Р Е
Ш Е Н И Е
№ 286/25.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана,
І-ви състав в съдебно заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в състав
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар Александрина Александрова
разгледа
Адм.дело
№247/2023г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на И.Б.И. ***,
срещу Заповед №ЗД/Д-М-БЦ-001/25.01.2023г. на Директор Дирекция „Социално
подпомагане“ Берковица, която е
потвърдена с Решение №12-РД06-0003/24.02.2023г. на Директора на РДСП-Монтана, с
която на основание чл.20, ал.4, т.1 от Правилник за прилагане на Закон за
закрила на детето (ППЗЗДет) във вр. с чл.4, ал.1, т.1 и чл.5, ал.1 от Закон за
закрила на детето (ЗЗДет), детето Е*** И*** И*** с родители К*** Н*** И*** и И.Б.И.
е насочено съм социална услуга в общността за срок от 10 месеца. В жалбата се
излагат доводи, че оспореният административен акт е незаконосъобразен,
нецелесъобразен, неправилен и необоснован и се поддържа искането за неговата
отмяна. В съдебно заседание, оспорващия, чрез пълномощника си адвокат Г*** ,
поддържа жалбата си и моли да бъде уважена, като доводи развива в представена
по делото писмена защита.
Директора
на Дирекция „Социално подпомагане“ Берковица се явява лично и оспорва жалбата,
като моли да се потвърди оспореният административен акт.
Настоящият състав на
Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите
на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба
извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда на чл.168, ал.1 от АПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановеният срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това
са следните:
Предмет на спора е
законосъобразността на Заповед №ЗД/Д-М-БЦ-001/25.01.2023г. на Директор Дирекция
„Социално подпомагане“ Берковица, която е
потвърдена с Решение №12-РД06-0003/24.02.2023г. на Директора на РДСП-Монтана, с
която на основание чл.20, ал.4, т.1 от Правилник за прилагане на Закон за
закрила на детето (ППЗЗДет) във вр. с чл.4, ал.1, т.1 и чл.5, ал.1 от Закон за
закрила на детето (ЗЗДет), детето Е*** И*** И*** с родители К*** Н*** И*** и И.Б.И.
е насочено съм социална услуга в общността за срок от 10 месеца. В мотивите на
административният акт е посочено, че се издава във връзка с изготвен план за
действие в който е заложена дългосрочна цел за работа по случая осигуряване на
условия за правилно физическо, психологическо, емоционално и социално развитие
на детето, като в него са заложени цели и дейности целящи постигане на
благополучието му в семейна среда. В мотивите на административният акт е
посочено, че в плана за работа с детето е заложено издаване на заповед за
ползване на социална услуга и е заложено издаване на направление за ползване на
социална услуга от родителите. В мотивите на административният акт се сочи, че
майката на детето е заявила желанието си тя и детето да бъдат насочени към
социална услуга в общността.
От фактическа страна, съдът,
намира за установено следното:
Оспорващият е подал до Районен
съд Берковица молба с правно основание чл.8 от ЗЗДН (л.13-16 по делото) срещу К***
И*** , която е майка на детето Е*** И*** . Със Заповед за незабавна защита
№6/19.10.2022г. по гр.дело №20221610100558/2022г. по описа на Районен съд
Берковица на основание чл.18 от ЗЗДН са постановени мерки за закрила по
отношение на оспорващият и детето Е*** И*** .
Във връзка с постъпил сигнал,
който е свързан с образуваното производство в Районен съд Берковица, длъжностни
лица с Дирекция „Социално подпомагане“ Берковица са изготвили доклад (л.19,20
по делото).
От длъжностни лица с Дирекция
„Социално подпомагане“ е изготвен Доклад за оценка на случай и предприемане на
мярка за закрила спрямо дете (л.22-24 по делото). От длъжностни лица с Дирекция
„Социално подпомагане“ е изготвен План за действие (л.25-29 по делото), който е
надлежно връчен на оспорващият и на майката на детето К*** И*** , както се
установява от писма и разписки за връчването им, които са приети на л.30-34 по
делото.
Камелия И*** е подала заявление
за ползване на социална услуга (л.37 по делото), която да се ползва от нея и
детето Е*** И*** в Център за обществена подкрепа гр.Берковица. Издадено е
направление за ползване на социални услуги (л.39 по делото) и е изготвен Доклад
към направление за социални услуги (л.40 по делото).
