№ 99
гр. Ихтиман, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Юлиана Ив. Толева
при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА
като разгледа докладваното от Юлиана Ив. Толева Гражданско дело №
20241840100536 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени субективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на
ответника И. Л. Щ. да заплати на ищците, както следва на първата ищца С. Г.
Щ., ЕГН: ********** сумата от 5000,00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди претърпени от ищеца болки и страдания, вследствие на
извършено от ответника престъпление по чл. 323, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждането
на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението и на
втората ищца Л. Й. С., ЕГН: ********** сумата от 2500,00 лева
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени от ищеца
болки и страдания, вследствие на извършено от ответника престъпление по
чл. 323, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждането на исковата молба до
окончателното изплащане на обезщетението.
В исковата молба се твърди, че в периода от 03.05.2019г до края на м.
октомври 2019г. ответникът е извършил самоуправни действия в собствения и
ползван от ищцата С. Щ. дом, находящ се в с. *, представляващ едноетажна
къща в имот – дворно място с площ 2780 кв, м. Ищците твърдят, че в
посочения период ответникът насилствено е нахлувал в имота, поставил е
катинар на две от стаите, обитавани от ищцата С., изхвърлил на двора мебели,
техника и вещи, принадлежали на ищцата, орязал овощни насаждения.
Ищцата С. била принудена да напусне дома и да спи при близки и познати.
Твърди се, че ответникът направил опит да осъществи физическо насилие
спрямо ищцата С., за което ищцата Л. сигнализирала МВР. При самоуправните
действия двете ищци сигнализирали органите на МВР и Прокуратурата на
Република България. Посочва се, че било образувано НОХД № 339/2023г. по
описа на РС Ихтиман, по което било одобрено споразумение, с което
1
ответникът бил признат за виновен и осъден затова, че в периода от
03.05.2019г. до неустановена дата в края на м. октомври 2019г. в условията на
продължавано престъпление със седем отделни деяние сам и като посредствен
извършител осъществил едно оспорвано от ищците свое действително право
на собственост спрямо едноетажната къща и дворното място в с. *. Ищците
посочват, че извършените от ответника самоуправни действия оказали
негативно влияние върху тяхното физическо и психическо здраве. Ищцата С.
Щ. твърди за настъпили здравословни проблеми – рязка загуба на тегло,
влошен сън, редица здравословни и емоционални проблеми, депресивни
симптоми. Изтъква се, че ищцата Л. С. – дъщеря на ищцата С. Щ., получила
ежедневни притеснения и безпокойство за здравословното състояние и
физическата неприкосновеност на майка си.
По изложените съображения ищците претендират ответникът да им заплати
обезщетение за претърпените неимуществено вреди. Претендират и сторените
по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата
молба чрез своя пълномощник. Оспорва исковите претенции като
неоснователни. Възразява, че изложените в исковата молба фактически
твърдения отговарят на обективната истина. Твърди, че е упражнил надлежно
правото си на съсобственик на имота. Оспорва основателността на исковите
претенции с твърдения за недоказаност на претърпените от ищците болки и
страдания, техния интензитет и продължителност.
В съдебно заседание, ищците, редовно призовани се явяват лично и се
представляват от пълномощник – адв. А., с пълномощно към исковата молба.
Поддържат исковата молба, ангажират доказателства. В хода на устните
състезания искат от съда да се произнесе с решение, с което да уважи
исковите претенции изцяло като доказани по основание и размер.
Претендират деловодни разноски.
В съдебно заседание, ответникът, редовно призован, не се явява,
представлява се пълномощник - адв. С., която оспорва исковата молба и
поддържа изложените в отговора доводи и възражения за неоснователност на
исковите претенции. Ангажира доказателства. По същество моли съда да
отхвърли исковите претенции като недоказани по основание и по размер.
Претендира деловодни разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл.
