Р Е Ш
Е Н И
Е
№
гр. Плевен, 28.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, ХI-ти граждански
състав, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Петя Иванова, като разгледа
докладваното от съдията Ширкова гр.дело №943 по описа за 2020г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от Д.В.С. от
гр.Плевен, представляван от адв.Г. *** против „М.“ ЕООД ЕИК ***със седалище и
адрес на управление гр***, представлявано от ***. Ищецът твърди, че на
11.04.2019г. сключил договор с ответника, по силата на който наел лек автомобил
„***за периода 11.04.2019г. – 16.04.2019г. срещу наемна цена в размер на 102,90
евро, представляваща 67,90 евро за наем
и 35 евро застраховка Full protection.
Ищецът твърди, че платил цената след получаване на автомобила. Твърди, че дал
авторизация на кредитна карта за сумата от 400 лева. Автомобилът бил предаден
на ищеца на ***в 12,00 часа на 11.04.2019г. Твърди, че на 13.04.2019г. около
17,00 часа, при управление на автомобила, същият започнал да губи мощност и не
можел да продължи движението си, което наложило да спре автомобила, а от
предния капак започнал да излиза дим. Ищецът твърди, че съгласно договора, бил
длъжен да съобщи на наемодателя за повредата, което той сторил незабавно.
Твърди, че уведомил служителя на ответното дружество, че ауспухът бил омаслен.
Твърди, че след консултация с екип, представителят на ответното дружество му
съобщил, че не дължи допълнителна сума освен наемната и в 21,30ч. на същата
дата, предоставил на ищеца друг автомобил ***, а пострадалият автомобил с пътна
помощ бил откаран в ответното дружество. Ищецът твърди, че на 16.04.2019г. предал автомобила в офис на
ответника на ***, като при предаването, служител на дружеството го уведомил, че
дължи допълнително сумата от 1930,80 лева, освен платената до момента. Заявил,
че сумата е дължима поради настъпилата повреда на автомобила. Ищецът оспорил
задължението. На 17.04.2019г. на електронна поща получил писмо от ответното
дружество, с което го уведомили, че му е начислена такса в размер на 1930,80
лева, като съобщението било придружено от два броя фактури. На 18.04.2019г.,
ищецът установил, че от сметката му била изтеглена сумата от 1930,80 лева без
да е давал авторизация за дебит. Твърди, че съгласно изпратения протокол му
били начислени сума в общ размер на 1930,80 лева, от която на основание чл.25
т.1 сумата от 1368,72 лева, на основание чл.23 т.8 - сумата 336 лева, на
основание чл.15 дължима сума за гориво – 50 лева, наемна цена на предоставения
нов автомобил - в размер на 176,02 лева.
Ищецът твърди, че не дължи на ответника
процесните суми, тъй като на основание договора, при щета на автомобила има право
да получи друг автомобил, заместващ. Твърди, че при предаване на заместващия
автомобил в договора било отразено, че цената е предплатена. Твърди, че сумата
от 1930,80 лева е получена ответното дружество без основание. Към момента на
получаване на сумата ищецът не е имал валидно задължение към ответното
дружество. Ищецът твърди, че на 12.06.2019г. изпратил покана за доброволно
уреждане на отношенията, но в отговор е получил отказ за връщане на сумата с
изключение на получените 50 лева за гориво. Ищецът твърди, че получил
констативен протокол за извършения ремонт, в който било отразено, че повредата
е настъпила в резултат на износване на фрикционния диск на съединителя. В
заключение ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
му заплати сумата от 1000 лева, представляваща частичен иск от 1930,80 лева
ведно с лихвата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
В едномесечния срок ответникът оспорва
иска. Твърди, че за да бъде освободен ищеца от заплащане на сумата за ремонт е
следвало да представи и протокол от ***), какъвто не е представил и затова
дължи процесната сума и не може да се ползва от правото си, което му дава
заплащането на таксата „***“. Видно от договора, страните са уговорили неразрешените
доброволно спорове да се решават от родово компетентния варненски съд. В срок,
ответникът не е възразил, поради което съдът приема, че е компетентен да
разгледа делото.
В съдебно заседание страните се
представляват и поддържат доводите си в исковата молба и писмения отговор. В
съдебно заседание ответникът прави искане за изменение на размера на предявения
насрещен иск, като същият се счита предявен за сумата от 681,14 лева.
Първоначално претенцията е включвала ремонт на автомобила на стойност 3170,58
лева, пътна помощ на стойност 336 лева и наем на заместващ автомобил на
стойност 176,02 лева. Общия размер на задължението ищецът по насрещния иск
твърди, че е бил 3682,60 лева, от която твърди, че следва да се приспадне
удържаната сума от 1930,80 лева и претенцията му в насрещния иск е била в
размер на 1751,80 лева. След приемане на заключението на вещото лице, съгласно
което ремонта на автомобила е на стойност 2100,18 лева, а не 3170,58 лева,
претенцията по насрещния иск е изменена до размера от 681,14 лева. Т.е.
стойността на ремонта 2100,18 лв + 336,00 лева + 176,02 лева общо в размер на
2612,20 лева, от който размер, след
приспадане на изтеглената от кредитната карта сума 193,080 лева, остава
задължение в размер на 681,14 лева.
В представените писмени бележки
ответникът навежда доводи, че отговорността на ищеца е ангажирана, тъй като не
е изпълнил задължението си по чл.23 т.6 от договора и не е представил Протокол
от КАТ, каквото задължение е имал.
Не се спори между страните и се
установява от представения договор на лист 12, че между Д.С. като наемател и „М.“
ЕООД като наемодател бил сключен договор за наем, по силата на който ответникът
отдал под наем на ищеца лек автомобил „***Установява се от договора, че
автомобилът е предоставен на ищеца на ***на 11.04.2019г. в 11,00 часа и
следвало да бъде върнат на същото място на 16.04.2019г. в 10,00 часа.
Установява се от договора, че ищецът е заплатил допълнително такса FULL PROTECTION, а по договора е заплатил дължима за наем на автомобила сума в размер
на 102,90 евро. Към договора са приложени и Общи условия.
Не се спори между страните, че на
13.04.2019г. около 17 часа, в гр.Плевен, процесният автомобил, започнал да губи
мощност и ищецът спрял. Не се спори, че под капака на автомобила започнал да
излиза дим, а ищецът уведомил наемателя по телефона за настъпилата повреда. Не
се спори, че около 21,30ч., наемодателят предоставил на наемателя друг
автомобил „***“, а повреденият автомобил бил предаден на ***“, изпратен от
наемодателя.
Не се спори между страните, че на
16.04.2019г., в деня на изтичане на договора, наемателят предал на наемодателя
автомобила на ***, съгласно условията по договора. При предаване на автомобила,
наемодателя поискал от наемателя да заплати допълнително сумата от 1930,80
лева, освен вече заплатената по договора за наем сума. Наемателят отказал да
заплати, но на 17.04.2019г получил на електронна поща два броя фактури и на
18.04.2019г., сумата била изтеглена от кредитната му карта. В приложените
документи, било посочено и какво точно включва изтеглената сума. Впоследствие,
от дружеството наемодател получил отговор, в който го уведомяват, че не дължи
претендираната сума от 50 лева за гориво.
По делото е назначена съдебно-техническа
експертиза, в която вещото лице е дало заключение, че действителната пазарна
стойност на щетите, настъпили на 13.04.2019г. е в размер на 2100,18 лева. От
заключението се установява, че от техническа гледна точка, причина за повредата
е износване на задвижващия диск, който е приплъзвал между огледалната
повърхност на маховика и тази на притискателния диск. По делото не е установено
какви поражения са констатирани върху огледалната повърхност на маховика и
притискателния диск и не може да се установи дали повредата е в резултат на
износване на задвижващия диск в процеса на експлоатация (същият периодично се подменя) или е следствие на техническа неизправност на някой
от елементите на задвижващия диск. Поради незапазени сменени при ремонта части
на автомобила, както и липса на снимков материал, вещото лице не може да
установи дали повредата е настъпила в резултат на прегряване или на техническа
неизправност на детайла, както и дали е било необходимо да бъде подменен
маховика и феродовия диск, или е било достатъчно подмяна само на диска.
