№ 303
гр. Червен бряг, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Тодор Ил. Тихолов
при участието на секретаря М.Ц.Т.
като разгледа докладваното от Тодор Ил. Тихолов Гражданско дело №
20214440100571 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба с вх.№1856/17.05.2021г., подадена от *** със
седалище и адрес на управление в *** представлявано от Р.В., чрез пълномощника юрк.Е.Е.
със съдебен адрес за призоваване в *** против Й. Г. Л., ЕГН********** с постоянен адрес
в *** и настоящ адрес в ***
В молбата ищеца твърди, че на 21.07.2016г. между „*** опериращо на пазара под
търговската си марка „ВИВУС“ и ответницата Л. бил сключен договор за кредит
№********** по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Твърди се, че съгласно същия член договора за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор сключен между доставчик
и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние
организирана от доставчика при която от отправяне на предложението да сключване на
договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно
или повече. Твърди се, че сключения договор е оформен съгласно разпоредбите на чл.3 във
вр.чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Сочи се, че процедурата по сключване на договора за кредит била
подробно описана в общите условия на дружеството и била в съответствие с ЗПФУР и
приложимото законодателство . Сочи се още, че кредитополучателят подавал заявка за
отпускане на кредит след регистрация в системата на ВИВУС на интернет страницата на
кредитодателя. На тази страница се намирали общите условия, които кредитополучателя
трябвало да приеме, както и стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна
информация, с която трябвало да се запознае , спазвайки изискванията на чл.8 от ЗПФУР.
В процесния случай се сочи от ищеца, че на 21.07.2016г. страните сключили договор
за кредит, който фигурирал в системата на ВИВУС под №********** , който бил отпуснат
1
за период от 26 дни с уговорена падежна дата на 16.08.2016г. Твърди се, че в заявката си Л.
заявила желание да й бъде отпусната сума в размер на 300 лв. като се възползвала и от
незадължителната допълнителна услуга за експресно разглеждане на заявката за кредит, за
която съгласно т.2.2-2.6 от общите условия се дължала пропорционална такса. В изпълнение
на заявката , сумата по кредита била отпусната на същия ден – 21.07.2016г. съгласно
посочения в договора от кредитополучателя предпочитан начин, а именно посредством
паричен превод чрез „ИЗИ ПЕЙ“ на името на Л.. Допълва се, че в основание на превода
били посочени ЕГН на ответника и номер на сключения между страните договор.
На 29.07.2016г. се сочи, че възползвайки се от възможността съгласно т.8 и
следващите от общите условия към договора за кредит Л. заявила отпускането на
допълнително 310 лв. по кредита, като отново се възползвала от услугата за експресно
разглеждане на искането за допълнителен кредит. В тази връзка се сочи, че съгласно общите
условия кредитополучателят имал право да кандидатства за отпускане на допълнителни
суми по кредита преди да е върнал първоначално отпуснатата му сума , като при отпускане
на допълнителен кредит, съществуващият договор за кредит се изменял чрез подписване на
нов договор, като всички условия по съществуващия договор с изключение размера на
дължимите суми оставали не променени и се прилагали съответно и за допълнителния
кредит. Твърди се, че договора за кредит бил изменен на същата дата – 29.07.2016г., а
исканата допълнителна сума била отпусната в рамките на същия ден чрез паричен превод по
„ИЗИ ПЕЙ“ на името на кредитополучателя.
От ищеца се изтъква, че към падежната дата 16.08.2016г. кредитополучателя се
задължил да върне сума в общ размер на 761.36лв. от които 610лв. общ размер на
отпуснатите суми по кредита , 151.36 лв. дължими такси за експресно разглеждане на
заявките и договорна лихва за периода на ползване на кредита.
Твърди се, че Л. се възползвала и от правото си съгласно договора да удължи срока за
връщане на кредита, като съгласно т.11 от общите условия приложими към сключения от
нея договор за кредит , кредитополучателя имал право да удължи срока за връщане на
кредита със съгласието на кредитодателя и съобразно тарифа на кредитора. Допълва се, че
след като Л. се възползвала няколкократно от възможността за удължаване на падежа в
крайна сметка срокът за връщане на кредита бил преместен до нова падежна дата –
12.04.2017г.
Сочи се, че с настъпване на падежа по договора Л. не погасила дължимите суми и изпаднала
в забава, като от деня следващ падежната дата ищеца започнал да начислява наказателна
лихва върху не погасената главница, като съгласно условията на т.13.2 /а/ същата се
формирала от сбора на договорния лихвен процент, определен специалните условия по
кредита с добавяне към него на наказателен лихвен процент за просрочие. След като изпада
в просрочие се твърди, че от ищеца до ответника по настоящото дело били изпращани
напомнителни писма, които съгласно общите условия били за сметка на изпадналия в забава
длъжник.
Твърди се, че на 23.11.2018г. *** сключило с *** договор за прехвърляне на вземания
№BGF-2018-033 от 23.11.2018г. по силата на който *** прехвърляло вземанията си по
2
сключения договор с Л. в общ размер на 1331.61лв. от които 610лв. главница,; 15 лв.
договорна лихва за периода на кредита; 108.52 лв. такси за експресно разглеждане на
кредита, наказателна лихва за периода от деня следващ падежната дата до 22.11.2018г.в
размер на 558.09лв. разноски за събиране в размер на 40лв., които вземания били подробно
описани в приложение №1, неразделна част от договора за прехвърляне на вземания. Сочи
се, че в изпълнение на чл. 99 ал.4 от ЗЗД и договора за прехвърляне на вземания на ищеца
по настоящото дело било предоставено и потвърждение за прехвърляне на вземания –
приложение №5 към договора. Сочи се, че съгласно предоставеното пълномощно и в
изпълнение на условията на чл.99 ал.3 от ЗЗД ищеца по настоящото дело изпратил
уведомление за цесията чрез препоръчана пратка посредством Български пощи ЕАД до
адреса посочен в договора за кредит. Твърди се, че пратката се върнала като не потърсена и
поради този факт от ищеца се сочи, че към исковата молба се прилага уведомление за цесия
адресирано до Л..
С оглед изложеното ищеца моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата
да заплати само претендираната сума в размер на 610лв. представляваща неизплатена
главница по договора за кредит и законната лихва върху нея от подаване на исковата молба
– 17.05.2021г. до окончателното изплащане на вземането, както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150лв. и направените други разноски за държавна такса.
Посочена е банкова сметка, по която ответницата може да плати сумата.
Представят се писмени доказателства.
Направено е искане за постановяване на неприсъствено решение по чл.238 и сл. от ГПК.
С разпореждане 435/17.05.2021г. на основание чл.131, ал.1 от ГПК, съдът е разпоредил
препис от исковата молба с доказателствата да се изпрати на ответницата.
За разпореждането на съда ответника е бил уведомен на 10.06.2021г.
От ответника не е получаван писмен отговор, не са представяни писмени доказателства и не
са правени доказателствени искания, но същият е бил уведомен за наличието на
предпоставките на чл.238, ал.1 от ГПК с определение №383/09.09.2021г. по доклад и
насрочване на делото на 30.09.2021г.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и съобрази становищата
на страните, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в обективно съединени искове с
правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.240 от ЗЗД, чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.99 от
ЗЗД.
Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането в полза на ищеца
представляващо неизплатена главница по договор за кредит №**********.
Предявеният иск е допустим, тъй като е предявен от надлежна страна срещу ответника.
Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение, като съображенията за това са следните:
На ответника Й. Г. Л., ЕГН********** е изпратен препис от исковата молба ведно с
доказателствата към нея. Същата е била редовно уведомен за първото съдебно заседание по
делото. Ответникът не е подал в срок отговор до съда на исковата молба и доказателствата,
3
не е заявил становище по определението на съда от 09.09.2021г., не изпраща представител в
съдебно заседание, за което е редовно призован и не е направил искане делото да се
разглежда в негово отсъствие.
Искът е вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени доказателства:
договор за кредит №********** и изменение от 29.07.2016г.; общи условия към договор за
кредит; разписка за извършено плащане №2000000107586958/21.07.2016г.; разписка за
извършено плащане №2000000108052180/29.07.2016г.; договор за прехвърляне на вземания
№BGF-2018-033 от 23.11.2018г.; приложение №1 към договор за цесия №BGF-2018-033 от
23.11.2018г.; приложение №5 към договор за цесия №BGF-2018-033 от 23.11.2018г.;
приложение №4 към договор за цесия №BGF-2018-033 от 23.11.2018г.; уведомление за цесия
и известие за доставяне на писмовна пратка от БП ЕАД.
При този изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в исковото производство в
размер 50,00 лева за платена държавна такса и 150,00 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.240 от ЗЗД, чл.86,
ал.1 от ЗЗД и чл.99 от ЗЗД Й. Г. Л., ЕГН********** с постоянен адрес в *** и
настоящ адрес в ***да заплати на *** със седалище и адрес на управление в
*** представлявано от Р.В., чрез пълномощника юрк.Е.Е. със съдебен адрес
за призоваване в *** сумата от 610лв. представляваща неизплатена главница
по договора за кредит №**********/29.07.2016г. и законната лихва върху нея
от подаване на исковата молба – 17.05.2021г. до окончателното изплащане на
вземането
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Й. Г. Л., ЕГН********** да
заплати на *** разноски в исковото производство в размер 50,00 лева за
платена държавна такса и 150,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и чл. 239
от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
4