Решение по ЧНД №6866/2025 на Софийски градски съд

Номер на акта: 752
Дата: 4 ноември 2025 г. (в сила от 4 ноември 2025 г.)
Съдия: Атанас Николаев Атанасов
Дело: 20251100206866
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 28 октомври 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 752
гр. София, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 21 СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Величка Маринкова
Членове:Атанас Н. Атанасов

Слави Г. Славов
при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева
в присъствието на прокурора Г. Люб. М.
като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Частно наказателно дело
№ 20251100206866 по описа за 2025 година
въз основа на закона и доказателствата по делото:
РЕШИ:
ДОПУСКА екстрадиция чрез предаване на украинския гражданин Д.
Б. /D.B./, роден на ******** година в гр. Кременчук, Република Украйна на
съдебните власти в Република Украйна за провеждане на наказателно
производство № 12021170530000449 за извършени две престъпления по
чл.185 ал.3 и чл.263 ал.1 от НК на Република Украйна, а именно
квалифицирана кражба и незаконно придобИ.е на огнестрелно оръжие.

Решението подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от днес
пред САС.

Препис от решението да се изпрати на Министъра на правосъдието за
уведомяване на молещата държава - Република Украйна, както и на Върховна
касационна прокуратура за издаване на постановление за изпълнение на
екстрадицията.
1
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ по НЧД № 6866/2025 година на СГС, НК, 21 състав

Производството е по реда на чл. 17 и сл. от ЗЕЕЗА.
Образувано е по искане на компетентния орган на Република Украйна за
екстрадиция на украинския гражданин Д.Б. /D.В./, роден на ******** година в
гр. Кременчук, Република Украйна на съдебните власти в Република
Украйна за разглеждане на наказателно производство № 12021170530000449
за извършени престъпления по чл.185 ал.3 и чл.263 ал.1 от НК на Република
Украйна /квалифицирана кражба и незаконно придобиване на огнестрелно
оръжие/.
В съдебно заседание представителят на СГП поддържа искането за
екстрадиция. Счита, че всички предпоставки за уважаване са налице, като
отсъстват както абсолютните, така и факултативните основания за отказ.
Акцентира, че деянията, за които се води наказателното производство в
Украйна имат своя аналог в Република България, както и че се наказват с
наказание „лишаване от свобода“ за срок до седем години. Не е изтекла и
предвидената в закона давност, която би настъпила на 30.08.2031 година.
Защитникът на поисканото за екстрадиция лице моли искането за
екстрадиция да не бъде уважавано, въпреки че са налице формалните
предпоставки за това – заповед за арест и обвинителен акт. Посочва, че с оглед
на провежданата в Украйна война, държавата е в невъзможност да гарантира
правата на своите граждани по Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи и в частност правата по чл.5 и чл.6 от Конвенцията, а
именно право на свобода и сигурност, както и право на справедлив съдебен
процес. Акцентира се и на влошено здравословно състояние.
Поисканото за екстрадиция лице Д.Б. /D.В./ моли съдът да не уважава
молбата за неговото екстрадиране. Оспорва да е извършвал престъпления.
Изразява опасения, че, ако бъде екстрадиран, ще бъде изпратен на фронта да
воюва.
Съдът като взе предвид становището на страните и всички събрани по
делото доказателства, намира за установено следното:
Исканото лице Д.Б. /D.В./ е роден на ******** година в гр. Кременчук,
Република Украйна, украински гражданин, женен, осъждан, притежаващ
украински паспорт с № FV ******** .
Срещу поисканото лице е издадена заповед за задържане от 20.11.2023
година на Районния съд на Автозаводски район в Кременчук, Република
Украйна във връзка с провеждано в Украйна наказателно производство №
12021170530000449 за извършени престъпления по чл.185 ал.3 и чл.263 ал.1
от НК на Република Украйна.
От документите, представени от съдебните власти на Република
Украйна, е видно, че престъпленията са извършени в периода 28-29 септември
2021 година в гр.Кременчук, Република Украйна, като е изложено детайлно
описание на същите – време, място, начин на извършване, правна
1
квалификация, размер на вредите и приложимите законови разпоредби,
включително относно давността.
Представена е и официална молба за екстрадиция на украинския
гражданин с придружаващите я документи по чл. 9 от ЗЕЕЗА, съставени на
езика на молещата държава и придружени в превод на български език, ведно
със съдебно решение за задържане и съставен обвинителен акт.
Към материалите е представен и документ от Министерство на
Правосъдието на Република Украйна, от който е видно, че по отношение на
исканото лице ще бъдат гарантирани всички негови права в съответствие с
Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи,
както и редица други международни актове, по които Украйна има своите
ангажименти. Посочено е също така, че осъдените и задържани лица не се
държат в затвори и пенитенциарни институции, разположени в близост до
райони, в които се провеждат активни военни действия. Взети са всички
необходими мерки за осигуряване на безопасността на осъдените и задържани
лица. Налице е и одобрен списък с пенитенциарни институции за задържани
лица, прехвърлени в Украйна по екстрадиционни процедури. В молбата за
екстрадиция изрично е отбелязано, че на поисканото лице ще бъдат
гарантирани всички права, предвидени в членове 2, 3, 5-7 от Европейската
конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. В този смисъл
опасенията и възраженията на защитата се явяват неоснователни и лишени от
доказателствена обезпеченост.
Като съобрази приложените към молбата за екстрадиция документи,
разпоредбите на ЗЕЕЗА, в рамките на компетентността си по същество, съдът
прие следното:
Молбата за екстрадиция е основателна.
Спазени са всички изисквания на чл. 9 от ЗЕЕЗА, като от молещата
държава е изпратена цялата необходима информация, относима към
екстрадиционното производство.
Спецификата на екстрадиционното производство изключва
възможността компетентният съдебен орган на замолената държава да
коментира правилността и обосноваността на заповедта за задържане, заради
която е задвижена екстрадиционната процедура. Доколкото по делото липсват
доказателства, че към момента на постъпване на документите за екстрадиция
и до приключване на съдебното следствие заповедта за задържане на лицето
да е била отменена, то съдът в замолената държава следва да уважи молбата за
екстрадиция, ако не е налице нейната недопустимост или някое от
абсолютните или относителни основания за отказ по чл. 7 и чл. 8 от ЗЕЕЗА.
В случая основания за недопускане на екстрадицията не са налице.
Не са налице основанията да бъде отказана екстрадиция по чл. 6 от
ЗЕЕЗА, тъй като Д.Б. /D.В./ няма статут на постоянно пребиваващ на
територията на страната или на територията на друга държава-членка, не е
български гражданин, нито лице, на което е предоставено убежище на
територията на Република България, не се ползва с имунитет по отношение на
наказателната юрисдикция на замолената страна, нито е наказателно
2
неотговорно лице.
Обстоятелството, че Д.Б. /D.В./ има разрешение за временно
пребиваване на територията на страна-членка не означава, че той е получил
статут на постоянно пребиваващ или на убежище в страната. Няма
доказателства лицето да има подобен статут и в друга държава-членка, в
частност в Белгия.
Не е налице и абсолютното основание за отказ от екстрадиция, свързано
с липса на двойна наказуемост, тъй като деянията, за които се иска
предаването на лицето са престъпления и по законодателството на замолената
страна. Престъпленията имат аналог в българското законодателство – чл.195
ал.1 и чл.339 ал.1 от НК на РБ. Двойната наказуемост е вън от съмнение, тъй
като последната не изисква еднаквост, а съвпадане на основните признаци на
престъпните състави на националните законодателства като деяние, форма на
вина и резултат по основния състав. (арг. чл. 5, ал. 3 от ЗЕЕЗА)
За посочените престъпления законът на молещата държава не
предвижда смъртно наказание, а само наказание ЛОС, чийто размер
съответства на критериите на ЕКЕ и ЗЕЕЗА – наказание до 7 години лишаване
от свобода.
На следващо място, престъпленията, за чието наказателно преследване е
исканата екстрадиция, са тежки криминални, а не политически, военни или
свързани с такова, поради което замолената държава няма основания да се
съмнява, че молбата за предаване има за цел наказателно преследване и
съдене на лицето поради раса, религия, гражданство или политически
убеждения.
Неоснователни се явяват и аргументите на защитата за евентуално
участие на поисканото лице във военни действия. По отношение на същия
има инициирано наказателно производство за тежки умишлени престъпления,
като именно то стои в основата на екстрадиционната процедура. Съвсем
отделен и страничен се явява въпроса относно това дали лицето принципно би
подлежал на военна мобилизация в своята страна, както и дали на практика ще
се стигне до такава. Съдът счита, че това са въпроси, които са извън предмета
на настоящото дело и не биха могли да се разискват. Суверенно право на всяка
държава е да преценява тези обстоятелства и българската държава няма
подобни правомощия.
Неоснователни се явяват възраженията и относно здравословното
състояние на лицето. Настоящият съдебен състав не намира основания в
настоящото производството по екстрадиция да допуска изготвянето на
съдебнопсихиатрична експертиза, която да установява актуалното психично
състояние на исканото лице. Това е така първо поради обстоятелството, че по
делото липсват и не са приложени каквито и да е било доказателства в тази
насока, в частност медицински документи, които да насочват на извода, че
лицето има някакви психични проблеми. Личните възприятия на съда също
така не пораждат съмнения относно възможността на лицето да участва в
екстрадиционна процедура и да изразява становище. В производството освен
това участва упълномощен защитник, който е допълнителна гаранция за
3
защита на неговите процесуални права. В този смисъл съдът прие, че не е
необходимо и няма да се отрази съществено на разкриването на обективна
истина, ако остави искането на защитата за изготвяне на съдебномедицинска
експертиза без уважение.
Наред с тези, касаещи характера на престъплението, основания, за които
се иска предаване или представляващи гаранция, че посредством
екстрадицията няма да бъдат нарушени основните човешки права на
поисканото лице, съдът констатира, че за посочените престъпления не са
налице абсолютните основания за отказ и по чл.7 т.6 на ЗЕЕЗА. Цитираната
разпоредба предвижда, че предаване на поисканото лице се отказва във
всички случаи, когато молбата за екстрадиция касае престъпление, за което
наказателното преследване или изпълнението на наказанието са погасени по
давност, без да прави разлика дали е изтекла давността в молещата или
замолената държава. В конкретния казус Република Украйна е изпратила на
РБ извлечение от материално правните разпоредби, касаещи състава на
престъпленията, за които поисканото лице ще бъде наказателно преследвано.
Изхождайки от размера на санкцията за престъпленията, е видно, че
абсолютният давностен срок за тези престъпления не е изтекла нито в
Украйна, нито пък в България.
Не е налице и нито една от относителните предпоставки на чл.8 от
ЗЕЕЗА, в която съдът да може да откаже екстрадиция на исканото лице по
отношение на инкриминираните престъпления. Тези деяния не са подсъдни на
българския съд, в Република България за същите престъпления наказателно
производство не е било водено, респективно такова не е било прекратявано.
Предвид спецификата на конкретното искане основанията по чл.8 т.4 и т.5 от
ЗЕЕЗА въобще нямат приложение.
По изложените съображения съдът прие, че искането за екстрадиция
следва да бъде уважено и постанови своето решение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.



4
Съобщи за изтекли лични данни