РЕШЕНИЕ
№ 1245
гр. Бургас, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско
дело № 20222100501777 по описа за 2022 година
За да се произнесе съдът взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по повод
въззивна жалба вх.№34513/27.09.2022г., подадена от С. И. Р., ЕГН **********, чрез адв.
Златина Билянова - БАК, със съдебен адрес:гр.Бургас, ул.,,Екзарх Йосиф“ №8, ет.1, офис
210, срещу Решение №1999/21.09.2022г., постановено по гр.д.№4015/2022г. по описа на
Районен съд- Бургас.
С посоченото решение, Бургаският районен съд е отхвърлил исковете на С. И. Р. за
осъждане на ГД ,,Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР /ГДПБЗН-МВР/, да
му заплати сумата от 524.26 лева, представляваща сбор от неплатени възнаграждения за
извънреден труд от 61.78 часа, положен в периода 01.08.2019г.-10.07.2020г., ведно с
мораторна лихва в размер на 117.24 лева, начислена върху всяко от неплатените месечни
възнаграждения за извънреден труд за периода от съответния падеж до 21.06.2022г., както и
законната лихва върху главницата, начиная от 22.06.2022г. до окончателното й изплащане.
Със същото решение, съдът е осъдил Р. да заплати на ответната ГДПБЗН-МВР деловодни
разноски в размер на 100 лева.
На първо място излага становище във връзка с извода на съда, че при липса на правна
уредба за преобразуване на часовете положен нощен труд в дневен, не следвало да се
прилага чл.9, ал. 2 от НСОРЗ. Посочва, че горният извод бил в противоречие с установената
съдебна практика. Развива подробни съображения в тази насока.
Навежда доводи относно изложеното в мотивите на решението, че дори да се приеме, че
1
уредбата на КТ, респ. НСОРЗ е приложима за служителите на МВР, при определената по
чл.140, ал.1 от КТ нормална продължителност на работното време през нощта – до 7 часа и
коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен 1.143, преизчисляването било с цел
парично компенсиране на работещите нощем(имащо отношение единствено към
заплащането на нощния труд, но не и към натрупване на часове, чието надвишаване да
акумулира извънреден труд).
Твърди, че работното време на държавните служители в МВР, работещи на 8-, 12- или 24
часови смени, се изчислявало сумарно за тримесечен период(чл.187,ал.3 от ЗМВР).
Подчертава, че часовете, получени над определената за месец или за тримесечие норма
(след превръщането на нощните часове в дневни по реда на чл.9, ал.2 от НСОРЗ), се явявали
извънреден труд.
Жалбоподателят намира, че неправилно районният съд възприел становището на
проф.Мръчков относно паричното компенсиране на работещите нощем(посредством
увеличение на часовата ставка и посредством преизчисляване на нощните часове в дневни).
Заявява, че заплащането на нощния труд по 0.25 лева на час не изключвало парично
компенсиране на извънредния труд, тъй като това били различни основания(Решение
№14/27.03.2012г. по гр.д.№405/2011г. на ВКС, ІV-то г.о) Навежда доводи относно
приложимата методика на изчисление на възнаграждението за извънреден труд на
служителите в МВР.
Иска се, атакуваното решение да бъде отменено и съдът да постанови ново, с което
предявените искови претенции да бъдат уважени като основателни. Претендира се
присъждане на направените в производството пред двете инстанции разноски, включително
за адвокатски хонорар.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от въззиваемата ГДПБЗН-МВР, чрез гл.
юрк Татяна Стойкова, с който се оспорва въззивната жалба изцяло.
Въззиваемият намира атакуваният съдебен акт за правилен и законосъобразен. Посочва се,
че работното време на държавните служители в МВР се отчитало по специален ред, като не
била налице празнота в правната уредба, която да налага субсидиарно прилагане НСОРЗ.
Позовава се на съдебна практика на ВКС (Решение №55/07.04.2015г. по гр.д.№5169/2014г.
на ВКС, ІІІ-то г.о. на ВКС) и решения на окръжните съдилища.
Твърди се, че съгласно нормативната уредба, действаща през процесния период, държавните
служители в МВР можели да полагат труд от 22,00 часа до 6,00 часа, като работните часове
не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов период., Подчертава, че
положеният нощен труд с осемчасова продължителност, не се трансформирал в дневен
такъв, а се заплащал съгласно Заповед №8121з-791/28.10.2014г. и Заповед №8121з-
156/05.02.2020г. на министъра на МВР.
Посочва се, че съотношението между дневен и нощен труд в системата на МВР е с
коефициент 1, за разлика от уредбата в КТ. Заявява се, че целта на преизчисляването на
нощния труд в дневен по реда на НСОРЗ, била работникът, който работи 7 часа през нощта,
да получи трудово възнаграждение за 8 часа, т.е. заплащането на нощния труд да бъде
увеличено. Развиват се съображения във връзка с приложение разпоредбата на чл.187 от
ЗМВР.
Направен е подробен анализ-съпоставка на нормативните актове, регламентиращи
правилата за полагане на труд от лицата по трудово правоотношение и тези, касаещи
държавните служители в МВР(чл.142,ал.1 ЗМВР).
Излага се становище, че ЗМВР препращал към Кодекса на труда само в определени
разпоредби, като редът на полагане, отчитане и заплащане на нощен или извънреден
труд бил изрично уреден в ЗМВР .
2
Навеждат се доводи относно извършената в първоинстанционното производство по делото,
съдебна експертиза.
Иска се от съда, атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар на насрещната страна.
Бургаският окръжен съд намира въззивната жалба за редовна и допустима. Подадена е в
срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК БОС намери атакуваното решение за валидно и
допустимо.
По основателността на въззивната жалба и съществото на спора БОС намира следното:
Районният съд е квалифицирал исковете като такива с правно основание чл. 178, ал.1, т.3 от
ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.
Производството пред първата инстанция е започнало по искова молба, подадена от С. И.а Р.,
чрез пълномощника адв.Билянова, срещу ГДПБЗН-МВР, с която се претендира да бъде
осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 504 лв., представляваща неизплатено
възнаграждение за положен извънреден труд от 72 часа, за периода от 01.08.2019г.-
10.07.2020г., ведно с мораторна лихва за забава в размер на 30 лв., считано от датата на
възникване на задължението –периода от първо число на всеки месец, следващ съответното
тримесечие на отчитане на труда до датата на подаване на исковата молба, както и
законната лихва върху присъдената сума от депозиране на исковата молба до окончателното
ѝ изплащане. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е полагал труд на длъжността „младши експерт –
началник дежурна смяна“ към 2-ра Районна служба ПБЗН-Бургас от 01.08.2019г. до
31.03.2020г., а от 01.04.2020г. до 10.07.2020г. е на длъжност „старши пожарникар“ към
СПБЗН-Летище Бургас, където е полагал труд на 12-часови работни смени, по график, вкл.
за времето през от 22,00часа до 06,00 часа през периода12.06.2019г.-09.07.2020г.
Посочва се, че за периода е положил общо 504 часа нощен труд, който преизчислен с
коефициент 1,143 възлиза на 576 часа дневен труд, като разликата от 72 часа следва да бъде
допълнително заплатен от ответника. Посочен е размерът на задължението – 504 лв.,
изменен в с.з. чрез увеличение на претенцията на 524,26 лв. и за мораторната лихва от 30
лв. на 117,24 лв.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва по основание и размер. Не оспорва обстоятелството, че ищецът
е държавен служител по служебно правоотношение. Сочи, че законодателят изрично е
регламентирал, че продължителността на работното време при нощен труд в МВР е 8 часа
на всеки 24 часов период и ищецът няма как да обоснове претенция за извънреден труд,
попадащ извън редовното работно време на база общите норми на КТ и ЗДСл при
положение, че има действащи специални норми. Твърди, че през исковия период в
действалите Наредба № 8121з-592 и Наредба № 8121з-776 е посочено, че при работа на
3
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22 ч. и 6 ч., като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Сочи че заплащането на
положения от ищеца нощен труд е извършено правилно по смисъла на Заповед № 8121з-
791/28.10.2014 г. В отговора се посочва, че и положеният от ищеца труд по време на
официалните празници също е заплатен при спазване на формулата, намерила отражение в
заповед № 8121з-791/28.10.2014г. и заповед № 8121з-1429/23.11.2017г.
За установяване на твърдените от страните обстоятелства по делото са представени писмени
доказателства, вкл. е прието заключение по СИЕ.
Безспорно е между страните обстоятелството, а и се установява от доказателствата по
делото, че през процесния период са били в служебно правоотношение. Друго безспорно
обстоятелство е полагането на нощен труд от страна на ищеца.
Пред първата инстанция е изготвена и приета СИЕ, от неоспореното заключение, на която се
установява, че през процесния период, ищецът е положил 432 часа нощен труд. Преизчислен
в дневен труд с коефициент 1,143, нощният труд от 432 часа става на 493,78 часа. Разликата
между преизчисления и отчетения по протоколи положен труд е 61,78 часа, а общият размер
на трудовото възнаграждение за извънреден труд от 61,78 часа възлиза на 524,26 лв. Според
заключението на ВЛ посочената разлика в часовете между преизчисления с коефициент
1,143 и отчетения по протоколи нощен труд, не е отчетена и не е заплатена от работодателя
като извънреден труд.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение
на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд
(178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) извънреден е трудът,
който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР, нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40
часа седмично при 5-дневна работна седмица. Работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени –
сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР).
Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за
служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
4
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР). За периода от
01.08.2016 г. до 12.12.2017 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи
(обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г.), която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г.
на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр.
59). С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била
отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.), която е
възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била
отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от
деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била
отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи
(обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.). Въз основа на изложеното относно
действието във времето на релевантните за спора подзаконови нормативни актове съдът
намира, че в рамките на процесния исков период от са действали, както следва: 1) за периода
от 01.08.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.; 2) за
периода от 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.; 3)
за периода от 02.08.2016 г. до 12.12.2017 г. е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-
407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за
държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва
изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно
който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период – т.е. часовете положен нощен
труд се преизчисляват с коефициент 1, 143. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-
592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време
между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят,
сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. При липсата на
специално правило, което да определи методология за превръщането на отработените
нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на
5
държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице нормативна празнота, която
следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Съгласно това
общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, т.е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния
труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на
дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното становище
би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците
и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Ето защо, съдът намира за неоснователни
изложените във въззивната жалба възражения относно приложимостта на установения в чл.
9, ал. 2 от НСОРЗ коефициент към процесното служебно правоотношение.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че исковата претенция за
заплащане на извънреден труд, за процесния период, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен се явява доказана по основание. От приетата по
делото съдебно-икономическа експертиза, се установява, че за процесния период от време
ищецът е положил нощен труд в размер на 432 часа, преизчислени с коефициент 1, 143 и
приравнени на дневно работно време тези часове възлизат на 493,78 часа, като разликата от
61,78 часа експертизата отчита като извънреден труд, който не е отчетен по протоколи за
положен труд и не е начислен, съответно – не е изплатен по платежни бележки. Изрично в
заключението си вещото лице посочва, че изчислена по този начин дължимата сума за
положен нощен труд, преизчислен като дневен и отчетен като извънреден труд възлиза на
сума в размер на 524,26 лева.
Поради гореизложеното исковата претенция за заплащане на положен извънреден труд,
получен в резултат на приравняване на нощен труд към дневен за процесния период се явява
основателна за посочения по-горе размер, поради което следва да бъдат уважени изцяло,
ведно с акцесорната претенция за законна лихва от датата на падежа на всяко задължение до
подаване на исковата молба в размер на 117,24 лв. и законната лихва върху главницата от
подаване на исковата молба.
За пълнота, следва да се посочи, че Решение на СЕС от 24.02.2022г. по дело С-262/20,
образувано по преюдициално запитване, отправено от РС –Луковит, е в полза на горните
мотиви. В решението е прието, че чл. 8 и чл. 12, буква „а“ от Директива 2003/88ЕО не
налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работници в публичния сектор е по-кратка от
нормалната продължителност на труда през деня. Съдът е приел, че във всички случаи в
полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на
продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки,
които да позволят да се компенсира особената тежест на нощния труд. Именно предвид
липсата на предвиден адекватен механизъм за компенсиране на служителите в МВР, който
6
да не ги поставя в по – неблагоприятно положение от работниците и служителите, полагащи
труд по общото трудово законодателство, както и отчитайки тежестта, обществената
значимост и правата на служителите в МВР, настоящият състав намира, че именно
прилагането на трудовото законодателство осигурява прилагането в пълнота на
европейското законодателство в рамките на процесната хипотеза.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат, поради което
първоинстанционното решение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, в
посочения по-горе смисъл.
При този изход на спора, в полза на въззивника Р. се следват направените от него съдебно-
деловодни разноски за производството в двете съдебни инстанции в общ размер от 800 лв. -
адвокатски хонорар. Представени са доказателства за заплащането му. На основание чл.78,
ал.6 ГПК въззиваемата страна следва да понесе разноските за държавна такса по делото в
общ размер от 150 лв., от които 100лв., за производството пред първата инстанция и 50 лв.
за производството пред въззивната инстанция, както и за възнаграждение на вещото лице в
размер на 200 лв., платено от бюджета на съда, които следва да бъдат заплатени по сметка
на БРС и БОС в полза на бюджета на съдебната власт.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №1999 от 21.09.2022 г. постановено по гр.д. №4015/2022г. по описа на
Районен съд Бургас, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ -МВР с адрес
гр. София, п.к. 1309, ул.“Пиротска“ №171А представлявана от гл. комисар Николай
Николов, да заплати на С. И. Р., ЕГН **********, чрез адв. Златина Билянова - БАК, със
съдебен адрес:гр.Бургас, ул.,,Екзарх Йосиф“ №8, ет.1, офис 210, сумата от 524,26 лв
/петстотин двадесет и четири лв. и 26 ст./, представляваща неплатено възнаграждение за
извънреден труд от 61,78 часа, положен в периода 01.08.2019 год. - 10.07.2020год., ведно с
мораторна лихва в размер на 117,24 лв. /сто и седемнадесет лв. 24 ст/, начислена върху
всяко от неплатените месечни възнаграждения за извънреден труд, за периода от съответния
падеж до 21.06.2022г., както и законната лихва върху сборната главницата, начиная от
22.06.2022 год. до окончателното й изплащане, както и направените в двете съдебни
инстанции съдебно-деловодни разноски в общ размер от 800 /осемстотин/лв. - адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ -МВР с адрес
гр. София, п.к. 1309, ул.“Пиротска“ №171А представлявана от гл. комисар Николай
Николов да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд, в полза на бюджета на съдебната
власт, сумата от 50 лв., дължима държавна такса за въззивното производство и по сметка на
Районен съд Бургас, дължима сума за първоинстанционното производство в размер на 100
лв. и сумата от 200 лв., заплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице.
7
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8