Номер 23922.10.2020 г.Град Ловеч
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ЛовечII състав
На 09.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20204300500455 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постановено е съдебно решение №152/22.05.20 г. по гр.д.№2353/19 г. по описа на
ЛРС, с което е осъден „П. С. 1“ЕООД Пл. да заплати на „Д. 2015“ЕООД Тр. на основание
чл.266 от ЗЗД сумата от 14 433,04 лв. с ДДС главница, представляваща неизплатено
възнаграждение за извършените СМР по сключения между страните на 14.01.2019 г.
договор за изработка, ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от датата
на предявяване на исковата молба 7.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата;
осъден е „П. С. 1“ ЕООД Пл. да заплати на „Д. 2015“ ЕООД на основание чл.92 от ЗЗД
сумата от 788,36 лв. неустойка по т.7.2 и т.7.3 по сключения между страните на 14.01.2019
г. ведно със законна лихва за забава върху таи сума, считано от датата на предявяване на
исковата молба 7.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата; отхвърлен е
предявеният от „Д. 2015“ ЕООД Тр. иск против „П. С. 1“ ЕООД Пл. за сумата от 714,13 лв.
натрупана законна лихва за забава за периода от 12.04.019 г. до датата на предявяване на
настоящия иск 7.10.2019 г. като неоснователен и недоказан и е осъден „П. С. 1“ ЕООД да
заплати на „Д. 2015“ЕООД на основание чл.78 ал.2 от ГПК сумата 1544,82 лв. разноски по
делото, посочената е банкова сметка за плащане на титуляра и е осъден „Д. 2015“ЕООД-Тр.
да доплати по сметка на ЛРС сумата 50 лв. държавна така по заведените обективно
съединени искове.
В срок е постъпила въззивна жалба от „П. С. 1" ЕООД (предишно наименование
„П.-С." ЕООД) с ЕИК 20****, седалище и адрес на управление гр. Пл., ул. П.ЦВ.Л. № 3,
представлявано от управителя С. Д. срещу решение № 152 от 22.05.2020 г. на Районен съд-
1
Ловеч по гр.д. № 2353/2019 г. с искане за неговото обезсилване поради процесуална
недопустимост и при условията на евентуалност и ако съда приеме, че решението е
допустимо, то същото да бъде отменено като незаконосъобразно.
Твърди, че с отговора на исковата молба са направили възражение за местна
неподсъдност на образуваното първоначално пред Районен съд-Тр. гражданско дело, като
той е изпратен в срок по пощата като в него са посочили актуалното седалище и адрес на
управление на „П. С. 1" ЕООД, но след прекратяване на производството по гр.д. № 897/2019
г. обаче Районен съд-Тр. не го препраща на компетентния Районен съд-Пл., а на Районен
съд-Ловеч, където вече делото е образувано под нов № 2353/2019 г., разгледано и решено по
същество с атакуваното решение. Изтъква, че в отклонение от правилото на ГПК и при
уважено възражение по чл. 119, ал. 4 ответникът е изчерпал възможността си да оспорва
ненадлежно упражненото право на иск. Според него е следвало решаващият състав
служебно да приеме, че не разполага с правораздавателна власт да разреши спора и да го
препрати на свой ред на Районен съд-Пл.. Сочи, че правото на защита на ответника включва
освен всичко друго и това да получи правосъдие по правилата на подсъдността, а ако това
не му бъде дадено, то е основание за претенция за обезсилване на постановения съдебен акт.
Твърди, че законът не предвижда повторно повдигане на въпроса за подсъдността след
депозиране на отговора на исковата молба, поради което и настоящата жалба не може да
бъде разглеждана като злоупотреба с право от страна на „П. С. 1" ЕООД. Сочи, че
своевременното упражняване на правото и в срока по чл. 119, ал. 4 ГПК е достатъчно
условие за прилагането на процесуалната норма.
Намира, че Районен съд-Ловеч е бил обвързан от задължаващото го поведение да
констатира своята неподсъдност и да изпрати делото на Районен съд-Пл. и след като не
съобразил това, той е постановил процесуално недопустимо съдебно решение.
Изтъква, че неправилността на съдебния акт намира в отказа да бъде съобразено
възражението в отговора на исковата молба, за липса на крайно приемане на строителния
обект от възложителя Община Тр.. Твърди, че е посочил, че в разглеждания случай „Д.
2015" ЕООД е подизпълнител на „П.С. 1" ЕООД (предишно наименование „П.-С." ЕООД)
по негов договор, сключен с Община Тр. по спечелена обществена поръчка. Твърди, че по
този договор цялостният обект, включващ и работата на подизпълнителя ни-ищец, не е
окончателно приета от възложителя чрез съответните протоколи от нарочна комисия,
съответно липсва окончателно плащане, като това е състоянието и до настоящия момент.
Изтъква, че едва след приключването на приемането на обекта от възложителя и след
съставянето на необходимите документи за Община Тр. ще възникне задължението за
заплащане на извършените строителни работи, а оттам и задължението на „П. С. 1" ЕООД
също да разчете отношенията си със своите подизпълнители.
Моли по изложените съображения съда да постанови решение, с което да обезсили
решение № 152 от 22.05.2020 г. на ЛРС по гр.д. № 2353/2019 г., а при условията на
2
евентуалност и ако приеме, че същото е допустимо, то да го отмени в частта, с която са
уважени исковете по чл. 266 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „Д. 2015" ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Тр., община Тр., област Ловеч, ж.к.
„Буковец" бл. 11, вх. А, ет. 1, ап. 2, представлявано от Управителя си С. Н. Д. , чрез
пълномощника си адвокат А. Д. Ч. от АК - Ловеч, в която заявява становище, че подадената
Въззивна жалба е напълно неоснователна, а обжалваното съдебно решение е правилно,
законосъобразно, обосновано и постановено в съответствие със Закона и
съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде потвърдено, като в тази връзка
Моля да вземете предвид следните съображения:
Сочи, че жалбоподателят твърди, че първоинстанционното съдебно решение е
процесуално недопустимо, тъй като не е постановено от надлежния съд, определен
съобразно правилата за местна подсъдност и делото не е било подсъдно на Районен съд - гр.
Ловеч, от който е разгледано, а е било подсъдно на РС- Пл..
Счита, че възраженията на ответника в тази връзка са напълно неоснователни, тъй
като именно Районен съд - гр. Ловеч е съдът, който е местно компетентен да разгледа
делото.
Сочи, че действително, по избор на ищеца предявената от него искова молба била
депозирана първоначално пред РС Тр., като въз основа на нея било образувано гр.д. №
897/2019 год. по описа на с.с..о
Твърди, че ответникът по делото, чрез депозирания от него отговор по реда на чл.
131 от ГПК, своевременно направил възражение по чл. 119, ал. 3 от ГПК за местна
неподсъдност на делото на РС Тр. - с оглед на обстоятелството, че в случая местната
подсъдност на делото следвало да се определи в съответствие с разпоредбата на чл. 105 от
ГПК и към датата на завеждане на иска ответното Дружеството не е било със седалище в
съдебния район на Районен съд - гр. Тр..
Изтъква, че по повод на така направеното възражение от страна на ответника, РС
Тр. е направил служебно справка в ТРРЮЛНЦ и е установил, че към датата на предявяване
на Исковата молба /07.10.2019 год./, то седалището и адресът на управление на ответното
Дружество са били в гр. Ловеч, област Ловеч, ул. „Гурко" № 1 и поради това, с Определение
№ 629/19.11.2019 год., постановено по гр.д. № 897/2019 год. по описа на РС. Тр., съдът е
прекратил производството по делото, като го е изпратил по подсъдност на надлежния съд -
РС Ловеч, в съдебния район на който е било седалището на ответника към момента на
завеждане на делото.
Сочи, че от вписванията по партидата на ответното Дружество в ТРРЮЛНЦ се
установява, че Дружеството е сменило седалището и адреса си на управление от гр. Ловеч в
3
гр. Пл. едва на 05.11.2019 год. - т.е. след 07.10.2019 год., на която дата е предявена Исковата
молба по делото.
Сочи, че съобразявайки това обстоятелство, както и разпоредбата на чл. 120 от
ГПК, съгласно която настъпилите след подаването на исковата молба промени във
фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност, не са основание за
препращане на делото, то счита, че законосъобразно РС Тр. е изпратил делото на РС Ловеч,
а не на РС Пл., както е поискало ответното Дружество.
Счита, че промяната на седалището и адреса на управление на Дружеството от гр.
Ловеч в гр. Пл., настъпила едва след подаването на Исковата молба, законосъобразно не е
взета предвид нито от РС Тр., нито от РС Ловеч при определяне на местната подсъдност на
делото.
Поради това счита, че производството по делото се е развило именно пред
надлежния съд - РС Ловеч, поради което твърденията, изложени във Въззивната жалба
относно процесуалната недопустимост на решението, се явяват напълно неоснователни.
Счита, че напълно неоснователни са и твърденията на ответното Дружество, че
първоинстанционното съдебно решение е неправилно, като не може да бъде споделено
становището на ответника, че за него все още не е възникнало задължението за заплащане на
строителните работи, извършени от страна на изпълнителя.
Изтъква, че по силата на процесния договор, сключен на 14.01.2019 год. между
ответното Дружество като възложител и ищеца по делото „Д. 2015" ЕООД като изпълнител,
то ответникът е възложил на ищеца извършването на определени строително-монтажни
дейности във връзка с изграждането на водосток и ревизионна шахта при реконструкцията
на кръстовище, находящо се в гр. Тр., на ул. „В.Л." и ул. „М.Р.".
Твърди, че конкретните строително-монтажни дейности, възложени на
изпълнителя „Д. 2015" ЕООД от страна на ответника, са били подробно описани в
Приложение № 1, неразделна част от сключения между страните договор.
Излага, че от доказателствата, ангажирани пред Районен съд - гр. Ловеч, то се
установило, че Дружеството-ищец е било изправна страна по процесния договор, като е
изпълнило точно, добросъвестно и в срок задълженията си по него, като е извършило
своевременно и без дефекти възложените му дейности. Изтъква, че това се потвърждава и от
обстоятелството, че в хода на производството по делото точното изпълнение на процесния
договор от страна на ищеца не се оспорило по никакъв начин и от ответното Дружество.
Сочи, че за реално извършените строително-монтажни дейности от страна на
изпълнителя, то на 08.04.2019 год. между страните е бил подписан Протокол / Акт (Образец
19) за извършени СМР, като общата стойност на реално извършените СМР от страна на „Д.
2015" ЕООД възлиза на сумата от 29 249.22 лв. с ДДС.
4
Твърди, че всички извършени от страна на изпълнителя СМР са били приети от
възложителя, като протоколът за извършени СМР е бил подписан от управителя на
ответното Дружество без каквито и да е било възражения.
Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 264 от ЗЗД, при липсата на възражения, то
възложената работа следва да се счита за приета от страна на изпълнителя.
Изтъква, че съгласно чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, то „поръчващият трябва да заплати
възнаграждението за приетата работа".
Сочи, че съгласно чл. 3, ал. 3.3 от процесния договор, сключен между страните, то
цялото дължимо възнаграждение по договора е следвало да бъде платено на изпълнителя от
страна на възложителя в тридневен срок, считано от датата на приключване на СМР, което в
случая е удостоверено с подписания между страните на 08.04.2019 год. Протокол за
извършени СМР и от този момент за ищеца е възникнало правото да получи договореното
възнаграждение, като цялото дължимо възнаграждение в случая е следвало да бъде
заплатено на ищеца най-късно в срок до 11.04.2019 год.
В тази връзка, счита, че правилно първоинстанционният съд е приел, че са
неоснователни възраженията на ответника за ненастъпил падеж за плащането на остатъка от
извършените СМР, обосновани с неприемане на обекта от възложителя на обществената
поръчка.
Сочи, че действително, реконструкцията на кръстовището е била възложена от
Община Тр. на ответното Дружество, което на свой ред е ангажирало ищеца по настоящето
дело „Д. 2015" ЕООД.
Твърди, че съгласно сключения между страните по делото договор обаче, то
ищецът в случая нито е имал качеството на подизпълнител на ответника, нито изпълнението
на задълженията по процесния договор е било обусловено по какъвто и да е било начин от
поведението на трети лица.
Изтъква, че в процесния договор няма каквато и да е било уговорка клаузите на
договора по обществената поръчка, сключен между ответника и третото лице - Община Тр.,
да намират приложение и в правоотношенията между страните по настоящето дело.
Смята, че изпълнението на задълженията на ответника по процесния договор и
плащането на дължимите суми по договора не са поставени по никакъв начин в зависимост
от приемането на обекта, възложен на ответника по обществена поръчка с Община Тр..
Поради това, счита, че е голословно възражението на ответника, че едва след
приемането на обекта от страна на Община Тр., то ще възникне задължението му да плати
задълженията си към ищеца по процесния договор.
5
Изтъква, че съгласно изричната уговорка в процесния договор, то цялото дължимо
възнаграждение по договора е следвало да бъде платено на изпълнителя от страна на
възложителя в тридневен срок, считано от датата на приключване на СМР, което в случая е
удостоверено с подписания между страните на 08.04.2019 год. Протокол за извършени СМР.
Твърди, че ответното дружество обаче не е изпълнило задълженията си по
процесния договор и не е заплатило изцяло дължимото възнаграждение на изпълнителя в
уговорения срок, като заплатените по процесния договор суми от страна на възложителя са
в общ размер на 14 816.18 лв. с ДДС, а незаплатената сума с оглед на реално извършените
СМР е в размер на 14 443.04 лв. с ДДС.
Сочи, че освен сумата от 14 443.04 лв. с ДДС, представляваща неизплатения
остатък от дължимото възнаграждение по процесния договор, сключен между страните, то
ответникът дължи заплащането и на сумата от 788.36 лв. /седемстотин осемдесет и осем
лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща неустойка по договора, която предвид
просрочието на възложителя и в съответствие с чл. 7 от процесния договор следва да се
начисли в максимално договорения между страните размер от 3 % от общата стойност на
договор.
С оглед на гореизложеното, то счита, че първоинстанционният съд
законосъобразно, правилно и в съответствие с доказателствата по делото е уважил
претенциите на ищеца.
Поради това, моли съда да постанови Решение, с което да потвърди изцяло като
правилно и законосъобразно обжалваното Решение № 152/22.05.2020 годна Районен съд -
гр. Ловеч, постановено по гр. д. № 2353/2019 год. по описа на Районен съд - гр. Ловеч.
Моли съда да присъди на представляваното от него Дружество и сторените от него
разноски пред въззивната инстанция.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован при условията на чл.50 ал.2 от
ГПК не се явява и не изпраща представител.
Въззиваемият се представлява от управителя Д. и адв.А. Ч.. Поддържа
становището си, отразено в отоговора на исковата молба, че решението на РС-Ловеч е
правилно и следва да бъде потвърдено.Претендира и присъждане на разноски по представен
списък по чвл.80 от ГПК.
От събраните по делото доказателства:гр.д.№2353/19 г на ЛРС, от становищата на
страните, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност съдът намира за
установени следните фактически обстоятелства:
Решението на съда е съобщено на въззивника на 5.06.2020 г, а въззивната жалба е
подадена на 19.06.2020 г., т.е. в законоустановения срок, поради което същата е допустима и
6
следва да бъде разгледана по същество.
От представения по делото договор на л.12 съдът установява, че той е сключен на
14.01.2019 г. между „Д. 2015“ ЕООД-Тр. в качеството му на изпълнител и „П.-С.“ ЕООД-
Ловеч в качеството му на възложител е с предмет изграждане на водосток и ревизионна
шахта между № на точките /ОК/ от 1-11 при Реконструкция кръстовище ул.“В.Л.“ и
ул.“М.Р.“ /при АИР/ гр.Тр., като дейностите, които трябва да бъдат извършени върху обекта
са описани вприложение №1. Цената на договора за СМР е 26 278,80 лв с ДДС. В т.2.3 е
посочено, че окончателната сума за извършените СМР се определя в протокол образец 19 на
база на реално извършените СМР и използвани материали, а в т.2.3 е договорено, че
изпълнителят може да извърши допълнителни дейности на стойност до 10% от стойността
на договора по заявка на възложителя. Договорена е цената -26 278,80 лв, като авансово
заплащане преди започване на работа е договорено в размер на 6 000 лв. с ДДС, а
окончателното плащане съгласно т.3.3. е в срок до 3 дни след приключване на СМР.
Посочена е банковата сметка на изпълнителя, като за получените парични средства от
възложителя, съгласно т.3.4 изпълнителя издава докумети-фактури, протоколи, разписки и
др. В т.4.1 е уговорено, че срокът на договора за изпълнение е 45 работни дни, като не се
броят дните с лоши климатични условия. В раздел 7 т.7.1 страните са договорили, че при
неизпълнение в срок на дейностите изпълнителят плаща неустойка в размер на 0,1% от
сумата на договора за всеки календарен ден, а при просрочено плащане от страна на
възложителя, на него се начислява лихва от 0,1 % от сумата на договора, като сумата на
неустойки между двете страни не може да надхвърли 3% от общата стойност на договора. В
т.9.1 е посочено, че нито една от страните няма право да прехвърля изцяло или частично
своите задължения по този договор, като срокът на действие на договора влиза в сила от
деня на подписването му и на авансов превод, а срокът за започване на СМР е до 3 дни след
подписване на договора.
Представена по делото е фактура на л.17 с №91/15.01.2019 г., съгласно която на
изпълнителя са преведени авансово 6 000 лв. от страна на възложителя.
От приложения по делото протокол акт образец 19 съдът установява, че на 8.04.2019
г. той е подписан от двете страни, чрез управителите на търговските дружества инж.
Беремски и инж. Д.. В същия подробно са изброени извършените СМР и тяхната стойност,
възлизаща общо на сумата 29 249,22 лв. Видно от представената фактура с №104/8.04.2019
г. възложителя е заплатил по сключения договор сумата 23 249,22 лв.
Представен по делото е тристранен протокол за прихващане на взаимни вземания и
задължения от 27.05.2019 г., сключен между „П.-С.“ЕООД-Ловеч, „Тр. Б.“ ЕООД-Тр. и „Д.
2015“ ЕООД-Тр.. В него са посочени задълженията между фирмите както следва:
задължения на „Тр. Б.“ ЕООД към „П.-С.“ЕООД в размер на 8 816,18 лв по фактури
№**********/16.05.2019 г. на стойност 5214,02 лв и №**********/27.05.2019 г. на
стойност 3 602,16 лв. и задължения на „П.-С.“ЕООД/частично/ към „Д. 2015“ ЕООД в
7
размер на 8 816,18 лв по фактура №104/8.04.2019 г. Страните са се споразумели, че „Тр. Б.“
ЕООД закрива задължението си към „П.-С.“ ЕООД като превежда сумата 8 816,18 лв по
смека на „Д. 2015“ЕООД в Уникредит булбанк, а „П.-С.“ ЕООД закрива /частично/
задължението си към „Д. 2015“ ЕООД за сметка на вземането си от „Тр. Б.“ ЕООД в размер
на 8 816,18 лв. Посочено е, че с подписването на този протокол, страните декларират, че
нямат претенции за неуточнени вземания и задължения помежду си, като счетоводните
записвания да станат към 27.05.2019 г.
Представена по делото е нот.покана №149 рег.№4178/2019 г. на нотариус Цв. Л. с
район на действие РС-Ловеч, с която „Д. 2015“ЕООД-Тр. е поканил „П.-С.“ЕООД-Ловеч да
заплати сумата 15 000 лв., произтичаща от договор за извършване на СМР от 14.01.2019 г. В
поканата се посочва, че дружеството възложител е заплатило сумата от 14 816,18 лв и е
останала дължима сумата от 14 443,04 лв. както и 566,96 лв. неустойка в едноседмичен срок
от връчване на поканата. Поканата е връчена на 8.07-2019 г. на служител на „П.-С.“ЕООД.
След подадване на исковата молба с вх.№5518/7.10.19 г. пред ТРС е настъпила
промяна в наименованието и седалището на дружеството ответник, като на 5.11.2019 г. в
Търговския регистър е вписано новото наименование „П. С. 1“ЕООД и новото седалище и
адрес на дружеството гр.Пл., ул.“П.ЦВ.Л.“ №3.
В отговора на исковата молба е направено възражение за местна подсъдност, поради
което ТРС е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на ЛР-
Ловеч.
При тези данни настоящата инстанция намира, че е сезирана с предявени обективно
кумулативно съединени искове за заплащане на извършени СМР по сключен договор за
изработка между търговци за изграждане на водосток и ревизионна шахта между № на
точките /ОК/ от 1-11 при Реконструкция кръстовище ул.“В.Л.“ и ул.“М.Р.“ /при АИР/ гр.Тр.
на стойност 14 433,04 лв. с правно основание чл.266 от ЗЗД, ведно със законата лихва върху
тази сума, считано от 7.10.2019 г. до окончателното й изплащане и за заплащане на
неустойка по договора в размер на сумата 788,36 лв. на основание чл.7 от договора с правно
основание чл.92 от ЗЗД.
Първото възражение на въззивника касае възражението му за местна неподсъдност
на делото с оглед промяна на седалището и адреса на дружеството ответник. Настоящата
инстанци счита, че то е неоснователно. Към момента на предявяване на иска-7.10.2019 г. на
именованието на дружеството ответник е било „П.-С.“ ЕООД, а седалището и адреса на
управление е в гр.Ловеч ул.“Гурко“ №1, Впоследствие на 5.11.2019 г. в Търговския
регистър е вписано новото наименование „П. С. 1“ЕООД и новото седалище и адрес на
дружеството гр.Пл., ул.“П.ЦВ.Л.“ №3. С оглед разпоредбата на чл.120 от ГПК настъпилите
след подаването на исковата молба промени във фактическите обстоятелства, обуславящи
местната подсъдност не са основание за препращане на делото.
8
Второто възражение касае несъобразяване на ЛРС с твърденията му, че липсва
крайно приемане на строителния обект от възложителя Община-Тр., тъй като ищеца е
подизпълнител на ответника по негов договор, сключен с Община-Тр. по спечелена
обществена поръчка и цялостният обект, включващ и работата на подизпълнителя не е
окончателно приета от възложителя и до този момент и едва след приключване на работата
и съставянето на необходимите документи ще възникне и задължението за плащане.
Настоящата инстанция не споделя този довод на въззвника. Никъде в договора за изработка
от 14.01.2019 г. не е посочено, че страните по него са обвързани с приключване на
строителство по сключен преди това договор за обществена поръчка между ответника и
Община-Тр.. Въпреки указаната от ЛРС доказателствена тежест на ответника да докаже този
възражение, към делото не е представен такъв договор за обществена поръчка.
Следователно и с оглед на събраните по делото писмени доказателства безспорно се
установява, а и това не се оспорва в отговора на исковата молба, че между страните е
сключен договор на 14.01.2019 г. за извършване на СМР по изграждане на водосток и
ревизионна шахта между № на точките /ОК/ от 1-11 при Реконструкция кръстовище
ул.“В.Л.“ и ул.“М.Р.“ /при АИР/ гр.Тр.. Установява се, че изпълнителя по този договор-
ищеца „Д. 2015“ЕООД-Тр. е изпълнил задълженията си качествено и в срок, предвид
подписания протокол образец 19 от 8.04.2019 г. Следователно възложителя му дължи
заплащане на изработеното на основание чл.266 от ЗЗД възнаграждение в размер на сумата
29 249,22 лв. С оглед установяване на факта, че авансово е заплатена сумата от 6000 лв. и на
основание тристранен протокол за прихващане още сумата 8 816,18 лв, то остава дължима
сумата 14 433,04 лв. т.е. точно толкова, колкото е и претенцията на ищеца. Следователно
искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен, като бъде осъден ответника да
заплати на ищеца сумата 14 433,04 лв, представляваща възнаграждение за извършени СМР
по сключен договор за изработка между търговци за изграждане на водосток и ревизионна
шахта между № на точките /ОК/ от 1-11 при Реконструкция кръстовище ул.“В.Л.“ и
ул.“М.Р.“ /при АИР/ гр.Тр.. Основателен и доказан е и акцесорния иск за присъждане на
основание чл.86 от ЗЗД на законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на иска 7.10.2019 г. до окончателното й изплащане.
По отношение на втората претенция с правно основание чл.92 от ЗЗД за заплащане на
неустойка въз основа на чл.7 от договора за изработка от 14.01.2019 г. в размер на 788,36 лв.
съдът също приема, че той е основателен и доказан. Съгласно договорената клауза от
договора за неустойка чл.7.3 страните са постигнали съгласие сумата на неустойки между
двете страни да не може да надхвърля 3% от общата стойност на договора. В случая тази
стойност е договорена на 26 278,80 лв, а претенцията за неустойка е в размер на 788,36 лв,
поради което искът е основателен и следва да бъде уважен в този размер, след като се
установява, че е налице липса на плащане на възнаграждението от страна на възложителя и
понастоящем. При изчисляване на дължимата неустойка съдът съобразява, че с оглед
договорения 0,1% в чл.7.2. от договара неустойката по размер би надхвърлила посочените 3
9
% като максимум, поради и което претенцията по размер не е прекомерна и е основателна
до размер на сумата 788,36 лв. на основание чл.7.3 от договора.
Поради съвпадане на правните изводи на настоящата инстанция с тези, на ЛРС атакуваното
съдебно решение следва да бъде потвърдено като правилно в обжалваната част досежно
исковете с правно основание чл.266 и чл.92 от ЗЗД.
Настоящата инстанция констатира, че в диспозитива на съдебно решение №152/22.05.20 г.
постановено по гр.д.№2353/19 г. ЛРС е допуснал очевидна фактическа грешка, като е
постановил осъдителен диспозитив:„ведно със законната лихва за забава върху тази сума,
считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата“
върху сумата от 788,36 лв. неустойка, без да има предявено искане за това от страна на
ищеца и без да има произнасяне на съда в мотивите на съдебното решение. Настоящата
въззивна инстанция обаче не би могла да развие производството по реда на чл.247 от ГПК,
тъй като това е прерогатив само на първата инстанция, която е допуснала тази грешка и тя
би могла да я поправи по собствена инициатива или по молба на страните.
При този изход от процеса въззивника следва да заплати на основание чл.78 ал.3 от ГПК
съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 600 лв.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно съдебно решение №152/22.05.2020 г.
постановено по гр.д.№2353/19 г. по описа на ЛРС в обжалваната част.
ОСЪЖДА „П. С. 1“ЕООД ЕИК 20**** Пл. ул.“П.ЦВ.Л.“ №3 да заплати на „Д.
2015“ЕООД с ЕИК ********* гр. Тр. ж.к.“Буковец“ бл.11 вх.А ет.1 ап.2 съдебно деловодни
разноски в размер на сумата 600 лв.
Решението е окончателно по цена на исковете./арг.от чл.280 ал.3 т.1 предл.2 от
ГПК/
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10