Решение по дело №15669/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261
Дата: 14 януари 2019 г. (в сила от 21 февруари 2020 г.)
Съдия: Маргарита Апостолова Георгиева
Дело: 20171100115669
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 декември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№.....

 

гр.София, 14.01.2018год.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на десети декември  през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                            СЪДИЯ:  МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА

 

При участието на секретаря Красимира Георгиева като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №15669 по описа за 2017год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.

Образувано е по предявени от Р.А.Ц. срещу З. „Л.И.“ АД обективно съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 50000,00 лв., частичен иск от 150000,00 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод възникнало на 17,12,2016год. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума от 05,06,2017год. до окончателното изплащане на вземането.

Навеждат се доводи, че на 17,12,2016год., около 11,20 часа, в гр. София, по ул. „*****“, с посока на движение от ул. „*****“ към ул. „Кумата“, А.Л.Д., докато управлявал лек автомобил -Фиат Седичи, с рег. № ********, нарушил правилата на движение, като блъснал движещия се пред него, в неговата посока на движение ищец, управляващ велосипед, с марка Bachini. По повод на пътния инцидент било образувано ДП по ЗМ № 11575/2016год. по описа на СДВР, пр.пр. № 48956/2016год. по описа на СРП, прекратено с постановление за прекратяване на наказателно производство от 06,02,2017год. Вследствие на процесното ПТП, ищецът претърпял телесни увреждания, довели до неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и битови неудобства. Навеждат се доводи, че гражданската отговорност на лицето причинило произшествието е застрахована при ответното дружество, като с писмена покана последното е поканено да изплати застрахователно обезщетение на ищeца, но плащане не е последвало.

Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция. Претендират се разноски.

Ответникът-З.Л.и. АД в указания законоустановен срок по реда на чл. 367-373 от ГПК излага становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Твърди, че доколкото ищецът не е предоставил изисканите от застрахователя документи в процедурата за извънсъдебното уреждане на претенцията, не са налице предпоставките по чл. 498 от КЗ за предявяване на иска и той е недопустим. Оспорва произшествието да е предизвикано от виновно и противоправно поведение на водача на процесното моторно превозно средство. Твърди, че то се дължи изцяло на действия на ищеца. Оспорва настъпването и интензитета на твърдените от ищеца телесни увреждания. Релевира възражение за съпричиняване нарушение на чл.80 от ЗДВП.  При условията на евентуалност релевира доводи за прекомерност на претендираното обезщетение. Оспорва дължимостта на законна лихва върху застрахователното обезщетение.

Съобразно изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От приложения по делото констативен протокол с №К-1164 от 17,12,2016год. на  СДВР, Отдел Пътна полиция се установява, че  на 17,12,2016год., около 11,20часа, в гр.София,  на ул. *****“ в района на 73 е настъпило пътнотранспортно  произшествие, с участието на лек автомобил, с марка „Фиат“, модел „Седичи“, с рег.№ ********, управляван от А.Л.  Д. и Р.  А.  Ц., управлявал велосипед  с марка Bachini, при което на ищеца са причинени неимуществени вреди.

С постановление  от 06,02,2017год.  на СРП е прекратено наказателното производство  по досъдебно производство №513 ЗМТ-11575/2016год. по описа на СРТП-Отдел Разследване, пр.пр.№48956/2016год.  по описа на  СРП на основание чл.199, вр.чл.243, ал.1, т.1, вр.чл.24, ал.1, т.9 от НПК по искане на  Р.  Ц., което обстоятелство не съставлява процесуална пречка за установяване на осъществено противоправно деяние в настоящото производство.

Видно от извършена справка  от базата данни на ИЦ към Гаранционен фонд  се установява за процесното МПС да е налице валидно възникнало застрахователно правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска отговорност, покриващ деликтната отговорност на водача, с ответното дружество, със срок на застрахователно покритие към датата на застрахователното събитие - 17,12,2016год. посоченото обстоятелство е удостоверено в КП от 17,12,2016год. от длъжностното лице, в която част КП има обвързваща материална доказателствена сила.

От изслушаното по делото заключение на съдебна автотехническа експертиза се установява  механизма на произшествието, а именно: Процесното ПТП е настъпило в гр. София, на ул. „*****”, след кръстовището с ул. „*****”. Ул. „***** се състои от две платна, разделени с двойна непрекъсната линия и е предназначена за двупосочно движение на автомобилите, като за всяка посока има по три пътни ленти. ПТП е настъпило в светлата част от денонощието с добра метеорологична видимост. Кръстовището е регулирано с трисекционна светофарна уредба, която в момента на настъпване на ПТП, е работила в нормален режим. Лек автомобил „Фиат” се е движил по ул. „*****“ в лявата пътна лента от трите. Преди кръстовището с ул. ***** водачът на автомобила е спрял пред кръстовището, за да изчака зелен сигнал на светофарната уредба, монтирана в кръстовището. В същото време процесния велосипед е бил спрял пред автомобила и също е изчаквал зелен сигнал на светофарната уредба. След като светофарната уредба е светнала със зелен сигнал за двете превозни средства, велосипедиста е потеглил, изпълнявайки ляв завой, за да се включи в движението на ул. *****. Водачът на процесния л.а. Фиат също е потеглил с изпълнение на ляв завой, движейки се след велосипеда. Велосипеда е преминал през кръстовището и е навлязъл върху ул. *****, движейки се със скорост 10 км/ч. Процесният автомобил се е ускорил до скорост 15 км/ч и е застигнал велосипеда на около 5 м след края на кръстовището. Водачът на автомобила не е намалил скоростта си и не е предприел спиране. Реализирало се е ПТП. Автомобилът с предната си част челно, е ударил велосипеда от задната му част. Вследствие на удара, велосипеда е паднал върху платното за движение пред автомобила. Водачът на автомобила в този момент е реагирал с аварийно спиране, като е спрял пред падналия велосипед и велосипедист, без да ги прегазва.

Мястото на удара между л.а. Фиат и велосипеда по широчина на плат­ното за движение на ул. „*****”, е на около 2 м. вляво от дес­ния бордюр по посока на движението на автомобила и по дължина на плат­ното за движение, е на около 5 м след кръстовището по посока на движението на същия автомобил. Ударът е настъпил върху дясната пътна лента, в посока­та на движение на автомобила. Преди настъпването на процесното ПТП, велосипедиста е изпълнил маневра ляв завой, движейки се в кръстовището. В момента на удара той се е намирал по дължина на платното за движение на ул. ***** на около 5 м след кръстовището и по широчина на платното за движение на около 2м в ляво от десния бордюр. Велосипедиста е изпълнил маневрата ляв завой, движейки се през кръсто­вището по най - краткия път. Изложено е становище, че ако велосипедиста беше навлязъл още от самото начало в дясната част на дясната пътна лента за посоката му на ул. *****, удар от движещият се след него автомобил  най-вероятно  нямаше да настъпи.

От изслушаното по делото заключение на съдебномедицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт, се установява, че при ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания:

-травма в областта на лявата лакътна става, довела до раздробено счупване на горната част от лакътната кост, наричана олекранон. Същият от вътрешната си страна оформя задната повърхност на лакътната става, ето защо фрактурата на олекранона е вътреставна фрактура, с  медико-биологична характеристика водеща до трайно затрудняване на движенията в лакътната става за срок по-голям от 30 дни, в случая 3 месеца. Механизмът на получаването й е директен удар с или върху твърд предмет или повърхност и при описания механизъм на ПТП може да бъда получена при процесното ПТП.  Ищецът е хоспитализиран във ВМА  на 17.12.2016 г., където е диагностицирана и конкретната травма. След проведените апаратни и лабораторни изследвания и консулти с алерголог, терапевт и анестезиолог, ищецът е бил опериран, като му е направена кръвна репозиция на костните фрагменти и поставена метална остеосинтеза от 2 игли вътрекостно и плака с 6 винта странично на лакътната кост. Следоперативният период е протекъл гладко, без отбелязани усложнения. Проведена е рехабилитация в 20-то ДКЦ на два курса по 10 процедури. На 15.11.2017 г., поставените метални импланти са извадени от костта в МБАЛ - Доверие, без двете вътрекостни игли, за които е решено да останат за постоянно. Възстановителния процес на процесната фрактура е 3 месеца. Оздравителния процес е приключил без отбелязани циркулаторни и неврологични усложнения. Болките и страданията са били най-интензивни през първия месец от получаване на увреждането и в началото на раздвижването с постепенно  затихващ характер.

При извършения личен преглед на пострадалия се констатира пълно зарастване на фрактурата на олекранона с лека деформация на фрагментите, с 2 игли оставени в костта, които няма да се изваждат и с незначителен функционален дефицит крайната екстензия на лакътната става от 5° и запазена мускулна сила на лявата ръка. Отчетеният функционален дефицит от 45° във флексията на лакътната става към момента на издаване на амбулаторен лист  на 23.01.2017г. е преодолян след изваждането на импланта.  Констатиран е оперативен  белег от 6 см над лакътната става. Остатъчният функционален дефицит от 5° в крайната екстензия е трайна и невъзстановима увреда. За в бъдеще прогнозата е свързана с бавно влошаване на състоянието на лакътната става, изразяващо се с постепенно увеличаване на описания траен функционалния дефицит, във връЗ.а с развиващият се артрозен процес и дегенерация на хрущяла на лакътната става, както и дискомфорт в местата на увредата при натоварване и промяна във времето.

Остеосинтезните средства са неотменна част от оперативното лечение на фрактурите като принципно по-голямата част от поставените импланти е медицински показано да бъдат отстранени около 1 година след тяхното поставяне и задължително след пълното костно зарастване на фрактурата, с иЗ.лючение на хипотези на по-сложни фрактури- с повече от 2 фрагмента или поначало нестабилни, както и при възрастни хора.

От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на св. Иванов се установяват търпените от ищеца неимуществени вреди.

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

По иска с пр.кв.чл.432 от КЗ, вр.чл.45 от ЗЗД.

За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното наличие  на  предвидените пет законови предпоставки,  а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връЗ.а между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка Гражданска отговорност, покриващ деликтната отговорност на виновния водач. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.

От ангажираните по делото доказателства се установява осъществено от водача на МПС противоправно деяние, извършено от А.  Л.Д. при посочения механизъм на ПТП. Установи се нарушение на чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДВП, вменяващ задължение на водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Последните имат задължение  да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Съдът намира да е налице нарушение на горните разпоредби, както и неспазване на необходимата дистанция от страна на водача  Д.-чл.23, ал.1 от ЗДВП, което е причинило реализиране на ПТП. Презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД е необорена.

Ето защо съдът намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице.

Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран.

Установи са реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна връЗ.а от противоправното деяние. Ето защо съдът намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди. Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят на принципа на справедливостта. При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и блиЗ.ия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждане на пострадалия /решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.

С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съдът по справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер 24000,00лв. При определяне на същите съдът съобрази характера на причинените физически увреждания-раздробено счупване на горната част на лява лакътна кост, причинило на пострадалия трайно затруднение на движенията на  ляв горен крайник за срок по дълъг от 30 дни, извършената оперативна интервенция свързана с поставяне на метална остеосинтеза и последваща такава за премахване на фиксацията, фактът, че в период от около 1 месец лицето безспорно се е нуждаело от чужда помощ в обслужването си,  общия възстановителен период  от около 3месеца, възрастта на пострадалия 60  годишен към датата на ПТП/ утежняващ възстановяването фактор /, констатиран дефицит в екстензията на лакътната става/ 5градуса/, обстоятелството, че оздравителния процес е приключил,  като след посочения възстановителен период от три месеца не се очакват болки в областта на увредата, освен при натоварване и промяна на времето; Съобразиха се и последиците в психологичен план /всеки претърпян пътен инцидент е свързан с негативни преживявания в психоемоционален план/. При определяне на размер на обезщетението съдът съобрази и лимитите на ГО за релевирания период съгласно чл.266, ал.1, т.1, б."а" от КЗ/отм./. Като законна последица от уважаване на иска върху присъдената главница се дължи законна лихва за забава от датата на исковата молба до изплащане на вземането.

Възражението за съпричиняване на осн.чл.154 от ГПК е недоказано. Съгласно чл. 80, т.2от ЗДВП водачът на велосипед е длъжен да се движи възможно най-близо до дясната граница на платното за движение. Въпреки това с оглед конкретно установения механизъм на ПТП, от които се установява, че ударът между двете ППС е настъпил непосредствено след извършване на маневра завой на ляво, настоящия състав намира да не е налице нарушение на посочената норма, тъй като съгласно чл.36, ал.2 от ЗДВП при завиване наляво за навлизане в път с двупосочно движение водачът на пътното превозно средство завива така, че да навлезе по възможно най-краткия път в дясната част на платното за движение, което се установи и от САТЕ. Велосипедистът е предприел маневрата за навлизане в платното по ул.***** по най-краткия път, поради което и въпреки, че ударът е на около 2метра вляво от  десния бордюр по посока на движение, на около 5 метра след кръстовището намира да не е налице противоправно деяние от страна на велосипедиста, още повече, че платното за движение е с наклон на изкачване, което осуетява бързото прибиране  вдясно на платното за движение. От друга страна становището на САТЕ, че  ако велосипедистът още при навлизане след  кръстовището в дясната лента е заел дясната част  на дясна пътна лента, удар най-вероятно няма да настъпи не е в състояние да обоснове категоричен извод в тази насока съобразно чл.154 от ГПК. 

Съгласно чл. 497 от КЗ застрахователят дължи лихва за забава, считано от по-ранния момент от изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 и изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. В конкретния случай няма данни ответникът да е изискал допълнителни доказателства от пострадалия, за което да е уведомен и да не е е представил същите в определен срок. / върнато е съобщение за писмо  изх.№2354/28,07,2017год. с отбелязване да не е получено от адресата./ Отделно от това на осн.чл.107 от КЗ застрахователят има възможност да поиска съдействие от компетентните органи за установяване на обстоятелства по претенцията за обезщетение. Ето защо законна лихва се следва от изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ. С оглед датата на молбата, депозирана пред ответника - 28,12,2016 г., съдът намира, че обезщетение за забава се дължи считано от 29.03.2017г., поради което претенцията от 05,06,2017год.е основателна.

По разноските:

Ищецът е освободен от плащане на държавна такса  и разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК. Разноските са поети от бюджета на съда.

Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане (дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички разноски по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска следва да се присъдят в общ размер на 1032,80лв., от които – 860,00лева- държавна такса/ 960,00лв.-дължима и 100,00лв. внесена от ищеца/ и 172,80лв. от общо 360,00лв. -в.л.

На осн.чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски в размер на 48,00лв. от общо 100,00лв.-д.т.

На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника не се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 176,80лв. от общо 340,00лв., от които 200,00лв.-в.л., 40,00лв.-свидетел и 100,00лв.-юрк.възнаграждение.

На осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. на адвокат В.  В.  О. се дължи адв.хонорар определен по чл.7, ал.2 от Наредбата за минимални адвокатски възнаграждения и съобразно уважената част от иска в размер на 974,40лв. от общия размер-2030,00лв.

 

Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА ЗК„Л.и.” АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Р.  А.  Ц., с ЕГН: **********, със съд.адрес: *** на осн.чл.432, ал.1 от КЗ сумата от  24000,00лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод възникнало на 17.12.2016г. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума от 05,06,2017год. до окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ  иска за разликата над 24000,00лв. до пълния предявен размер от 50000,00лв., частично от 150000,00лв. като неоснователен.

ОСЪЖДА ЗК„Л.и.” АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от  1032,80лв. – разноски по делото.

ОСЪЖДА ЗК„Л.и.” АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Р.  А.  Ц., с ЕГН: **********, със съд.адрес: *** на осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на 48,00лв.-разноски.

ОСЪЖДА Р.  А.  Ц., с ЕГН: **********, със съд.адрес: *** да заплати на ЗК„Л.и.” АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 176,80лв. -разноски.

ОСЪЖДА ЗК„Л.и.” АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** да заплати на адвокат В.  В.  О. на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. сума в размер на 974,40лв.-адвокатско възнаграждение. 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                          СЪДИЯ: