РЕШЕНИЕ
№ 23265
гр. София, 18.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20241110177792 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 124 и следващите от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявен е осъдителен иск от "С. п." ЕООД срещу "Т. С." ЕАД с правно основание чл. 59,
ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. с чл. 137, ал. 2 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) за сумата 1250 лева, предявен за сума в общ размер от 9804.50лв.,
съобразно допуснатото увеличение на иска с определение, постановено в открито съдебно
заседание от 28.11.2025 г., представляваща обезщетение за ползване за периода от
01.01.2022 г. до 31.12.2024г, на съоръжения за присъединяване, изградени за захранване с
топлинна енергия и отопление за битово горещо водоснабдяване на жилищна сграда на
адрес: гр. С., ул. Б. М. № 104-108., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане на вземането.
Посочва, че след съгласуване на проект с ответника, ищецът изградил съоръжения за
присъединяване – присъединителен топлопровод, дължина по трасе и абонатна станция с
мощност 146kW за О и В и 100 KW за битово горещо водоснабдяване, за нуждите на
топлоснабдяване на посочената сграда, съобразно предписание, издадено от ответника.
Твърди, съоръжението било предадено във владение на ответника на дата 29.12.2003г.,,
като към процесното съоръжение са се присъединили етажните собственици, притежаващи
самостоятелни обекти в описаната сграда
Заявява, че ответникът, след като му било предадено владението върху процесното
съоръжение, е открил партиди с абонатни номера на етажните собственици, притежаващи
1
самостоятелни обекти в описаната сграда, по които партиди е начислявал цената на
доставяната топлинна енергия и същият се е облагодетелствал от цената за доставяната
топлинна енергия, считано от 29.12.2003г., когато съоръжението е предадено за ползване на
ответника.
Поддържа, че собствеността върху съоръжения е следвало да бъде прехвърлена на ответника
след изграждането им, но ответникът е отказал да изпълни задължението си за изкупуване
на съоръженията за присъединяване и за заплащане на цена за ползването им. Поддържа, че
за времето от въвеждането им в експлоатация на ищеца се дължи цена за ползването на
основание чл. 137, ал. 2 ЗЕ, като ответникът се облагодетелствал за сметка на ищеца с
незаплатената цена. Предвид изложеното, предявява иск за осъждане на ответника да
заплати на ищеца обезщетение за ползването на съоръжението за присъединяване към
топлопреносната мрежа за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2024г.
Претендира и съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника "Т. С." ЕАД, в
който оспорва предявения иск по основание и размер.
С оглед възраженията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
съдът намери за установено следното, а именно:
С разрешение за строеж № 18 на благоустройствени обекти, гр. С., от 08.10.2003г.,
подписано от Главния архитект на СО-район С. и от Главния инженер на СО-район С. е
дадено разрешение на ищеца да извърши строително -монтажни работи, съгалсно
одобрения на 06.10.2003г. инвестиционен работен проект за обект "Външно
топлозахранване и абонатна станция за жилищна сграда в УПИ XIX -2, 3, 4, кв. 76, м. "ЦГЧ
Зона - В16, ул. ул. Б. М. № 104-108.
С , представители на възложителя, проектанти и консултантът по строителния надзор
са установили, че процесният строеж е изграден съобразно одобрените инвестиционни
проекти, заверената екзекутивна изискванията към строежитепо чл. 169 ЗУТ и че
наличната документация в достатъчна степен характеризира изпълненото
строителство.
Видно от договор за учредяване на право на строеж върху недвижим имот, върху която е
изградена процесната сграда, обективирана в нотариален акт от 17.08.2001г. ,
собствениците на парцела, върху която е изградена сградата в УПИ XIX -2, 3, 4, кв. 76, м.
"ЦГЧ Зона - В16, ул. ул. Б. М. № 104-108 са си запазили правото на ползване върху част от
апартаментите, които ще бъдат изградени в сградата, а останалите обекти, извън
описаните в пункт III, т. 1-8 са поели задължение да прехвърлят в полза на строителя -
суперфициар - "С. п." ЕООД.
С разрешение за ползване от 29.12.2003г. на Началник Столична РДНСК описаната жилищна
сграда, с подземни гаражи, 8 бр помещения за магазини, 2 бр. помещения за офиси, 2 бр.
ателиетиа, офис сграда, външно топлозахранване и абонатна станция, външни В и К връзки
и кабели НН, находяща се в УПИ XIX -2, 3, 4, кв. 76, м. "ЦГЧ Зона - В16, ул. Б. М. № 104-
2
108 е въведена в есплоатация.
По делото се установи, че с разрешение за строеж № 18 на благоустройствени обекти, гр.
С., от 08.10.2003г., подписано от Главния архитект на СО-район С. и от Главния инженер
на СО-район С. е дадено разрешение на ищеца да извърши строително -монтажни работи,
съгласно одобрения на 06.10.2003г. инвестиционен работен проект за обект "Външно
топлозахранване и абонатна станция за жилищна сграда в УПИ XIX -2, 3, 4, кв. 76, м. "ЦГЧ
Зона - В16, ул. ул. Б. М. № 104-108, като с констативен акт за установяване годността за
приемане на строежа от дата 07.11.20003г., представители на възложителя, проектанти
и консултантът по строителния надзор са установили, че процесният строеж е изграден
съобразно одобрените инвестиционни проекти, заверената екзекутивна изискванията към
строежите по чл. 169 ЗУТ и че наличната документация в достатъчна степен
характеризира изпълненото строителство.
В случая съдът намира за неоснователно възражението на ответника, обективирано в
отговора, че ищецът е получил разрешение за строеж единствено за изграждане на
абонатна станция, не и за изграждането на външния топлопровод, доколкото видно от
представеното по делото Разрешение за строеж № 18 на благоустройствени обекти, гр.
София, от 08.10.2003г., подписано от Главния архитект на СО-район С. и от Главния
инженер на СО-район С. е дадено разрешение на ищеца да извърши строително -
монтажни работи, съгласно одобрения на 06.10.2003г. инвестиционен работен проект за
обект "Външно топлозахранване и абонатна станция за жилищна сграда в УПИ XIX -2,
3, 4, кв. 76, м. "ЦГЧ Зона - В16, ул. ул. Б. М. № 104-108.
Това, че ищецът е получил въз основа на цитираното Разрешение да изгради обект
"Външно топлозахранване и абонатна станция налага извода, че той е получил и
разрешение да изгради и външния топлопровод, който ще захранва сградата с топлинна
енергия, тъй като очевидно, ако беше получил разрешение за строеж само на абонатна
станция в разрешението за строеж нямаше да е отбелязано, че Разрешение за строеж №
18 на благоустройствени обекти, гр. С., от 08.10.2003г., подписано от Главния архитект
на СО-район С. и от Главния инженер на СО-район С. е дадено разрешение на ищеца да
извърши строително -монтажни работи, съгласно одобрения на 06.10.2003г.
инвестиционен работен проект за обект "Външно топлозахранване", обслужващо
процесната сграда.
Видно от представеното на л. 20-21 от делото с Разрешение за ползване от 29.12.2003г.
на Началник Столична РДНСК описаната жилищна сграда, с подземни гаражи, 8 бр
помещения за магазини, 2 бр. помещения за офиси, 2 бр. ателиетиа, офис сграда, външно
топлозахранване и абонатна станция, външни В и К връзки и кабели НН, находяща се
в УПИ XIX -2, 3, 4, кв. 76, м. "ЦГЧ Зона - В16, ул. Б. М. № 104-108 е въведена в
есплоатация, като в цитираното Разрешение като строител на процесните обекти,
въведени в експлоатация е посочен единствено ищецът, като той е посочен в този акт
и като възложител на строежа с още други 35 физически и юридически лица, сред
които не фигурира СО-район С..
3
Самият факт, че в разрешението за ползване е посоче като строител на процесните
обекти, обслужващи процесната сграда ищецът, включително и на обекта "външно
топлозахранване" води до категоричен извод, че той е фактическият строител на
външния топлопровод, обслужващ енергийно процесната сграда.
От изложеното е видно, че процесният обект "Външно топлозахранване и абонатна
станция за жилищна сграда в УПИ XIX -2, 3, 4, кв. 76, м. "ЦГЧ Зона - В16, ул. ул. Б. М. №
104-108, е изграден от ищеца.
Общата стойност за изграждане и въвеждане в експлоатация на процесния външен
топлопровод и абонатната станция, обслужваща процесната сграда, съгласно
заключението от ССЕ възлиза на сумата от 26 000 лв./л. 135 от делото/.
От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че през исковия период в
абонатната станциа на процесната сграда е доставена топлинна енергия, от което следва, че
процесното съоръжение се полза от ответника за доставка на топлинна енергия и топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване в сграда на адрес ул. Б. М. № 104-108 /л. 130 от
делото/.
По правило топлопреносното предприятие изгражда присъединителния топлопровод,
съоръженията към него и абонатната станция и става техен собственик /чл. 137, ал. 1 ЗЕ/,
като е предвидено изключение, позволяващо на клиентите след съгласуване с
топлопреносното предприятие да поемат изграждането на тези съоръжения /чл. 137, ал. 2
ЗЕ/, пораждащо задължение за изкупуването им от последното. Съгласно изричната
разпоредба на чл. 33 от Наредбата за топло-снабдяването (отм.), съотв. чл. 33 НТ2007 г. , в
случаите по чл. 137, ал. 2 ЗЕ собствеността върху изградените от собствениците или
титулярите на вещно право на ползване съоръжения се прехвърля на топло-преносното
предприятие с договора за присъединяване.
Съгласно приложимата разпоредба на чл. 137, ал. 2 ЗЕ в случай, че изграждането на
съоръженията /присъединителен топлопровод, съоръженията към него и абонатна станция/
се извършва от потребителите след съгласуване с топлопреносното предприятие,
топлопреносното предприятие заплаща цена за ползване на съоръженията, изградени от
потребителите. Цитираната разпоредба санкционира разместването на имуществени блага,
до което се достига в хипотеза, при която функциониращ обект, който следва да се изгради за
сметка на топлопреносното предприятие, е изграден за сметка на битов потребител, и все
още не е в патримониума на топлопреносното предприятие. В тези случаи за времето до
изкупуване на съоръженията топло-преносното предприятие дължи на лицето, изградило
съоръженията за своя сметка, цена за ползването им.
По делото няма спор, а и видно от обективираното в изготвеното от ответника становище №
74/21.02.2003г./л. 26 от делото/. ищецът е изпратил писмо писмо вх. № Г-52 от 09.01.2003г. с
адресант ищецът за присъединяване на процесната жилищна сграда за присъединяване към
топлопреносната мрежа на процесната сграда.
4
Видно от заключението от СТЕ /л. 130 от делото/ след получаване на писмо вх. № Г-52 от
09.01.2003г. с адресант ищецът за присъединяване към топлопреносната мрежа на
процесната сграда., ответникът е дал разрешение за отпускане на топлинна енергия към
обекта, видно от изявленията в становище № 74/21.02.2003г./л. 26 от делото/.
В цитираното становище е направено изрично изявление, че ответникът не възразява за
сметка на инвеститора / в случая ищецът/ да се изгради присъединителен топлопровод и
монтирана абонатна станция,- обстоятелство, което се установи, че е извършено въз основа
на представените по делото документи / разрешение разрешение за строеж № 18 на
благоустройствени обекти, гр. С., от 08.10.2003г.,Констативен акт за установяване
годността за приемане на строежа от дата 07.11.2003г. Установи се, че тези съоръжения
присъединителен топлопровод и монтирана абонатна станция, са изградени от ищеца
след съгласуване с ответника, видно от изявленията на ответника в цитираното
становище на л. 26 от делото, където е отбелязано "Т. С." ЕАД не възразява за сметка на
Инвеститора да се изгради присъединителен топлопровод и монтирана абонатна
станция, обслужваща сграда, която се намира на ул. Б. М. № 104-108.
Както се посочи по-горе в случай, че изграждането на съоръженията /присъединителен
топлопровод, съоръженията към него и абонатна станция/ се извършва от потребителите
след съгласуване с топлопреносното предприятие, топлопреносното предприятие заплаща
цена за ползване на съоръженията, изградени от потребителите. Цитираната разпоредба
санкционира разместването на имуществени блага, до което се достига в хипотеза, при която
функциониращ обект, който следва да се изгради за сметка на топлопреносното
предприятие, е изграден за сметка на битов потребител, и все още не е в патримониума на
топлопреносното предприятие. В тези случаи за времето до изкупуване на съоръженията
топло-преносното предприятие дължи на лицето, изградило съоръженията за своя сметка,
цена за ползването им./ в този смисъл Решение № 372 от 14.06.2023 г. на САС по в. т. д. №
321/2023 г./
При тези доказателства, съдът намира, че по делото се установява, че ищецът е изградил
процесните съоръжения за своя сметка при наличие на всички строителни книжа, същите са
станали негова собственост, въведени са в експлоатация през 2003 г. и се ползват от
ответника за пренос на топлинна енергия до негови клиенти, вкл. и за исковия период.
Собствеността върху съоръженията на ищеца се извежда от другите доказателства по
делото, даващи основание да се заключи, че последният е изградил за собствена сметка
съоръжението, поради което е придобил собствеността върху него.
Ответникът не ангажира никакви доказателства в изпълнение на задълженията му по закон
/чл. 137, ал. 3 ЗЕ/, включително наличието на обективна причина за неизпълнение да изкупи
процесните съоръжения в качеството му на топлопреносно предприятие и доставчик на
топлинна енергия, въпреки че е бил поканен /л. 48 от делото/. Не доказа и да е заплатил
обезщетение за ползването на съоръженията през исковия период.
Налична по делото е покана от ищеца до ответника, получена от последния на 07.03.2012
г./л. 49 от делото/., с която е поканен да заплати цената на съоръжението и обезщетение за
5
неговото ползване от датата на присъединяването до момента.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз
основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 133, ал. 1 от ЗЕ, топлопреносното предприятие е длъжно да присъединява към
топлопреносната мрежа производители и клиенти, разположени на съответната територия,
определена с лицензията за пренос на топлинна енергия. Според чл. 137, ал. 1 ЗЕ при
присъединяване на потребители /"клиенти" в редакцията на текста с изм. от 2012 г. / на
топлинна енергия за битови нужди, присъединителният топлопровод, съоръженията към
него и абонатната станция се изграждат от топлопреносното предприятие и са негова
собственост. Според чл. 137, ал. 2 от ЗЕ изграждането на съоръженията по ал. 1 може да се
извършва от потребителите /клиентите/ след съгласуване с топлопреносното предприятие,
като в този случай последното заплаща цена за ползване на съоръженията, изградени от
потребителите.
От събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин изграждане на
съоръжението от ищеца и за негова сметка, след съгласуване с ответника.
Правото на собственост принадлежи на ищеца, като до подаване на исковата молба,
включително и към момента не е уреден въпросът с изкупуването му. Установено е още, че
след въвеждане в експлоатация на сградата, абонатната станция и топлопровода са приети
от ответника, въведени в експлоатация и той ги ползва според тяхното предназначение с
доставка на топлинна енергия за отопление и БГВ на абонатите в сградата, видно от
заключението на СТЕ, изр. последноот експертизата на л. 130 от делото.
Следователно и в съответствие с чл. 137, ал. 2 от ЗЕ ответникът дължи на ищеца цена за
ползването, по същество представляваща обезщетение за ползването съизмеримо с ползите,
които извлича за себе си за сметка на собственика. От заключението на вещото лице по СТЕ
се установява, че размерът на обезщетението за ползване на съоръжението за процесния
период възлиза на сумата 9804.50 лв. с ДДС., каквато сума се и претендира. Заключението се
ползва от съда като обективно и компетентно дадено. Изчисляването на обезщетението не
влияе върху собствеността върху съоръжението. Методиката предвижда представяне на
документи за собственост, но формулата, по която то се изчислява не се съобразява с това
обстоятелство, а с данни за разходите и стойността на ДМА.
По изложените съображения, съдът счита иска за основателен и следва да уважи същия,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.
Неоснователни са възраженията на ответника за липса на договор за присъединяване,
сключен с ищеца, тъй като никой не може да извлича права от собственото си неправомерно
поведение. Действително, приложимата нормативна уредба поставя изискване за
представяне на определени документи като условие за сключването на договора за
присъединяване. От съвкупната преценка на доказателствата обаче, се установява, че
изискванията за изкупуване на съоръжението са налице. В този случай, ответникът няма
6
основание да откаже сключването на договор за присъединяване и е длъжен да изпълни
задължението си за придобиване на правото на собственост върху процесните съоръжения.
В този смисъл неоснователно е възражението на ответника, че ищецът не е изпълнил в
цялост фактическия състав на закона. Налице е конклудентен отказ от изкупуване, поради
което е възникнало и законно задължение за обезщетение.
По разноските
При този изход на спора разноски се дължат на ищеца съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК за
държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение, общ размер от
2372.18лв., като съдът намира възражението на ответника за прекомерност на
претендирания от ищеца разход за адвокат за неоснователно с оглед фактическата и правна
сложност по делото и извършените от процесуалния представител на ищеца процесуални
действия, свеждащи се до подаване на искова молба, релевиране на доказателствени
искания, депозиране на доказателства, явяване за участие в проведените по делото открити
съдебни заседания.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение, 172
състав,
РЕШИ:
РЕШИ:
ОСЪЖДА "Т. С." ЕАД с ЕИК. ************** да заплати на "С. П." ЕООД, ЕИК
************, сумата от 9804.50лв., съобразно допуснатото увеличение на иска с
определение, постановено в открито съдебно заседание от 28.11.2025 г., – представляваща
обезщетение за ползване за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2024г, на съоръжения за
присъединяване- присъединителен топлопровод, дължина по трасе и абонатна станция за
нуждите на топлоснабдяване на посочената сградаизградени за захранване с топлинна
енергия и отопление за битово горещо водоснабдяване на жилищна сграда на адрес: гр. С.,
ул. Б. М. № 104-108., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане на вземането, както и съдебни разноски съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК
за държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение, общ размер от
2372.18лв.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба
в 2-седмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7
8