№ 66
гр. Кюстендил, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Виолета Н. Здравкова
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско
дело № 20211500500386 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно
обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от адв.И.К. от АК –
Кюстендил, с адрес на кантора: ***********, в качеството й на особен
представител на В. Б. М., с ЕГН **********, срещу решение
№260292/14.07.2021г. постановено от Районен съд – Дупница по гр.д.№125 по
описа за 2021г. на същия съд.
С оспорвания първоинстанционен съдебен акт РС - Дупница е осъдил В.
Б. М. да заплати на АЛ. В. М. сума в размер на 3 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди - болки и
страдания, в резултат на извършено от ответника престъпление по чл.131 ал.1
т.12 пр.1, във вр. с чл.130 ал.1 от НК, за което е признат за виновен с решение
по АНД №631/2020г. по описа на ДнРС, а именно: причинените на ищеца
леки телесни повреди, изразяващи се в състояние на остра стресова реакция,
включваща остра кризисна реакция, психичен шок и бойна умора; контузия
на ляво око (кръвонасядане и оток на горен клепач на ляво око, травматичен
креатит, лекостепенно отслабване на зрението на окото) и вторични разкъсно-
контузни рани на меки тъкани на трети пръст на лява ръка, като всяка
поотделно и в съвкупност са причинили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди,
ведно със законната лихва от датата на причиняване на увреждането -
1
24.08.2019г., до окончателното плащане, както и да му заплати разноски по
делото в размер на 500 лева, за адвокатско възнаграждение; осъдил е М. да
заплати по сметка на Районен съд – гр. Дупница държавна такса в размер на
120 лева.
Въззивникът обжалва първоинстанционното решение в частта, в която е
уважен предявения иск за разликата над 500 лева до пълния предявен размер
от 3 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от деня на
увреждането – 24.08.2019г., до окончателното изплащане, както и в частта за
присъдените разноски, с доводи за неговата неправилност. Твърди, че
първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на установените
съдопроизводствени правила в дейността по преценка на събраните по делото
доказателства, становища и доводи на страните, като е обосновал решението
си с показанията на двама свидетели, които според въззивника били
заинтересовани от изхода на делото и предубедени. Счита, че по делото
следвало да бъдат назначени съответни СМЕ предвид естеството на
претендираните увреждания, за доказване характера и степента на увреждане
– физическо и психическо, и установяване на причинна връзка на травмите и
състоянието на ищеца с деянието на ответника, което не било направено. В
резултат на това фактическите и правни изводи на съда били необосновани и
неправилни, неподкрепени от обективни доказателства, некореспондиращи
със събрания по делото доказателствен материал и основани на
едностранчива преценка на същия. Акцентира, че изводът на съда за
претърпени от ищеца специфични неимуществени вреди е необоснован и
немотивиран, а ищецът не бил успял да докаже по делото при условия на
пълно и главно доказване преживяване на такива в причинна връзка с
причиненото му увреждане от ответника преди две години. На следващо
място, като порок на обжалваното решение се сочи, че първоинстанционният
съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД относно размера на
дължимото обезщетение за действително претърпените от ищеца
неимуществени вреди, като е отчел неправилно тежестта на конкретния
случай и действителното отражение върху личността и здравето на ищеца.
Въззивникът счита присъденият размер за прекомерен и значително завишен
с оглед единствено доказано леко увреждане и обичайни по своя характер и
тежест неимуществени вреди, като твърди, че за психическите последици от
физическото увреждане на ищеца и пряката причинно-следствена връзка
между увреждането и психическото състояние на ищеца съдът не следвало да
се произнася без изслушване на СМЕ поради липса на специфични знания за
това.
Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и
постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да бъде
отхвърлен предявения иск за разликата над 500 лева до пълния предявен
размер от 3 000 лева, респ. да бъдат редуцирани присъдените и дължими от
ответника разноски съобразно отхвърлената част от иска.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
2
от адв.Н.Н. от АК – Кюстендил, със служебен адрес: ***********, в
качеството му на пълномощник на АЛ. В. М., с ЕГН ***********, с адрес в
***********, с който се изразява становище за неоснователност на
депозираната въззивна жалба и изложените в нея твърдения. Твърди, че
ответникът е разполагал с възможността в първоинстанционното
производство да оспори показанията на сочените свидетели с всички
законови средства, като в случая съдът бил изградил мотивите си изцяло
върху ангажираната от страните доказателствена съвкупност, без да е
ограничил която и да е от тях да сочи доказателства. Въззиваемият приема за
правилни и обосновани мотивите на съда относно справедливостта на размера
на присъденото парично обезщетени за претърпени от ищеца болки и
страдания вследствие на възпроизведения срещу него изстрел, както и
недоказаността на твърдяното от ответника съпричиняване на вредоносния
резултат по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД. Иска се оставяне на въззивната
жалба без уважение и потвърждаване на първоинстанционното решение.
Претендират се разноските във въззивното производство.
Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото
прие, че въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в
първоинстанционното производство, подадена е в срок и е насочена срещу
съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.
Съдебният състав, след като съобрази, че пред въззивния съд не са
събирани нови доказателства, приема за установени следните факти:
НАХД №631/2020г. по описа на ДнРС е приключило с решение с
№260068 от 20.10.2020г., с което В. Б. М. е бил признат за виновен в това, че
на 24.08.2019г. около 21.20 часа в гр.Б., в ресторант *********** чрез изстрел
с газов пистолет „EKOL FIRAE MAGNUM”, сериен номер EF***********, 9
мм, е причинил на АЛ. В. М. от гр.Б., леки телесни повреди, изразяващи се в:
състояние на остра стресова реакция, включваща остра кризисна реакция,
психичен шок и бойна умора; контузия на ляво око (кръвонасядане и оток на
горен клепач на ляво око, травматичен креатит, лекостепенно отслабване на
зрението на окото) и вторични разкъсно-контузни рани на меки тъкани на
трети пръст на лява ръка, като всяка поотделно и в съвкупност са причинили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е
извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл.131 ал.1т.12 пр.1-во
във вр. с чл.130 ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК го е освободил от
наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба“
в размер на 1000 лева.
От показания на разпитани свидетели – М.К., леля на ищеца Ал.М., и
И.А., братовчед на ищеца, е установено, че на 24.08.2019г. вечерта Ал.М. се е
намирал в ресторант *********** в гр.Б., където е бил част от гостите на
тържество по повод кръщене на негов племенник. Вечерта след 21.00 часа, М.
и свидетелят А. забелязали, че присъстващият в същото заведение ответник
В.М. е извадил пистолет, поради което се насочили към него с цел да
3
установят каква е причината за това. Когато Ал.М. приближил М.,
последният вдигнал пистолета и го насочил в лицето му, след което произвел
изстрел. М. незабавно се хванал за лявото око и паднал на земята, като
постоянно повтарял „Окото! Окото! “. Когато махнал ръката си от него,
присъстващите видели, че окото е подуто, затворило се е от отока, а около
него имало червени точни. От пръста на ръката му, който преди това бил шит,
започнала да тече кръв, тъй като при падането раната се отворила. Според
свидетелите, А. бил в шок, не знаел какво се случва, казвал, че не вижда и
целият треперел. След като му била оказана медицинска помощ, същият се
поуспокоил, но известно време след инцидента непрекъсното се питал, а
задавал и на другите въпроса какво би се случило ако пистолетът, не е бил
газов. Започнал да не може да спи, не се чувствал добре, наложило се да
приема успокоителни лекарства по лекарско предписание. Понастоящем,
според свидетелите, А. се е възстановил.
При тези факти, ДнРС приел наличие на всички предпоставки на
деликтната отговорност и прилагайки правилото на чл.300 от ГПК намерил за
доказано, че на посочената дата В.М. е извършил противоправно деяние и е
причинил на Ал.М. вреди, които са елемент от състава на престъплението, в
извършването на което е бил признат за виновен, като между деянието и
вредите е намерил да е налице пряка причинно-следствена връзка.
Преценявайки размера на обезщетението за неимуществени вреди по
правилото на чл.52 ЗЗД, съдът е отчел установените по делото факти – че
ищецът е преживял силен шок, а в последствие е изпитвал силно нервно
напрежение, което е наложило посещение при лекар и провеждане на
медикаментозна терапия; че постоянно е премислял случилото се, че за около
седмица е бил със силно подуто око и е изпитвал силни болки, че пълното му
възстановяване е настъпило за около 2-3 месеца, но чувството му за
неудобство и срам продължават и до днес. Отчитайки посоченото, съдът е
приел, че справедлив размер на обезщетението е сума в размер на 3000 лева,
поради което е уважил предявения иск изцяло, а върху стойността на
обезщетението е присъдил законна лихва от датата на деянието – 24.08.2019г.,
до окончателното изплащане. Присъдени са и разноски.
Преценявайки установените по делото факти, настоящият състав на ОС-
Кюстендил, намира от правна страна следното:
1. Относно валидността и допустимостта на първоинстанционното
решение:
Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК,
извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени
допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че решението на РС-
Дупница е валидно и допустимо.
2. Относно правилността на решението:
Съгласно чл.269 изр.2 от ГПК, при преценка относно правилността на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.
4
Според съда, решението е правилно, поради следното:
Между страните няма спор относно съществена част от фактите по
делото, както и относно наличието на предпоставките за ангажиране на
деликтната отговорност на М. за вредите, настъпили в резултат на
противоправното деяние, съставляващо престъпление, за което е налице
решение, с приложение на института на чл.78а от НК, имащо значението на
влязла в сила присъда по смисъла на чл.300 от ГПК, която е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Не са спорни пред въззивния съд, а и е доказано
естеството на претърпените неимуществени вреди и причинно-следствената
им обусловеност от извършеното деяние, като неимуществените вреди, които
ищецът поддържа да е претърпял, всъщност са елемент от състава на
престъплението, в извършването на което М. е бил признат за виновен,
поради което съдът е обвързан да приеме осъществяването на същите. В този
смисъл, не се споделят доводите във въззивната жалба, че по делото не било
установено по надлежния начин – чрез назначаването на съответните
експертизи – настъпването на вредите. Не се възприема и оплакването в
жалбата, че районният съд е допуснал съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, доколкото относно характера и степента на
уврежданията бил кредитирал показания на свидетели, тъй като от една
страна съдът ясно е посочил кои елементи от решението на наказателния съд,
по отношение на което съдебната практика приема, че е приложима
разпоредбата на чл.300 от ГПК, счита за установени и обвързващи го, а от
друга – липсва процесуална забрана за установяване на конкретни проявни
форми на психичен дискомфорт, като загуба на сън, на апетит и др. да се
установяват със свидетелски показания, още повече, че това не са
обстоятелства, които изискват специални знания.
Въззивният съд намира за несъстоятелно и оплакването, че районният
съд е изграждал изводи на база показанията на свидетели, които били
родственици на ищеца, поради което били заинтересовани от изхода на
делото. Формирането на фактически изводи, въз основа на показания на
роднини на страните не е запретено от процесуалния закон, макар последният
да е въвел в чл.172 от ГПК изискването показанията да се преценяват от съда
с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната
заинтересованост на тези свидетели. В случая следва да се има предвид, че
показанията на разпитаните от районния съд свидетели с основание са били
кредитирани в тяхната цялост, тъй като са логични, пълни, последователни и
се подкрепят от останалия доказателствен материал, респ. – не се
опровергават от останалите данни по делото. Съвсем обичайно е също така, за
вътрешните душевни изживявания на личността най-достоверни показания да
могат да депозират лицата от най-близкия семеен и/или родствен кръг.
Предмет на въззивната проверка, освен горното, следва да бъдат и
5
изводите на първостепенния съд относно размера на справедливото парично
обезщетение за претърпените вреди.
За определяне размера на дължимата обезвреда за причинените на
Ал.М. неимуществени вреди е приложима разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и
заложеният в нея принцип на справедливост, който не е абстрактен, а се
извежда от конкретните обстоятелства, характера и начина на извършването
на увреждането, причинените болки и страдания, продължителност и степен
на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение.
Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на
вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и е нужно съдът да
съобрази всички доказателства от значение за реално претърпените от
увреденото лице морални вреди /болки и страдания/. Според задължителната
и константна практика на ВКС - т.4 на ППВС №4/1968г., размерът на
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта, като критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими
към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател.
Настоящият състав, като взе предвид естеството на причинените,
вследствие на извършеното престъпление неимуществени вреди на
въззиваемия – остра кризисна реакция, психичен шок, последвани от
тревожност и безсъние; контузия на лявото око, с лекостепенно отслабване
на зрението; вторична разкъсно-контузна рана на ръката;
продължителността на болките и страданията след инцидента – около два
месеца за всички вреди, както и като отчете конкретните обстоятелства на
причиняване на увреждането – насочване на огнестрелно оръжие в лицето на
ищеца, внезапно произвеждане на изстрел в окото му, по свое вътрешно
убеждение счита, че определеното от районния съд обезщетение
представлява напълно справедлив еквивалент на претърпените от М.
страдания. Всяка по-малка от присъдената сума не би била достатъчна да
възмезди пострадалия за претърпените от него вреди, тъй като би била
несъразмеримо малка спрямо техния характер и интензитет.
Налага се извод, че правните изводи на въззивния съд напълно съвпадат
с тези на първостепенния такъв, което налага потвърждаване на решението.
3. Относно разноските:
Разноските, които ДнРС е присъдил, с оглед правилността на решението
не следва да бъдат коригирани.
С оглед изхода от въззивното обжалване, на жалбоподателя не се
следват разноски.
На въззиваемия се дължат разноските, направени от него. Същите са
такива за адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лева.
С оглед неоснователността на жалбата, въззивникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на бюджета на съда, по сметка на ОС-Кюстендил
сторените разноски за възнаграждение за особения му представител в размер
6
на сумата от 405.00 лева.
Воден от горното, Окръжен съд-Кюстендил
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260292/14.07.2021г. постановено от
Районен съд – Дупница по гр.д.№125 по описа за 2021г. на същия съд.
ОСЪЖДА В. Б. М. с ЕГН ********** да заплати на АЛ. В. М. с ЕГН
***********, сума в размер на 500.00 лева (петстотин лева), представляваща
сторени разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.
ОСЪЖДА В. Б. М. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ОС-Кюстендил сумата от 405.00 лева
(четиристотин и пет лева), представляваща сторени от бюджета на съда
разноски за възнаграждение на особен представител във въззивната
инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7