№ 996
гр. София, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мая Й. Михайлова
при участието на секретаря Вяра Евг. Баева
като разгледа докладваното от Мая Й. Михайлова Гражданско дело №
20231100113002 по описа за 2023 година
Ищците В. Н. К., Г. Н. Д., М. С. С. и М. Д. В. са предявили срещу
ответника В. Е. В. иск с правно основание чл. 42, б. „б” във вр. с чл. 25, ал. 1 от
Закона за наследството (ЗН) за установяване нищожността на саморъчно
завещание от 16.10.1999 г., съставено от А.Г.О. в полза на В. Е. В., поради
неспазване изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗН и установителен иск за
собственост по реда на чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по
отношение на ответника, че притежават правото на собственост върху
следния недвижим имот – АПАРТАМЕНТ №37, находящ се в гр. София, ж.к.
„Гео Милев”, ул. „*******, с площ от 55.18 кв.м., състоящ се от стая, дневна,
бокс и сервизни помещения, заедно с мазе №37 и 1.627 % идеални части от
общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, с
идентификатор 68134.704.591.1.37. Претендират разноски.
Ищците В. Н. К., Г. Н. Д., М. С. С. и М. Д. В. твърдят да са наследници
по закон на А.Г.О., починала на 10.01.2002 г. Твърдят, че преди смъртта си
тяхната наследодателка е завещала на ответника В. Е. В. цялото си движимо и
недвижимо имущество, със саморъчно завещание от 16.10.1999 г. Излагат
подробни аргументи за нищожност на саморъчното завещание, поради
неспазване изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗН, тъй като завещанието не е
написано и подписано от А.Г.О..
1
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът В. Е. В., чрез процесуален
представител, е подал отговор на исковата молба с наведени възражения за
недопустимост поради липса на доказателства и идентичност на имота, които
са по съществото на правния спор, като навежда и възражение за
придобиването на имота въз основа осъществявано от него давностно
владение, без да конкретизира периода. Прави и искане за признаване на
собствеността му върху имота въз основа на осъществяване давностно
владение.
С нова молба, подадена чрез ССЕВ, като подписано лично от него, но от
друг процесуален представител, ответникът е заявил оттегляне на
пълномощия от адв. Р.П. и на подадения чрез него отговор на исковата молба,
като е признал исковете. Същото становище заявява и лично в проведеното на
23.01.2025 г. открито съдебно заседание по делото.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Процесното саморъчно завещание от 16.10.1999 г., прието като
доказателство по делото, обективира универсално завещателно разпореждане
на А.Г.О. в полза ответника В. Е. В. (завещано е цялото недвижимо и
движимо имущество на завещателя).
С определение от 23.01.2025 г. е прието за безспорно и ненуждаещо се
от доказване между страните по делото следното обстоятелство - че
ръкописният текст, съдържащ се в процесното саморъчно завещание от
16.10.1999 г. не е изпълнен от А.Г.О., както и че подписът, положен от името
на А.Г.О. в процесното саморъчно завещание от 16.10.1999 г. не е положен от
А.Г.О..
Съгласно чл.25, ал.1 ЗН саморъчното завещание трябва да бъде изцяло
написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата,
когато е съставено, и да е подписано от него, като подписът трябва да бъде
поставен след завещателните разпореждания, а неспазването на изискванията
на чл.25, ал.1 ЗН води до нищожност на завещателното разпореждане – чл.42,
б. „Б” ЗН. В тежест на ползващия се от едно завещание е да установи неговата
автентичност по безспорен и несъмнен начин (в този смисъл - решение
№493/09.07.2003г. по гр.д.№106/2003г., решение №202/24.07.2001г. по гр.д.
№583/2000 г., решение №802/23.06.1992 г. по гр.д.№417/1992г., решение
2
№1050/21.10.1991г. по гр.д.№853/1991г. на ВКС и др.). В конкретния случай в
тежест на ответника е било да докаже при условията на пълно и главно
доказване автентичността на завещанието, от което черпи права, което съдът
намира, че не е направено. Съдът е указал на ответника носенето на тежестта
от доказване на обстоятелството, както и че към момента на съставяне на
доклада по делото същият не е посочил доказателства.
При това положение и прилагайки правилата на доказателствената
тежест съдът приема, че не е спазено основното изискване към формата на
процесното саморъчно завещание по чл.25, ал.1 ЗН – да бъде написано и
подписано ръкописно от самия завещател, поради което и съобразно чл.42, б.
„Б” ЗН завещанието е нищожно и не е породило правно действие.
С оглед на изложеното искът се явява основателен, като следва да се
признае за установено, че процесното саморъчно завещание е нищожно.
От представения по делото Нотариален акт от 15.03.1993 г., н.д.
№5043/19938 г. на нотариус с район на действие СНС, се установява, че А.Г.О.
е придобила правото на собственост върху следния недвижим имот –
АПАРТАМЕНТ №37, находящ се в гр. София, ж.к. „Гео Милев”, ул.
„*******, с площ от 55.18 кв.м., състоящ се от стая, дневна, бокс и сервизни
помещения, заедно с мазе №37 и 1.627 % идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж върху мястото, с идентификатор
68134.704.591.1.37.
А.Г.О. е починал на 10.01.2002 г., като е оставила за свои законни
наследници ищците В. Н. К., Г. Н. Д., М. С. С. и М. Д. В., видно от
представено по делото удостоверение за наследници №РСЛ23-УГ01-
4765/31.05.2023 г., издадено от Столична община – Район „Слатина”.
Следователно, към датата на откриване на наследството на А.Г.О., като
се съобрази правилото на чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 от Закона за наследството
(ЗН), придобитото от А.Г.О. преди смъртта й се наследява от наследниците
при равни квоти от по 1/4.
По изложените съображения съдът приема, че е налице съсобственост
между ищците върху горепосочения недвижим имот, представляващ:
АПАРТАМЕНТ №37, находящ се в гр. София, ж.к. „Гео Милев”, ул.
„*******, с площ от 55.18 кв.м., състоящ се от стая, дневна, бокс и сервизни
3
помещения, заедно с мазе №37 и 1.627 % идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж върху мястото, с идентификатор
68134.704.591.1.37, при следните ДЯЛОВЕ: - 1/4 идеална част за всеки от
ищците.
Относно разноските по производството
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищците следва да бъдат
присъдени и сторените от тях и своевременно поискани разноски по делото в
размер на 3 440.86 лв., представляващи сбор от заплатените от ищците
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че саморъчното завещание от
16.10.1999 г. на А.Г.О., ЕГН **********, починала на 10.01.2002 г., обявено на
20.02.2004 г. по реда на чл.27, ал.1 ЗН, с което на В. Е. В., е било завещано
цялото движимо и недвижимо имущество на завещателя Е НИЩОЖНО на
основание чл.42, буква „б” от Закона за наследството, поради това, че не е
написано и подписано от завещателя, по иск предявен от В. Н. К., ЕГН
**********, Г. Н. Д., ЕГН **********, М. С. С., ЕГН ********** и М. Д. В.,
ЕГН **********, и четиримата със съдебен адрес – гр. Велико Търново, ул.
******* – адв. К. Г., срещу В. Е. В., ЕГН **********, със съдебен адрес – гр.
София, ул. „*******1 – адв. З. Х..
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по установителния иск, предявен по
реда на чл.124, ал.1 от ГПК от В. Н. К., ЕГН **********, Г. Н. Д., ЕГН
**********, М. С. С., ЕГН ********** и М. Д. В., ЕГН **********, и
четиримата със съдебен адрес – гр. Велико Търново, ул. ******* – адв. К. Г.,
срещу В. Е. В., ЕГН **********, със съдебен адрес – гр. София, ул. „*******1
– адв. З. Х., че В. Н. К., ЕГН **********, Г. Н. Д., ЕГН **********, М. С. С.,
ЕГН ********** и М. Д. В., ЕГН **********, и четиримата със съдебен адрес
– гр. Велико Търново, ул. ******* – адв. К. Г., са собственици на следния
недвижим имот: АПАРТАМЕНТ №37, находящ се в гр. София, ж.к. „Гео
Милев”, ул. „*******, с площ от 55.18 кв.м., състоящ се от стая, дневна, бокс и
4
сервизни помещения, заедно с мазе №37 и 1.627 % идеални части от общите
части на сградата и правото на строеж върху мястото, с идентификатор
68134.704.591.1.37, при следните ДЯЛОВЕ: - 1/4 идеална част за всеки от
ищците.
ОСЪЖДА В. Е. В., ЕГН **********, със съдебен адрес – гр. София, ул.
„*******1 – адв. З. Х., да заплати на В. Н. К., ЕГН **********, Г. Н. Д., ЕГН
**********, М. С. С., ЕГН ********** И М. Д. В., ЕГН **********, и
четиримата със съдебен адрес – гр. Велико Търново, ул. ******* – адв. К. Г.,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 3 440.86 лв., представляваща
разноски по делото пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5