№ 1484
гр. Варна, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 5 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Георги Митев
при участието на секретаря Калина Ив. Караджова
като разгледа докладваното от Георги Митев Административно наказателно
дело № 20253110202663 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава трета, раздел V от Закона за
административните нарушения и наказания/ЗАНН/.
Производството по делото е образувано по повод жалба чрез Агенция Пътна
инфраструктура/АПИ/ до Районен съд Варна от Е. Г. Б. ЕГН ********** чрез
процесуален представител адвокат Й. Л. от Адвокатска колегия Хасково, против
наказателно постановление № BG14062022/5800/Р8-1172/05.12.2022 г., издадено от
Г.А.Т. – директор на Национално тол управление към Агенция Пътна инфраструктура,
с което на основание чл.179 ал.3а от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ на
въззивника е наложено административно наказание глоба в размер на 1800 лева.
Жалбата е заведена с вх.№ 94-00-4530/28.02.2025 г. в АПИ. С писмо изх.№ 11-
00-4764/01.04.2025 г. на АПИ административно-наказателната преписка е изпратена до
Софийски районен съд и е образувано административно наказателно дело №
5224/2025 г. по описа на Софийски районен съд. С протоколно определение №
2314/27.05.2025 г. на Софийски районен съд, 111-ти състав, е прекратено
производството по АНД № 5224/2025 г. по описа на Софийски районен съд, тъй като
нарушението е извършено на път I-9, км.150+249, който се намира на територията на
Община Долни Чифлик, област Варна, който е в пределите на местната компетентност
на Районен съд Варна и с писмо изх.№ 68012/26.06.2025 г. на Софийски районен съд
делото е изпратено на Районен съд Варна по компетентност.
1
Образувано е административно наказателно дело № 2663/2025 г. по описа на
Районен съд Варна.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично и не се представлява в
съдебно заседание. Преди съдебното заседание е постъпила молба от Е. Г. Б. чрез
процесуалния му представител – адвокат Й. Л. от Адвокатска колегия Хасково, с която
уведомява съда, че поради служебна ангажираност не може да участва в съдебното
заседание, моли да се даде ход на делото в нейно отсъствие, излага становище по
същество. Препраща и към аргументите, посочени във въззивната жалба, цитира се
съдебна практика на други съдилища. Моли за отмяна на обжалвания акт като
незаконосъобразен поради противоречие с императивните материалноправни
разпоредби и съществено нарушение на административнопроизводствените правила и
целта на закона и присъждане на направените разноски по делото. Представен е
списък на разноските, ведно с приложения.
Въззиваемата страна - директорът на Национално тол управление/НТУ/ към
АПИ, редовно призован на посочения съдебен адрес, не се явява и не се представлява
в съдебно заседание. Преди съдебното заседание е постъпила молба от директорът на
Национално тол управление към АПИ чрез процесуалния му представител –
юрисконсулт К.К., редовно упълномощен, с която уведомява съда, че поради служебна
ангажираност не може да участва в съдебното заседание, моли да се даде ход на
делото в негово отсъствие, излага становище по същество. Моли съда да потвърди
наказателното постановление като правилно и законосъобразно и да присъди
юрисконсултско възнаграждение. Наведено е възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение.
Районна прокуратура Варна, редовно призована по реда на надзора за
законност, не изпраща представител и не взема становище.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Съдът, като анализира поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка
представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намери за установено от фактическа страна
следното:
На 14.06.2022 година в 17:25 часа на Граничен контролно-пропускателен
пункт/ГКПП/ Кулата за излизане от територията на Република България, пристигнало
пътно превозно средство (ППС) с рег.№ ЕН 2377, вид: влекач, марка Волво, модел ФХ,
с обща техническа допустима максимална маса на пътния състав над 12 тона,
управлявано от жалбоподателя Е. Г. Б..
След проверка в Електронната система за събиране на пътни такси по „б.10
ал.1 от Закона за пътищата(т.нар. ТОЛ система) е установено, че на дата 31.05.2022
2
година в 11:48 часа цитираното превозно средство е засечено от контролно устройство
с идентификатор № 20912/АПИ/ в извъннаселено място, а именно: на Рудник път I-9,
отсечка 150+249, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото
ППС не е заплатена дължимата такса за движение по републиканската пътна мрежа
съгласно Закона за пътищата. На посоченото място път I-9, отсечка 150+249, се
събирала такса за изминато разстояние – тол такса, съгласно Приложение към т.1 на
Решение № 101 на Министерски съвет от 20.02.2020 г. за приемане на Списъка на
републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол-такса.
За извършеното нарушение е генериран доказателствен запис от електронната система
по чл.167а ал.3 от ЗДвП под формата на доклад и снимков материал като са налични
две снимки, на едната е виден автомобила, а на другата е виден регистрационният
номер. От същите се установява, че е заснет автомобил – влекач Волво КХ с български
регистрационен № ЕН 2377, датата и часа на движение и е посочен номерът на
контролното устройство 20911.
Предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, на дата
14.06.2022 г. Д. Б. А., старши инспектор в отдел ПТРР в териториална дирекция „ТД
София“ при Агенция Митници съставил акт за установяване на административно
нарушение/АУАН/ № BG14062022/5800/Р8-1172/14.06.2022 г./приложен оригинал/
срещу EMIL GEORGIEV BOGDANOV за това, че на 31.05.2022 г. в 11:48 часа на
Рудник път I-9, отсечка 150+249, управлявал пътно превозно средство вид влекач,
марка Волво ФХ, с рег.№ ЕН 2377 КХ, с обща техническа допустима максимална маса
на пътния състав над 3,5 тона/над 12 т/, засечено с контролно устройство с
идентификатор № 20912/АПИ/ по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за
което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата.
Като доказателства в подкрепа на изложените обстоятелства са посочени
доклад съгласно чл.167а ал.3 от ЗДвП, заедно с приложените към него статични
изображения във вид на снимков материал.
В АУАН е посочено, че проверката за заплатена такса е извършена чрез
справка в електронната система за събиране на пътни такси на 14.06.2022 г. в
направление излизане от територията на Република България на ГКПП Кулата.
Според актосъставителя Б. е извършил нарушение на чл.179 ал.3а от ЗДвП. Б.
се запознал със съдържанието на акта на същата дата, отбелязал, че няма възражения,
подписал го и получил копие от АУАН.
АУАН е съставен на ГКПП Кулата/явно при излизане на ППС извън пределите
на страната/.
Към АУАН са приложени:
доклад – разпечатка за нарушение на 31.05.2022 г. в 11:48 часа от МПС с рег.№
ЕН 2377 КХ, собственост на Боби Транс ЕООД, че при движение по път I-9,
3
отсечка 150+249, област Варна, Рудник, тол секция 20912 няма валидна
маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването;
снимков материал – 2 броя фотоснимки от 31.05.2022 г. 11:48 часа с изображение
на товарен автомобил Волво с рег.№ ЕН 2377 КХ, движещ се по пътно платно, с
датата и часа на движение и е посочен номерът на контролното устройство
20911.
Срещу АУАН в законоустановения 7-дневен срок не е постъпило писмено
възражение.
С писмо рег.№ 32-217249/30.06.2022 г. на директора на Териториална дирекция
Митница София/приложено заверено копие/ са изпратени на председателя на
Управителния съвет на АПИ 10 броя АУАН, включително и АУАН №
BG14062022/5800/Р8-1172/14.06.2022 г., съставени и връчени на ГКПП Кулата – изход
от РБългария за нарушение по смисъла на чл.179 ал.3а от ЗДвП. Писмото е получено в
Национално тол управление с вх.№ 24-00-1403 на 05.07.2022 г.
След получаване на образуваната преписка, наказващият орган е издал
наказателно постановление № BG14062022/5800/Р8-1172/05.12.2022 г., издадено от
Г.А.Т. – директор на Национално тол управление/НТУ/ към Агенция Пътна
инфраструктура/приложен оригинал/. Наказващият орган е възприел обстоятелствата,
отразени в АУАН. Като място на извършване на нарушението е посочил път I-9,
отсечка 150+249, като е приел, че за процесното ППС с рег.№ ЕН 2377 КХ на
31.05.2022 г. в 11:48 часа няма получени тол декларации и маршрутни карти, и не е
надлежно получено плащане в АПИ за сегмента на рамката /20912/, на която е
отчетено нарушението. Административно-наказващият орган е квалифицирал
нарушението на Б. по чл.179 ал.3а от ЗДвП и му наложил наказание глоба в размер на
1800 лева.
На наказателното постановление на стр.1 е поставен щемпел „На осн.чл.64 б.б
във вр. с чл.58 ал.2 от ЗАНН, НП е в сила от 25.01.2023 г. Г.Т. директор НТУ“ и
положен подпис.
На стр.4 от наказателното постановление е поставен щемпел „На осн.чл.58 ал.2
от ЗАНН НП се счита за връчено на 11.01.2023 г. Г.Т. директор НТУ“ и положен
подпис.
Изпратено е писмо изх.№ 94-00-25841/09.12.2022 г. от директора на НТУ до
Б./приложен оригинал/, с което му е изпратено наказателно постановление №
BG14062022/5800/Р8-1172/05.12.2022 г. на адрес гр. Плевен, *****. Пратката е върната
в цялост с на 14.12.2022 г. отбелязване на известието, че адресатът е
преместен/приложен пощенски плик с известие оригинали/.
На 21.12.2022 г. писмото с наказателното постановление отново е изпратено с
обратна разписка на същия адрес Пратката е върната в цялост с на 23.12.2022 г.
4
отбелязване на известието, че адресатът е преместен/приложен пощенски плик с
известие оригинали/.
На 09.01.2023 г. писмото с наказателното постановление отново е изпратено с
обратна разписка на същия адрес Пратката е върната в цялост с на 11.01.2023 г.
отбелязване на известието, че адресатът е преместен/приложен пощенски плик с
известие оригинали/.
Към материалите по преписката са приложени фотокопия от лична карта и
свидетелство за управление на МПС на Е. Г. Б. и от свидетелството за регистрация на
МПС/част II/ № ********* за влекач Волво ФХ с рег.№ ЕН 2377 КХ и свидетелството
за регистрация на МПС/част II/ № ********* за полуремарке Кьогел СНЦ 024 с рег.№
ЕН 7369 ЕХ/незаверени/ със собственик и на двете МПС Боби Транс ЕООД Булстат
********* гр. Плевен, ул.Гладстон № 12 ет.2 ап.6.
От служебно изготвената разпечатка от Търговски регистър за актуалното
състояние на Боби Транс ЕООД е видно, че това е действащо дружество, със седалище
и адрес на управление в гр.Плевен с включена в предмета на дейност транспортна
дейност.
От въззивника са представени:
С въззивната жалба:
заверено копие от свидетелство за регистрация на МПС част I за влекач Волво
ФХ с рег.№ ЕН 2377 КХ, с технически допустима максимална маса 19700,
собственост на Боби Транс ЕООД;
приложение към тристранен договор от 14.06.2022 г. към договор 8491 между
Интелигентни трафик система АД, А1 България ЕАД и Боби Транс ЕООД за
създаване на потребителски профил на Регистриран потребител в Онлайн
платформата на ИТС, като във точка 2 по договор 8491 за пътни превозни
средства от категорията по чл.10л ал.3 от Закона за пътищата, за които се
предоставя услугата е включен и камион ЕН 2377 КХ с налично TollPass бордово
устройство;
договор между А1 България ЕАД и Боби Транс ЕООД от 17.06.2021 г. за услуга
електронно събиране на пътни такси;
заверено копие от трудов договор № 118 от 07.01.2021 г. между Боби Транс
ЕООД и Е. Г. Б. за длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил – 12 и
повече тона“.
С молба бе представено заверено копие от трудов договор № 118 от 07.01.2021
г. между Боби Транс ЕООД и Е. Г. Б. за длъжността „шофьор на тежкотоварен
автомобил – 12 и повече тона“. Уточнено е, че изисканите от съда копия от пътни
листи или пътна книжка за процесното ППС не могат да бъдат предоставени, тъй като
същите се съхраняват в рамките на една календарна година.
5
От въззиваемата страна са представени в хода на съдебното производство:
- извлечение от информационната система по чл.167а ал.4 от ЗДвП за
местонахождението на техническо устройство № 2091, от която е видно, че това
устройство е локализирано на път I-9 на километър 150+249 посока намаляващ
километър с локация Рудник, община Долни чифлик, област Варна;
- протокол за установяване годността за приемане на дооборудването на
съществуваща стационарна контролна точка/СКТ/ от 09.08.2019 г. за СКТ 2091
местонахождение: с.Рудник, път I-9;
- становище от 22.10.2025 г. от отдел Управление на информационната система
и инфраструктура при НТУ, АПИ, че нарушение ********** от 31.05.2022 г. 11:48
часа за ППС с рег.№ ЕН2377КХ, рамка 20912, сегмент № ********** е отчетено
коректно от системата.
От началника на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Плевен бяха изискани
от съда и приложени по делото:
писмена справка за наложените наказания по Закона за движението по пътищата
на Е. Г. Б. ЕГН **********, от която е видно, че Б. притежава свидетелство за
управление на МПС от 1997 година за категории В, М, С, СЕ, Ткт, АМ, до случая
има издадени 9 броя наказателни постановления и 7 броя фишове за извършени
нарушения по ЗДвП;
справка за собственост на МПС с рег.№ ЕН 2377 КХ 31.05.2022 г., от която е
видно, че влекачът е собственост на Боби Транс ЕООД от 21.10.2021 г.
За съдебното заседание бе призован по месторабота в качеството на свидетел
актосъставителя Д. Б. А., който не се яви, но съдът като прецени, че същият не е
очевидец на нарушението, същото е установено единствено от доклад и снимков
материал от електронната система по чл.167а ал.3 от ЗДвП за събитие, случилото се
две седмици преди съставянето на АУАН счете, че неговият непосредствен разпит в
съдебно заседание няма да допринесе за разкриване на обстоятелствата относно
установяване и авторството на деянието, поради което заличи свидетеля от списъка на
свидетели.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена чрез писмените
доказателства, подробно изброени по-горе и приобщени на основание чл.283 от НПК.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Съдът констатира, че АУАН е съставен на български език, като единствено
имената на нарушителя са изписани на латински език. Административно-
наказателните производства в Република България се водят на български език и е
необяснимо, нелогично и недопустимо имената на нарушителя в АУАН да се изписват
6
на латиница, още повече, че той е български гражданин. Съгласно разпоредбата на
чл.21 ал.1 от НПК, субсидиарно приложим в административно-наказателното
производство съгласно чл.84 от ЗАНН наказателното производство се води на
български език. Съдът не отчита този факт като съществено процесуално нарушение,
тъй като самоличността на лицето, привлечено към административна отговорност, е
установена категорично, но следва в хода на административното производство да се
спазва стриктно процесуалните правила.
Съдът не приема като доказателство за посоченото в АУАН и в наказателното
постановление нарушение приложените към АУАН доклад – разпечатка за нарушение
на 31.05.2022 г. в 11:48 часа от МПС с рег.№ ЕН 2377 КХ, собственост на Боби Транс
ЕООД, че при движение по път I-9, отсечка 150+249, област Варна, Рудник, тол секция
20912 няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването и
снимков материал – 2 броя фотоснимки от 31.05.2022 г. 11:48 часа с изображение на
товарен автомобил Волво с рег.№ ЕН 2377 КХ, движещ се по пътно платно, с датата и
часа на движение и е посочен номерът на контролното устройство 20911. В доклада е
посочено, че нарушението е установено в тол секция 20912, но това не е номера на тол
секцията, а номера на контролното устройство или стационарната контролна точка, с
което е извършено засичането на движението на ППС. А на снимковия материал е
посочено устройство с номер 20911 и не е посочено за кой пътен участък или тол
сегмент се отнасят. В АУАН и в наказателното постановление е посочено контролно
устройство с номер 20912. С оглед на тези разминавания според съда не може да се
установи категорично от кое контролно устройство е извършено засичането на
движението на ППС и за кой тол участък се отнасят установените данни.
Съдът не кредитира становището от 22.10.2025 г. от отдел Управление на
информационната система и инфраструктура на НТУ при АПИ, че нарушение
********** от 31.05.2022 г. 11:48 часа за ППС с рег.№ ЕН2377КХ, рамка 20912, касае
сегмент № **********, тъй като това обстоятелство е посочено за първи път в това
становище и не са посочени аргументи как е установен номера на тол сегмента.
Съдът кредитира останалите приобщени писмени доказателствени средства
като обективни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и представящи в
хронологичен ред събитията.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът, като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и като взе предвид
становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание при
7
условията на чл.84 от ЗАНН вр.чл.14 ал.1 и ал.2 от НПК, прави следните правни
изводи:
По допустимостта на въззивната жалба:
Наказателното постановление не е връчено лично на въззивника Е. Г. Б..
Към административната преписка са приложени три известия за доставяне на
наказателното постановление № BG14062022/5800/Р8-1172/05.12.2022 г. на адреса на
Б. в гр.Плевен, *****, като пратките са върнати в цялост с отбелязване на известието,
че адресатът е преместен/приложен пощенски плик с известие оригинали/.
Наказващият орган е приел, че е осъществено връчване на наказателното
постановление при условията на чл.58 ал.2 от ЗАНН.
Съгласно определение № 10145/19.09.2025 г. на Административен съд Варна, II
тричленен състав, по частно канд № 2133/2025 г./приложено по делото/, извършеното
от наказващия орган отбелязване, че наказателното постановление е връчено на
11.01.2023 г. на основание чл.58 ал.2 от ЗАНН е незаконосъобразно и приема, че
жалбата срещу наказателното постановление е подадено в законорегламентирания
преклузивен срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена чрез куриерска фирма
speedy на 27.02.2025 г., видно от приложената разписка за подаване, и входирана на
28.02.2025 г., видно от печата върху нея.
Жалбата е подадена от адвокат Й. К. Л. от адвокатско дружество „Л. и
партньори“.
Към жалбата е приложено заверено копие от пълномощно от Е. Г. Б. за
адвокатско дружество „Л. и партньори“ и адвокат Й. К. Л. да го представлява пред
Районен съд Варна във връзка с изготвяне и подаване на жалба срещу Наказателно
постановление № BG14062022/5800/Р8-1172/05.12.2022 г., издадено от Агенция Пътна
инфраструктура и да осъществява процесуално представителство по образуваното
производство, пълномощното е безсрочно.
От служебно извършената проверка в регистри на българската адвокатура се
установи, че Й. К. Л. е практикуващ адвокат с личен номер **********, регистриран в
Адвокатска колегия Хасково.
Съобразявайки се с гореизложеното съдът прие, че е спазен
четиринадесетдневния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, жалбата е подадена в срока на
обжалване от процесуално легитимно лице, срещу административен акт, подлежащ на
обжалване, пред компетентния районен съд по местоизвършване на деянието, поради
което същата е процесуално допустима.
По компетентността на актосъставителя и административно-наказващия орган:
АУАН е издаден от компетентен орган – Д. Б. А. младши инспектор в отдел
8
Пътни такси и разрешителен режим в териториална дирекция „ТД София“ при
Агенция Митници, съгласно изискванията на чл.189е ал.1 и чл.167 ал.3б от ЗДвП.
Според чл.189е ал.1 от ЗДвП актовете за установяване на административни
нарушения по чл.179 ал.3 - 3в от този закон се съставят от длъжностните лица на
службите за контрол по чл.165,166, чл.167 ал.3 - 3б и чл.167а съгласно тяхната
компетентност.
Съгласно чл.167 ал.3б т.2 от ЗДвП длъжностни лица от Агенция "Митници"
съставят и връчват актове за установяване на административни нарушения по чл. 177,
ал. 3, т. 1 и чл. 179, ал. 3 и 3а от този закон, както и по чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата.
Със заповед № ЗАМ-1434/32-263874/08.08.2022 г. на директора на Агенция
Митници/приложено заверено копие/ са оправомощени да съставят актове за
установяване на административни нарушение по чл.179 ал.3 и 3а от Закона за
движението по пътищата служителите от отдел Пътни такси и разрешителен режим в
Териториална дирекция Митница София.
С писмо рег.№ 32-316540/16.10.2025 г. директорът на Дирекция Управление на
човешките ресурси на Агенция Митници уведомява съда, че към дата 14.06.2022 г. Д.
Б. А. е изпълнявал длъжността „старши инспектор териториална дирекция на Агенция
Митници“.
Наказателно постановление № BG14062022/5800/Р8-1172/05.12.2022 г. е
издадено от компетентен орган – Г.А.Т. – директор на Национално тол управление към
Агенция Пътна инфраструктура.
Съгласно изискванията на чл.189е ал.12 от ЗДвП наказателните постановления
за административни нарушения по чл.179 ал.3 - 3в от този закон и по чл.53 ал.1 т.2 от
Закона за пътищата се издават от председателя на управителния съвет на Агенция
"Пътна инфраструктура" или оправомощени от него длъжностни лица.
Със заповед № РД-11-167/08.02.2021 г. на председателя на Управителния съвет
на АПИ/приложено заверено копие/ Г.А.Т. като началник отдел Контрол и
правоприлагане в Национално тол управление е оправомощен да издава наказателни
постановления за налагане на административни наказания въз основа на съставени
актове за установяване на административни нарушения по чл.179 ал.3-3в от Закона за
движението по пътищата.
Със заповед № ЧР-СП-622/11.08.2022 г. на председателя на Управителния
съвет на АПИ/приложено заверено копие/ Г.А.Т. е преназначен на длъжност директор
в отдел Национално ТОЛ управление считано от 11.08.2022 г.
Със заповед № РД-11-760/19.08.2022 г. на председателя на Управителния съвет
на АПИ/приложено заверено копие/ е изменена заповед № РД-11-167/08.02.2021 г.,
9
като в раздел I думите „началник отдел „Контрол и правоприлагане“ се заменят с
„директор на“.
На основание чл.79б от ЗАНН съдът констатира, че процесната глоба не е
платена, поради което производството не подлежи на прекратяване поради влизане в
сила на наказателното постановление в резултат на плащане на санкцията.
Не е заплатена и компенсаторната такса съгласно констатацията в
наказателното постановление, поради което жалбоподателят не се освобождава от
административно-наказателна отговорност.
По процесуалния закон:
При издаването на АУАН и наказателното постановление са спазени
предвидените от разпоредбите на ал.1 и ал.3 на чл.34 от ЗАНН срокове.
Действително в АУАН не е посочен личния адрес и датата на раждане на
свидетеля Елена Чочкова, но е посочен служебния адрес, тези реквизити (личен
адрес и дата на раждане на свидетелите по акта) следва да са налични в акта с оглед
идентификацията и конкретизацията на посочените лица. Предвид факта, че са
посочени коректно, точно и ясно трите имена, както адреса по местоработата, е налице
пълно индивидуализиране на посоченото лице и не е наличен проблем с неговата
индивидуализация, т.е. с неговата самоличност, респективно призоваването му в
съдебно заседание. От друга страна констатираните пропуски не представляват
съществени процесуални нарушения, тъй като съгласно правната теория и
константната съдебна практика, съществено е това нарушение на
административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе
върху съдържанието на акта, т. е. такова нарушение, недопускането на което е можело
да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос,
което в настоящия случай не е налице.
Съдът счита, че в хода на административно-наказателното производство по
издаване на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване на правото на защита на
привлеченото към административно-наказателна отговорност лице, неправилно е
приложен материалния закон, което води до незаконосъобразност на наказателното
постановление и съответно до неговата отмяна.
1. С разпоредбата на чл.139 ал.7 от ЗДвП е въведено в задължение на водачите
на ППС от категорията по чл.10б ал.3 от Закона за пътищата преди движение по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупят маршрутна карта за
участъците от платената пътна мрежа, които ще ползват, или да изпълнят съответните
задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата
такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са
изпълнени от трето лице. Съответно в чл.179 ал.3а от ЗДвП е предвидена санкция за
10
лицата, които управляват ППС, без да са изпълнили тези задължения. В конкретния
случай описаното в АУАН и наказателното постановление деяние не е квалифицирано
с надлежната административно-наказателна разпоредба, а е посочена като нарушена
санкционната норма на чл.179 ал.3а от ЗДвП. Т.е. за описаното в наказателното
постановление нарушение следва да бъде посочена нарушената материално-правна
норма, за да бъде ясно на нарушителя с кои свои действия коя норма на закона е
нарушил. Задължение на органа е съобразно чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН да посочи
законните разпоредби, които виновно са били нарушени, което в настоящия случай не
е сторено.
Описаното в АУАН и наказателното постановление деяние не е квалифицирано
с надлежната административно-наказателна разпоредба, която да съответства на
вменените на жалбоподателя факти. Изложеното представлява съществено нарушение
на процесуалните правила и обосновава извод за незаконосъобразност на
административния акт и основание за неговата отмяна на процесуално основание.
Привлеченият към административно-наказателната отговорност следва да знае всички
факти, които наказващият орган възвежда като обосноваващи обективната страна на
състав на нарушение, като тези факти следва да бъдат в логическо и правно единство с
конкретна разпоредба на закона.
В административно-наказателното производство не е познат института на
фактическа, техническа, явна или очевидна грешка и е напълно недопустимо
съществуването на такава, когато се касае за правна квалификация, явяваща се
задължителен съгласно чл.57 ал.1 от ЗАНН реквизит на същия акт. Извеждането на
правната квалификация от други налични по делото документи е недопустимо, като в
противен случай би се стигнало до хипотеза, в която по тълкувателен път да се
извличат изводите на административно-наказващия орган.
С оглед изложеното съдът счита, че процесното обжалвано наказателното
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно, поради допуснато
съществено процесуално нарушение.
В изложение смисъл е и Решение № 111 от 16.02.2023 г. по КАНД № 1079/2022
година на Административен съд Хасково.
По изложените съображения, съдът не кредитира изложеното от процесуалния
представител на административно-наказващия орган в писмените му бележки
становище относно правилността на посочената като нарушена материалноправна
разпоредба в АУАН и в наказателното постановление с посочената като нарушена и
разпоредбата на чл.139 ал.7 от ЗДвП, тъй като като нарушена в наказателното
постановление е посочена санкционната норма и не може да се преквалифицира
деянието поради липсата на посочена материалноправна разпоредба.
2. От друга страна по делото е налице неяснота по отношение на един от
11
основните реквизити на наказателното постановление, а именно: мястото на
нарушението. Както бе посочено и по-горе, в доклада е посочено, че нарушението е
установено от контролното устройство за засичането на движението на ППС 20912, а
на снимковия материал е посочено устройство с номер 20911 и не е посочено за кой
пътен участък или тол сегмент се отнасят. В АУАН и в наказателното постановление е
посочено контролно устройство с номер 20912. С оглед на тези разминавания според
съда не може да се установи категорично от кое контролно устройство е извършено
засичането на движението на ППС и за кой тол участък се отнасят установените
данни.
Това несъответствие между описаното нарушение в АУАН и в наказателното
постановление представлява съществено процесуално нарушение, тъй като води до
нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Посоченото очевидно
разминаване между фактите, изложени в доклада и в снимковия материал съставлява
процесуално нарушение от категорията на съществените, доколкото препятства
възможността нарушителя да узнае в какво точно е обвинен от фактическа и правна
страна, за да организира своевременна и адекватна защита, и е достатъчно основание
за отмяна на наказателното постановление.
Посоченото нарушение се явява самостоятелно основание за отмяна на
издаденото НП, тъй като не позволява и контролиращата съдебна инстанция да
установи по несъмнен и категоричен начин волята на административно-наказващия
орган за какво точно административно нарушение е ангажирана административно-
наказателната отговорност на наказаното лице.
Както вече бе посочено, в административно-наказателното производство не е
познат института на фактическа, техническа, явна или очевидна грешка и е напълно
недопустимо съществуването на такава, когато се касае до описание на нарушението,
явяващо се задължителен съгласно чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН реквизит на същия акт.
Извеждането на описанието на нарушението от други налични по АНП документи,
включително допълнително представени такива, е недопустимо.
3. Производството е от административно-наказателен характер, при което е
необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно
нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в
наказателното постановление лице и извършено ли е виновно - предпоставките са
абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно-наказващия
орган. Следва да се има предвид, че отразеното в наказателното постановление не се
счита за доказано, т.е. за безспорно установено. Това е така, тъй като по силата на
чл.84 от ЗАНН в административно-наказателното производство са приложими
правилата на НПК, а съгласно чл.16 от НПК обвиняемият (в административно-
наказателното производство това е лицето, посочено като нарушител) се счита за
12
невинен до доказване на противното. Това означава, че е в тежест на
административно-наказващия орган (по аргумент на чл.84 от ЗАНН вр.чл.103 ал.1 от
НПК), тъй като именно той е субектът на административно-наказателното обвинение,
да докаже по безспорен начин пред съда с всички допустими доказателства, че от
обективна страна има административно нарушение и че от субективна страна е
извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Настоящата съдебна
инстанция е такава по същество и задължението на съда е служебно да следи за
законосъобразността на обжалваното наказателното постановление.
Настоящият съдебен състав намира, че не е доказано извършването на
нарушението от страна на Е. Г. Б.. Налице е противоречие в данните по делото –
номерът на контролното средство на снимковия материал не съответства на този,
посочен в доклада – номерът на контролното средство от снимковия материал е 20911,
а в доклада, АУАН и наказателното постановление е посочен друг номер 20912. Съдът
съобразява принципа, че обвинението за извършване на административно нарушение в
случая не може да почива на предположения. Преценявайки представените по делото
доказателства, настоящият съдебен състав по свое вътрешно убеждение намира, че те
не водят до изводи, които са единствено възможни, изключващи всички останали.
Предвид изложеното съдът счита, че вмененото на Е. Г. Б. нарушение не е
доказано по безспорен и несъмнен начин в съответствие с изискването на чл.303 ал.2
от НПК. Липсата на безспорни доказателства води до несъставомерност на деянието, а
оттам и до единствено логичния извод за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, обуславящ отмяната му.
Имайки предвид основния принцип, залегнал в ЗАНН, че тежестта на
доказване на нарушението се възлага на наказващия орган, в настоящия случай съдът
приема, че с издаването на наказателното постановление административно-наказващия
орган е нарушил разпоредбата на чл.53 ал.1 от ЗАНН като е наложил санкция на Б. без
да е установил по безспорен начин извършеното нарушение.
Поради това обжалваното наказателното постановление следва да бъде
отменено поради недоказаност на обвинението и на това самостоятелно основание
(извън посочените в т. 1 и в т.2 от настоящото изложение).
4. Според съда не е доказано авторството на извършеното нарушение.
Нарушението е установено на 14.06.2022 г. на КГПП Кулата при излизане от страна на
ППС - влекач, марка Волво ФХ, с рег.№ ЕН 2377 КХ, управлявано от Е. Г. Б..
След проверка в Електронната система по чл.167а ал.3 от ЗДвП е установено,
че на 31.05.2022 г. в 11:48 часа на Рудник път I-9, отсечка 150+249, пътно превозно
средство вид влекач, марка Волво ФХ, с рег.№ ЕН 2377 КХ, с обща техническа
допустима максимална маса на пътния състав над 3,5 тона/над 12 т/, е засечено с
контролно устройство с идентификатор № 20912/АПИ/ да се движи по път, включен в
13
обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по
чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата.
Не са представени абсолютно никакви доказателства – сведение от водача или
писмени доказателствени средства, които да потвърждават кой е управлявал ППС при
установяване на нарушението. В случая се касае за заснемане на нарушението чрез
техническо средство, като посредством изготвените от въпросното техническо
средство веществени доказателства не може да се установи самоличността на водача,
който е управлявал ППС в момента на нарушението. Превозното средство е
собственост на юридическо лице - Боби Транс ЕООД. Липсват каквито и да било
доказателства, че именно Б. е управлявал товарния автомобил на датата, когато е
извършено нарушението, което да обоснове ангажирането на административно-
наказателната му отговорност по чл.179 ал.3а от ЗДвП. По делото не са налице
доказателства на 31.06.2022 г. товарният автомобил да е спиран за проверка от
контролните органи или да е установен по друг начин водачът на автомобила към
момента на нарушението. Било е необходимо преди съставянето на АУАН и издаването
на наказателното постановление съответните длъжностни лица да съберат
доказателства, с които да установят самоличността на нарушителя, като трудов
договор, валиден към релевантната дата, пътен лист за ППС от същата дата или други
документи от този вид. Транспортът на стоки е правно-регламентирана дейност,
включително от норми на общностното право, задължително изискваща съставяне на
множество документи, включително за водача на автомобила, поради което
авторството на деянието е било възможно да бъде установено. От обстоятелството, че
Б. не е възразил срещу АУАН не може да се прави извод за доказаност на обвинението.
От не/упражняването на правото на възражение не могат да се правят изводи за
авторството и вината на привлеченото към административно-наказателна отговорност
лице. В съответствие с презумпцията за невиновност, доказателствената тежест в нито
един момент не може да бъде прехвърлена върху обвиненото в извършеното
нарушение лице. Тя е изцяло за актосъставителя в административно-наказателното
производство, съответно върху административно-наказващия в съдебното
производство по оспорване на наказателното постановление.
От съда бяха положени усилия за събирането на такива писмени доказателства,
но с оглед на изминалото време към момента е наличен единствено трудов договор №
118 от 07.01.2021 г. между Боби Транс ЕООД като работодател и Е. Г. Б. като работник
за длъжността шофьор на тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона. Относно
другите документи/пътни листи, пътни книжки/ се посочва от въззивника, че същите
се съхраняват в рамките на една календарна година и не могат да бъдат представени.
5. Налице е и още едно нарушение, свързано с описание на инкриминираното
нарушение, което е също самостоятелно основание за отмяна на обжалваното
наказателно постановление, тъй като е съществено, довело до нарушаване правото на
14
защита на наказаното лице. Изискванията относно съдържанието на наказателно
постановление са императивни, тъй като осигуряват правото на защита на
привлечения към административно-наказателна отговорност, в чието съдържание се
включва и правото да знае точно какво административно нарушение се вменява за
извършено, за да може да организира защитата си в пълен обем. Непълнотите в
съдържанието му не могат да се санират в хода на съдебното производство, поради
което съставляват съществено нарушение на процесуалните правила. Съдът няма
правомощието да изменя описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, тъй като това би довело до нарушаване правото на защита на наказаното
лице. Налагането на административни наказания засяга пряко личната сфера на
наказаното лице, с оглед на което следва административно-наказващият орган да бъде
стриктен, точен и да подхожда с изключителна прецизност при изписване на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
В случая ако се приеме, че лицето е санкционирано за деяние, извършено на
път I-9, отсечка 150+249 и същевременно в наказателно постановление се препраща
към Решение № 100/20.02.2020 година на Министерския съвет, но при преглед на това
Решение не може да се стигне до извод за който точно тол сегмент става дума, тъй
като тол сегмент, означен като " отсечка 150+249 " липсва в това решение. Едва в
становището от 22.10.2025 г. от отдел Управление на информационната система и
инфраструктура на НТУ при АПИ е посочено, че нарушение ********** от 31.05.2022
г. 11:48 часа за ППС с рег.№ ЕН2377КХ, рамка 20912, касае сегмент № **********,
какъвто има наличен в Решението на Министерския съвет.
По този начин посоченото обстоятелство, свързано с мястото на нарушението
(извън посоченото в т.2), остава неясно за наказания водач и той не може да
организира своята защита срещу правните изводи на административно-наказващия
орган, които са направени върху неизвестни или неясни за водача фактически
обстоятелства. Всяко несъвършенство в тази връзка ограничава правото на защита на
наказаното лице и представлява съществено нарушение на процесуалните правила.
Нарушението, включително досежно мястото, следва да е ясно и точно
индивидуализирано на базата на наличните в преписката доказателства, което в
настоящия случай не е така. Наказателното постановление представлява
юрисдикционен акт, като за наказания и за съда следва да бъдат ясни всички елементи
от състава на нарушението. Неяснота не може да бъде заместена от посочването в друг
документ, който дори не е упоменат в обжалвания акт, респективно неяснотата не
може да бъде изяснена едва в открито съдебно заседание.
С оглед изложеното, съдът счита, че процесното обжалвано наказателно
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно поради допуснати
съществени процесуални нарушения.
15
По възраженията на въззивника:
1. Съдът не приема възражението на въззивника, че е нарушена процедурата по
връчването на наказателното постановление, с което е допуснато съществено
нарушение на административно-производствените правила, ограничило правото
на защита на въззивника, което представлява основание за отмяна на
наказателното постановление съгласно чл.146 т.3 от АПК. Становището по
връчването на наказателното постановление настоящият съдебен състав е
изложил в разпореждане № 4898/02.07.2025 г., както и Административен съд
Варна в определение № 10145/19.09.2025 г. по частно канд № 2133/2025 г.
Обстоятелства относно връчването на наказателното постановление и
евентуалното нарушаване на процесуалните правила е единствено от значение за
допустимостта на въззивната жалба, а не и за решаване на делото по същество.
Въззивникът все пак се е запознал със съдържанието на наказателното
постановление и е упражнил правото си на обжалване, поради което съдът счита,
че в случая не са били нарушени процесуалните правила в такава степен, че да
доведат до нарушаване на правото на защита на привлеченото към
административно-наказателна отговорност лице.
2. Съдът приема възражението на въззивника, че не е установена по безспорен
начин самоличността на извършителя, като своите аргументи относно
авторството на нарушението съдът изложи по-горе.
3. Съдът не приема възражението на въззивника, че липсва изпълнително деяние,
тъй като водачите не са задължени субекти по отношение на плащането на тол
такси. Б. е привлечен към административно-наказателна отговорност не затова,
че не е заплатил тол такса, а за това, че е управлявал пътно превозно средство по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е
заплатена такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, така че в случая не е
налице твърдяното нарушение.
4. Съдът приема възражението на въззивника, че липсва нарушена материална
разпоредба. Своите аргументи относно описанието на задължението в
материална правна норма и квалификацията на деянието съдът изложи по-горе.
5. Съдът приема възражението на въззивника, че мястото на нарушението е неясно
и не фигурира в нормативния акт, определящ за кои пътищата се заплаща тол
такса. Своите аргументи относно мястото на нарушението, неговата локализация
и относимостта му към решението на МС съдът изложи по-горе.
6. Съдът счита, че не следва да коментира възражението на въззивника, че тол
декларациите се подават от националните доставчици на услугата, тъй като това
обстоятелство е ирелевантно за настоящия случай.
7. Съдът не приема възражението на въззивника, че преди ангажиране на
административно-наказателната отговорност трябва да се направи проверка дали
16
бордовите устройства работят. Действително според чл.178 ал.3г от ЗДвП ако
пътното превозно средство има монтирано устройство за целите на подаване на
декларирани тол данни, което не функционира, и ако при извършена на място
проверка от контролните органи се установи, че неподаването на декларирани
тол данни не се дължи на умишлена намеса във функционирането на посоченото
устройство, наказание по ал. 3а не се налага, ако е спазена процедурата за
уведомяване на Агенция "Пътна инфраструктура" за преустановено подаване на
данни и впоследствие е подадена декларация за ползваните участъци от пътя при
условия и по ред, определени с наредбата по чл. 10, ал. 7 от Закона за пътищата.
Тази хипотеза изисква на първо място да е извършена проверка на място, на
второ място да е уведомена Агенция Пътна инфраструктура за преустановеното
подаване на данни и на трето място подаване впоследствие на декларация за
ползваните участъци от пътя – обстоятелства, които в случая не са налице. След
като собственикът на ППС Боби Транс ЕООД е имал договори с Интелигентни
трафик системи АД за предоставяне на тол данни и събиране на тол такси, при
твърдение за неподаване на данни в определен момент е следвало да представи
доказателства за времетраенето и причината за неподаване на тол данни.
8. Съдът приема възражението на въззивника, че Агенция Пътна инфраструктура
може да установи изминато разстояние и да прилага чл.28 от ЗАНН. Това
действително е право, но не и задължение за административно-наказващия орган.
В случая преценката за липса на основания и предпоставки за квалифициране на
конкретния случай като маловажен по смисъла на чл.28 вр. § 1 ал.1 т.4 от
Допълнителната разпоредба на ЗАНН е изразена мълчаливо от наказващия орган
с факта на издаването на наказателното постановление, респективно налагането
на санкция на извършителя на нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в
тази насока от негова страна не съставлява процесуално нарушение.
Съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на
административното нарушение съдът приема, че процесното деяние не разкрива
обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък
изобщо липса на такава, поради което не съставлява маловажен случай. Това се
обуславя от формалния характер на нарушението – за съставомерността му не е
предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен резултат. От друга страна
извършеното деяние засяга обществените отношения, свързани с поддръжката и
ремонта на републиканската пътна мрежа. Задължението за управление на МПС,
за които е заплатена такса при използване на платената пътна мрежа, важи
еднакво спрямо всички водачи на МПС, движещи се по републиканските пътища
и е императивно, поради което неспазването му не би могло да бъде подведено
под хипотезата на маловажен случай. Отделно от това съгласно чл.189з от ЗДвП,
действаща по време на извършване на нарушението, за нарушения по този
17
законне се прилага чл.28 от ЗАНН.
9. Съдът не приема възражението на въззивника, че технически устройства
заснемат величини и е необходимо да са технически изправни. Сам въззивника
след това посочва, че техническото устройство, заснело нарушението, не е
предвидено да бъде сертифицирано и да преминава техническа проверка
съгласно Закона за измерванията и че това е законодателен пропуск. ТОЛ
системата представлява съвкупност от централни и периферни софтуерни
продукти съгласно чл.10 ал.1 от Наредбата за условията, реда и правилата за
изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните
категории ППС на база време и на база изминато разстояние, като тази система
не представлява автоматизирано техническо средство, поради което за нея не
съществува изискване за сертифициране и ободрение от Българския институт по
метрология. В тази връзка е наличен по делото протокол за установяване
годността за приемане на дооборудването на съществуваща стационарна
контролна точка/СКТ/ от 09.08.2019 г. за СКТ 2091 местонахождение: с.Рудник,
път I-9. Ето защо наведеното възражение за негодност и неизправност на
техническото средство, извършило заснемането, е неоснователно.
10. Съдът приема възражението на въззивника, че не е дадена възможност за
отстраняване на нередностите и че не е спазен принципа на пропорционалност.
Към момента на издаване на наказателното постановление не е била приета още
разпоредбата на чл.10б ал.7 от Закона за пътищата и новите регламенти на
Европейския съюз и съдебната практика относно принципа на
пропорционалност, но те са факт към настоящия момент и са още едно
основание за отмяна наказателното постановление.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
От процесуалният представител на въззиваемата страна с писмените бележки е
направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Идентично
искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение е било направено в
молбата от процесуалния представител на въззивника.
На основание чл.63д ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда.
В настоящото производство въззиваемата страна е била защитавана от
юрисконсулт, но предвид изхода на спора – наказателното постановление следва да
бъде отменено, по аргумент на противното на чл.78 ал.8 вр.ал.3 от Гражданско-
процесуалния кодекс/ГПК/ вр.чл.144 от АПК, искането за присъждане на
18
юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело е неоснователно и следва да се
остави без уважение от съда.
От друга страна искането за присъждане на разноски от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя е направено своевременно, като
последният има право на такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалваното
наказателното постановление и с оглед разпоредбата на чл.63д ал.1 от ЗАНН,
препращаща към чл.143 ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс. По силата на
чл.143 ал.1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа
да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал
такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Следователно в случая следва на въззивника да бъдат присъдени разноските,
представляващи възнаграждение за един адвокат.
Към първоначалната жалба, както е посочено в нея, е приложено единствено
пълномощно от Е. Г. Б. за адвокатско дружество „Л. и партньори“ и адвокат Й. К. Л. от
негово име и за негова сметка да го представлява пред Районен съд Варна във връзка с
изготвяне и подаване на жалба срещу наказателно постановление №
BG14062022/5800/Р8-1172/05.12.2022 г., издадено от Агенция Пътна инфраструктура,
както и осъществяване на процесуално представителство по образуваното
производство, без посочен размер на адвокатско възнаграждение и без приложени
доказателства за изплащане на такова.