12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
С протоколно определение № 76 от 16.06.2023г. по НОХД № 339/2023г. по
описа на РС Ихтиман, съдът е одобрил споразумение за прекратяване на
наказателното производство, сключено между РП Самоков, ТО – Ихтиман,
ответника И. Л. Щ. - обвиняем в нак. производство и защитника адв. Й. С., с
което ответникът е признат за виновен в това, че за времето от 03.05.2019 г. до
неустановена дата в края на месец октомври 2019 г., в различни населени
места, в условията на продължавано престъпление - със седем деяния, които
осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление,
извършени са през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите, самоволно,
не по установения от закона ред, сам и като посредствен извършител - чрез *,
2
осъществил едно оспорвано от другиго - от С. Г. Щ. и Л. Й. С., свое
действително право на собственост върху едноетажна жилищна сграда с площ
от 75 кв. м (с идентификатор № *), второстепенна постройка с площ от 15 кв.
м (с идентификатор № *) и терен към нея с площ от 546,00 кв. м, находящ се в
с. *, общ. *, обл. Софийска и представляващ част от имот с идентификатор №
*, целият с площ от 2184 кв. м, и случаят е немаловажен, както следва:
1. На 03.05.2019 г., около 11.00 часа, в с. *, общ. *, обл. Софийска,
самоволно, не по установения от закона ред, осъществил едно оспорвано от
другиго - от С. Г. Щ. и Л. Й. С., свое действително право - право на
собственост върху едноетажна жилищна сграда с площ от 75 кв. м (с
идентификатор № *), второстепенна постройка с площ от 15 кв. м (с
идентификатор № *) и терен към нея с площ от 546,00 кв. м, находящ се в с. *,
общ. *, обл. Софийска и представляващ част от имот с идентификатор № *,
целият с площ от 2184 кв.м., като разбил посредством удари с ръце и крака -
вратата на една от стаите в жилищната сграда, и по този начин си осигурил
достъп до нея, и случаят е немаловажен;
2. На 07.05.2019 г., в гр. Ихтиман, обл. Софийска, самоволно, не по
установения от закона ред, осъществил едно оспорвано от другиго - от С. Г.
Щ. и Л. Й. С., свое действително право - право на собственост върху
едноетажна жилищна сграда с площ от 75 кв. м (с идентификатор № *),
второстепенна постройка с площ от 15 кв. м (с идентификатор № *) и терен
към нея с площ от 546,00 кв. м, находящ се в с. *, общ. *, обл. Софийска и
представляващ част от имот с идентификатор № *, целият с площ от 2184 кв.
м, като подал пред „ЧЕЗ Електро България" АД заявление за услугата
„Пререгистрация на потребител" с вх. № **********/07.05.2019 г. - по силата
на което договор за продажба на електрическа енергия с клиентски номер
300129563983 за обект на адрес: с. *, * (сключен с * Щ.) бил пререгистриран с
нов клиентски номер * на името на заявителя И. Л. Щ., и случаят е
немаловажен;
3. В периода от 14.05.2019 г. до неустановена дата в края на месец май 2019
г., в с. *, общ. *, обл. Софийска, самоволно, не по установения от закона ред,
сам и като посредствен извършител - чрез *, осъществил едно оспорвано от
другиго - от С. Г. Щ. и Л. Й. С., свое действително право - право на
собственост върху едноетажна жилищна сграда с площ от 75 кв. м (с
идентификатор № *), второстепенна постройка с площ от 15 кв. м (с
идентификатор № *) и терен към нея с площ от 546,00 кв. м, находящ се в с. *,
общ. *, обл. Софийска и представляващ част от имот с идентификатор № * с
площ от 2184 кв. м, като изградил нова електрическа мрежа в част от
помещенията на жилищната сграда, а останалата част от помещенията - тези,
ползвани от С. Щ. - останали без електроподаване, и случаят е немаловажен;
4. На неустановена дата през месец май 2019 г., в с. *, общ. *, обл.
Софийска, самоволно, не по установения от закона ред, осъществил едно
оспорвано от другиго - от С. Г. Щ. и Л. Й. С., свое действително право - право
на собственост върху едноетажна жилищна сграда с площ от 75 кв. м (с
идентификатор № *), второстепенна постройка с площ от 15 кв. м (с
идентификатор № *) и терен към нея с площ от 546,00 кв. м, находящ се в с. *,
общ. *, обл. Софийска и представляващ част от имот с идентификатор № *,
целият с площ от 2184 кв. м, като сменил катинара на входната врата на
едноетажната жилищна сграда и по този начин си осигурил постоянен достъп
до сградата, и случаят е немаловажен;
3
5. На неустановена дата през месец май 2019г., в с. *, общ. *, обл. Софийска,
самоволно, не по установения от закона ред, осъществил едно оспорвано от
другиго - от С. Г. Щ. и Л. Й. С., свое действително право - право на
собственост върху едноетажна жилищна сграда с площ от 75 кв. м (с
идентификатор № *), второстепенна постройка с площ от 15 кв. м (с
идентификатор № *) и терен към нея с площ от 546,00 кв. м, находящ се в с. *,
общ. *, обл. Софийска и представляващ част от имот с идентификатор № *,
целият с площ от 2184 кв. м, като поставил катинари на вратите на две от
помещенията в едноетажната жилищна сграда и по този начин лишил С. Г. Щ.
и Л. Й. С. от достъп до тези помещения, и случаят е немаловажен;
6. В периода от 09.05.2019 г. до 06.10.2019 г., в с. *, общ. *, обл. Софийска,
самоволно, не по установения от закона ред, осъществил едно оспорвано от
другиго - от С. Г. Щ. и Л. Й. С., свое действително право - право на
собственост върху едноетажна жилищна сграда с площ от 75 кв. м (с
идентификатор № *), второстепенна постройка с площ от 15 кв. м (с
идентификатор № *) и терен към нея с площ от 546,00 кв. м, находящ се в с. *,
общ. *, обл. Софийска и представляващ част от имот с идентификатор № *,
целият с площ от 2184 кв. м, като изнесъл от жилищната сграда лични вещи на
С. Щ. и Л. С. и ги оставил на двора и под прилежащ на жилищната сграда
навес, и извършил ремонтни дейности в едноетажната жилищна сграда и
прилежащия й терен - поставил гипсокартон на тавана и стените в едно от
помещенията, направил замазка на пода в същото помещение, изградил нова
стена в коридора и по този начин обособил помещение за баня и тоалетна,
изградил нова система за водоснабдяване и канализация, и случаят е
немаловажен;
7. В периода от 22.08.2019 г. до неустановена дата в края на месец октомври
2019 г., в с. *, общ. *, обл. Софийска, самоволно, не по установения от закона
ред, осъществил едно оспорвано от другиго - от С. Г. Щ. и Л. Й. С., свое
действително право - право на собственост върху едноетажна жилищна сграда
с площ от 75 кв. м (с идентификатор № *), второстепенна постройка с площ от
15 кв. м (с идентификатор № *) и терен към нея с площ от 546,00 кв. м,
находящ се в с. *, общ. *, обл. Софийска и представляващ част от имот с
идентификатор № *, целият с площ от 2184 кв. м, като отсякъл засадени в
имота овощни дървета, и случаят е немаловажен – престъпление по чл. 323,
ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
В хода на съдебното производство са събрани гласни доказателства чрез
разпита на свидетелите, доведени от ищците * С. * и * И.ова * и свидетелите,
доведени от ответника – * И.ов Щ., *, * И.ова Г..
Показанията на свидетелите на ищеца, преценени съгласно чл. 172 ГПК,
съдът намира за достоверен доказателствен източник, същите са
непротиворечиви, житейски логични и взаимнодопълващи се, подкрепят се и
от установената фактология в наказателното производство.
От показанията на свидетелката *, кума на ответника и близка на ищците,
се установява, че след завръщането на ответника И. Щ. в имота в с. * през
2019г. ищцата С. Щ. се страхувала да се върне и да нощува в имота, който
обитавала от над 30 години. След като ответникът разбил вратата на имота,
ищцата С. Щ. отишла разстроена при свидетелката *. Неколкократно в
исковия период ищцата Щ. нощувала при свидетелката *, която я подпомагала
с храна, облекло. Свидетелката лично възприела изхвърлените на двора на
имота вещи – мебели, техника и дрехи на ищцата С. Щ.. В този период
4
ищцата изпитвала страх да се прибере в имота, тъй като се притеснявала за
физическата си неприкосновеност, поради влошените отношения с ответника.
С. Щ. отслабнала видимо, нарушил се сънят , влошило се общото
здравословно състояние, била напрегната и тревожна. Свидетелката посочва,
че ищцата Л. С. изпитвала страха за своята майка - първата ищца и подавала
сигнали до полицията във връзка с извършваните от ответника действия в
имота.
Свидетелката * посочва, че през периода 2011г. - 2015г. общувала редовно с
ищцата С. Щ., тъй като били колеги. Свидетелката посещавала имота в с. *,
където живяла ищцата, домът бил уютен с поддържана градина. През 2019г.
свидетелката заедно с ищцата С. Щ. посетила имота, където видяла двора
разкопан, имало изхвърлени дрехи, мебели и техника на двора. Извършените
от ответника действия в имота се отразили зле на С. Щ. - тя била напрегната,
изпитвала страх от ответника, подавала сигнали в полицията за извършените
от ответника действия в имота. Свидетелката посочва, че в този период
ищцата отслабнала, била стресирана. От края на 2019г. ищцата се преместила
да живее в бащиния си дом в с. *, общ. Белово. Ситуацията се отразила
негативно и на ищцата Л. С., която често посещавала имота в с. *. Помагала
на майка си.
Показанията на свидетелите * Щ. - син на ответника и * Г. – сестра на
ответника, в едната си част са неотносими към правния спор, тъй като
свидетелстват за отношенията в семейството в период, предхождащ спорния и
относно факти извън предмета на делото. В другата част показанията им съдът
намира за тенденциозни и очертаващи фактическата обстановка около
спорния период едностранчиво в полза на ответника, поради което съдът не ги
цени като достоверен доказателствен източник. Двамата свидетели
концентрират разказа си около извършените от ответника действия при
връщането му в имота през 2019г., но по отношение на тези действия и
тяхното съдържание и противоправност е налице влязъл в сила съдебен акт,
който е задължителен за гражданския съд.
Свидетелят * дава правдиви и достоверни показания, същият е
незаинтересован от изхода на спора. От показанията му се установява, че през
процесния период на 2019г. той съдействал на ответника да пренася тръби и
строителни материали във връзка с ремонта, който ответникът предприел в
имота. Свидетелят не знае някой да е разбивал врати в къщата или да е идвала
полиция, не е чувал заплахи, отправени от ответника към ищцата С. Щ..
Другите обстоятелства, за които свидетелят дава показания са неотносими към
предмета на спора, поради което съдът не ги обсъжда.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното
от правната страна на спора:
Основателността на предявената искова претенция е обусловена от
проявлението в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) деяние (действие и/или бездействие),
което да е 2) противоправно, тоест фактически извършеното да е в колизия с
правно дължимото поведение и в 3) причинно-следствена връзка с това да са
произтекли 4) вреди и което поведение е и 5) виновно. В общия случай
ищецът носи доказателствената тежест да докаже първите четири материални
предпоставки (юридически факти) от фактическия състав на деликта, а
ответникът носи доказателствената тежест да проведе обратно доказване,
5
като обори презумпцията за вина (арг. чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, във вр. чл. 154, ал. 2
от ГПК). Всяка страна трябва да проведе това доказване пълно и главно – арг.
чл. 154, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 153 от ГПК.
В конкретния случай на основание чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
последиците от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Следователно, ненуждаещи се от
доказване са обстоятелствата, установени с одобреното с протоколно
определение № 76 от 16.06.2023г. по НОХД № 339 по описа на РС Ихтиман за
2023г. споразумение за прекратяване на наказателното производство, а
именно, че ответникът И. Л. Щ. за времето от 03.05.2019г. до неустановена
дата в края на месец октомври 2019г. в условията на продължавано
престъпление със седем различни деяния е извършил самоуправни действия
по отношение на ищците С. Щ. и Л. С. – престъпление по чл. 323, ал. 1 вр. чл.
26, ал. 1 НК.
Следователно, предвид приложимостта на разпоредбата на чл. 300 ГПК
доказани се явяват три от материалноправните предпоставки за уважаване на
исковата претенция, а именно действие на ответника, противоправността на
това действие и вината на ответника.
При установяване на материално правните предпоставки на спорното право,
размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост на основание чл. 52 ЗЗД. Понятието
„справедливост" съгласно ППВС № 4/64 г. не е абстрактно понятие, поради
което не предпоставя хипотетичен размер на дължимото в хипотезата на
неимуществени вреди, причинени от деликт, обезщетение, а всякога е
свързано с преценката на определени конкретно съществуващи обстоятелства,
както с общественото разбиране на определени съществуващи обстоятелства.
Размерът на обезщетението за претърпените от деликт морални вреди трябва
да е съразмерен с техния действителен размер, който е обусловен, както от
характера, продължителността и интензитета на конкретното неблагоприятно
въздействие върху личността на пострадалия, така и от икономическата
ситуация в страната към момента на увреждането и установената в тази насока
съдебна практика.
По делото се доказа, че ищцата С. Щ. е претърпяла неимуществени вреди,
изразяващи се в емоционален дискомфорт, тревожност от невъзможността да
ползва безпрепятствено обитавания от нея имот, в който е живяла през целия
си съзнателен живот и за който е полагала грижи според възможностите си.
Ищцата била разстроена и от състоянието на личните вещи и на двора на
имота, чувствала се в безизходица от ситуацията. Доказа се, че в периода м.
май 2019г. до края на месец октомври 2019г. ищцата е изпитвала страх да се
прибере в имота – нощувала при приятели, страхувала се е и за физическата си
неприкосновеност. Създалата се ситуация е рефлектирала върху здравето на
ищцата, като в процесния период последната била видимо отслабнала, с
влошен сън, наложило се да се върне да живее в бащиния си дом в с. *, където
живее и до днес. Съдът приема, че ищцата не ангажира доказателства за
установяване на изложените в исковата молба твърдения за възникнали в
причинна връзка с поведението на ответника депресивни симптоми.
Предвид характера и степента на търпените негативни емоции – болки и
страдания, техния интензитет и продължителност съдът намира за
справедливо спрямо претърпените от С. Щ. неимуществени вреди
6
обезщетение в размер на 4500,00 лева, като за горницата над тази сума
исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана.
Ищцата Л. С. също е претърпяла неимуществени вреди в пряка връзка от
противоправното поведение на ответника. От събраните гласни доказателства
се установи, че същата изпитвала притеснения за майка си, съдействала да
подава сигнали до органите на МВР касателно извършваните от ответника
самоуправни действия. Доказа се, че в годините назад ищцата Л. С. и нейното
семейство са се интересували от процесния имот, посещавали са го, полагали
са заедно с другата ищца усилия за облагородяването му.
Съдът приема, че характерът и интензитетът на търпените от втората ищца
болки и страдания е много по – нисък в сравнение с болките и страданията,
търпени от нейната майка. Ищцата Л. С. не е живяла в имота в периода на
извършените от ответника самоуправни действия, като вследствие на тях за
нея не е настъпила рязка негативна промяна в ежедневието на битово ниво,
каквато категорично е налице при другата ищца. Житейски логично е ищцата
Л. да е изпитвала тревога и негативни емоции, предвид преживяното от
нейната майка и състоянието на имота.
Предвид степента на търпените негативни емоции – болки и страдания,
техния интензитет и продължителност съдът намира за справедливо спрямо
претърпените от Л. С. неимуществени вреди обезщетение в размер на 1200,00
лева, като за горницата над тази сума исковата претенция следва да бъде
отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД при непозволено увреждане длъжникът се смята в
забава и без покана. Задължението за лихви възниква от момента на
увреждащото действие – чл. 69, ал. 1 ЗЗД, а ако то продължава през определен
период от време – от крайния момент на периода. В случая, обаче ищците са
поискали присъждане на законната лихва върху обезщетението, считано от
датата на подаване на исковата молба, като съгласно принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес - чл. 6, ал. 2 ГПК обемът на
дължимата защита се определя от страните и съдът няма право да се
произнася свръхпетитум.
По разноските:
Предвид изхода на спора с право на разноски разполагат и двете страни.
Ищцата С. Щ. доказва сторени разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 625,00 лева общо, от които 500,00 платени при подписване на
договора за правна защита и съдействие на 25.04.2024г. /л. 12/ от и 125,00 лева
– платени на 11.03.2025г. съгласно разписка /л. 98/. Разноски за горницата над
сумата от 625,00 лева до пълния записан в договора за правна защита и
съдействие размер от 1000,00 лева не се доказват съгласно изискванията на т. 1
от ТР № 6/2013 по т.д. № 6 от 2012 на ОСГТК на ВКС.
Ищцата Л. С. доказва извършени разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 625,00 лева, от които 500,00 платени при подписване на договора за
правна защита и съдействие на 25.04.2024г. /л. 13/ и 125,00 лева – платени на
11.03.2025г. съгласно разписка /л. 98/. По горните съображения ищцата не
доказва, че е извършила разноски до пълния записан в договора за правна
защита и съдействие размер на адвокатско възнаграждение.
По делото ищците са представили документ за платена държавна такса по
сметка на РС Ихтиман в размер на 300,00 лева, същите, обаче са освободени
7
от заплащане на такси на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, поради което
заплатената сума, не следва да бъде призната за извършени от ищците
деловодни разноски.
Съобразно уважената част от исковите претенции ответникът следва да
бъде осъден да плати на ищцата С. Щ. сторените разноски в размер на 562,50
лева.
Съобразно уважената част от исковите претенции ответникът следва да
бъде осъден да плати на ищцата Л. С. сторените разноски в размер на 300,00
лева.
Ответникът претендира и доказва разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 960,00 лева, съгласно договора за правна защита и съдействие /л. 39
– гръб/ и инкорпорирана в списъка по чл. 80 ГПК, разписка /л.97/. Доколкото
липсват законоустановени реквизити, които следва да съдържа разписката,
съдът приема, че така представената по делото такава доказва заплащане на
разноските за адвокатско възнаграждение от ответника. Доколкото ответникът
не посочва как се разпределя претенцията за разноски за адвокатско
възнаграждение спрямо всеки един от двата иска, по които е осъществена
защита в производството, то съдът намира, че следва сумата да бъде разделена
поравно, т.е. по 480,00 лева по всеки иск.
Съобразно отхвърлената част от исковата претенция, предявена от С. Щ.,
последната следва да бъде осъдена да заплати на ответника сторените в
производството разноски в размер на 48,00 лева.
Съобразно отхвърлената част от исковата претенция, предявена от Л. С.,
последната следва да бъде осъдена да заплати на ответника сторените в
производството разноски в размер на 249,60 лева.
С оглед изхода на спора и обстоятелството, че в производството по
настоящото дело ищците са освободени от заплащането на такси и разноски на
основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, същите следва да се възложат в тежест на
ответника. Предвид изложеното и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд Ихтиман
дължимата за производството държавна такса в размер от 230,00 лева,
изчислена по съразмерност върху уважената част от исковете и формирана по
следния начин: държавна такса върху уважената искова претенция на С. Щ. в
размер на 180,00 лева и държавна такса върху уважената искова претенция на
Л. С. в размер на 50,00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 2 ГПК, Районен съд Ихтиман
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Л. Щ., ЕГН: **********, адрес: с. *, общ. *, обл. Софийска, *
да заплати на С. Г. Щ., ЕГН: **********, с настоящ адрес: с. *, общ. Белово,
обл. Пазарджик, * на основание чл. 45 ЗЗД сумата от 4500,00 /четири хиляди
и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания – стрес, страх,
намалено тегло, загуба на сън, влошено здраве следствие на извършени от
ответника И. Л. Щ. в периода от 03.05.2019г. до неустановена дата през месец
октомври 2019г. самоуправни действия по отношение на С. Г. Щ., касаещи
имот, находящ се в с. *, общ. *, обл. Софийска, с площ от 546,00 кв и
8
представляващ част от имот с идентификатор № * и построените в имота
сгради едноетажна жилищна сграда с площ от 75 кв. м (с идентификатор № *),
второстепенна постройка с площ от 15 кв. м (с идентификатор № *), за което е
бил признат за виновен със споразумение за прекратяване на наказателното
производство, одобрено с протоколно определение № 76 от 16.06.2023г. по
НОХД № 339/2023г. по описа на РС Ихтиман, в сила от 16.06.2023г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба - 02.05.2024г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
уважения размер от 4500,00 лева до пълния предявен размер от 5000,00 лева
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА И. Л. Щ., ЕГН: **********, адрес: с. *, общ. *, обл. Софийска, *
да заплати на Л. Й. С., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. София, * на
основание чл. 45 ЗЗД сумата от 1200,00 /хиляда и двеста/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания – стрес и тревога следствие на извършени
от ответника И. Л. Щ. в периода от 03.05.2019г. до неустановена дата през
месец октомври 2019г. самоуправни действия по отношение на Л. Й. С. ,
касаещи имот, находящ се в с. *, общ. *, обл. Софийска, с площ от 546,00 кв и
представляващ част от имот с идентификатор № * и построените в имота
сгради едноетажна жилищна сграда с площ от 75 кв. м (с идентификатор № *),
второстепенна постройка с площ от 15 кв. м (с идентификатор № *), за което е
бил признат за виновен със споразумение за прекратяване на наказателното
производство, одобрено с протоколно определение № 76 от 16.06.2023г. по
НОХД № 339/2023г. по описа на РС Ихтиман, в сила от 16.06.2023г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба - 02.05.2024г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
уважения размер от 1200,00 лева до пълния предявен размер от 2500,00 лева
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА И. Л. Щ., ЕГН: **********, адрес: с. *, общ. *, обл. Софийска, *
да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Районен съд Ихтиман
сумата от 230,00 /двеста и тридесет/ лева - държавна такса върху уважения
размер на предявените искове.
ОСЪЖДА И. Л. Щ., ЕГН: **********, адрес: с. *, общ. *, обл. Софийска, *
да заплати на С. Г. Щ., ЕГН: **********, с настоящ адрес: с. *, общ. Белово,
обл. Пазарджик, * на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 562,50 /петстотин
шестдесет и два и 0,50/ лева – деловодни разноски съобразно уважената част
от исковата претенция.
ОСЪЖДА И. Л. Щ., ЕГН: **********, адрес: с. *, общ. *, обл. Софийска, *
да заплати на Л. Й. С., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. София, * на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 300,00 /триста/ лева - деловодни
разноски съобразно уважената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА С. Г. Щ., ЕГН: **********, с настоящ адрес: с. *, общ. Белово,
9
обл. Пазарджик, * да заплати на И. Л. Щ., ЕГН: **********, адрес: с. *, общ.
*, обл. Софийска, * на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 48,00
/четиридесет и осем/ лева – деловодни разноски съобразно отхвърлената част
на исковата претенция.
ОСЪЖДА Л. Й. С., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. София, * да
заплати на И. Л. Щ., ЕГН: **********, адрес: с. *, общ. *, обл. Софийска, * на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 249,60 /двеста четиридесет и девет и
0,60/ лева – деловодни разноски съобразно отхвърлената част на исковата
претенция.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд София в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
10