Решение по дело №27387/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 14223
Дата: 21 август 2023 г.
Съдия: Борис Константинов Динев
Дело: 20221110127387
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 14223
гр. София, 21.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Борис К. Динев
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от Борис К. Динев Гражданско дело №
20221110127387 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба във връзка с заявление от 25.02.2022 за
издаване на заповед за изпълнение на ЗАД "Армеец" АД , ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. Стефан Караджа, № 2, представлявано от изп. директор
М. П. Ив., представлявано от изп. дир. М. П. И.и В. П. К. - М. П. И. и В. П. К. - М. - заедно,
чрез юрк. Н. К. против ЗАД "ОЗК - Застраховане" ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. Св. София, № 7, ет. 5, представлявано от изп. директори А. Л. и Р.
Д.. Преписи от исковата молба и приложенията към нея са били редовно връчени на
ответника, като в указания срок е постъпил писмен отговор
Ищецът твърди, че на 18.10.2016 г., около 11.50 ч гр. София, от ул."Житница“ към
ул."Добротич“ и срещу блок № 27 при управление на л.а. „Мерцедес Вито“ с ДК №
*********, собственост на "КА стил" ЕООД вод. И.С. Г. виновно причинил ПТП с л.а.
„Фолксваген Туарег" с ДК № *******, управляван от И. Х. при което настъпили следните
повреди: описани в щетата. Съставен бил Протокол за ПТП № 1653408/18.10.2016 на ПК-
ОПП-СДВР.
Излага че собственикът на повреденото МПС не е посочен е застраховал същото при
ищеца по договор за застраховка „Каско на МПС” № 0306X0239141 с период на действие
18.09.2016 -17.09.1017 като застрахователната сума била заплатена. Твърди че изпълнение
на застрахователния договор на дата 16.05.2017 ищецът заплатил на автосервиза извършил
ремонта определеното от ищеца по образуваната при него щета № _10316030110411
обезщетение в размер на 1974 лв.
1
Сочи, че собственикът на МПС при чието управление са причинени уврежданията
бил застраховал същото при ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност”
№ BG/23/116000694671 с период на действие към датата на настъпване на ПТП. Твърди че е
отправил регресна покана до ответника за възстановяване на заплатеното застрахователно
обезщетение от 1974 лв., увеличено с обичайните ликвидационни разходи от 15 лв.
Поканата била получена от ответника на 28.06.2017 г. , но не последвало пълно
плащане а само частично на сумата от 980,71 лв. на 04.10.2017 г., която според ищеца
включва сумата 965,71 лв. главница и лихви и сумата 15 лв. обичайни ликвидационни
разходи.
Поради това ищецът депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение за посочените суми, като било образувано гр.д. № 10241/2022 по
описа на СРС, ГО, 28 с-в. Районният съд уважил заявлението в цялост, като издал заповед за
изпълнение на парично задължение срещу ответника за сумата от 991,63 лв. главница и
302,20 лв. - лихва за забава за периода от 25.2.2019 г. до 25.2.2022 г.. В законоустановения
двуседмичен срок от връчване на препис от заповедта, длъжникът депозирал възражение
срещу дължимостта на претендираните суми.
Ето защо ЗАД "Армеец" АД предявява срещу ЗАД "ОЗК - Застраховане" *********
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Св. София, № 7, ет. 5, представлявано от
изп. директори А. Л. и Р. Д. иск с правна квалификация чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1
от КЗ за признаване за установено в отношенията между страните че ответникът дължи на
ищеца сумата от 991,63 лв от които 991,63 лв., представляваща невъзстановено заплатено
застрахователно обезщетение по образуваната при ищеца щета № _10316030110411 във
връзка с ПТП настъпило на 18.10.2016 г., около 11.50 ч гр. София, от ул."Житница“ към
ул."Добротич“ и срещу блок № 27 с участието на л.а. „Мерцедес Вито“ с ДК № *********
собственост на "КА стил" ЕООД, управляван от И. С. Г. и л.а. „Фолксваген Туарег" с ДК №
*******, собственост на не е посочен, управляван от И. Х., ведно със законната лихва върху
главницата считано от 25.02.2022 г. до окончателното заплащане на задължението и сумата
от 0,00 лв ликвидационни разноски.
Предявява и иск с пр. квалификация чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните че ответникът дължи на ищеца
сумата от 302,20 лв. - лихва за забава за периода от 25.2.2019 г. до 25.2.2022 г. г. върху
главницата,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 10241/2022 по описа на
СРС, ГО, 28 състав.
Претендира и направените по делото разноски.
Прави искане за приемане като доказателства по делото на приложените исковата
молба документи, за допускане до разпит на водача на повредения автомобил, изслушване
на САТЕ, допускане на ССчЕ относно плащането на застрахователното обезщетение от
ищеца, за задължаване на осн. чл. 190 от ГПК ответника да представи копие от намиращата
2
се в него договор за застраховка „Гражданска отговорност” № BG/23/116000694671 с период
на действие към датата на настъпване на ПТП.
Ответникът е депозирал писмен отговор в указания от съда срок, в който Признава
настъпването на пътнотранспортното произшествие и неговия механизъм, както и че
сключил договор за застраховка гражданска отговорност за водача.
Оспорва иска само по размер. Твърди, че сумите, които се претендират, не отговарят
на реално натрапените вреди.
Счита, че не е следвало ремонтът да бъде извършен със нови оригинали части.
Разходите за труд били също завишени. Предвид на изложеното, прави искане иска да бъде
отхвърлен изцяло по отношение на иска за главницата, както и лика за обезщетение за
забава, с оглед твърдяната неоснователност на главния иск.
Претендира разноските по делото.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа иска.
В съдебно заседание ответникът не изпраща представител, но с писмена молба по
делото чрез процесуалния си представител оспорва иска по размер.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3
от ГПК, установи следното от фактическа страна:
Видно от приложеното гр.д. № 10241/2022г. по описа на СРС, ГО, 28 с-в ищецът е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за претендираните в исковата молба
суми. Ответникът е подал възражение в 14-дневния срок от съобщението, поради което и е
предявен настоящия иск за установяване на дължимостта на посочените в заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение суми.
С определението за насрочване на делото е безспорно установено настъпването на
пътнотранспортното произшествие и механизма възпрян в исковата молба., наличието на
застрахователни правоотношения между страните.
Ответникът не е посочил каква част от заплатената преди датата на завеждане на
исковата молба сума е главница, лихва и обичайни разноски, поради което и настоящият
съдебен състав према че не е спорна дължимостта на ликвидационните разноски, както и че
ответникът е изпълнил задължението си да ги заплати преди образуване на делото.
По делото не се спори наличието на застрахователно правоотношение на страните и
механизма на настъпване на ПТП и е спорен само размера на дължимото обезщетение.
От представените по делото като доказателства застрахователна полица №
0306X0239141 с период на действие 18.09.2016 -17.09.1017 и Общи условия се установява,
че собственикът е застраховал л.а. „Фолксваген Туарег" с ДК № ******* при условията на
застраховка „Каско на МПС”, а действието на застраховката е за периода 18.09.2016 -
17.09.1017.
Видно от изготвения от ПК-ОПП-СДВР Протокол за ПТП № 1653408/18.10.2016, на
3
18.10.2016 г., около 11.50 ч гр. София, от ул."Житница“ към ул."Добротич“ и срещу блок №
27 при управление на л.а. „Мерцедес Вито“ с ДК № *********, собственост на "КА стил"
ЕООД вод. И.С. Г. причинил ПТП с участието на л.а. „Фолксваген Туарег" с ДК № *******,
собственост на не е посочен, управляван от И. Х. при което настъпили следните повреди:
описани в щетата.
Видно от справка в Гаранционния фонд собственикът на автомобила, управляван от
виновния водач застраховал същото при ответника по договор за застраховка „Гражданска
отговорност” № BG/23/116000694671 с период на действие към датата на настъпване на
ПТП.
След настъпването на ПТП собственикът на л.а. „Фолксваген Туарег" с ДК №
******* уведомил застрахователя си - ищец за настъпилото ПТП. Образувана била щета
_10316030110411 по описа на ищеца, която е приложена по делото.
С платежно нареждане от 16.05.2017 ЗАД "Армеец" АД е заплатило на автосервиза
извършил ремонта сумата от 1974 лв.
Ищецът признава че до завеждане на исковата молба ответникът е заплатил на ищеца
сумата от 980,71 лв. на 04.10.2017 г., поради което и настоящият съдебен състав приема този
факт за доказан.
По делото е спорен размерът на дължимото застрахователно обезщетение.
По делото е приета автотехническа експертиза, от която се установява, че вредите,
обезщетени от ищеца, и тези, описани в протокола за ПТП, са идентични и се намират в
причинна връзка с ПТП-то. Според експерта стойността на ремонта на автомобила по
средни пазарни цени без ДДС е 2139,64, размера на вредите по фактури е 1774,64 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че размерът на ликвидационните разноски
възлиза на 15 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:

По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 411 от КЗ:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец – застраховател, изпълнил свое
задължение за заплащане на обезщетение по застраховка „Каско” и суброгирал се в правата
на увреденото лице против причинителя на вредата. С изпълнението на задължението за
заплащане на застрахователно обезщетение по чл. 411 от КЗ (отм.) за застрахователя се
поражда правото на регресен, суброгационен иск срещу причинителя на вредата по смисъла
на чл. 45 от ЗЗД, който иск му гарантира встъпване във всички правомощия на увреденото
лице, породени от застрахователното правоотношение.
При иск по чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 411 от КЗ и чл. 45 от ЗЗД следва да се
установи наличието на застрахователно правоотношение между ищеца и деликвента,
настъпването на вреда за застрахованото лице, заплащането на обезщетение от страна на
4
ищеца по застраховката на увреденото лице и деликтната отговорност на причинителя на
вредата.
Съдът приема, че гореизложените правопораждащи претенцията на ищеца факти са
доказани по делото. Доказано е наличието на валидно сключен договор за застраховка
„Каско на МПС” чрез застрахователна полица, покриващ процесното застрахователно
събитие. Заплатена е вноската от застрахователната премия съобразно договореното между
страните, по отношение на който факт не се спори и договорът е породил действие за
договорения процесен период. В периода на действие на застраховката застрахованото лице
е претърпяло ПТП.
Не се спори, че вина за настъпването на ПТП има водача на автомобила застрахован
при ответника с застраховка „Гражданска отговорност”. Не се установи съпричиняване.
Доказана е и причинната връзка между реализираното ПТП и вредите, претърпени от
пострадалото лице.
Съдът изцяло кредитира изслушаната експертиза. Експертът на база специалните
знания, които притежава, дава обосновани и доказани заключения според което заключение
размерът на претърпените вреди възлиза на 2139,64 лв. Съдът приема, че в протокола за
ПТП съставителят описва видимите щети по МПС, а застрахователят дължи обезщетение за
всички причинени от застрахователното събитие вреди, в това число и скритите
увреждания. В този смисъл съдът приема, че е налице причинна връзка между инцидента и
вредите и е установено, че за репарирането на тези вреди ищецът е заплатил на
застрахованото лице сумата от 1974 лв. Заплатеното застрахователно обезщетение се дължи
на ищеца от причинителя на вредата.
На обезщетяване обаче подлежат само действително претърпените вреди, но не
повече от действително поисканите и от средните пазарни цени за извършване на ремонта.
На обезщетяване подлежат действително претърпените вреди, но не повече от
действително поисканите и от средните пазарни цени за извършване на ремонта. Доколкото
обаче застрахователят е заплатил сумата от 1974 лв., то той се е суброгирал само до този
размер, независимо че вредите за увреденото лице са съизмерими със сумата от 2139,64 лв.,
като допълнително му полагат и обичайните ликвидационни разноски определени от
вещото лице на сумата от 15 лв.
Настоящият съдебен състав обаче следва да съобрази извършеното плащане от
ответника на сумата от 980,71 лв., заплатена до датата на завеждане на делото на 04.10.2017.
Настоящият съдебен състав намира че регресната претенция за заплатено
застрахователно обезщетение и ликвидационните разноски са един общ иск и в този смисъл
и двете са лихвноносни.
При определяне на поредността на вземанията настоящият съдебен състав възприема
приетото в Решение № 111 т 27.10.2009 г. по т.д. № 296/2009 г. по описа на И ТО, ТК на
ВКС че при главница и обезщетение за забава по реда на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се прилага
поредността по чл. 76, ал. 1 от ЗЗД и с извършеното плащане първо се погасява главницата
5
като най-обременително задължение.
Страните не спорят за размера на ликвидационните разноски.
Предвид на изложеното настоящият съдебен състав приема че с първото плащане
ответникът е заплатил изцяло претендираните ликвидационите разноски от 15 лв., поради
което и такива не следва да му бъдат присъждани.
Остатъкът от платената до датата на завеждане на иска сума е следва да бъде отнесена
към застрахователното обезщетение, поради което и искът се явява основателен за пълния
предявен размер от 991,63 лв. Тъй като се претендира законната лихва върху сумата сушата
следва да бъде присъдена от момента в който преденцията е заявена в съда.

По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:

Ликвидационната преписка с претенцията е предоставена от ищеца на ответника на
28.06.2017 г. Няма данни ответникът да е възразил основателно че същата е била непълна
поради което и на 28.07.2017 г. ответникът е изпаднал в забава.
Ищецът е заплатил обезщетението на 16.05.2017
С оглед основателността на главния иск се явява основателен и акцесорния иск за
сумата от 282,89 лв. за исковия период 25.2.2019 г. до 25.2.2022 г. като отхвърля иска за
горницата над 282,89 лв. до пълния предявен размер от 302,20 лв. като неоснователен.

По отношение на разноските:
Дължими и присъдени разноски на ищеца:
С оглед изхода на делото на ищеца се следват направените разноски, а именно 98,51%
от разноските в заповедното производство а именно 24,63 лв. за държавна такса и 49,25 лв.
разноски за процесуално представителство които следва да бъдат присъдени в настоящето
дело.
С оглед изхода на делото на ищеца се следват направените в настоящето исково
производство разноски, а именно 98,51 % от разноските по настоящето дело или Общият
размер на присъдените на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК по делото на ищеца разноски изчислени
съобразно уважената част от иска възлиза насумата 338,98 лв. разпределени по вид както
следва:
С оглед изхода на делото и направеното искане на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца
се присъждат съобразно уважената част от исковете направените в настоящето исково
производство разноски за държавна такса а именнно сумата от 73,01 лв.
С оглед изхода на делото и направеното искане на осн.чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца
се присъждат съобразно уважената част от исковете направените в настоящето исково
производство разноски за вещи лица а именнно сумата от 118,21 лв.
6
С оглед изхода на делото и направеното искане на осн.чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца
се присъждат съобразно уважената част от исковете направените в настоящето исково
производство разноски за свидетели, а именнно сумата от 0,00 лв
Присъжда се върху 150 лв. юрк. възнаграждение, а именно сумата 147,76 лв. на
осн.чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. Наредбата за правната помощ.
Дължими и присъдени разноски на ответника:
С оглед изхода на делото на ответника се следват съобразно отхвърлената 1,49 %
част от исковете част от направените от него по настоящето исково производство разноски
като при направено искане в този смисъл ищецът следва да бъде осъден да ги заплати на
ответника.
Общият размер на присъдените на осн чл. 78, ал. 3 от ГПК по делото на ответника
разноски изчислени съобразно отхвърлената част на иска възлиза на 4,03 лв. разпределени
по вид както следва:
С оглед изхода на делото и направеното искане на ответника се присъждат съобразно
отхвърлената част от исковете направените в настоящето исково производство разноски за
вещи лица а именнно сумата от 1,79 лв.
Присъжда се върху 150 лв. юрк. възнаграждение, а именно сумата от 2,24 лв. на осн
чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. Наредбата за правната помощ.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с пр. осн. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 411 от
КЗ че ЗАД "ОЗК - Застраховане" ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. Св. София, № 7, ет. 5, представлявано от изп. директори А. Л. и Р. Д. дължи на ЗАД
"Армеец" АД , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Стефан
Караджа, № 2, представлявано от изп. директор М. П. И. сумата от 991,63 лв. от които
991,63 лв., - невъзстановен остатък от застрахователно обезщетение и сумата от 0 лв.
ликвидационни разноски по образуваната при ищеца щета № _10316030110411 във връзка с
ПТП настъпило на 18.10.2016 г., около 11.50 ч гр. София, от ул."Житница“ към
ул."Добротич“ и срещу блок № 27 с участието на л.а. „Мерцедес Вито“ с ДК № *********
собственост на "КА стил" ЕООД, управляван от И. С. Г. и л.а. „Фолксваген Туарег" с ДК №
*******, управляван от И. Х., ведно със законната лихва върху главницата считано от
25.02.2022 г. до окончателното заплащане на задължението
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с пр. осн. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал.
1 от ЗЗД че ЗАД "ОЗК - Застраховане" ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. Св. София, № 7, ет. 5, представлявано от изп. директори А. Л. и Р. Д. дължи на
ЗАД "Армеец" АД , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
Стефан Караджа, № 2, представлявано от изп. директор М. П. И. сумата от 282,89 лв. - лихва
7
за забава за периода от 25.02.2019 г. до 25.2.2022 г. като отхвърля иска за горницата над
282,89 лв. до пълния предявен размер от 302,20 лв. като неоснователен
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по гр.д. №
10241/2022. по описа на СРС, ГО, 28 с-в.
ОСЪЖДА ЗАД "ОЗК - Застраховане" ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. Св. София, № 7, ет. 5, представлявано от изп. директори А. Л. и Р. Д. да
заплати на ЗАД "Армеец" АД , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. Стефан Караджа, № 2, представлявано от изп. директор М. П. И. сумата от 24,63
лв. разноски за държавна такса и 49,25 лв. разноски за процесуално представителство по
гр.д. № 10241/2022. по описа на СРС, ГО, 28 с-в. на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД "ОЗК - Застраховане" ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. Св. София, № 7, ет. 5, представлявано от изп. директори А. Л. и Р. Д. да
заплати на ЗАД "Армеец" АД , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. Стефан Караджа, № 2, представлявано от изп. директор М. П. И. сумата от 338,98
лв. разноски по делото на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД "Армеец" АД , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. Стефан Караджа, № 2, представлявано от изп. директор М. П. И. да заплати
на ЗАД "ОЗК - Застраховане" ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
Св. София, № 7, ет. 5, представлявано от изп. директори А. Л. и Р. Д. сумата от 4,03 лв. на
осн чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.

УКАЗВА на ищеца че в случай че подаде жалба срещу решението в цялата част в която исковете са
отхвърлени следва да представи с жалбата и доказателства за внесена по сметка на СГС държавна такса в размер
на 25,00 лв., определена като сумата на 2 % от обжалваната част от всеки обжалван иск, но не по малко от
25 лв. по всеки обжалван иск.
УКАЗВА на ответника че в случай че подаде жалба срещу решението в цялата част в която исковете са
уважени следва да представи с жалбата и доказателства за внесена по сметка на СГС държавна такса в размер на
50,00 лв., определена като сумата на 2 % от обжалваната част от всеки обжалван иск, но не по малко от 25
лв. по всеки обжалван иск.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8