С оспорената Заповед №ЗД/Д-М-БЦ-001/25.01.2023г. на Директор
Дирекция „Социално подпомагане“ Берковица на основание чл.20, ал.4, т.1 от
Правилник за прилагане на Закон за закрила на детето (ППЗЗДет) във вр. с чл.4,
ал.1, т.1 и чл.5, ал.1 от Закон за закрила на детето (ЗЗДет), детето Е*** И***
И*** с родители К*** Н*** И*** и И.Б.И. е насочено съм социална услуга в
общността за срок от 10 месеца, като е изготвен Доклад към направление за
социални услуги (л.41-44 по делото). С жалба №12-94И-00-0189/13.02.2023г.
(л.8,9 по делото), оспорващият е обжалвал Заповед №ЗД/Д-М-БЦ-001/25.01.2023г.
пред Директор Дирекция „Социално подпомагане“ Берковица, който с Решение
№12-РД06-0003/24.02.2023г. е приел жалбата за неоснователна и е потвърдил
обжалваната заповед. Административният акт е надлежно връчен на оспорващите на
28.02.2023г., което се установява от известие за доставяне (л.68 по делото),
тоест жалбата с вх.№12-94И-00-0277/14.03.2023г., с която е сезирана настоящата
съдебна инстанция, е подадена в законоустановеният срок и е процесуално
допустима.
От така описаната фактическа
обстановка, въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът,
извежда следните правни изводи по същество на спора:
Оспорения
административен акт е издаден от компетентен орган. Това е така, тъй като
съгласно разпоредбата на чл.20, ал.1, т.4 от ППЗЗДет, в
случаите, при които не може да се постигне контакт или няма заявено желание от
страна на родителите, попечителите, настойниците или лицата, които полагат
грижи за детето, ползването на социални услуги се извършва въз основа на
заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или съдебно
решение. По делото е безспорно установено, че детето и неговите родители са
пребивавали на адрес, който е в рамките на териториалната компетентност на
Дирекция „Социално подпомагане“ Берковица, тоест издателя на оспореният
административен акт има надлежна материална компетентност.
Административният акт е издаден в предвидената
писмена форма и съдържа необходимите фактически и правни основания, които са
мотивирали издаването му.
В хода на воденото
административно производство не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да водят до съществен порок,
който да налага да се приеме, че административният акт е незаконосъобразен.
Това е така, тъй като издателя на административният акт е провел надлежно
административно производство, в което въз основа на изготвени доклади от
компетентни длъжностни лица е събрал относимите за случая факти и
обстоятелства, който са му позволили да прецени необходимостта и потребностите
на детето за ползване на социална услуга, като те са мотивирали издаването на оспореният
административния акт.
Оспореният административен акт е постановен
в съответствие с приложимия материален закон и съответства на целта на закона. Това е така, тъй като в случая се установяват необходимите предпоставки
на материалния закон за издаването му, като се постига целта на закона да се
предоставят на детето Е*** И*** необходимата социална услуга за да и се
осигурят условия за правилно физическо, психологическо, емоционално и социално
развитие.
По делото не е спорно, че между родителите на
детето са настъпили трайни и непоправими непоносимости, който са ескалирали и
прераснали в действия, които вредят на детето. Безспорно се установява, че
детето Е*** И*** е дете в риск, което се нуждае от закрила. В чл.4 от ЗЗДет.
са регламентирани мерките за закрила, като в ал.1 са
изброени тези от тях, чрез които се осъществява закрилата. В чл.4, ал.1, т.1
е предвидено съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда. В разпоредбата
на чл. 23 от ЗЗДет.
е посочено в какво се изразяват мерките за закрила в семейна среда, като в т.2 е
насочване към подходящи социални услуги. Според чл. 24, ал. 1 от същия закон, мерките за закрила по чл. 23 се
предприемат от Дирекция "Социално подпомагане" по искане на
родителите, настойниците, попечителите, лицата, които полагат грижи за детето,
или на самото дете, както и по преценка на Дирекция "Социално
подпомагане" и се осъществяват от доставчици на социални услуги за деца
или от Дирекция "Социално подпомагане". Според § 1, т. 8 от ДР на ЗЗДет., "услуги" по смисъла на чл. 23 са социалните
услуги, предоставяни в общността по Закона за социалните услуги.
В чл.18, ал.1 от ППЗЗДет. е регламентирано, че целта на мерките в семейна
среда е да бъдат подпомогнати детето и семейството в зависимост от
възможностите за отглеждането и възпитанието на детето; според ал.2
мерките, предвидени в чл.23 от ЗЗДет,
се прилагат съгласно изготвения план за действие, а според ал.3 мерките
за закрила на детето могат да се осъществяват и чрез социални услуги. В чл.20, ал.4, т.1 от ППЗЗДет., посочена като правно основание за издаване на
процесната заповед, е отразено, че в случаите, при които не може да се постигне
контакт или няма заявено желание от страна на родителите, попечителите,
настойниците или лицата, които полагат грижи за детето, ползването на
социалната услуга се извършва въз основа на заповед на директора на Дирекция
"Социално подпомагане".
Както стана дума
по-горе, от доказателствата по делото по категоричен начин се налага извод, че
детето Е*** И*** е "дете в риск" по смисъла на § 1, т. 11, б. "в" от ДР на ЗЗДет., тъй като съществува опасност от увреждане на
неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие.
Безспорно е също, че от страна на бащата няма реално желание за ползване на
социални услуги, обстоятелство установено в Доклад към направление за социални
услуги л.41-43 по делото, тоест налице е хипотезата на чл.20, ал.4, т.1 от ППЗЗДет., при която Директорът на Дирекция "Социално
подпомагане" може, след извършване на собствена преценка, да издаде
заповед за ползване на социални услуги.
Пълнотата изисква да се отбележи, че конкретните
дейности, които следва да бъдат предприети се извеждат от съдържанието на плана
за действие към обжалваната заповед и от специфичните обстоятелства, свързани
със състоянието на детето, неговите потребности и неговия най-добър интерес.
Събраните по делото доказателства сочат, че при издаване на заповедта по
отношение на детето Е*** И*** са преценени всички законови критерии по ЗЗДет е
определена социална услуга, която е съобразена с потребностите на детето. В
тази връзка, настоящият съдебен състав си позволява да отбележи, че ползването
на социалната услуга е по инициатива на майката на детето, което е индиция, че
са налице предпоставки да не се загуби връзката между детето и майката, която
безспорно е необходима за неговото физическо, психическо, нравствено,
интелектуално и социално развитие, които са целта защитена с оспорения
административен акт. Видно от докладите, които са изготвени от длъжностните
лице, предвид настъпилия конфликт между родителите следва да се работи по
настъпилото родителско отчуждение и други рискове, което може да бъде
постигнато в родителска среда.
На последно място е нужно да се посочи, че в
представената по делото писмена защита са наведени доводи за пристрастно
отношение на служителите на администрацията, която осъществява прилагането на
ЗЗДет, като тези доводи не могат да бъдат приети за основателни, тъй като от
събраните по делото доказателства се установява, че при издаване на оспорения
административен акт е спазен предвидения процесуален ред и издаденият
административен акт е съответен на материалния закон и целта на закона. Доколко
на длъжностните лица с Дирекция „Социално подпомагане“ Берковица са били в
други отношения или са били предубедени по случая не е преценка свързана със
законосъобразността на оспореният административен акт, тоест въпроса е извън
компетентността на настоящият съдебен състав.
При цялостната
проверка законосъобразността на оспорения административен акт на основанията по
чл.146 от АПК, съдът констатира, че е издаден от компетентен орган, в
законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените
правила, съгласно материално правните разпоредби и в съответствие с целта на
закона.
Съобразно гореизложеното, настоящият
съдебен състав намира, че оспорената Заповед
№ЗД/Д-М-БЦ-001/25.01.2023г. на Директор Дирекция „Социално подпомагане“
Берковица, която е потвърдена с Решение
№12-РД06-0003/24.02.2023г. на Директора на РДСП-Монтана, с която на основание
чл.20, ал.4, т.1 от Правилник за прилагане на Закон за закрила на детето
(ППЗЗДет) във вр. с чл.4, ал.1, т.1 и чл.5, ал.1 от Закон за закрила на детето
(ЗЗДет), детето Е*** И*** И*** с родители К*** Н*** И*** и И.Б.И. е насочено
съм социална услуга в общността за срок от 10 месеца е законосъобразна и следва да бъде потвърдена, а жалбата да се отхвърли
като неоснователна, предвид което на основание чл.172, ал.2 от АПК, І-ви състав
на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Б.И. ***,
срещу Заповед №ЗД/Д-М-БЦ-001/25.01.2023г. на Директор Дирекция „Социално подпомагане“
Берковица.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: