Определение по дело №146/2017 на Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

гр. Варна, №…469./…04.08...2017 година

 

Варненският апелативен съд – търговско отделение, ІІ състав, в закрито заседание в състав:

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

Като разгледа докладваното от съдия В. Аракелян в. т. дело № 146/2017 г. по описа на Апелативен съд – Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 267 от ГПК.

Подадени са две въззивни жалби от „Марина Ривиера Пропъртис” ЕООД – гр. София, чрез адв. В.Г. и адв. А.Д. против решение № 839 от 11.11.2016 г., постановено по т. д. № 2114/2010 г. на Варненския окръжен съд, допълнено с решение № 66 от 23.01.2017 г. по същото дело, с което е отхвърлен предявеният от „Марина Ривиера Пропъртис” ЕООД против „Марина Блек Сий Ривиера” ООД – гр. Варна /в несъсътоятелност/ и „Банка Пиреос България” АД,  иск по чл. 694 от ТЗ за приемане на установено несъществуването на вземането на „Банка Пиреос България” АД, в размер на 3 503 508.05 лева, прието в производството по несъстоятелност на „Марина Блек Сий Ривиера” ООД, произтичащо от договор за инвестиционен кредит № 1546/2007 г. от 23.10.2007 г. и анекси към него.

В първата въззивна жалба, жалбоподателят излага доводи за неправилността на решението, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Сочи, че не са събрани доказателства, че процесните суми са преведени по сметка на въззивното дружество. Счита, че съдът неправилно е пропуснал да обсъди писмените доказателства по делото, включително заключението на вещото лице. Твърди, че в обжалваното решение първоинстанционният съд не се е произнесъл по всички евентуално заявени от страната искания, като непроизнасянето по тях с изрични мотиви и диспозитив препятства възможността за защита, чрез обжалване пред въззивния съд. Позовава се на отсъствието на разглеждане на възражението за редуциране на вземането на банката към дружеството. Сочи, че не са обсъдени въпросите свързани с характера на основанието за претендирането на сумата и нищожността на договора за кредит поради противоречието на същия с добрите нрави. Счита, че в нарушение на процесуалните правила съдът е кредитирал представения протокол от общо събрание на съдружниците от 23.11.2007 г.. Излага подробни аргументи за недължимост на процесните суми, поради недоказано отпускане на кредита на „Марина Блек Сий Ривиера” ООД, липса на валидно възражение по чл. 690 от ТЗ и недовършен фактически състав посочен в т. 3. 2. и т. 3. 4. от договора. Сочи, че договорът за кредит е нищожен  на основание чл. 40 от ЗЗД, вр. с чл. 26 от ЗЗД, в частта, в която е предвидено финансиране на трето лице, а именно – управителя на дружеството. Счита, че заключението по съдебно-счетоводната експертиза не следва да бъде кредитирано в частта, касаеща доизясняване на записванията по представеното извлечение по банковата сметка. Излага подробни доводи, за наличие на нищожност на процесния договор за банков кредит поради липса на съгласие от страна на банката, досежно извършените от нейно име действия от лица без представителна власт. Счита, че потвърждаването от страна на финансовата институция, извършено в петгодишен срок след сключване на сделката не може да я валидира, поради съображения, че същото е адресирано до съда, а не до ответника, който е страна по договора. Моли за отмяна на решението и за уважаване на иска. Няма доказателствени искания.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемото дружество „Банка Пиреос България” АД – гр. София, чрез адв. К.К., в който се сочат аргументи за неоснователността на жалбата и за правилността на решението. Счита, че заявените искания са били направени в евентуалност и в доклада по делото не са възприети от съда като предявени искове, поради което и съдът не следва да се произнася по тях с диспозитив в съдебното решение. От своя страна излага коментар на възприетото със съдебното решение по предявените искове. Счита, че банката е представлявана от лице с представителна власт, доколкото отсъства оспорване. Намира за правилен извода на съда за приложение на разпоредбата на чл. 301 от ТЗ, поради липсата на своевременно противопоставяне, направено веднага след узнаване за сключената сделка. Излага подробни съображения за неоснователността на доводите на въззивника за нищожност на договора за кредит. Счита, че са налице взаимоизключващи се твърдения, свързани с неотпускането и погасяването на договора за банков кредит. Моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски. Няма доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор и от въззиваемото „Марина Блек Сий Ривиера” ООД /в несъстоятелност/ – гр. Варна, чрез адв. Т.Я., в който се сочат аргументи за основателността на въззивната жалба. Твърди, че възраженията в жалбата са основателни, тъй като съдът неправилно не е взел под внимание събрания доказателствен материал, от който е видно, че сумата по процесния договор за кредит е била усвоена от управителя на дружеството Добрил Добрев, в качеството му на физическо лице, а не от името на дружеството ‒ „Марина Блек Сий Ривиера” ООД /в несъсътоятелност/. Сочи, че кредитът е погасен от лицето – Добрил Добрев със собствени средства, като това обстоятелство е отразено и в счетоводството на дружеството. Моли за отмяна на решението. Няма доказателствени искания.

В подаденaта втора въззивнa жалбa от „Марина Ривиера Пропъртис” ЕООД, чрез адв. В.Г. и адв. А.Д., против допълнително решение № 66 от 23.01.2017 г. по същото дело се твърди, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и необоснованост. Сочи, че съдът не е уважил искането по чл. 250 от ГПК за произнасяне по евентуално заявените искания, след отхвърляне на главната претенция. Моли за отмяна на допълнителното решение. Няма доказателствени искания.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемото дружество „Банка Пиреос България” АД – гр. София, в който се сочат аргументи за неоснователността на жалбата и за правилността на решението. Навежда твърдения, че в исковата молба се съдържа едно искане, по което съдът се е произнесъл и не дължи произнасяне по последващо заявени евентуални искания на страната. Моли за отхвърляне на въззивната жалба срещу допълнителното решение. Няма доказателствени искания.

В законоустановения срок /след конституирането на синдика на „Марина Блек Сий Ривиера“ ООД /в несъстоятелност/ с определение № 248 от 09.05.2017 г. по настоящото производство/ е постъпил писмен отговор на въззивните жалби, в който излагат доводи за правилност на списъка на приетите вземания. Навеждат се подробни аргументи за наличие на формирана сила на пресъдено нещо по отношение на вече разгледания частичен иск за вземането. Позовава се на ТР № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, досежно присъждането на разноски на вещото лице при служебно назначена експертиза.

Подадена е и частна въззивна жалба от „Марина Ривиера Пропъртис” ЕООД, чрез адв. В.Г. и адв. А.Д., срещу определение № 209 от 20.01.2017 г. по т. д. № 2114/2010 г. на Варненски окръжен съд, с което е осъдено дружеството да заплати сумата в размер на 620 лева, представляваща възнаграждение на вещото лице Маргарита Янакиева. Твърди недължимост на сумата, поради непосочването на вещото лице от съда, липсата на необходимата компетентност у същото и недобросъвестното изговяне на заключението. Сочи, че не следва да се кредитира заключение, в чиято констативно-съобразителна част е използвана информация от компютърната система, чрез проверка на място в офиса на банката, без това да е поставяно като задача от съда, назначил експертизата. Моли за отмяна на определението.

В законоустановения срок не са депозирани писмени отговори на частната въззивна жалба от останалите насрещни страни.

За пълнота на изложението настоящият съдебен състав посочва, че по становището за недопустимост на производството, инкорпорирано в депозираната молба от „Марина Ривиера Пропъртис“ ЕООД, ще се произнесе в насроченото о.с.з., доколкото същото касае пречки по хода на делото.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбите са подадени в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което са процесуално допустими и следва да се насрочат за разглеждане в открито съдебно заседание.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

НАСРОЧВА производството в о.с.з. на …......2017 г. от ....…часа.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните с препис от определението.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ:  1.            

 

              

                  2.