№ 919
гр. София, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-10, в публично заседание на трети
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цвета Желязкова
при участието на секретаря Анелия Й. Груева
като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Търговско дело №
20251100900046 по описа за 2025 година
Производството е образувано по иск на П. П. срещу М.И. ЕООД с правно
основание чл. 517, ал. 4 от ГПК.
Съдът е сезиран от П. П. с иск по чл. 517, ал. 4 от ГПК за прекратяване
ответното дружество М.И. ЕООД поради изпълнение, насочено върху
дяловете на едноличния собственик на капитала – С.И. в дружеството.
Ищецът посочва, че е кредитор на лицето – С.И., като за събиране на
вземането на дружеството е образувано изп.д. № 20208570400433 по описа на
ЧСИ Б.Я., рег. № 857, към което е присъединено изп.дело № 20208570400434
на основание чл. 456 от ГПК. Вземането е в размер на 2 641,61 лева –
неолихвяема сума, 2700 лева – главница, 1 206,42 лева – лихва и такси, 365,10
лева – такси, вкл. и по т. 26 от ТТРЗЧСИ - 652,61 лева. За същото се твърди,
че не е удовлетворено към момента на подаване на исковата молба. Посочва
се, че е наложен запор върху дружествените дялове на лицето С.И. в ответното
дружество. ЧСИ е издал и постановление за овластяване на взискателя да
предяви иск по чл. 517, ал.4 от ГПК.
Ответникът - М.И. ЕООД, уведомен за производството по реда на чл. 50,
ал.4 от ГПК, не взема становище по иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 от ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
становището на ответника, намира за установено следното от фактическа страна:
Установява се от удостоверение, издадено от ЧСИ Б.Я. по изпълнително дело
20208570400433, че С.И. е осъдена да заплати на П. П., ЕГН ********** сума в
размер на 2 641,61 лева – неолихвяема сума, 2700 лева – главница, 1 206,42
1
лева – лихва и такси, 365,10 лева – такси, вкл. и по т. 26 от ТТРЗЧСИ - 652,61
лева.
От постановление за овластяване на взискател по чл.517, ал.4 от ГПК от
02.09.2024 г. се установява, че ЧСИ Б.Я. е овластил взискателя по ИД
20208570400433 П. Т. П. да предяви иск за прекратяване на основание чл.517, ал.4
от ГПК на дружеството М.И. ЕООД, ЕИК *********, чийто собственик на
капитала е С.И. - длъжник по това изпълнително дело.
От справка по партидата на ответното дружество в ТЗ се установява, че
едноличен собственик на капитала на М.И. ЕООД, ЕИК ********* е С.Е.И..
Установява се, че по партидата на дружеството в ТР, с вписване
20210407102653 е вписан запор в полза на П. Т. П. въз основа на запорно съобщение от ЧСИ
Б.Я. по изпълнително дело 20208570400433.
Установява се от актуална справка, че към 03.06.2025 г. задължението по
изпълнителното дело 20208570400433 не е заплатено.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, Съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е иск по чл. 517, ал. 4 ГПК във връзка с чл. 517, ал. 3 от ГПК за
прекратяване на ответното търговско дружество.
Основната цел на производството по чл. 517, ал.3 и ал. 4 от ГПК е да се
осигури възможност взискателят в изпълнителното производство да се
удовлетвори чрез заплащане дела на съдружника, което може да бъде сторено от
самото дружество или от съдружника, имащ интерес от подобно плащане. В случая
на взискателя е предоставена възможност да иска прекратяване на дружеството и
възможността в последващото ликвидационно производство да се удовлетвори
чрез насочване на изпълнението срещу ликвидационния дял на съдружника-
длъжник.
Предпоставките за уважаване на конститутивния иск по чл. 517, ал. 4 ГПК
са: 1) наличие на висящо изпълнително производство; 2) наложен запор върху дял
от търговското дружество по реда на чл. 517, ал. 1 от ГПК, който следва да бъде
вписан от Агенцията по вписванията по реда на вписване на залог върху дял от
търговско дружество; 3) изпълнението да е насочено върху всички дялове в
дружеството, в случаите, когато длъжникът е притежател на всички дялове в
дружеството.
Въз основа на установената по-горе фактическа обстановка, Съдът намира,
че по делото се установиха всички предпоставки за основателност на предявения
конститутивен иск по чл. 517, ал.4 от ГПК.
Установи се, че ищецът е взискател по ИД на лицето С.Е.И., налице е
висящо изпълнително дело срещу С.Е.И., налице е наложен запор върху всички
дялове на С.Е.И. в ответното дружество, чийто едноличен собственик на капитала
е, и е налице надлежно овластяване от ЧСИ на ищеца като взискател да предяви
иск за прекратяване на дружеството, за да може да се удовлетвори от
ликвидационния дял на длъжника.
Запорът е наложен и въз основа на запорно съобщение от ЧСИ и е надлежно
2
вписан по партидата на ответното дружество. Съгласно предвиденото в чл. 517, ал.
1 ГПК, запор върху дял от търговско дружество се налага чрез изпращане на
запорно съобщение до Агенцията по вписванията, като поражда действие, считано
от момента на вписването.
Съгласно чл. 451, ал. 1 ГПК от момента на налагане на запора длъжникът се
лишава от правото да се разпорежда с вземането си от дружеството.
В производството по чл. 517, ал.4 от ГПК е ирелевантен факт дали
ликвидационния дял на съдружника е положителна величина (аргумент
определение № 276 от 23.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 2757/2018 г., I т. о., ТК,
решение 1258/21.05.2018 г. по в.т.дело 1253/2018 г. на САС).
При тези обстоятелства налице са предпоставките за налагане на търсената
от ищеца промяна, гарантираща му и възможност да удовлетвори притезанието си,
насочвайки изпълнението върху притежавания от длъжника ликвидационен дял.
Съгласно чл. 266, ал. 1 ТЗ длъжностното лице по регистрация е овластено да
назначи ликвидатор, когато такъв не е определен от органите на търговското
дружество. По аргумент от чл. 156, ал. 3 вр. чл. 266 и сл. ТЗ Съдът е ангажиран от
законодателя да определи ликвидатора в частната хипотеза на възникнал спор,
доколкото длъжностното лице по регистрацията не е в състояние да го разреши. В
тази насока и нормата на чл. 517, ал. 4 ГПК очертава съдържанието на съдебното
решение - прекратяване на дружеството. Последващата процедура по ликвидация е
последица от вписаното в търговския регистър решение като администрирането й е
в компетенциите на длъжностното лице по регистрацията. Не съществува и правна
пречка длъжностното лице по регистрацията да съобрази противоречивите
интереси на предпоставения с оглед правилата ликвидатор и конкретната причина,
довела до ликвидация на дружеството. В този смисъл е и нормата на чл. 398б ГПК
(отм.). Последващият процесуален закон - действащият понастоящем ГПК не
ангажира непосредствено съда с назначаване на ликвидаторите. Подобна
необходимост не произтича и от естеството на дейността. При тези съображения
настоящият състав приема за приложим утвърдената от чл. 266, ал. 1 ТЗ
компетентност на длъжностното лице по регистрацията да назначи ликвидатор.
Относно разноските по делото
Ищецът претендира разноски и с оглед изхода на делото такива му се
следват. Представен е списък с разноските.
Поради това, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъди
сумата от 80 лева – заплатена държавна такса и 1000 лева – адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА по иск с правно основание чл. 517, ал. 4 от ГПК, предявен
от П. Т. П. ЕГН **********, с адрес: от гр. София, ж.к.“**** , чрез пълномощника
си адв. Б. К., дружеството „М.И.“ ЕООД, ЕИК ********* със управление: гр.София
3
1606, район Красно село, бул.„Тотлебен'‘ №34.
ОТКРИВА, на основание чл. 266 и сл. от ТЗ, производство по ликвидация
на „М.И.“ ЕООД, ЕИК ********* със управление: гр.София 1606, район Красно
село, бул.„Тотлебен'‘ №34.
УКАЗВА на длъжното лице по регистрация в Агенция по вписванията, при
вписване на решението за прекратяването, да назначи ликвидатор, след спазване
на процедурата по чл. 266, ал.3 от ТЗ и да определи месечното му
възнаграждение, съгласно мотивите към решението.
ОСЪЖДА „М.И.“ ЕООД, ЕИК ********* със управление: гр.София 1606,
район Красно село, бул.„Тотлебен'‘ №34 ДА ЗАПЛАТИ НА П. Т. П. ЕГН
**********, с адрес: от гр. София, ж.к.“**** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 1080 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Решението е връчено съгласно разпореждане от 03.06.2025 г. чрез прилагане
по делото на ищеца и на основание чл. 50, ал.4 от ГПК чрез прилагане по делото на
ответника.
Решението подлежи на служебно вписване в Търговския регистър, на
основание чл. 517, ал. 3, изр. последно от ГПК.
Препис от решението, след влизане в сила да се изпрати на Агенцията по
вписванията – Търговски регистър за вписването му по партидата на дружеството
„М.И.“ ЕООД, ЕИК ********* със управление: гр.София 1606, район Красно село,
бул.„Тотлебен'‘ №34.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4