Спорно по делото е дали законосъобразно
наемодателят е получил сумата от 1930,80 лева по предявения основен иск по
чл.55 ЗЗД. Спорно по делото е дали е основателна претенцията по насрещния иск
за сумата в размер на 681,14 лева. В тежест на ответника по главния иск е да
докаже основание за претендираната сума от 1000 лева, като част от сумата от
1930,80 лева. Не е спорно, както се установи от фактическа страна, че
ответникът е получил сумата от 1980,30 лева, спорно е дали е получена на правно
основание и именно ответникът следва да докаже, че е получил сумата на правно
основание.
Претенцията включва 1368,72 лева на
основание чл.25 т.1 от Общите условия на Договора, 336 лева съгласно чл.23 т.8
от Договора от Общите условия на договора, 50 лева на основание чл.15 от Общите
условия на Договора и 176,02 лева на основание чл.29 ал.2 от Общите условия.
Съгласно чл.25 т.1 от Общите условия,
наемателят носи материална отговорност при щета по негова вина. Според чл. 23, т. 8, в случай на ПТП или щета, независимо
от причината за събитието и вината на наемателя, той е длъжен да заплати всички
разходи по придвижването на наетия автомобил до офис на наемодателя.
При сключване на договора, наемателят е
заплатил сумата от 35 евро „***“. Съгласно чл.29 ал.1 т.1, при заплащането на
тази сума, връщане на ключовете на автомобила и документите на автомобила,
наемателят наемателят има следните права : 1. При щета, депозитът на наемателя
ще бъде възстановен в пълен размер, 2. при щета в границите на Р България,
наемателят ще получи заместващ автомобил и 3. При щета разходите за транспорт и
пътна помощ ще бъдат заплатени от наемодателя. За да се възползва от тези
права, наемателят следва да представи протокол от ***), както и да върне ключовете и документите на
автомобила. Т.е. нужно е кумулативно наличието на три предпоставки. Безспорно
е, че ключовете и документите на автомобила са върнати, както и че не е
представен протокол от КАТ. Съдът приема, че разпоредбата на чл.29 т.1 от
Общите условия, в частта, в която се изисква представяне на Протокол от ПТП, е
неравноправна и като такава се явява нищожна. За нищожните клаузи в договора с
потребители, съдът следи служебно. В случая безспорно е настъпила щета, а не
ПТП. Видно е, че в Общите условия, наемодателят разграничава двете хипотези,
тъй като отделно са посочени случаите на настъпване на щета, ПТП, пожар и
кражба.
Съгласно разпоредбата на чл.6 от НАРЕДБА
№ Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд Не
се посещават от органите на МВР - "Пътна полиция", и не се съставят
документи за
1.
повреди на моторно превозно средство (МПС), възникнали в резултат на природни
бедствия;
2.
пожар на МПС;
3.
повреди на МПС, възникнали в паркирано състояние;
4.
повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС, освен когато повредите са
причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие с един участник и МПС не
е в състояние да се придвижи на собствен ход.
Настоящият случай попада в хипотезата
на т.4 и не следва да се посещава от органите на ***“, тъй като повредата не е
причинена от друго ППС и не е в резултат от ПТП.
Съдът приема, че разпоредбата на чл.29
т.1 от Общите условия представлява неравноправна клауза в Общите условия на
договора. Разпоредбата на чл.143 ал.2 т.18 предл.2 ЗЗП сочи, че неравноправна
клауза е тази, която поставя задълженията на търговеца в зависимост от
спазването на определено условие. В конкретния случай, това условие е
представяне на Протокол за ПТП, какъвто не би могъл да бъде издаден по
обективни причини. Отделно съдът приема, че е налице хипотезата на чл.143 ал.2
т.20, в която законодателят предвижда, че неравноправна клауза е тази, в която
търговецът поставя други подобни на изброените в т.1 – т.19 условия. За да се
възползва наемателят от възможността да
му бъде върнат депозита при настъпила щета на автомобила след заплащане на
таксата „***“, наемодателят е поставил условие, което на практика не би могло
да бъде изпълнено. В практиката си ВКС приема, че уговорките, включени в договор с потребител, които са в
негова вреда, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и на
потребителя, са неравноправни според нормата на чл.143 от Закона за защита на
потребителите. Неравноправните клаузи в договорите са изрично обявени от
законодателя за нищожни – чл.146, ал.1 ЗЗП. Разпоредбата на чл.146, ал.5 ЗЗП
гласи, че нищожността на клаузи в договора не води до нищожност на целия
договор, ако той може да се прилага и без тези клаузи. Това правило ВКС в
практиката си приема, че представлява националната правна норма, определяща
изискванията по чл.6, пар.1 на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори за създаване на
уредба, съгласно която неравноправните клаузи следва да не са обвързващи за
потребителя и съответно, че договорът продължава да действа за страните по
останалите условия, когато може да се изпълнява и без неравноправните клаузи. „Уредбата
на нищожността на отделни части от договора в българското право предвижда
възможност за запазване на договора и преодоляване обявяване изцяло на
нищожността му, когато нищожните клаузи могат да се заместят по право от
повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би
била сключена и без недействителните й части – чл.26, ал.4 ЗЗД.“ (Решение №146/01.11.2017г. на I т.о.)
При така изложеното, съдът приема, че
за да се възползва наемателят от правата, които му дава таксата „***“, в случай
на щета, пожар или кражба, е достатъчно да върне документите на автомобила и
ключовете, без да е необходимо да представя Протокол от ПТП с оглед
разпоредбата на чл.6 от Наредба Iз. В този
случай, след като се установи, че наемателят е заплатил тази такса, съдът
счита, че следва депозитът да му бъде върнат в пълен размер. За щетата, каквато
наемодателят претендира в размер на 2100,18 лева, наемателят е освободен от
отговорност за заплащане. Освен, че следва да му бъде възстановен депозита в
пълен размер, той има право да получи заместващ автомобил, а разходите за
транспорт и пътна помощ да се поемат от наемодателя. Поради това и претенциите
на наемодателя за заплащане на наем за заместващия автомобил на стойност 336
лева, както и разходите за пътна помощ в размер на 176,02 лева също се явяват
неоснователни. По тези съображения,
съдът счита, че предявеният иск с цена 1000 лева, представляващ частичен от
1930,80 лева се явява основателен и следва да бъде уважен.
Неоснователна се явява претенцията на наемодателя по
насрещния иск в размер на 681,14 лева и следва да бъде отхвърлена поради
приетото от съда, че наемодателят е освободен от отговорност за заплащане на
щетата, тъй като е платил таксата „***“.
По делото ищецът е представил пълномощно, в което няма
уговорено възнаграждение. С оглед изхода на делото ответникът следва да заплати
на ищеца разноски за депозит за вещо лице в размер на 150 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.55 предл.1 от ЗЗД „М.“ ЕООД ЕИК ***със
седалище и адрес на управление гр***, представлявано от *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.В.С.
с ЕГН ********** от гр.***сумата от 1000 лева, внесен депозит по Договор за наем на автомобил, сключен между страните
на 11.04.2019г., представляваща част от сумата от 1930,80 лева, получена без
основание, ведно със законната лихва считано от 13.12.2019г. до окончателното
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявения от „М.“ ЕООД ЕИК ***със седалище и
адрес на управление гр***, представлявано от *** против Д.В.С. с ЕГН **********
от гр.***иск с правно основание чл.79 ЗЗД за сумата от 681,14 лева за
неизпълнение на договорно задължение по чл.25 т.1, чл.23 т.8, чл.15 от
сключения между страните договор.
ОСЪЖДА на основание чл.55 предл.1 от ЗЗД „М.“ ЕООД ЕИК ***със
седалище и адрес на управление гр***, представлявано от *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.В.С.
с ЕГН ********** от гр.***разноски за вещо лице в размер на 150 лева.
Решението може да бъде обжалвано чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: