Р
Е Ш Е Н И Е № 886
26.07.2019г.,
гр. Сливен
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД VІ-ти ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в публично заседание на 12.07.2019., в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИНЧО МИНЕВ
секретар: Т. ИВАНОВА
прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО
МИНЕВ
гр. дело № 866 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
В исковата молба
на В.Г.Г. се твърди, че въз основа на договор, сключен на 13.01.2016г. и
прекратен на 15.01.2018г., е работил в ответното дружество „Сирус секюрити” ЕООД,
като заемал длъжността „охранител”, с първоначално трудово възнаграждение 420лв.,
завишено от 01.01.2018г. на 510лв. месечно. Тъй като полагания от него труд не
му се заплащал редовно, на 18.07.2017г. между тях било сключено споразумение,
по силата на което работодателя се задължил да му престира, разсрочено- по
80лв. месечно и в срок до 30.01.2019г., общо 1545лв., представляващи нетен
размер на следващото му за периода 01.01.2017г.- 30.04.2017г. трудово
възнаграждение. В изпълнение на същото, от дружеството му били заплатени на
няколко плащания, но след това изпълнението било преустановено. По тази причина
Г. се обръща към съда с искане „Сирус секюрити” ЕООД да бъде осъдено да му
заплати и оставащите вноски, които са в размер на общо 505лв., от тях:5 по 80
лв. и една, от 105лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба пред съда.
Ищецът твърди
още, че на 18.01.2018г. сключил със „Сирус секюрити” ЕООД нов трудов договор, с
основно трудово възнаграждение от 510лв. месечно. По него не получил плащане за
месеците април и май 2018г. Поради това се обръща към съда с искане дружеството
да бъде осъдено да му заплати 510лв. + 510лв.
Счита, че за
забавеното изпълнение на тези две суми ответника му дължи и обезщетение- т.н.
мораторна лихва, в размер на 28.43лв.- върху първата и 23.95лв.- върху втората.
Претендира разноски.
На ответникът бе
връчен препис от исковата молба, но писмен отговор той не депозира.
В проведените
съдебни заседания ищеца се представлява от пълномощник-адвокат. Претенциите се
поддържат, но в променени /чрез изменение на исковете по чл.214 от ГПК/ размери:
за трудово възнаграждение по втория договор- за м.април 405.26лв./нетен, чист
размер/, с лихва за забава 22.52лв. и за м.май- също 405.26лв. и лихва за
забава 19.03лв.
Ответното
дружество не бе представлявано в заседанията.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по
делото никое от цитираните по-горе обстоятелства. Впрочем, те се установяват и
от писмени доказателствени средства- справка от ТД на НАП и споразумение от
18.07.2017г., както и от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза.
Съдът приема за
доказано твърдението на Г., че в процесния период от време е бил в
трудово-правни отношения с ответното дружество, при съответното възнаграждение
и тъй като последното не оспори тези факти.
От заключението
на вещото лице по назначената по делото счетоводна експертиза съда, което съда
кредитира като обективно и компетентно изготвено, а и като неоспорено от
страните, приема че трудовото
възнаграждение на ищеца за месеците април и май 2018г. е по 405.26лв. в чист
вид- след приспадане на съответните удръжки. Лихвата за забава върху вземането
за м.април е в размер на 22.52лв., изчислена за периода 31.07.2018г.-
15.02.2019г., а върху вземането за м.май е в размер на 19.03лв., изчислена за
периода 31.08.2018г.- 15.02.2019г.
При така установената фактическа обстановка съда
прави следните правни изводи:
Предявени са
две групи искове, които са осъдителни и за парични вземания. В тях единия е
главен, а другия-акцесорен.
Първата от
претенциите на Г. е за неизплатено, за няколко месеца, трудово възнаграждение.
Вземанията са по трудов договор, сключен на 13.01.2016г. и прекратен на
15.01.2018г. Искът е с пр.осн.чл.124 във вр. с чл.128 от Кодекса на труда КТ/,
с които работодателя е задължен да заплаща на работника, за престираната му от
последния трудова сила, възнаграждение. По делото се установи, че „Сирус
„секюрити” ЕООД не е заплащало редовно на Г. възнаграждението за полагания от
него труд и така се е задължил за сума в нетен размер. За начина на
погасяването й, между страните е сключено споразумение, но до момента на
депозиране на исковата молба пред съда, дружеството е направило само част от
дължимите месечни вноски, всяка от по 80лв. Така също, служебно известно е на
съда, тъй като съдията-докладчик по настоящото дело бе докладчик и по предходно
дело между същите страни- № 2628/2018г., че друга част от неплатени вноски са
обхванати от силата на присъдено нещо, формирана от решението по това дело- падежиралите
към него момент девета, десета и единадесета вноски, по споразумението от 18.07.2017г.
По твърдение на ищеца, това са пет вноски от по 80 лв. и една, последната, от
105лв. Тъй като ответника не само не оспори, че ги дължи, но и не ангажира
доказателства, че ги е заплатил /а това бе в неговата доказателствена тежест/,
съда намира претенцията за основателна.
Сумата,
представляваща техния сбор- 505лв., се дължи- тъй като е поискано, а то-искането, е основателно
/чл.86 от Закона за задълженията и договорите/, заедно със законната лихва-
считано от момента на предявяване на иска- като обезщетение за забава.
Вторият главен
иск е за неизплатено тр.възнаграждение за два месеца- за полаган от Г. труд по
договор, сключен от страните след прекратяване на първия действал между тях. Той
също е с правно основание чл.124 във вр. с чл.128 от КТ. Търси се в размер
405.26лв.- възнаграждение за м.04.2018г. и 405.26лв.- възнаграждение за м.05.2018г..
Тъй като ответника не оспори и това си задължение, а и за него не ангажира
доказателства да го е погасил, иска е основателен. Следва да се коментира, че
видно от заключението на вещото лице, това е нетния размер на трудовото
възнаграждение.
Основателността
на главния иск „влече” основателност и на акцесорния. Съгласно чл.86 от ЗЗД, за
забавеното изпълнение на едно парично задължение кредитора по него има право на
обезщетение- т.н. мораторна лихва. Аналогична разпоредба в Кодекса на труда е
тази на чл.245 ал.2. В случая търсения от ищеца размер не се оспорва- той е,
след изменението на исковете, съотв. 22.52лв.
и 19.03лв.
По въпроса за
разноските – такива се претендират от
ищеца, а с оглед изхода на делото и на основание ал.1 от чл.78 от ГПК той има
право на пълния им размер. Той е 250лв.- заплатено адвокатско възнаграждение,
въпреки че страната представи списък за разноски от 250лв. + 100лв. Според съда
вземането на ищеца за разноски е само за заплатеното то него възнаграждение по
договора за правна защита и съдействие от 15.02.2019г., но е и по втория по
ред- от 11.07.2019г.- 100лв. Така е, защото плащането по ДПЗС от 11.07.2019г. е
основано на текста на чл.7 ал.8 от Наредба №1/ 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, но той дава право на допълнително
адвокатско възнаграждение в размер 100лв. за всяко следващо заседание, но при
защита по дела с повече от две заседания. В случая заседанията не са повече от
две.
Тъй като
разгледаните искове представляват трудов спор по смисъла на чл.357 от КТ, то и
на осн.чл.359 от същия нормативен акт и чл.83 ал.1, т.1 от ГПК ищеца е
освободен от заплащането на държавна такса за образуване на делото и разноски
по него. Тъй като съда уважава всеки от исковете, то за размера, до който е
основателен всеки от тях, се дължи държавна такса от 4%, но е по-малко от 50лв.
– чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и
следва да се възложи върху ответника- на осн.чл.78 ал.6 от ГПК. В случая за
първия иск таксата е 50лв.; за втория- 50лв. и за третия- 50лв., т.е. общо 150лв.
Върху ответника следва да се възложи и възнаграждението на вещото лице по
делото, защото то бе заплатено от бюджетните средства на съда- в размер на 120лв.
Воден от
изложеното, Сливенски районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „СИРИУС СЕКЮРИТИ” ЕООД с ЕИК *********,
със седалище гр.София и адрес на управление на дейността- ж.к.”Хладилника”, ул.
”Хенрих Ибсен”№3 да заплати на
осн.чл.124 във вр. с чл.128 от КТ и Споразумение от 18.07.2017г. на В.Г.Г. с
ЕГН: ********** и съдебен адреса***, за трудово възнаграждение сумата 505лв. /петстотин и пет лева/,
представляваща сбора на последните поредни вноски по споразумението, сключено
между тях на 18.07.2017г., месечни вноски: пет по 80лв. и една от 105лв.
Сумата се дължи ведно със законната лихва, считано
от 15.02.2019г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „СИРИУС СЕКЮРИТИ” ЕООД с ЕИК ********* да заплати на осн.чл.124 вр. чл.128 от КТ на В.Г.Г. с ЕГН: **********, трудово възнаграждение за м.април 2018г. в нетен
размер 405.26лв. /четиристотин и пет
лева и двадесет и шест стотинки/, ведно
със законната лихва, считано от 15.02.2019г. до окончателното й изплащане, както
и трудово възнаграждение за м.май
2018г. в нетен размер 405.26лв.
/четиристотин и пет лева и двадесет и шест стотинки/, ведно със законната лихва, считано от 15.02.2019г. до окончателното й
изплащане
ОСЪЖДА „СИРИУС СЕКЮРИТИ” ЕООД с ЕИК ********* да заплати на осн.чл.245 ал.2 във вр. с
чл.чл.124 и 128 от КТ, на В.Г.Г. с ЕГН: ********** сумата 22.52лв. /двадесет и два лева и петдесет и две стотинки/,
представляваща обезщетение за забавеното изпълнение на задължението за
заплащане на трудовото възнаграждение за месец април 2018г., както и сумата 19.03лв. /деветнадесет лева и три
стотинки/, представляваща обезщетение за забавеното изпълнение на задължението
за заплащане на трудовото възнаграждение за месец май 2018г.
ОСЪЖДА „СИРИУС СЕКЮРИТИ” ЕООД с ЕИК ********* да заплати на осн.чл.78 ал.1 от ГПК на В.Г.Г.
с ЕГН: **********, разноски по делото – 250лв.
/двеста и петдесет лева/, а отхвърля като неоснователно искането да бъдат
присъдени и разноски в размер на още 100лв. /сто лева/, за които се представя
списък по чл.80 от ГПК, представляващи плащане на адвокатско възнаграждение в
хипотезата на чл.7 ал.8 от Наредба №1/ 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА „СИРИУС СЕКЮРИТИ” ЕООД с ЕИК ********* да заплати на осн.чл.78 ал.6 във вр. с
чл.83 ал.1, т.1 от ГПК и чл.357 и чл.359 от КТ във вр. с чл.1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, на държавата, в полза
на Сливенски районен съд, за държавна такса за уважените искове, разгледани в
това дело, представляващи трудов спор, сумата 150лв. /сто и петдесет лева/; още 120лв. /сто и двадесет лева/- изплатеното от бюджетните средства на
съда възнаграждение на вещото лице по назначената по делото, по искане на ищеца,
счетоводна експертиза, както и държавна такса от 5лв., ако за принудителното
събиране на тези вземания съда служебно издаде изпълнителен лист или пък
изпълнителен лист бъде издаден за присъдените в полза на ищеца суми.
На осн.чл.242
ал.1, предл. второ от ГПК ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в
частта му за присъдените суми за трудово възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва по следния начин- пред Сливенски окръжен съд, но чрез районния
съд, с въззивна жалба, която трябва да се подаде в двуседмичен срок от
връчването му на съответната страна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: