№ 4841
гр. София, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241110159290 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. 1 КЗ за
осъждане на В. Р. А. да заплати на ЗД „Бул Инс” АД сума в размер на 6 047,00 лв.,
представляваща заплатеното обезщетение с включени ликвидационни разноски за
имуществените вреди по л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № СВ ... НН, претърпени в
резултат на настъпило на 30.09.2019г., около 22,05 часа ПТП, в гр. София, на бул.
„Лазар Михайлов“ до фирма „Сортови семена и растителна защита“ ЕООД с.
Кубратово, виновно причинено от В. Р. А., който управлявал л.а. МПС „Волво 850“, с
рег. № СА ... КК, с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма,
а именно 2,60 промила в кръвта, установена по надлежен ред, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба - 08.10.2024г. до
окончателното й изплащане.
Ищецът ЗД „Бул Инс” АД извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че на 30.09.2019г. в гр. София, , на бул. „Лазар Михайлов“ до фирма
„Сортови семена и растителна защита“ ЕООД с. Кубратово, е реализирано ПТП с
участието на МПС „Волво 850“, с рег. № СА ... КК, собственост на А.П.М.,
управлявано от В. Р. А. и МПС „Фолксваген Пасат“ с рег. № СВ ... НН, собственост на
П.Т.К. и управлявано от същия. Поддържа, че според представения Протокол за ПТП
№ 1726979 от 30.09.2019 г., съставен от органите на КАТ, причините за
произшествието се дължат на противоправното поведение на В. Р. А., който поради
управление на л.а. „Волво 850“ СА ... КК с несъобразена скорост, навлиза в лентата за
насрещно движение и реализирал ПТП с л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № СВ... НН.
Излага съображения, че видно от Протокола за ПТП, Удостоверение от СДВР и
1
издадено НП № 19-4332-020796 от 15.10.2019г., влязло в сила на 12.03.2021г.,
ответникът е управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата по закон норма, а именно 2,60 промила в кръвта, установена по надлежен
с ред – талон за медицинско изследване № 0025908 за МБАЛ „Св. Анна“. Твърди, че
към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие за л.а „Фолксваген
Пасат“ с рег. № СВ ... НН има сключена застрахователна полица № Е19990004793 по
застраховка „Автокаско“ при ЗД „Бул Инс” АД, като гражданската отговорност на
виновния за произшествието водач на МПС „Волво 850“, с рег. № СА ... К е
застрахована също при ищеца. В ЗД „Бул Инс” АД е заведена щета под № **********
във връзка с причинените увреждания по л. а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № СВ ... НН,
по която ищецът е заплатил сума в размер на 5 922,00 лева по фактура № **********
от 19.12.2019 г. на застрахования – П.К. и сумата 100,00 лева на извършилия ремонта
сервиз „Тандер Корпорация“ АД. Предвид гореизложеното и на основание чл. 500, ал.
1, т. 1 КЗ ищецът счита, че има право да получи от ответника В. Р. А. платеното
застрахователно обезщетение, ведно със сторените разноски. Излага твърдения, че с
писмо ответникът бил уведомен за заплащане на сумата, но такова не последвало. Ето
защо моли съда да уважи предявеният иск за сумата в размер на 6 022,00 лв.,
представляваща изплатеното застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски
в размер на 25 лв., ведно със законната лихва считано от датата на завеждане на
исковата молба до пълното изплащане на дължимите суми. Претендира
разноски.
Ответникът В. Р. А. е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131
ГПК, с който признава исковата претенция и моли да не бъдат присъждани разноски н
ищеца. Заявява, че не е изпълнил задължението си, поради финансови затруднения.
Моли за разсрочване изпълнението на същото, евентуално за сключване на
споразумение с ищеца. Претендира разноски.
За да бъде постановено решение по реда на чл. 237 ГПК, следва ответникът да
признае иска, признатото право да не противоречи на закона или на добрите нрави,
както и да е признато право, с което страната да може да се разпорежда. В случая
всички предпоставки са налице, поради което искането следва да бъде уважено.
По аргумент от чл. 237, ал. 2 ГПК, решението не се мотивира по същество, като
съдът само следва да укаже, че то се основава на признанието на иска.
По искането по реда на чл. 241, ал. 1 ГПК
Както се посочи по-горе, с отговора на исковата молба от страна на ответника е
направено искане за разсрочване на изпълнението на задължението му, основано на
чл. 241, ал. 1 ГПК. Искането е процесуално допустимо.
С доклада по делото от 11.02.2025г. съдът е указал на ответника в срок до
2
първото по делото съдебно заседание да ангажира собственоръчно попълнена от него
декларация за материално и гражданско състояние. В рамките на проведеното открито
съдебно заседание на 18.03.2025г., ответникът не е изпълнил дадените му указания.
Ето защо, съдът следва да приеме, че изложените от него доводи за финансовото му
състояние са останали недоказани, поради което направеното от него искане за
разсрочване на дълга му по реда на 241, ал. 1 ГПК е неоснователно и следва да се
остави без уважение. Следва да се отбележи, че с оглед становището на ищеца,
изразено с постъпилата молба от 17.03.2025г., докладвана в о.с.з. на 18.03.2025г., в
която се съдържат параметри на споразумение, няма пречка след влизане в сила на
настоящото решение страните да постигнат такова, избягвайки по този начин
натоварването на ответника с разноски в рамките на евентуално образувано
изпълнително дело.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски за държавна такса в
размер на разноски в размер на 241,88 лева. Ищецът претендира и заплащането на
сумата от 1080 лева, представляваща адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, като с
отговора на исковата молба е направено възражение за прекомерност на същото.
Доколкото възнаграждението е уговорено при съобразяване размерите съгласно чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения съдът
намира възражението на ответника за прекомерност на възнаграждението по чл. 78, ал.
5 ГПК за неоснователно. Ето защо на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в
настоящото производство в общ размер 1321,88 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Р. А., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК
********* по предявения осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1, предл.
1 КЗ, сумата 6 047,00 лева, представляваща заплатеното обезщетение с включени
ликвидационни разноски за имуществените вреди по л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. №
СВ ... НН, претърпени в резултат на настъпило на 30.09.2019г., около 22,05 часа ПТП,
в гр. София, на бул. „Лазар Михайлов“ до фирма „Сортови семена и растителна
защита“ ЕООД с. Кубратово, виновно причинено от В. Р. А., който управлявал л.а.
МПС „Волво 850“, с рег. № СА ... КК, с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата по закон норма, а именно 2,60 промила в кръвта, установена по надлежен
ред, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
3
исковата молба - 08.10.2024г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата 1321,88 лева, представляваща разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4