№ 1816
гр. София, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря МАДЛЕН М. ЗЛАТЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20241110200291 по описа за 2024
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Г. И. Е., ЕГН ********** чрез адв. Ц. И. от
САК, срещу наказателно постановление /НП/ № 8459 от 11.12.2023 г.,
издадено от началника на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“
към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна
инфраструктура“, с което на основание чл. 177, ал. 3 от Закона за движението
по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 139,
ал. 1 т. 2 пр. 3 от ЗДвП във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС
/Наредба № 11/03.07.2001 г., Наредбата/.
В жалбата се твърди, че при съставяне на АУАН и издаване на
обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения
на закона и по-конкретно на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Твърди се,
че нарушението е неправилно квалифицирано като такова по чл. 139, ал. 1, т. 2
от ЗДвП, вместо по чл. 26, ал. 2 т. 1 б. „а“ от ЗП, като според жалбоподателят е
следвало да се приложи нормата на чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата, а не
тази на чл. 177 от ЗДвП. Твърди се, че АУАН и НП са издадени от
некомпетентни органи, като жалбоподателят счита, че длъжностните лица от
АПИ нямат правомощия да установяват и санкционират нарушения на ЗДвП.
От съда се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Не
1
се явява и адв. И., процесуален представител на жалбоподателя. По делото е
постъпило писмено становище от адв. И., с което се иска от съда да отмени
обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно,
алтернативно –наложеното административно наказание да бъде намалено до
минималното, предвидено в закона.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща процесуален
представител. В постъпил по делото писмен отговор на жалбата от
процесуален представител на въззиваемата страна са изложени съображения
за правилност и законосъобразност на обжалваното НП. Твърди се, че
нарушението е извършено от жалбоподателя и същото е правилно
квалифицирано, АУАН и НП са издадени от компетентни за това органи, а
евентуални пороци на АУАН не са пречка за издаване на НП, предвид
разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. В заключение се сочи, че деянието не е
маловажен случай, като наказанието е правилно определено и
индивидуализирано, съобразно целите, посочени в чл. 12 от ЗАНН. От съда се
иска да потвърди НП и в полза на АНО да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода
на делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна
връзка, като обсъди доводите и възраженията на страните, прие за
установено следното от фактическа страна:
На 09.11.2023 г. около 13:00 ч., на път II-18, км. 24 в посока с. Чепинци –
с. Лозен жалбоподателят Г. И. Е. управлявал съчленено ППС с пет оси – МПС
с две оси марка ***, с рег. № *** и полуремарке с три оси с рег. № ****, като
извършвал превоз на товари – пясък. Същият бил спрян за проверка от
свидетеля Б. К. П., инспектор в Агенция „Пътна инфраструктура“ и колегата
му ***. Било извършено измерване с технически средства - надлежно
калибровани електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово
натоварване на ППС модел PW-10 № К0200009, преминала последваща
метрологична проверка на техническата изправност на 12.06.2023 г. и ролетка
№ 1307/18/ (5 м), притежаваща сертификат и декларация за съответствие, при
което било установено, че при измерено разстояние между осите 1.32 м,
сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето било 30,950
тона, при максимално допустимо натоварване на оста 24 тона, съгласно чл. 7,
ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. и превишаването било с
6,950 тона. Резултатите от извършеното измерване били надлежно отразени в
протокол № 0000108/2023 г., екземпляр от който бил връчен срещу подпис на
водача Е..
С оглед извършеното измерване и съгласно чл. 3, т. 2 от Наредбата, при
превишаване на максимално допустимите норми по чл. 7, то пътното превозно
средство се явявало „тежко“.
Предвид горните констатации на същата дата - 09.11.2023 г. свидетелят
П. съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно
нарушение № 9778/09.11.2023 г. за извършено нарушение на чл. 139, ал. 1 т. 2
пр. 3 от ЗДвП вр. чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Актът бил подписан
от актосъставителя и един свидетел при установяване на нарушението, след
което бил предявен на нарушителя, който го подписал без възражения. Такива
не постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН на 11.12.2023 г. ***, началник отдел
2
„Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ издала
обжалваното НП, с което на Г. Е. било наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1500 лева за описаното по-горе нарушение. Препис от НП
бил връчен на жалбоподателя на 14.12.2023 г. а на 28.12.2023 г. била
депозирана жалба срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията
на свидетеля Б. К. П., както и въз основа на писмените доказателства,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК, а именно: заповед № РД-11-
247/31.03.2022 г. издадена от председателя на управителния съвет на Агенция
„Пътна инфраструктура“, заповед № РД-11-246/31.03.2022 г. издадена от
председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“,
заповед № А-616/11.09.2018 г., издадена от председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор, ЕС декларация за
съответствие, ЕО сертификат за одобряване на тип номер ТСМ 128/04-4103
R2, сертификат за проверка на везни с неавтоматично действие, сертификат за
съответствие, писмо с вх. № 333808/21.10.2024 г. от началника Регионален
отдел – Пловдив към Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“,
Български институт по метрология, протокол от последваща периодична
проверка на електронна везна PW-10 № К0200009 от 12.06.2023 г., заявление
за проверка № 000029-31174/12.06.2023 г. от АПИ, протокол за измерване на
превозно средство № 0000108/09.11.2023 г., експедиционна бележка №
330410216335/09.11.2023 г., пътен лист, 2 броя свидетелство за регистрация на
МПС - част II, разписка за връчване на АУАН от 09.11.2023 г., известие за
доставяне.
При изграждане на релевантната фактология съдът се довери изцяло и
безкритично на свидетеля Б. К. П., отчитайки факта, че същият е извършил
проверката, измерването на ППС и на товара, и заявеното от него
представлява източник на преки доказателства за релевантните факти,
относно датата и мястото на извършване на проверката, резултатите от
извършеното измерване на поосовото натоварване на полуремаркето,
включено в състава на управляваното от жалбоподателя съчленено ППС.
Показанията на свидетеля са добросъвестни и обективни, кореспондиращи с
останалия доказателствен материал – протокол за извършено измерване и
експедиционна бележка. Не може да не бъде отчетен добре запазения спомен,
относно обстоятелствата, за които разказва свидетелят П.. Показанията му са
детайлни и информативни и за съда не съществува съмнение в тяхната
достоверност.
Съдът кредитира и представените по делото писмо с вх. №
333808/21.10.2024 г. от началника Регионален отдел – Пловдив към Главна
дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Български институт по метрология
и протокол от проверка на автомобилна електронна везна от 12.06.2023 г., От
същите се установява, че към 09.11.2023 г., когато е била извършена
проверката от органите на АПИ на управляваното от жалбоподателя ППС
електронната везна, с която е било извършено измерването на ППС и товара е
била преминала периодична проверка на техническата изправност на
12.06.2023 г.. Същата е била технически изправна, поради което и за съда не
съществува съмнение относно верността и точността на отчетените при
измерването с нея данни, обективирани в протокола за измерване на превозно
средство № 0000108/09.11.2023 г.
3
От експедиционна бележка № 330410216335/09.11.2023 г., пътен лист,
свидетелство за регистрация част II категорично се установява, че на
09.11.2023 г. именно жалбоподателят е управлявал съчленено ППС - /МПС с
две оси – *** с рег. № *** и полуремарке с рег. ****, като е превозвал пясък за
бетон.
Представените по делото заповед № РД-11-247/31.03.2022 г. и № РД-11-
246/31.03.2022 г., и двете издадени от председателя на управителния съвет на
Агенция „Пътна инфраструктура“ послужиха на съда при установяване
компетентността на актосъставителя и АНО.
Следва да се отбележи, че жалбоподателят не оспорва изложените в
АУАН факти, установени в хода на проверката, а доводите му касаят основно
нарушения в процедурата при съставяне на АУАН и НП и правната
квалификация на нарушението респ. приложената санкционна норма.
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, при спазване на
преклузивния срок за обжалване /екземпляр от НП е връчен на жалбоподателя
на 14.12.2023 г., а жалбата е подадена на 28.12.2023 г./ и е насочена срещу акт,
който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
В настоящото производство районният съд следва да провери
законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че възражението на
жалбоподателя за липса на компетентност у актосъставителя и АНО е
неоснователно. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се
установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на
службите за контрол, предвидени в този закон. Чл. 167, ал. 3 от своя страна
посочва, че службите за контрол, определени от собствениците или
администрацията, управляваща пътя извън населените места, контролират
състоянието и изправността на пътната настилка, пътните съоръжения,
средствата за сигнализация и маркировка. Общата маса, осовото натоварване
и габаритните размери на пътните превозни средства се контролират от
длъжностни лица на Агенция „Митници“ и на Агенция „Пътна
инфраструктура“ с оглед правилната експлоатация на пътищата и
предпазването им от разрушаване. Агенция „Митници“ осъществява контрол
върху превозвачите и контролира спазването на маршрутите от превозвачите,
влизащи или излизащи от страната. Изрично е посочено, че именно АПИ и
нейните служители контролират осовото натоварване на МПС. В
разпоредбата на чл. 36 от Наредба № 11/03.07.2001 г. е предвидено, че
контролът на извънгабаритните ППС по пътищата се осъществява от Агенция
„Пътна инфраструктура“ със съдействието на съответната служба за контрол
при МВР, а разпоредбата на чл. 37 от Наредбата предвижда, че във
вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция
„Пътна инфраструктура“ спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата
на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства и съставят акт за установяване на административно
нарушение, когато се установи, че движението се извършва без разрешително.
4
Контролът по движението на тежки и извънгабаритни ППС по
републиканската пътна мрежа се осъществява от органите на Агенция „Пътна
инфраструктура“, а участието на органите на МВР е единствено с цел
съдействие. В случая АУАН е съставен от лице, упълномощено да осъществява
контрол по републиканската пътна мрежа, видно от приложената заповед на
председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.
Наказателното постановление е издадено от *** - началник отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, която видно приложената
заповед на председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна
инфраструктура“ № РД-11-246/31.03.2022 г. е упълномощена да издава
наказателни постановления за нарушения по ЗДвП.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете
по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН – АУАН е съставен в деня на извършване и
установяване на нарушението, а НП е издадено около месец по-късно.
На следващо място, съдът намира, че както в АУАН, така и в НП
обстоятелствата по извършване на нарушението са описани ясно, точно и
конкретно, описани са дата, място и начин на извършването му в съответствие
с изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, посочена е правната
квалификация на деянието, която съответства на фактическото описание на
нарушението. Предвид горното, съдът намира, че в производството по
установяване на административно нарушение и налагане на административно
наказание не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са
предпоставка за отмяната на обжалваното НП като незаконосъобразно.
Съгласно чл. 139, ал. 1 т. 2 от ЗДвП движещите се по пътя пътни
превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които
не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за
участниците в движението. Визирана в посочената разпоредба наредба е
Наредба № 11/3 юли 2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки
пътни превозни средства. Съгласно чл. 3, т. 2 от Наредбата тежко ППС е това,
което има натоварване на ос, по-голямо от предвиденото в чл. 7 от Наредбата.
Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3 б. „б“ от Наредбата сумата от натоварванията на ос
на една тройна ос на ремаркета и полуремаркета, когато разстоянието между
осите е над 1,3 м е 24 тона. В настоящия случай измереното разстояние между
осите на полуремаркето, участващо в състава на управляваното от
жалбоподателя съчленено ППС е 1,32 м., а сумата от натоварването на ос на
тройната ос на полуремракето е измерена на 30,950 тона, като при максимално
допустимо натоварване на оста съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредбата
от 24 тона, то превишението е с 6,950 тона, следователно нормите, посочени в
Наредбата са били превишени.
От субективна страна жалбоподателят е действал виновно, при форма на
вината пряк умисъл, доколкото е съзнавал, че натоварването на ос е по-голямо
от допустимото и въпреки това е извършил превоза. Знанието на
жалбоподателя се извежда и от наличните по делото и предоставени от него в
хода на проверката пътен лист и експедиционна бележка, където е вписан
видът на товара и неговите характеристики.
Съгласно чл. 177, ал. 3. т. 1 от ЗДвП се наказва с глоба от 500 до 3000 лв.
водач, който, без да спазва установения за това ред управлява пътно превозно
средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите,
5
определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. В
случая не е спазен посоченият в Закона за пътищата ред, за да се разреши и да
се извърши движение с МПС с натоварване на ос, по-голямо от посоченото в
Наредба № 11. Както вече беше посочено, управляваното от жалбоподателя
МПС се явява „тежко“ по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11/3 юли 2001 г.
и съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1 б. „а“ пр. 2 от Закона за пътищата се касае за
специално използване на пътищата от републиканската пътна мрежа, за което
е било необходимо специално разрешително, издадено от администрацията,
управляваща пътя, съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. В
случая жалбоподателят не е разполагал с такова респ. не е бил спазен
законовият ред.
Съдът намира, че осъщественото от жалбоподателя нарушение не
разкрива по-ниска степен на общшествена опасност, в сравнение с обичайните
нарушения от този вид и не представлява маловажен случай.
По отношение на санкционната разпоредба, следва да се има предвид, че
в Решение № 19250 от 8.10.2024 г. на АдмС - София по адм. д. № 8608/2024 г.
е посочено, че сходно деяние може да бъде санкционирано по чл. 177, ал. 3 от
Закона за движението по пътищата или чл. 53 вр. чл. 26 от Закона за
пътищата. В оперативната самостоятелност на контролния орган според този
касационен състав е да избере санкционната норма. В конкретния случай
АНО е избрал по-благоприятната за нарушителя такава. Така в случая
настоящият състав намира, че нарушението е санкционирано при приложение
на разпоредба, която предвижда по-ниска санкция от тази за нарушение на 26,
ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 от Закона за пътищата във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б.
„в“, чл. 8, ал. 1 и ал. 2 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11/03.07.2001
г. на МРРБ, поради което искането на жалбоподателя за приложение на по-
неблагоприятна за него санкционна разпоредба не е основателно.
АНО е наложил на жалбоподателя административно наказание около
средния размер, а именно - 1500 лева. Съдът съобрази от една страна, че се
касае за първо по ред нарушение от страна на жалбоподателя, но от друга, че
управляваното от него ППС е било значително претоварено – с почти 7 тона,
при което сериозно се увеличава рискът от увреждане на пътната
инфраструктура, а така също и от реализиране на ПТП. Имайки предвид тези
обстоятелства съдът счита, че с оглед степента на обществена опасност на
извършеното и нарушителя целите по чл. 12 от ЗАНН биха могли да бъдат
постигнати и с по-нисък размер на глобата, но над минималния, а именно
1000 лева, поради което и наказателното постановление следва да се измени в
санкционната му част в този смисъл.
При този изход на делото доколкото наказателното постановление е
изменено, а не отменено право на присъждане на разноски има въззиваемата
страна. Като взе предвид, че делото не се отличава с фактическа и правна
сложност и че от проведените три съдебни заседания само в едно от тях се е
явил процесуален представител на АНО, съдът намери, че юрисконсултското
възнаграждение, което жалбоподателят следва да заплати на АНО за
процесуално представителство, следва да се определи в минималния размер,
предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а
именно 80 лева.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 63, ал. 7, т. 2 вр. ал. 2, т. 4 от
ЗАНН, Софийският районен съд, Наказателно отделение, 108-ми състав
6
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 8459 от 11.12.2023 г., издадено
от началника на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към
дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна
инфраструктура“, с което на основание чл. 177, ал. 3 от ЗДвП на
жалбоподателя Г. И. Е., ЕГН ********** е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на
чл. 139, ал. 1 т. 2 пр. 3 от ЗДвП във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба №
11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС
в САНКЦИОННАТА ЧАСТ като НАМАЛЯВА размера на наложеното
административно наказание „глоба“ от 1 500 /хиляда и петстотин/ лева на
1000 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН Г. И. Е., ЕГН
********** да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7