№ 475
гр. Варна, 27.06.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Дарина Ст. Маркова
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20233001000071 по описа за 2023 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по въззивна жалба на С. И. Х. от
гр.Шумен срещу решение № 225 от 02.11.2022г. по гр.дело № 22/22г. по
описа на Шуменски окръжен съд, в частта му, с която е прието за установено
по отношение на „Юробанк България” АД, че и дължи главница по договор за
банков кредит № HL 40614 от 05.08.2008г., ведно с допълнителни
споразумения към него, за разликата над 16 885.22лв. до 34 264.78лв., ведно
със законната лихва, за която сума е издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.дело № 334/20г. по описа на РС –
Шумен, и по въззивна жалба на „Юробанк България“ АД със седалище
гр.София срещу същото решение, но в частта му, с която установителния иск
на банката за съществуване на вземане за главница по договора за кредит е
отхвърлено за разликата над 34 264.78лв. до предявения размер от 85 000лв.
Производството по частна жалба от В. В. Х. срещу същото решение на
първоинстанционния съд, но в частта му, с която производството по делото
по предявения установителен иск е прекратено по отношение на нея е
приключило. Първоинстанционното решение, съдържащо прекратителен
диспозитив, имащо характер на определение, е стабилизирано след
определение № 431 от 16.06.2023г. по ч.т.дело № 938/23г. по описа на ВКС,
второ т.о. Поради и следва да се пристъпи към разглеждане на въззивните
1
жалби срещу постановеното първоинстанционно решение по съществото на
спора.
В жалбата на С. И. Х. се твърди че по делото са събрани необходимите
доказателства, но съдът преценявайки ги е стигнал до неправилни и
необосновани изводи в обжалваните от него части на решението.
Споделя извода на съда за частична нищожност на неравноправните
клаузи в договора и допълнителните споразумения относно превалутирането
и уговорения анатоцизъм и за начина, по който достига до извода, че
дължимата главница по договора е в размер на сумата 34 264.78лв. Твърди че
при произнасяне в диспозитива на решението съдът се е произнесъл със
свръхпетитум, тъй като не е съобразил, че предявеният иск е частичен, за
целия от 109 554.58лв. Твърди че следва да бъде даден отговор на дължимия
размер спрямо предявения частичен иск за 85 000лв. Прави свой вариант на
изчисление с корекция на суми, определени от вещото лице в експертизата и
твърди че дължимата сума по иска, предявен като частичен, е в размер на
16 885.22лв.
Моли съда да отмени решението в обжалваната му части и вместо него
да постанови друго, с което предявения срещу него иск за вземания на
банката по договор за кредит над размера на сумата 16 885.22лв. да бъде
отхвърлен, като претендира направените по делото разноски.
Въззиваемата страна по тази жалба „Юробанк България“ АД със
седалище гр.София, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен
отговор, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съда да
потвърди решението в обжалваната от Х. част.
В жалбата на банката се твърди че решението в обжалваната от банката
отхвърлителна част е неправилно и незаконосъобразно.
Твърди, че цялото изложение на съда относно валутата на кредита –
швейцарски франк и валутния риск е напълно неотносимо, а изводите на съда
за неправилни. Твърди че валутата на процесния кредит с оглед последното
подписано между страните споразумение от 22.06.2017г. е лева. Излага че по
инициатива на кредитополучателите и направено от тях искане задължението
е превалутирано. В подписаното от тях споразумение изрично е
констатирано, че размерът на задължението към тази дата е 71 486.48
2
швейцарски франка-. Сочи че по своята същност това представлява изявление
за признаване на дълг по смисъла на ЗЗД и от този момент следва в
отношенията между страните да се приема, че задължението е в размера,
който е посочен в споразумението между страните и който длъжникът
изрично е признал. Твърди че изявлението притежава посочените от ВКС в
тълкувателно решение № 4/19г. от 14.10.2022г. на ОСГТК на ВКС
характеристики – същото е изявление с удостоверителен характер, като с него
категорично и недвусмислено длъжниците са потвърдили, че имат
съществуващо и неизпълнено /непогасено задължение към „Юробанк
България“ АД в размер на 71 486.48 швейцарски франка по договор за кредит
за покупка на недвижим имот от 05.08.2008г. След изявлението за признание
е установяването на безспорност в отношенията между банката и
кредитополучателите по отношение на правоотношението, възникнало от
прецесния договор за кредит. Сочи че видно от споразумението и
приложението към него, длъжниците са направили изрично изявление,
отнасящо се до размера на задължението им по договора за кредит.
Изявлението е адресирано до кредитора. Твърди също така че с
допълнителното споразумение банката е намалила дълга на длъжниците със
сумата 3 574.32 швейцарски франка за своя сметка. По този начин след
приспадане на сумите признатият дълг е в размер на 67 912.16 швейцарски
франка, чиято равностойност в лева е в размер на сумата 122 988.92лв.
Твърди че първоинстанционният съд не е следвало да прави каквато и да е
преценка по отношение на дълга във валута, различна от тази, посочена в
споразумението.
Излага и подробни съображения и в случай че следва да бъде
разгледана хипотеза на кредита в швейцарски франкове и валутния риск.
Оспорва извода на съда, че е налице анатоцизъм. Твърди е в случая
става въпрос за извършване на капитализации, които облекчават положението
на кредитополучателите. Сочи че капитализацията по своята същност
представлява акт, който се извършва по искане на кредитополучателя и след
постигнато съгласие между страните по договора за кредит и с него
дължимата лихва или друго задължение по договора за кредит се добавят към
неизплатената дължима и дължима редовна главница. Така лихвите и/или
другите акцесорни вземания, които са били капитализирани, се преоформят и
3
стават част от вземането за главница. Върху новосформираната сума за
главница започва да се начислява възнаградителна лихва от следващия
лихвен период.
Оспорва приетия от окръжния съд начин за опреД.е на дължимата
главница. Твърди че изчисленията не следва да започнат от приетата от съда
за начална сума в размер на 60 599.91 швейцарски франка, а от признатия от
кредитополучателите дълг в размер на 122 988.92лв. Твърди че при
отчитането на капитализираните суми, съдът не е отчел, че в общия размер на
капитализираните суми са включени и просрочени главници, такси и
застраховки. Твърди също така, че доброволно платените суми не следва да
бъдат приспадани само и единствено от претендираната главница, а от общо
дължимия размер на сумата. Обстоятелството, че банката е решила да
претендира само част от дължимите суми, не може да бъде в нени ущърб.
Твърди че приспадането следва да бъде направено от общо дължимите суми
по кредита, както е посочено в извлечението от сметка, а именно от сумата
109 554.58лв.
Моми съда да отмени решението в обжалваната от него отхвърлителна
част и да постанови други с което предявеният иск да бъде уважен до размера
на сумата от 85 000лв.
Въззиваемата страна по тази жалба С. И. Х. от гр.Шумен, в депозиран в
срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор, изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли съда да потвърди решението в
обжалваната от банката част.
Няма оплаквания за допуснати процесуални нарушения от
първоинстанционния съд, които следва да бъдат отстранени от въззивния съд.
Няма искания за събиране на нови доказателства.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по жалба на С. И. Х. и на „Юробанк
България“ АД срещу решение № 225 от 02.11.2022г. по гр.дело № 22/22г. по
описа на Шуменски окръжен.
НАСРОЧВА съдебно заседание на 25.10.2023г. от 13.30 часа, за която
4
дата и час се призоват страните: „Юробанк България“ АД и С. И. Х..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5