Към молба вх.№ 96174/18.11.2025 г. от въззивника е приложен списък на
разноските, с който се претендират разноски:
в размер на 480 лева с ДДС адвокатско възнаграждение за изготвяне и подаване
на жалба срещу наказателно постановление № BG14062022/5800/Р8-
1172/05.12.2022 г., издадено от Агенция Пътна инфраструктура, както и
осъществяване на процесуално представителство по образуваното производство;
в размер на 650 лева адвокатско възнаграждение за изготвяне и подаване на
частна жалба срещу Разпореждане № 4898/02.07.2025 г. по описа на Районен съд
Варна и осъществяване на процесуално представителство по новообразуваното
дело съгласно договор за правна помощ;
в размер на 30 лева за държавна такса за подаване на частна жалба срещу
Разпореждане № 4898/02.07.2025 г. по описа на Районен съд Варна
или общ размер на претендираните разноски 1160 лева.
От съдържанието на приложения на л.41 договор за правна защита и
съдействие от 19.02.2025 г. се установява, че жалбоподателят Е. Г. Б. е възложил на
адвокатско дружество „Л. и партньори“, представлявано от адвокат Й. К. Л. да изготви
и подаде жалба срещу наказателно постановление № BG14062022/5800/Р8-
19
1172/05.12.2022 г., издадено от Агенция Пътна инфраструктура, както и осъществяване
на процесуално представителство по образуваното производство. Договореното
адвокатско възнаграждение е в размер на 400 лева без ДДС. В точка 6 на договора е
посочено, че има действие до приключване на образуваното производство пред
Районен съд Варна. Приложено е преводно нареждане за 480 лева от 31.10.2025 г. от
Боби транс ЕООД за адвокатско дружество „Л. и партньори“ по проформа фактура №
1750/19.02.205 г., която също е приложена и в която е посочено като описание на
услугата „ изготвяне и подаване на жалба срещу наказателно постановление №
BG14062022/5800/Р8-1172/05.12.2022 г., издадено от Агенция Пътна инфраструктура,
както и осъществяване на процесуално представителство по образуваното
производство“ на стойност 400 лева и ДДС 20 % - 80 лева, общо 480 лева, т.е. разходът
е направен съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело №
6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд.
Приложен на л.43 е и договор за правна защита и съдействие от 14.07.2025 г.
между адвокат Й. К. Л. и Е. Г. Б. за изготвяне и подаване на частна жалба срещу
Разпореждане № 4898/02.07.2025 г., постановено по АНД № 2663/2025 г. по описа на
Районен съд Варна и осъществяване на процесуално представителство по
новообразуваното дело. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 650
лева, което следва да бъде заплатено в брой в деня на сключване на договора и е
посочено, че възнаграждението от 650 лева е изплатено в брой в деня на сключване на
договора.
Приложено е преводно нареждане за 30 лева от 30.07.2025 г. от Й. К. Л. по
сметка на Административен съд Варна като държавна такса по частна жалба срещу
Разпореждане по АНД № 2663/2025 г. Е. Г. Б..
Съгласно чл.78 ал.5 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-
малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. В
случая възражение за прекомерност е направено от въззиваемата страна.
В чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата е посочено, че адвокатът има право на
възнаграждение за своя труд, размерът на който се определя в договор между адвоката
и клиента, който трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък
от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид
работа.
Размерите на адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Съгласно Наредбата, в
редакцията от 18.02.2025 г., за процесуално представителство, защита и съдействие
20
по дела с определен интерес, възнаграждението за адвокатско възнаграждение се
определя по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията. Съгласно чл.7 ал.2
т.2 от Наредбата по дела при интерес от 1000 до 10 000 лева възнаграждението е 400
лева плюс 10 % за горницата над 1000 лева. В случая е наложено административно
наказание глоба в размер на 1800 лева и адвокатското възнаграждение, съобразно
горепосочения текст от наредбата е 480 лева.
При този изход на спора и на основание чл.143 ал.3 от ГПК вр. чл.63д ал.1 от
ЗАНН, ответникът има право на разноски. Правото е своевременно упражнено, като
преди приключване на устните състезания по делото е поискано присъждането
им/чл.81 от ГПК вр.чл.144 от АПК/. Доказаните разноски са в размер на 1150 лева -
заплатени адвокатски възнаграждения, едното от които с ДДС и платена държавна
такса. Основателно е при това положение възражението на въззиваемата страна за
прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение. При
определяне на размера на адвокатското възнаграждение настоящият състав съобрази
размера на наложената глоба, но най-вече фактическата и правна сложност на делото и
обема на осъществена защита. Не е налице правна и фактическа сложност на делото,
работата на адвоката по това дело се състои в написване на жалби и на писмени
молби, ведно със списък на разноските и приложения, както и представяне на
доказателства, без процесуален представител на въззивника да е участвал в съдебни
заседания, т.е. налице е несъответствие между размера на възнаграждението и
усилията на защитата при упражняване на процесуалните права. Съдът съобрази
задължителните за националните юрисдикции тълкувателни разяснения по правилното
приложение на правото на Европейския съюз и счита, че в съответствие с т.3 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 година, постановено по тълкувателно дело
№ 6 по описа за 2012 година на ОС на Гражданска и Търговска колегия на ВКС, следва
да намали подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради
прекомерност по реда на чл.78 ал.5 от ГПК до размер от 910 лв., от които 480 лева
адвокатско възнаграждение по АНД № 2663/2025 г. по описа на Районен съд Варна,
400 лева адвокатско възнаграждение по частно канд № 2133/2025 г. по описа на
Административен съд Варна и 30 лева платена държавна такса.
С оглед на изложеното и на основание чл.63 ал.2 и чл.63 д от ЗАНН съдът
РЕШИ:
Отменя наказателно № BG14062022/5800/Р8-1172/05.12.2022 г., издадено от
Г.А.Т. – директор на Национално тол управление към Агенция Пътна инфраструктура,
с което на Е. Г. Б. ЕГН ********** от гр. Плевен, *****, на основание чл.179 ал.3а от
Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание глоба в
21
размер на 1800 лева за извършено нарушение на чл.179 ал.3а от Закона за движението
по пътищата.
Осъжда Агенция Пътна инфраструктура да заплати на Е. Г. Б. ЕГН **********
сумата от 910/деветстотин и десет/ лева, представляваща част от направените разноски
за адвокатско възнаграждение и държавна такса.
Оставя без уважение искането на директора на НТУ в Агенция Пътна
инфраструктура към Министерството на регионалното развитие и благоустройството
за присъждане на разноски по делото.
Да се изпратят съобщения на директора на НТУ в Агенция Пътна
инфраструктура и Е. Г. Б. чрез адвокат Й. К. Л., че решението е изготвено.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е
изготвено, по реда на глава XII от Административно-процесуалния кодекс.
След влизане в сила на решението, административно-наказателната преписка
да се върне на наказващия орган.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
22