№ 34495
гр. София, 19.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110174405 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба от 16.01.2025 г.,
подадена от С. Х. Ч., чрез адв. Б., срещу ....., с която са предявени обективно
кумулативно съединени установителен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. 146, ал. 1 ЗЗП
вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, за прогласяване на
нищожността на договор за револвиращ заем № ... г., поради неравноправния му
характер, евентуално поради накърняване на добрите нрави, както и осъдителен иск по
чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 1,00 лв., представляваща получено без
основание от ответника плащане по договор за револвиращ заем № ... г. При условията
на евентуалност е предявен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1, пр. 3 ГПК
с искане да бъде признато за установено, че ищцата не дължи на дружеството сумата
от 10 851,17 лв., формирана като сбор от 3000 лв. за главница и 7851,17 лв. за лихва по
договор за револвиращ заем № ... г., поради погасяването им по давност.
Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че на
03.11.2010 г. сключила с ответника договор за револвиращ заем № ....., по силата на
който дружеството й предоставило в заем сумата от 3000 лв., при фиксиран ГЛП от
115,27% и ГПР в размер на 188,07%. Счита, че процесният договор е нищожен поради
наличието на неравноправни клаузи. Излага доводи, че уговорените ГЛП и ГПР са
прекомерни по размер, поради което накърняват добрите нрави. Отбелязва липсата на
яснота относно механизма за формиране на ГПР по кредита. Твърди, че заплатените от
нея суми за погасяване на задълженията по договора са получени от ответника без
основание. При условията на евентуалност, сочи че задълженията за периода от
20.11.2013 г. до 23.08.2024 г. са погасени по давност. Счита, че не дължи на ответника
вземания, надвишаващи стойността на главницата от 3000 лв., а именно - 7851,17 лв.
за лихва по договора. Моли съда да прогласи нищожността на процесния договор за
заем, да признае недължимостта на сумата от 7851,17 лв., както и да осъди ответника
да й заплати сумата от 1 лв., представляваща получено без основание плащане по
договора, с което дружеството се е обогатило неоснователно за нейна сметка. При
условията на евентуалност моли съда да признае за установено, че не дължи на
ответника сумата в общ размер на 10 851,17 лв. поради погасяване на вземането по
давност. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
взема становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове.
1
Потвърждава, че е страна по сключен с ищцата договор за револвиращ заем № ... г.
Оспорва твърденията на ищцата относно недействителността на процесния договор за
заем, както и наличието на неравноправни клаузи. Прави възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на претендираното вземане за неоснователно
обогатяване. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.
Претендира разноски. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва:
В доказателствена тежест на ищцата е да докаже по делото пълно и главно
обстоятелствата, обуславящи недействителност на процесния договор за
потребителски кредит.
По осъдителния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в доказателствена
тежест на ищцата е да докаже по делото пълно и главно, че е сключила с ответника
процесния договор за потребителски кредит, при посочените параметри в исковата
молба, че е заплатила твърдяната сума по договора, която е постъпила в патримониума
на ответника, както и че това разминаване на блага от имуществото на ищцата в
имуществото на ответника е без правно основание, т. е. без да е било налице годен
юридически факт.
По предявения при условията на евентуалност отрицателен установителен иск по
чл. 124, ал. 1, пр. 3 ГПК в тежест на ищцата е да докаже правния си интерес от
търсената защита.
При доказване на горните обстоятелства в доказателствена тежест на ответника е да
докаже, че клаузите по процесния договор са индивидуални уговорени с ищцата,
съответно валидно основание за получаване на процесното вземане, както и наличието
на изискуемо от ищцата вземане в общ размер на 10 851,17 лв.
По релевираното от ответника възражение за изтекла давност в тежест на ищцата е
да докаже фактите, които имат за последица спиране или прекъсване на давността.
Съдът отделя като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между
страните, че помежду им е налице облигационно отношение по договор за револвиращ
заем № ... г.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по
смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК делото следва
да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват
страните.
С исковата молба са представени писмени документи, които са допустими,
относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен
спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото. Следва да
бъде оставено без уважение искането на ищцата за събиране на писмени доказателства
по чл. 190 ГПК, тъй като необходимите и относими към правния спор писмени
документи са представени с исковата молба.
На основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 10.11.2025 г. от 10.50 ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че на основание чл.146,
ал.3 ГПК им предоставя едноседмичен срок от уведомяването да вземат становище във
връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните
процесуални действия в тази връзка, като в случай, че не направят доказателствени
2
искания, ще загубят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по
чл.147 ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ НА СТРАНИТЕ препис от настоящото определение, а на ищцата –
и препис от отговора на ответника.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА приложените към исковата молба писмени
доказателства.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им
осигурява възможност да изразят становище по тези въпроси.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за събиране на писмени
доказателства по реда на чл. 190 ГПК.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства –
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.
78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена
услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3