№ 346
гр. Сливен, 19.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:С. Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
Сложи за разглеждане докладваното от Симеон Ил. Светославов Въззивно
гражданско дело № 20222200500382 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Въззивникът МП, редовно призован, се представлява от процесуален
представител по пълномощие по чл.32 т.3 от ГПК – юриск.С. С., редовно
упълномощена от първата инстанция.
Въззиваемата Д. К. А., редовно призована, се явява лично и с
процесуален представител по пълномощие по чл.32 т.1 от ГПК – адв.Н. П.,
редовно упълномощен за тази инстанция от днес.
ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ на СТРАНИТЕ: Да се даде ход
на делото.
При условията на чл.142, ал.1 и чл.56, ал.2 от ГПК и поради липса на
процесуални пречки за това, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото и го докладва.
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 1271 от 26.01.2022 г. на
ответника по делото МП, чрез ст. юрк. С. П. Т.- С., срещу Решение №
758/15.12.2021 г., постановено по гр. д. № 2000/2021 г. по описа на РС
Сливен, с което е осъден да заплати на Д. К. А., ЕГН **********, гр. Сливен,
със съдебен адрес: *** чрез адв. Н. П. от АКСливен, сумата в размер на 3267
1
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи,
изразяващи се в разликата между полученото от ищцата основно трудово
възнаграждение за периода от 01.05.2018 г. до 27.12.2020 г. и основното
трудово възнаграждение, получавано на основание чл. 177, ал. 1 от ЗМВР от
служителите, изпълняващи при ответника длъжността „Инспектор Човешки
ресурси IV-VII степен“, с които ищцата е полагала еднакъв или равностоен
труд, ведно със сумата от 322,47 лв., представляваща мораторна лихва върху
вземането, изчислено от 01.06.2018 г. до датата на подаване на исковата молба
в съда. Въззивникът е осъден да заплати на Д. К. А. сумата в размер на 3251,
84 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати
ползи, изразяващи се в неполучени от ищцата допълнителни възнаграждения
за прослужено време по чл. 178, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за периода от 01.01.2018
г. до 27.12.2020 г., получени от служителите, изпълняващи длъжността
„Инспектор Човешки ресурси“, с които ищцата е полагала еднакъв или
равностоен труд, ведно със сумата от 500,31 лв., представляваща мораторна
лихва върху вземането, изчислена от 01.06.2018 г. до датата на подаване на
исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното му изплащане
на сумите. Въззивникът е осъден да заплати на Д. К. А. сумата от 3828 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди - пропуснати
ползиизразяващо се в неполучената от нея левова равностойност на храна по
чл. 23, ал. 1 от ЗИНС, за периода от 01.01.2018 г. до 27.12.2020 г. получена от
служителите, изпълняващи длъжността „Инспектор Човешки ресурси“, с
които същата е полагала еднакъв или равностоен труд, ведно със сумата от
658,69 лв., представляваща мораторна лихва върху вземането изчислена от
01.06.2018 г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда до окончателното му изплащане на сумите. Въззивникът е осъден и да
заплати на Д. К. А. сумата от 650 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди – пропуснати ползи, изразяващо се в разликата между
получените от нея ежегодни суми за облекло за периода от 01.05.2018 г. до
27.12.2020 г. и парични суми за облекло, получени от служителите,
изпълняващи длъжността „Инспектор Човешки ресурси“, с които същата е
полагала еднакъв или равностоен труд, ведно със сумата от 63,83 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата, изчислена считано от
2
01.01.2019 г. до датата на подаване на исковата молба в съда, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на сумите Въззивникът е осъден и
да заплати сумата от 1767, 15 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди – пропуснати ползи, изразяващи се в левовата
равностойност на разликата в размера на редовния платен годишен отпуск,
ползван от ищцата и размера на редовния и допълнителен платен годишен
отпуск по чл. 189, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗМВР, на който са имали право
служителите, изпълняващи длъжността „Инспектор Човешки ресурси“ при
ответника, с които същата е полагал еднакъв или равностоен труд, ведно със
сумата от 27 лв., представляваща мораторна лихва върху вземането,
изчислена от 01.04.2021 г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на сумите. Въззивникът е осъден и
да плати сумата от 3058,69 лв. разноски за първата инстанция, както и сумата
от 784,52 лв., държавна такса.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил ПИСМЕН ОТГОВОР на
въззивната жалба.
С определение, постановено в з.с.з. на 19.09.2022г., съдът е извършил
проверка на въззивната жалба, констатирал е, че същата е редовна, отговаря
на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК и е допустимa. Съдът е
осъществил процедурата по чл.267 и чл.268 ал.1 от ГПК, докладвал е
въззивната жалба, както и постъпилия отговор.
Постъпила е частна жалба от ответника срещу определение №
374/2022г. по делото, с което молбата за изменение на решението в частта за
разноски е оставена без уважение.
Препис от частната жалба е връчена на въззиваемата страна, но в срок
не е постъпил отговор.
Няма направени нови доказателствени искания.
Преписите от определението са връчени на страните.
ЮРИСК.С.: Поддържам въззвната жалба, както и частната жалба.
Нямаме искания.
АДВ.П.: Поддържам отговора срещу въззивната жалба. Частната жалба
3
е недопустима. След като се е обжалва решението му и в другите части би
следвало въззивника със същия документ на въззивна жалба да обжалва и
разноските по първоинстанционното решение. Според мен би имала право да
подаде частна жалба само когато се обжалва решението в частта на
разноските. Не съм подал отговор срещу частната жалба, считам я за
недопустима. Нямаме искания.
Тъй като никоя от страните не е направила нови доказателствени или
други процесуални искания за тази фаза на производството на основание
чл.268 ал.3 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА съдебното дирене за приключено.
ДАВА ХОД на устните състезания.
ЮРИСК.С.: Уважаеми окръжни съдии, моля да постановите решение, с
което да обезсилите първоинстанционното решение по гр.д. № 2000/2021г. на
РС – Сливен. Моля да оставите без разглеждане предявения иск от Д. А.
срещу МП и да прекратите производството гр.д. № 2000/2021г. на РС Сливен,
като недопустимо. Аргументи съм изложила във въззивната жалба. В случай
че приемете иска по т.3 чл.71 ал.1 от Закона за защита от дискриминация не е
обусловен от предявяване на иск по т.1 за установяване на нарушението, тъй
като установяването факта на нарушението се съдържа имплицитно във
фактическия състав на осъдителния иск, то Ви моля да постановите решение,
с което да отмените решение № 758/15.12.2021г. по дело 2000/2021г. на РС –
Сливен, както и определение № 374/16.02.2022г. по същото дело, като
неправилно и необосновано постановено. Придържам се към изложените
аргументи във въззивната жалба и в частната жалба. Ще акцентирам върху
следното: наличието на сравними сходни обстоятелства следва да се
преценява спрямо конкретното лично положение на ищцата, т.е. лицата с
които тя се сравнява следва да бъдат в идентично положение. В подобно
идентично положение А. не се намира със служителите, които са назначени
на длъжност инспектор 4-7 степен Човешки ресурси по ЗМВР, т.е.
служители, назначени по чл.19 ал.1 т.1 от ЗИНЗС, териториалните служби на
ГДИН към МП. А. се намира в подобно сравнимо сходни обстоятелства
единствено със служители, заемащи същата длъжност, но назначени по реда и
4
условията на Закона за държавния служител, т.е. такива по реда на чл.19 ал.1
т.2 от ЗИНС, изпълняващи същата трудова функция по организация и
управление на човешките ресурси към ГД на МП и само за сведение ще си
позволя да представя на съда Решение по адм. д.№ 3253/2021г. на ВАС. Моля
с оглед окончателното разрешаване на спора да се преизчислят разноските и
моля за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на МП.
АДВ.П.: Уважаеми въззивни съдии, въззивната страна говори за иск, не
мога да разбера за кой от исковете ставаше въпрос, тъй като в
първоинстанционното производство са предявени пет главни такива с
претенции за лихви по тях. Доверителката ми Д. А. е дискриминирана спрямо
социалното си положение. Цялата съдебна практика, която се приложи и
цитира днес, я считам за неприложима. Знам за делото, обективирано в листа
приложен днес. Считам за неотносимо това решение, тъй като регламентира
други отношения, трудови такива, и е неотносимо с исковете, предявени в
първоинстанционното производство и обжалвани с жалба във въззивното
такова. Считам решението на РС Сливен за правилно, напълно доказано. Ако
разгледаните длъжностни характеристики на работещите по Закона за
държавния служител и на работещите по Закона за изпълнения на
наказанията такива те не са подобни. Те са еднакви. Ето защо доверителката
ми А. е работила в еднакви условия, те не са били нито идентични, нито
сходни, нито подобни. Тя е полагала труд в еднакви условия, заедно с
колегите си назначени по Закона за изпълнение на наказанията, но е
получавала възнаграждения различни от тях, по-ниски такива. Ето защо моля
да потвърдите първоинстанционното решение, като правилно, обосновано и
доказано. По възражението за разноски за първа инстанция считам, че не бива
да се разглежда, тъй като цялата частна жалба е недопустима отделна от
въззивната такава. Претендираме направени разноски за тази инстанция.
Доказателства за тях са обективирани в договор за правна защита и
съдействие, който прилагам. Прилагам и списък за разноски на всички искове,
направени пред първата инстанция и защитавани и пред въззивната.
РЕПЛИКА на юриск.С.: Ако съм създала неяснота досежно изложеното
държа да подчертая, че оспорвам предявения осъдителен иск по чл.70 ал.1 т.3
от Закона за защита от дискриминация, което беше образувано и се разгледа в
първоинстанционното производство. Първоинстанционното производство
беше само с един главен иск. В тази връзка са изложените ни възражения във
5
въззивната жалба. Правя възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съдът намира делото за РАЗЯСНЕНО от фактическа страна, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА устните състезания и ОБЯВИ, че ще се произнесе с
решение на 18.11.2022г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 10.20 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6