№ 430
гр. София, 05.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б в закрито заседание на пети
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мариана Р. Христова Кирова
Членове:Милена Богданова
Петя Алексиева
като разгледа докладваното от Мариана Р. Христова Кирова Въззивно
гражданско дело № 20211100506831 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, прил. 7 ГПК.
Образувано е по жалба на „С.Г.“ ЕООД срещу Постановление за разноските от
05.04.2021г. в частта, в която е приета за събиране сума в размер на 1771.04лв. с ДДС,
представляваща такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ и в частта, в която е отказал да приеме за
събиране сумата 200.00лв., представляваща сторени от длъжника разноски в изпълнителното
производство, изготвено по изп.д. № 20217900400575 по описа на ЧСИ Р.В., рег. № 790,
район на действие - СГС.
Въззивникът твърди, че обжалваните действия са незаконосъобразни и претендира
отмяната им. Излага, че по изп. дела не са извършени изпълнителни действия, които да
обосновават дължимост на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ в соченият размер, т.к. значителна
част от дълга бил платен преди образуване на изпълнителното производство, а сумата за
разноски сторени от длъжника следва да бъде събрана в рамките на изпълнителното
производство.
Въззиваемият „Ф.Ф.“ ЕООД не изразява становище по основателност на жалбата.
ЧСИ е депозирал обяснения относно обжалваното изпълнително действие, в които
излага становище за неоснователност на жалбата.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
1
Изпълнителното производство е образувано на 26.02.2021г. по молба на „Ф.Ф.“
ЕООД срещу „С.Г.“ ЕООД, въз основа изпълнителен лист от 26.11.2020г. за събиране на
парична сума.
С обжалваното Постановление за разноските от 05.04.2021г. ЧСИ е приел, че
остатъкът от задължението на длъжника към момента на изготвянето му е в размер на
3206.39лв., от които са приспаднати внесените преди образуване на изпълнителното
производство суми от длъжника в полза на взискателя и признати от последния. Приел е, че
материалният интерес, върху който следва да бъде начислена таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ е
в размер на 20931.21лв., който представлява сбор между платените след образуване на
изпълнителното дело извънсъдебно суми, както и тези, които са събрани принудително -
19734.71лв. платена след образуване на делото от длъжника на взискателя, дължима законна
лихва в размер на 383.14лв. и принудително събрана, 169.15лв. платена след образуване на
делото, 544.21лв. дължими и събрани принудително разноски по гр.д. и 100.00лв.
принудително събрано възнаграждение за защита от юрисконсулт, прости такси до сумата
408.00лв. с ДДС. При този приет за събиране размер на дълга ЧСИ е приел за събиране сума
в размер на 1771.04лв. с ДДС, представляваща такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. С
постановлението е отказал да приеме за събиране сумата 200.00лв., представляваща сторени
от длъжника разноски в изпълнителното производство.
Въззивникът не е оспорил по размер приетите за събиране суми. Спорно е следва ли
да бъдат включени в размера на дълга, върху който е начислена таксата по т. 26 от
ТТРЗЧСИ платените след образуване на изпълнителното дело, но в срока за доброволно
изпълнение суми.
При така установеното съдът намира обжалваното постановление за законосъобразно.
Видно от събраните доказателства сумата 20931.21лв., върху която е начислена таксата по т.
26 от ТТРЗЧСИ представлява сбор между платените след образуване на изпълнителното
дело извънсъдебно суми, както и тези, които са събрани принудително. Пропорционалната
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ се дължи с оглед изпълнението на парично вземане, за
събирането му след предявяване на изпълнителният лист пред ЧСИ и образуването на
изпълнително производство, независимо от способа и механизма на погасяване – с или без
участието на ЧСИ, т.е. изпълнение пряко на взискателя или чрез постъпване на сумата по
изпълнителното дело. Разпредбата на чл. 53 ЗДТ е неприложима, т.к. съставлява
изключение от правилото, а такава аналогична разпоредба ва Тарифата за ЧСИ липсва. От
друга страна изпълнителното производство е образувано на основание изпълнителен лист
издаден въз основа заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, а само при задължение
произтичащо от заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК при плащане в срока за доброволно
изпълнение сторените разноски остават за сметка на взискателя. В случая е приложима
разпоредбата на чл. 79 ГПК, съгласно която разноските по изпълнението, каквато е таксата
по т. 26, б. „е“ от ТТРЗЧСИ, са за сметка на длъжника, вкл. и след извършено плащане,
осъществено след започване на изпълнителното производство. Без значение е наличието,
2
вида и броя на изпълнителните действия. Следователно законосъобразно ЧСИ е приел с
обжалваният акт, че таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ е дължима в размер на 1771.04лв. с ДДС.
Законосъобразно е отказал да приеме за събиране разноски сторени в изпълнителното
производство от длъжника, т.к. събирането на такива не е в неговата компетентност.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление за разноските от 05.04.2021г. в частта, в която е
приета за събиране сума в размер на 1771.04лв. с ДДС, представляваща такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ и в частта, в която е отказал да приеме за събиране сумата 200.00лв.,
представляваща сторени от длъжника разноски в изпълнителното производство, изготвено
по изп.д. № 20217900400575 по описа на ЧСИ Р.В., рег. № 790, район на действие - СГС.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3