№ 340
гр. Костинброд, 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Аксиния Б. Атанасова
при участието на секретаря Мария Г. Гергинова
като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Гражданско дело №
20231850100738 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ал. 1 т. 2 от
ГПК.
Производството е образувано по искова молба вх. № 3992 / 31.08.2023
година подадена от „И.Ф.” ЕООД, ЕИК : ****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ап. 1, със законен представител Б. И. Н. – управител, с юрк.
А. Г. против В. Б. И., ЕГН ********** от гр. К. със сочени : цена на иска :
825.37 / осемстотин двадесет и пет лева и тридесет и седем стотинки / лева и
правно основание : чл. 422, във вр. с чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК за признаване за
установено по отношение на същия съществуването на вземането му в общ
размер на 825.37 лева, от които : 700.00 лева - главница, 23.10 лева –
договорна лихва, за периода от 11.12.2021 г. до 10.01.2022 г. и 102.70 лева –
лихва за забава, за периода от 10.01.2022 г. до 19.06.2023 г, ведно със
законната лихва от дата на подаване на заявлението – 26.06.2023 г. до
изплащане на вземането, както и направените от заявителя разноски по
делото.
В исковата молба ищецът твърди, че в законопредвидения срок е
предявен иска по чл. 422, във вр. с чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК, след като по
ч.гр.д. № 511 / 2023 г. по описа на РС – гр. Костинброд лицето не е намерено
1
на адреса, не е намерено и по месторабота и е залепено уведомление по чл. 47
ал.1 от ГПК и е указано на заявителя, че на основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. ал.
4 от ГПК може да предяви иск в едномесечен срок от съобщението, като
довнесе дължимата държавна такса.
Сочи се, че ищецът е предявил исковата си претенция въз основа на
Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 365172 / 11.12.2021 г.,
сключен между „И.Ф.” ЕООД, ЕИК : **** и В. Б. И., ЕГН **********, с
който се отпуска кредит с главница 700.00 лева, с падежна дата 10.01.2022 г.
Съгласно чл. 2 ал. 2 от Договора предаването на сумата следва да бъде
извършено по посочен от кредитополучателя начин. В конкретния случай
сумата е преведена по банкова сметка посочена от лицето в „Банка ДСК“, а
именно : IBAN : ........................, BIC: ......
Съгласно чл. 2 ал.1 т. 3 от Договора лихвеният процент е в размер на
40.15 % . Ищецът сочи, че няма плащания за договорна лихва и претендира
такава в размер на 23.10 лева, за периода от 11.12.2021 г. до 10.01.2022 г. тъй
като кредитът не е погасен, на основание чл. 86 от ЗЗД се претендира и лихва
за забава в размер 102.27 лева, за периода от 10.01.2022 г. до 19.06.2023 г.
Ищецът сочи, че многократно е правил опити за уреждане на
отношенията доброволно, но до настоящия момент ответникът не е погасил
задължението си.
С оглед на гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи
сумата в общ размер на 825.37 лева, от които : 700.00 лева - главница, 23.10
лева – договорна лихва, за периода от 11.12.2021 г. до 10.01.2022 г. и 102.70
лева – лихва за забава, за периода от 10.01.2022 г. до 19.06.2023 г, ведно със
законната лихва от дата на подаване на заявлението – 26.06.2023 г. до
изплащане на вземането, както и направените от заявителя разноски по
делото.
Ищецът редовно призован, не изпраща представител, не е взел
становище и не е представил доказателства.
Ответникът редовно призован чрез назначения му особен представител, с
определение на съда № № 743 / 22.11.2023 г. – адв. Т. – САК не се явява, не се
явява й назначения му особен представител адв. Т. – САК.
Районен съд – гр. Костинброд, като взе предвид доводите на страните,
2
прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира
за установено следното от фактическа страна :
От представения като доказателство към делото Договор за
предоставяне на кредит № 365172 от 11.12.2021 г., сключен между ответника и
„И.Ф.” ЕООД, ЕИК : **** е видно, че кредиторът се задължава да предаде в
собственост на потребителя сумата от 700.00 / седемстотин / лева, а
потребителят се задължава да върне същата при посочените в договора
условия.
От представените писмени доказателства се установява, че заявката на
ответника за мини заем в размер на 700.00 лева е одобрена и с уведомление от
11.12.2021 г. ищецът е уведомил ответника, че сумата е преведена, срокът е 30
дни и сумата за връщане е в размер на 878.50 лева.
С писмо от 08.01.2022 г. ищецът е напомнил на ответника, че следва да
внесе на 10.01.2022 г. сумата, която дължи в размер на 878.50 лева.
След многократни съобщения за внасяне на забавената сума ищецът е
отпратил до ответника предсъдебно известие на 26.08.2022 г.
От заключението на съдебно - счетоводната експертиза, което съдът
кредитира като обосновано и компетентно изготвено се установи, че по
банкова сметка в „Банка ДСК“ ЕАД с IBAN: ........................, BIG : ..... и
титуляр В. Б. И. е преведена сумата от 700.00 лева от „И.Ф.“ ЕООД на
13.12.2021 г., с основание „Договор за заем № 365172“. Размерът на лихвата
върху претендираната главница от 700.00 лева, за периода от 10.01.2022 г. до
19.06.2023 г. е в размер на 106.97 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
изводи от правна страна :
Ищецът е предявил срещу ответника иск с правно основание 422, ал.,
във вр. с чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК.
Не е спорно между страните по делото обстоятелството и се доказва от
приложените по делото писмени доказателства, че ответникът е сключил
Договор за предоставяне на кредит № 365172 от 11.12.2021 г. с ищеца, за
сумата от 700.00 лева, която сума е преведена по сметка на ищеца на
13.12.2021 г.
Особеният представител на ответника, заявява, че искът е частично
3
основателен, т. е. не оспорва иска за главницата, а за задължението за
неустойка, което е възникнало въз основа на задължение, което не е свързано
пряко с претърпените от кредитора вреди, което води до извода, че тя излиза
много извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция и води до неоснователно обогатяване на кредитора – ищец са само
предположения и съдът не споделя същите.
С оглед горното, съдът намира искът за основателен и доказан, поради
което следва да постанови решение, с което да приеме за установено
съществуването на вземането на ищеца по отношение на ответника в размер
на 700.00 / седемстотин / лева – главница, 23.10 / двадесет и три лева и десет
стотинки / лева - договорна лихва, за периода от 11.12.2021 г. до 10.01.2022 г.
и 102.70 лева – лихва за забава, за периода от 10.01.2022 г. до 19.06.2023 г,
ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението – 26.06.2023 г.
до изплащане на вземането, както и направените от заявителя разноски по
делото, като основателен и доказан.
Ищецът не е направил искане за увеличаване размерът на
претендираната лихва за забава, за периода от 10.01.2022 г. до 19.06.2023 г.,
която съгласно заключението на вещото лице е в размер на 106.97 лева.
Относно разноските :
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените по делото разноски / в заповедното и
исковото производство /, а именно : сумата от 150.00 / петдесет / лева – ДТ,
400.00 лева – възнаграждение за особен представител и 400.00 / четиристотин
/ - юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното Районен съд – гр. Костинброд, II - ри състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Б. И., ЕГН
********** от гр. К. вземането на „И.Ф.” ЕООД, ЕИК : ****, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ап. 1, със законен представител Б. И. Н. –
управител в размер на 700.00 / седемстотин / лева – главница, 23.10 / двадесет
и три лева и десет стотинки / лева - договорна лихва, за периода от 11.12.2021
г. до 10.01.2022 г. и 102.70 лева – лихва за забава, за периода от 10.01.2022 г. до
4
19.06.2023 г, ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението –
26.06.2023 г. до изплащане на вземането, както и направените от заявителя
разноски по делото, като основателен и доказан.
ОСЪЖДА В. Б. И., ЕГН ********** от гр. К. да заплати на „И.Ф.”
ЕООД, ЕИК : ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ап. 1, със
законен представител Б. И. Н. – управител, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
направените съдебни разноски / в заповедното и исковото производство /, а
именно : сумата от 150.00 / петдесет / лева – ДТ, 400.00 лева –
възнаграждение за особен представител и 400.00 / четиристотин / -
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________
5