писмени доказателства се налага изводът, че лицето, издало оспореното разпореждане – д-р В. Н., на длъжност главен инспектор в отдел „Контрол на храните“ при ОДБХ-Пазарджик, разполага с правомощията да осъществяват официален контрол по реда на ЗУАВ и Регламент (ЕС) 2017/625 и да прилага принудителни административни мерки по действащото законодателство. Следователно процесната мярка по чл.24 ал.1 от ЗУАВ е наложена от компетентно длъжностно лице по смисъла на чл.25 ал.1, т.2 от ЗУАВ.

Оспореното разпореждане е издадено в законоустановената писмена форма и съдържа всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл.59 ал.2 от АПК. Посочени са фактическите и правни основания за наложената административна мярка. Подробно са описани установените в обекта стоки, съдържащи диазотен оксид, като са индивидуализирани с наименование, брой, вместимост и цена. Отразено е, че диазотният оксид е разрешен за употреба само в случаите, определени в чл.78а ал.1 от Закона за храните.

Съгласно разпоредбата на чл.78а ал.1 от Закона за храните, употребата на диазотен оксид като добавка в храни се допуска в: 1. обекти за производство и преработка на храни; 2. заведения за обществено хранене, когато диазотният оксид се използва като добавка в помещенията за приготвянето на храни.

Според чл.54а от Закона за здравето (в приложимата редакция ДВ, бр. 80 от 2023 г.), се забранява продажбата на диазотен оксид (райски газ) и пълнители с него, включително и онлайн: 1. на лица под 18 години; 2. на територията на детските градини, училищата, общежитията за ученици, лечебните заведения; 3. на спортни прояви, организирани за деца и ученици; 4. на обществени мероприятия, организирани за деца и ученици; 5. в закритите обществени места, с изключение продажбата за медицински цели и в случаите по чл.78а от Закона за храните.

Процесният проверен обект представлява смесен магазин за търговия с няколко групи храни с приготвяне на място на сандвичи, хамбургери, топли напитки и сокове. Същият не попада в категорията обекти, предвидени в разпоредбата на чл.78а ал.1 от ЗХ. В случая не може да се приеме, че установеният в обекта и подробно описан от контролния орган диазотен оксид е бил предназначен за производство на хранителни продукти в търговския обект. Същият е представлявал стока със съответна цена за всеки артикул. Видно от отразеното в констативния протокол е, че описаните добавки са били изложени в търговската зала за продажба, подредени на стелажи. Установеният на място в обекта диазотен оксид не е бил суровина за производството и преработка на храни, нито добавка за приготвянето на храни. Следователно обектът, стопанисван от дружеството – жалбоподател „У. 84“ ЕООД не попада в изключението по чл.78а ал.1 от ЗХ, поради което не може да употребява диазотен оксид.

При издаване на процесното оспорено разпореждане не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Същото е издадено в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел.

Предвид горното жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото жалбоподателят „У. 84“ ЕООД следва да заплати на Българската агенция по безопасност на храните сумата в размер на 240 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.78 ал.8 и чл.80 от ГПК, във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.24 от НЗПП, във връзка с чл.143 ал.3 и чл.144 от АПК и съгласно приложения списък на разноските.

По изложените съображения и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд-Пазарджик

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „У. 84“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя П. К. У., с пълномощник адв.П. П., с адрес за призоваване и събщения: гр.Пазарджик, [улица], ет.3, офис 22, чрез адв.П. П. против Разпореждане за насочване №0001553/12.07.2024г. на Главен инспектор в отдел „Контрол на храните“ при Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ - Пазарджик д-р В. Н..

ОСЪЖДА „У. 84“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул.„Клокотница“ №19А, представлявано от управителя П. К. У. да заплати на Българска агенция по безопасност на храните сумата в размер на 240 лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

На основание чл.138 ал.3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.