РЕШЕНИЕ
№ 285
гр. Пловдив, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно
гражданско дело № 20225300503024 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от Н. А. А., ЕГН **********; против
решение № 3233/10,10,2022 г., постановено по гр. д. № 11906/2021 г. на РС
Пловдив, 18 гр. състав В ЧАСТТА, с която се признава за установено в
отношенията между страните, че жалбоподателят дължи на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНА.ЗАЦИЯ” ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК
*********; суми, за които е издадена Заповед № 3049/26,03,2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, постановена то ч. гр. д. №
5182/2021 г. на ПРС, както следва: сумата от 388,15 лв. - главница,
представляваща неплатена сума за доставка на питейна и отведена канална
вода за периода от 05,04,2018 г. до 12,03,2021 г. за обект, находящ се в гр.
Пловдив, ул. ***; както и сумата от 39,93 лв. - обезщетение за забава за
периода от 09,06,2018 г. до 28,02,2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда – 25,03,2021 г. до окончателното погасяване.
Жалбоподателят иска от въззивния съд да отмени решението в
1
обжалваната част като незаконосъобразно поради противоречие с
материалния закон и необоснованост, и вместо това – да отхвърли изцяло
предявените искове.
Ответникът по жалбата „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНА.ЗАЦИЯ”
ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК *********; заявява становище за неоснователност
на същата и иска потвърждаване на обжалваното решение.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, съдът приема следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от
лице, имащо право на жалба, следователно е процесуално допустима и следва
да се разгледа по същество.
Производството е образувано по предявени по реда на чл. 422 от
ГПК обективно съединени искове с правна квА.фикация чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Предявен от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНА.ЗАЦИЯ” ЕООД – гр. Пловдив,
ЕИК *********; против Н. А. А., ЕГН **********. От съда се иска да признае
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
суми, за които е издадена Заповед № 3049/26,03,2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, постановена то ч. гр. д. № 5182/2021 г.
на ПРС, дължими по съществуващо между тях правоотношение във връзка с
ползване услуги на ищцовото дружество по доставка на питейна и отвеждане
на канална вода.
С постановеното по делото решение РС е приел исковете за
частично основателни – до посочените по-горе (като обжалвани) размери, а за
разликите над тази суми до пълните претендирани размери е отхвърлил
исковете като е счел, че задълженията са възникнА., но са погасени по
давност. Предмет на въззивното производство е само дължимостта на сумите,
за които РС е приел исковете за основателни и е признал дължимостта на
вземанията. Оспорва се извода на РС, че ответникът е потребител – абонат на
услугите на ищеца.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 5182/2021 г. на ПРС, за
2
претендираните вземания ищецът се е снабдил със заповед срещу ответника
за изпълнение на парично задължение. Заповедта е връчена при условията на
чл. 47 от ГПК. Исковата молба, по която е образувано производството по
настоящото дело, е предявена в срока по чл. 415 от ГПК. Изложеното
обуславя допустимостта на предявените установителни искове, поради което
същите следва да се разгледат по същество.
Страните не спорят, че собственик на процесното жилище, за което
са начислени претендираните суми, е Община Пловдив, както и че жилището
е предоставено за възмездно ползване на ответницата с безсрочен договор за
наем на общинско жилище. В същото ответницата е настанена със
семейството си в процесното общинско жилище още през 1994 г. въз основа
на решение на общинския съвет и заповед на кмета на общината. С
договорите за наем ответницата се е задължила да заплаща на общината наем
и такса смет, както и да заплаща „консумативните разноски“ за ползването на
жилището. В тази връзка същата е декларирала и съгласие копия от
настанителната й заповед да бъдат предоставени на ЕВН България
(енергоснабдяване и топлофикация) и на ВиК ЕООД.
С оглед на това следва да се приеме, че ответницата е ползвател на
процесния жилищен обект и като такъв има качеството на потребител на
услугите на ищцовото дружество, въпреки липсата на сключен между тях
писмен договор, на основание чл. 3 от Наредба № 4/14,09,2014 г. Изложените
от първоинстанционния съд подробни съображения в тази насока изцяло се
споделят от настоящата инстанция и, на основание чл. 272 от ГПК,
въззивният съд препраща към тях.
Следователно нА.це са основания за дължимост на претендираните
суми (предмет на спора пред настоящата инстанция са само тези, по
отношение на които не е изтекъл тригодишният давностен срок), същите са
безспорно установени по размер, за което пред настоящата инстанция не се
повдига спор. Затова решението в обжалваната част, следва да се приеме за
законосъобразно и да се потвърди.
На въззиваемия следва да се присъдят деловодните разноски,
сторени за производството пред въззивната инстанция, възлизащи общо на
500 лв. – юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. и заплатено
възнаграждение за особения представител на жалбоподателя в размер на 300
3
лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3233/10,10,2022 г., постановено по
гр. д. № 11906/2021 г. на РС Пловдив, 18 гр. състав В ЧАСТТА, с която се
признава за установено в отношенията между страните, че Н. А. А., ЕГН
**********; дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНА.ЗАЦИЯ” ЕООД – гр.
Пловдив, ЕИК *********; суми, за които е издадена Заповед №
3049/26,03,2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
постановена то ч. гр. д. № 5182/2021 г. на ПРС, както следва: сумата от 388,15
лв. - главница, представляваща неплатена сума за доставка на питейна и
отведена канална вода за периода от 05,04,2018 г. до 12,03,2021 г. за обект,
находящ се в гр. Пловдив, ул. ***; както и сумата от 39,93 лв. - обезщетение
за забава за периода от 09,06,2018 г. до 28,02,2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по
чл. 410 ГПК в съда – 25,03,2021 г. до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА Н. А. А., ЕГН **********; да заплати на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНА.ЗАЦИЯ” ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК
*********; сумата от 500 лв. (петстотин лева) – деловодни разноски за
въззивното производството.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4