РЕШЕНИЕ
№ 375
гр. Ямбол, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е. Г. А. В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20242330100414 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от К. Я. М. от с. К., общ. Т., обл. Я.,
чрез пълномощник ***, със съдебен адрес в П., ул.*** чрез ***. Н.- ПАК, против „Вива
Кредит“ АД, с която се претендира провъзгласяването нищожността от договор за паричен
заем № *** от 02.05.2023 г., обективирана в чл.1, ал.3 от договора и предвиждаща
заплащане на такса експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в
размер на 1031, 22 лв., сключен с ответното дружество, като противоречаща на принципа на
добрите нрави, заобикаляща материално- правните изисквания на чл.19, ал.4 ЗПК,
накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на
чл.11, т.9 и т.10 ЗПК относно съществуващото съдържание на потребителските договори за
кредит.
В исковата молба се твърди, че на 02.05.2023 год. между К. Я. М. и „Вива Кредит“ АД
бил сключен договор за паричен заем в размер на 2100 лв., 00 лв., при фиксиран лихвен
процент 40, 32 % и ГПР 49. 35 %. В договора за заем в чл.1, ал.3 било уговорено ищцата да
дължи такса експресно разглеждане на документи за паричен заем в размер на 1031, 22 лв.,
която не дължала. Така предвидената клауза заобикаляла закона и накърнявала правата на
другата страна по облигационното отношение. Таксата за експресно разглеждане на заявката
била във фиксиран размер и в случая липсвало каквато и да е еквивалетност мужда таксата и
извършената услуга от заемодателя. В попълненото от заемателя предложение за сключване
на договор за паричен заем не бил посочен размерът на таксата за експресно разглеждане на
документи, което означавало, че ищеца не бил запознат с размера на предвидената такса
преди самото сключване на договора. С оглед на това клаузите, които налагали на
потребителите приемането, без предварително запознаване били неравноправни на
основание чл.144, т.9 ЗЗП. Отделно от това в чл.146, т.1 ЗЗП било посочено, че
1
неравноправните клаузи били нищожни, освен ако не били уговорени индивидуално, като не
били такива дефинираните в чл.146, ал.2 ЗЗП.
Твърди се, че клаузата по договора за паричен заем № : *** от 02.05.2023 г.,
предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на
паричен заем в размер на 1031, 22 лв. била нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, като
противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално- правните
изисквания на чл.19, ал.4 ЗПК, накарняваща договорното равновесие между страните и
нарушаващи предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 ЗПК, относно същественото съдържание на
потребителските договори за кредит, като се развиват подробни съображения в тази насока.
Иска се приемане от съда, че клаузата в посочения договор за паричен заем,
предвиждаща такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в
размер на 1031, 22 лв. била нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, като противоречаща на
принципа на добрите нрави, заобикаляща материално- правните изисквания на чл.19, ал.4
ЗПК, накарняваща договорното равновесие между страните и нарушаващи предпоставките
на чл.11, т.9 и т.10 ЗПК, относно същественото съдържание на потребителските договори за
кредит.
Претендира се и присъждането на направените по делото разноски.
В депозирания в срок отговор ответното дружество твърди, че предявения иск бил
неоснователен и недоказан. Твърди се, че процесния договор бил предсрочно погасен от
ищцата с рефинансирането им с нов договор за паричен заем № 5980146 от 24.11.2023 г. и
по който ищцата не била заплатила никакви суми по него.
Относно твърденията на ищцата, че клаузата по договора за паричен заем № : ***от
02.05.2023 г., предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане на документи за
отпускане на паричен заем в размер на 1031, 22 лв. била нищожна се развиват подробни
съображения, че при подписването на процесния договор, не били допуснати предвидените
в чл.22 ЗПК съществени пороци. Съдържанието на договора отговарял на изискването за
яснота, а евентуалната недействителност на отделни клаузи, които не влияели върху
основните елементи на договора и без които не можел да породи действие, не следвало
автоматично да води до недействителност на цялото съглашение.
От страна на „Вива Кредит“ АД, чрез пълномощник *** Н.- МАК са предявили срещу
К. Я. М. от с. К., общ. Т., обл. Я. насрещен иск за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 2350 лв. – главница по договор за паричен заем „***“ № *** от 24.11.2023
г. и за сумата от 243, 12 лв. договорна лихва по договор за паричен заем„***“ №*** от
24.11.2023 г. за периода от 08.12.2023 г.- 15.03.2024 г., в едно със законната лихва върху
главницата от датата на завеждане на насрещната искова молба, до окончателното
изплащане на задължението.
Твърди се, че ответника по насрещния иск не била заплатила никакви суми по
задълженията по договор за паричен заем № *** от 24.11.2023 г.
Иска се уважаване на иска и присъждане на разноски.
В законоустановеия срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по
насрещния иск. Твърди се, че договора за кредит бил нищожен поради противоречие с
добрите нрави- чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД и поради това, че бил сключен при неспазване на
нормите на чл.11, т.9 и т.10 ЗПК, вр. с чл.22 ЗЦПК, с произтичащите от това последици по
чл.23 ЗПК, като потребителя дължал връщане само на чистата стойност на паричния заем,
но не дължал лихва и други разходи по заема, като се развиват подробни съображения в
тази насока и се цитира практика на ВКС.
Ответника посочва, че при погасяване на договора за кредит заплатила по него сумата
от 334, 64 лв.- неустойка, 1129, 50 лв.- такса за експресно разглеждане на документи и
договорна лихва в размер на 243, 12 лв. В този смисъл се твърди, че сумата от 1707, 26 лв. е
2
получена от ответното дружество без основание .
В съдебно заседание по същество ищеца и пълномощника му не се явяват, но с молба
преди съдебното заседание поддържа исковете така, както са предявени и молят за
уважаването им изцяло по изложените в исковата молба съображения. Оспорва се отговора
на исковата молба, както се оспорва и насрещния иск, като се поддържа отговора на
насрещния иск. Поддържат и заявената претенция за присъждане на разноски, съобразно
представен списък по чл.80 ГПК в т.ч. и адвокатско възнаграждение в полза на процесуален
представител на осн. чл.38, ал.2 ЗА.
Ответното дружество редовно призовани на посочения от тях съдебен адрес,като не
изпращат законен и процесуален представител, като с писмена молба поддържат подадения
отговор на исковата молба и искането си за отхвърляне на иска, подържат изцяло
насрещната искова молба и се оспорва депозирания отговор на насрещната искова молба
като правят възражение за размера на претендираното от ищеца адв. възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Не се спори по делото, че между страните е бил сключен договор за паричен заем от
02.05.2023 г. по реда на ЗПФУР. По силата на договора заемодателят се задължава да
предаде на заемополучателя сумата от 2 100, 00 лв. Уговорено е сумата да бъде върната на
18 месечни погасителни вноски от по 191, 89 лв., в които са включени част от дължимата
главница, лихва и такси експресно разглеждане, или общ размер на всички плащания 2422,
80 лв. Определен е фиксиран годишен лихвен процент - 40, 32 % и ГПР - 49, 35 %. В
настоящия договор е предвидено в чл.2, ал.1, че с подписване на същия страните се
съгласяват да се рефинансира текущия заем на заемателя, като същия заявил, че желае да
погаси изцяло задълженията си по договор за паричен заем с КИД *** от 20.06.2022 г.,
което към датата на подписване на договора бил в размер в размер на 2099, 99 лв. С
договора е предвидено още, че заемателят дължи на заемодателя за извършената
допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката такса в размер на 1031, 22 лв.-
чл. 1/3/. Според чл. 5, ал.1 от договора заемателят се задължава в 3дневен срок от
получаване на сумата да представи на заемодателя едно от следните обезпечения -
поръчител- физическо лице, отговарящ на определени условия или банкова гаранция, като
при неизпълнение на това задължение заемателят дължи неустойка в размер на 687, 60 лв.,
която страните се съгласяват да се разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка
погасителна вноска, която става в размер на 230, 09 лв., или общата дължима сума е в
размер на 4141, 62 лв. В тази връзка ищецът е представил Приложение 1 от погасителен
план по договор за паричен заем ***г.
От страна на ответника е представен договор за паричен заем № *** от 24.11.2023 г.
сключен между страните по реда на ЗПФУР. По силата на договора заемодателят се
задължава да предаде на заемополучателя сумата от 2 350, 00 лв. Уговорено е сумата да бъде
върната на 18 месечни погасителни вноски от по 213, 61 лв., в които са включени част от
дължимата главница, лихва и такси експресно разглеждане, или общ размер на всички
плащания 3844, 98 лв. Определен е фиксиран годишен лихвен процент - 40, 32 % и ГПР - 50,
03 %. В настоящия договор е предвидено в чл.2, ал.1, че с подписване на същия страните се
съгласяват да се рефинансира текущия заем на заемателя, като същия заявил, че желае да
погаси изцяло задълженията си по договор за паричен заем с КИД*** от 02.05.2023 г., което
към датата на подписване на договора бил в размер в размер на 1515, 16 лв. С договора е
предвидено още, че заемателят дължи на заемодателя за извършената допълнителна услуга
по експресно разглеждане на заявката такса в размер на 1129, 50 лв.- чл. 1/3/. Според чл. 5,
ал.1 от договора заемателят се задължава в 3дневен срок от получаване на сумата да
3
представи на заемодателя едно от следните обезпечения - поръчител- физическо лице,
отговарящ на определени условия или банкова гаранция, като при неизпълнение на това
задължение заемателят дължи неустойка в размер на 752, 94 лв., която страните се
съгласяват да се разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка погасителна вноска,
която става в размер на 255, 44 лв., или общата дължима сума е в размер на 4597, 92 лв. В
тази връзка ищецът по насрещния иск е представил декларация по чл.42, ал.2, т.2 ЗМИП от
24.11.2023 г. както и справка погасителен план по договора за паричен заем № *** г. на К.
Я. М., ЕГН **********.
С отговора на исковата молба ответника по първоначалния иск е представил
разпечатка от системата за К. Я. М., справка погасителен план по договор за паричен заем №
*** г. на К. Я. М., ЕГН **********, правно основание чл.366 ГПК от 14.03.2024 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Правните основания на предявените главни искове са чл. чл.26, ал.1, предл. І-во и
предл.ІII –то ЗЗД, а на насрещния предявен иск е съответно по с чл. 79,ал.1 от ЗЗД, вр. чл.
240 от ЗЗД и чл. 86,ал.1 ЗЗД.
По първоначално предявения иск:
Уважаването на предявения първоначален иск следва от наличие на следните
предпоставки: наличие на сключен между ищеца и ответника договор за паричен заем от
02.05.2023 г. при описаните в исковата молба параметри и наличие на релевираните с
исковата молба основания и обстоятелствата, от които произтича нищожността на клаузата
за заплащане на такса за експресно разглеждане на документите от договора за паричен
заем.
В случая страните не спорят, че между тях е съществувало валидно облигационно
правоотношение по процесния договор за паричен заем, факт който е безспорен между
страните. Предвид качеството на кредитополучателя - физическо лице и липсата на
противни твърдения, съдът намира, че същото притежава характеристиките на договор за
потребителски кредит, при което освен нормите на ЗПК и ЗЗД и с оглед качеството на
кредитополучателя на "потребител", приложение намират и нормите на Закона за защита на
потребителите- съгласно чл.24 ЗПК, вр. чл.143-148 ЗЗП, както и чл.146, ал.1 ЗЗП, които
прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с
императивните норми, защитаващи потребителя като послаба в икономическо отношение
страна.
По отношение иска за прогласяване нищожността на клаузата от процесния договор
за кредит, която предвижда заплащането на такса за експресно разглеждане на документите
в размер на 1031, 22 лева: Действително съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да
събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, но съгласно, ал. 3 от законовия текст - кредиторът не може да събира
повече от веднъж такса и/или комисионна за едно и също действие, а съгласно, ал. 4 - видът,
размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и
точно определени в договора за потребителски кредит. От съдържанието на договорните
клаузи обаче по никакъв начин не се установява, че са спазени изискванията на чл. 10а, ал. 4
ЗПК, нито пък, че не е нарушен принципът залегнал в чл. 10а, ал. 3 ЗПК. Експресното
разглеждане на молбата за кредит е част от усвояването на кредита, поради което такса за
такъв вид разглеждане не се дължи. Налага се извод, че тази такса е всъщност печалба за
кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично. Не без значение е и
обстоятелството, че размерът на таксата е почти колкото половината от главницата по
договора. В тази връзка клаузата, предвиждаща дължимост на такса за експресно
разглеждане на документи, се явява нищожна поради противоречие със закона.
С оглед на изложеното, съдът намира, че следва да бъде прогласена нищожността на
4
клаузата в чл.1, ал.3 от процесния договор.
По отношение предявените насрещни искове:
По безспорен начин се установява, че страните са обвързани от валидно
облигационно правоотношение по договор за паричен заем от 24.11.2023 г. Не се спори и,
че със сумата от 1515, 61 лв. са погасени задълженията на заемателя по договор за паричен
заем от 02.05.20123 г., като останалата сума предмет на договора е реално предадена на
ищцата по начина уговорен в същия. Също така страните не спорят, че по договора за
паричен заем от 24.11.2023 г. няма извършени плащания от страна на заемателя.
С исковата молба по насрещните искове, ищецът по тях е обявил предсрочна
изискуемост на процесния договор за кредит, по което обявление становище не е изразено
от ответника по насрещния иск. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в решение №
148/02.12.2016 г. по т.д. № 2072/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 208/09.02.2018 г. по
т.дело № 394/2017 г. на ВКС, ТК, I т. о., начинът на удостоверяване на връчването на
длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на банката, че счита вземането по
договор за кредит за предсрочно изискуемо, е поставен в зависимост от избрания от
кредитора способ за уведомяване. В посочените решения съдебният състав на ВКС е приел,
че предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на
документа, съдържащ волеизявлениетона кредитора, ако към този момент са били налице
обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта. Законодателят не предписва
конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните по договорните
правоотношения, поради което кредиторът не е ограничен относно избора на способ за
връчване на съобщения.
Съгласно чл. 15, ал. 3 от процесния договор за кредит, сключен между страните при
забава с повече от 90 дни заемодателят може да обяви цялото задължение за предсрочно
изискуемо като това изявление следва да е изпратено до адреса или ел. поща на заемателя,
при което предвид направеното волеизявление за обявяване на предсрочната изискуемост от
кредитора, което е достигнало до длъжника чрез връчването на препис на същия от
насрещната искова молба и установеното по делото чрез приетата справка, погасителен
план по договор за паричен заем № *** г. на К. Я. М., че няма плащане на никакви суми по
договора, като първата погасителна вноска е с дата 22.12.2023 г., а исковата молба по
насрещните искове е предявена на 21.03.2024 г., т.е. налице просрочие от 90 дни,
уговорено в договора, така и изявление на кредитора, достигнало до длъжника относно
изгубване преимуществата на срока на задължението, при което съдът приема, че е
настъпила и обявена на длъжника по договора предсрочната изискуемост на вземането по
кредита.
С отговора по насрещната искова молба ищцата, в качеството й на ответник по
насрещния иск е релевирала множество възражения за недействителност на целия договор.
Съдът счита, част от тях за неоснователни, предвид следното: В случая договорът е
сключен по ясен и разбираем начин, като в същия е посочен общият размер на кредита
съгласно чл.11, ал.1, т.7 ЗПК, лихвеният процент на кредита съгласно чл.11, ал.1, т.8 ЗПК
определен на годишна основа съгласно §1, т.4 ДР към ЗПК, общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит съгласно чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК. Налице и погасителен план. Той е посочен в договора, с точни дати за
погасяване и с фиксирана точна сума. За да е действителен договорът, за който няма
променяща се лихва, а тя е договорена точно, не е необходимо погасителният план да
съдържа разбивка на това вноската каква части от лихвата и главницата погасява. В решение
на Съда на ЕС по дело С-42/15 е прието, че чл.10,§2, б.“з“ и „и“ Директива 2008/48 трябва
да се тълкува в смисъл, че срочният договор за кредит, предвиждащ погасяването на
главницата, чрез последователни вноски, не трябва да се уточнява под формата на
погасителен план каква част от съответната вноска е предназначена за погасяването на тази
5
главница. В чл. 6/1/ е предвидено правото на заемателя на отказ от договора. Същевременно
с подписване на договора заемателят е декларирал, че е получил екземпляр и приема ОУ,
неразделна част от договора.
Настоящата инстанция намира, че са неоснователни изложените доводи в относно
противоречието на договорената възнаградителна лихва с добрите нрави. Договорен е
фиксиран лихвен процент на годишна основа, при което не е било необходимо посочване на
методика за изчисляването му. Съгласно чл.9 ЗЗД - страните могат свободно да определят
съдържанието на договора доколкото не противоречи на повелителни норми на закона и на
добрите нрави. В момента в действащото българско законодателство не е регламентиран
максимален размер на договорната лихва, посочен в чл.10, ал.2 ЗЗД, приложим според ВКС
за възнаградителната лихва, каквато е и процесната. Т.е. няма повелителна норма, която да
ограничава размерът на лихвите по договорите. В практиката на ВКС е прието, че
максималният размер на договорната лихва, била тя възнаградителна или за забава е винаги
ограничен от втората хипотеза на чл. 9, касаеща добрите нрави. За противоречащи на
добрите нрави се приемат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби
участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг и др. Прието е и, че противно на добрите нрави е да се уговаря
лихва надвишаваща трикратния размер на законната лихва. Следва да се има предвид и, че
възнаградителната лихва е възнаграждението на кредитора за предоставяне на капитал -
парична сума и риска, който поема да отпуска кредити без обезпечение и на рискови
клиенти, без гаранция дали и кога ще получи сумите обратно. В случая е меродавна волята
на страните, само ако тя не надвишава най - високия размер, допустим от чл.19, ал.4 ЗПК-
петкратния размер на законната за страната лихва. От друга страна, предвид принципа на
свободно договаряне по чл.9 ЗЗД, страните са се съгласили да уговорят предвидения в
договора годишен лихвен процент. Ответника по насрещния иск се е съгласила с тази цена
на кредита при преддоговорния етап, както и към момента на сключване на договора, както
и поради факта, че не се е възползвала от правото да се откаже от сключения договор.
Поради всичко изложено до тук, възражението се приема за неоснователно. Не без значение
е факта, че в настоящия процес не се установи и какъв е трикратният размер на законната
лихва. Поради това съдът счита, че не е налице противоречие на добрите нрави при
определяне на възнаградителната лихва, поради което и не е налице твърдяното основание
за нищожност на договора.
Според чл.11, ал.1, т.10 ЗПК договорът следва да съдържа информация и за
"годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. В чл.
3 т. 8 от процесния договор е посочен размерът на ГПР по кредита - от 50, 03 %, като са
посочени взетите предвид допускания.
Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, като в, ал. 4 на визираната правна норма е
посочен неговият максимално допустим размер - пет пъти размера на законната лихва. В § 1
на ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието "общ разход по кредита за
потребителя" - това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси и
възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и поспециално застрахователни премии в случаите, когато сключването на договора
за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
В конкретния случай е посочено, че ГПР е 50, 03 %, но от съдържанието на договора
6
не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е
формиран ГПР. Нещо повече- както вече бе коментирано, предвид предпоставките, при
които става изискуема разписаната в чл. 5 от Договора "неустойка", то тя е с характер на
възнаграждение и следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР. Същото се
отнася и до разписаната в чл. 1, ал. 3 от Договора такса за "експресно разглеждане ",
въведена като задължителен допълнителен разход. По този начин се е достигнало до
допълнително възнаграждение, извън уговорената възнаградителна лихва и на скрити
проценти от ГПР. При сключване на процесния договор ищецът по насрещната искова
молба е обявил параметрите на общо оскъпяване на отпуснатия заем по начин, изключващ
възможност за възприемане от страна на потребителя на действително поетата финансова
тежест. Така типизирани клаузите на договора на практика лишават потребителя от избор и
възможност за индивидуално договаряне. Регламентираното от законодателя ограничение за
размера на всички разходи по кредита цели да предотврати прекомерното му оскъпяване
чрез въвеждане на други разходи, комисиони, възнаграждения от страна на търговеца, в
нарушение на принципа на добросъвестността, което би довело до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя по смисъла на чл.143 ЗЗП, който
закон намира приложение съгласно чл.24 ЗПК.
Невключването на услугата - такса експсресно разглеждане и дължимата неустойка в
размер на общо 1882, 44 лв. лв., са почти равни на размера на главницата по кредита при
изчисляване на годишния процент на разходите, обосновава извод за противоречие на
договора с императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, доколкото в уговорения
годишен процент на разходите не са отразени всички действителни разходи по кредита. По
този начин потребителят като икономически по слабата страна е лишен от възможността да
извърши информиран избор за крайната цена на договора и икономическите последици от
него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти, с което се нарушава принципът
на добросъвестността. Последицата, свързана с неспазване изискването на чл.11, ал.1, т.10
ЗПК, е уредена в нормата на чл.22 ЗПК, която предвижда, че когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. В случая не е възможно нищожната
клауза да бъде заместена по право от повелителни правни норми, както и договорът за
паричен заем да бъде сключен без тази клауза, като се изходи от характера му. Нормите на
Глава 6 ЗПК са императивни и възможност за отклонение от тях законодателя не е
предвидил ( в този смисъл и Решение от 22.04.20219 г. по в.гр. д. № ***г. на ЯОС, Решение
№ *** от 25.01.2024 г. по възз. гр. дело № *** г. на ЯОС и др.)
Съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК , когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност по кредита, без да
дължи лихва или други разходи по кредита, а това в случая е сумата 2350, 00 лв. – главница.
До този размер и претенцията се явява основателна и доказана.
По разноските:
При този изход от спора, разноски се дължат и на двете страни, както следва:
По правилата на процеса, на основание чл.78, ал.1 ГПК , ответникът по главния иск
следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените разноски по делото в размер на 50
лв. платена държавна такса.
Следва и да заплати на пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение по реда
на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. Съгласно Решение от 25.01.2024 г. по дело *** г. на Съда на ЕС,
съдът при определяне на адвокатско възнаграждение не е длъжен да се съобрази с
минимално определените размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба
№ *** г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така в случая, съобразно
цената на първоначалния иск, и като взе предвид фактическата и правна сложност на
делото, приключило с едно открито съдебно заседание, в което лично участие не е взел
7
пълномощник адвоката на ищцовата страна, съдът намира, че следва да определи
възнаграждение на минимума, предвиден в Наредбата, в размер на 483, 74 лв. с ДДС.
Следва да се има предвид, че според практиката на на ВКС, изразена в определения по
чл.274, ал.3 ГПК, според която наличието на основанието по чл.38,ал.1,т.2 ЗАдв. не може да
бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за разноски, като взаимно
формираната между доверителя и довереника воля за процесуално представителство по реда
на този текст е достатъчна за доказване на материалната затрудненост, като решението дали
да окаже безплатна помощ е въпрос единствено на преценката на самия адвокат ( в този см.
Определение № 643/07.12.2022 г. на ВКС по ч.т.д. № 2370/2022 г., I т. о. и др.). На адвоката
на ищцата се дължи и възнаграждение за процесуално представителство по насрещния иск ,
като с оглед отхвърлената част от същия, ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати на адвокатско възнаграждение в размер на 62, 86 лв.
На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът и ищец по насрещния иск също има право на
разноски. В настоящия случай не е уважен иск за връщане на недължимо платена сума по
договор за кредит, чиито клаузи са били обявени за неравноправни. С оглед изхода на
процеса по насрещния иск , ответникът по него дължи разноски на ищеца за заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска. В
настоящия случай от страна на процесуалния представител на ответника по насрещния иск е
направено своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
което е основателно с оглед на това, ча адвокатския хонорар е определен над миниума по
Наредба № *** като същия следва да бъде намален до сумата от 649,31 лв., като на ищеца
по насрещния иск му се дължат разноски в размер на 682, 43 лв. съразмерно на уважената
част от иска.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на К. Я. М., ЕГН ********** против "Вива
кредит" АД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. С., че клаузата на чл. 1, ал. 3
от Договор за паричен заем *** № *** год. е нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД
и чл. 22 ЗПК, във вр. с чл.10а, чл.11, ал.1, т.10 и чл.19 ЗПК.
ОСЪЖДА К. Я. М., ЕГН ********** да заплати на "Вива кредит" АД, ЕИК *** ,
сумата от 2350 лв. - главница по договор за за паричен заем *** № *** год., в едно със
законната лихва от датата на НИМ - 21.03.2024 г. до окончателното изплащане на сумата,
като претенцията за сумата 243, 12 лв. - договорна лихва за периода 08.12.2023 г. -
15.03.2024 г., като неоснователна - ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА "Вива кредит" АД, ЕИК *** да заплати на К. Я. М., ЕГН ********** сумата
от 50,00 лв. - разноски за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА К. Я. М., ЕГН ********** да заплати на "Вива кредит" АД, ЕИК *** ,
сумата от 682, 43 лв. - разноски за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА "Вива кредит" АД, ЕИК *** да заплати на ***. С. К. Н. от АК - П., с адрес
гр. П., ул.***, партер, на основание чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на
483, 74 лв. с ДДС по главния иск, както и адвокатско възнаграждение в размер на 62, 86 лв.
с ДДС по НИ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Я: _______________________
8
9