МОТИВИ към
присъда №25/21.05.2018 г. по НЧХД №157 по описа на Районен съд В.за 2018г.
С внесена в съда тъжба от Д.П.Н., тъжителят е
повдигнал обвинение против П.Ц.М. за извършено престъпление по чл.148, ал.1,
т.2 предл.2-ро и т.3 вр.чл.146 ал.1 от НК, а именно за това, че на 06.02.2018
г. в гр.В.в писмена жалба до Окръжен прокурор на Окръжна прокуратура гр.В.е
извършил /написал/ нещо унизително за
честта и достойнството на Д.П.Н. чрез използване на следните изрази: „Ето защо
изпращам тази жалба от мен до „теб“, защото от дъното на душата си, аз съм се
отвратил от теб. Ти не заслужаваш дори да прекрачиш прага на тази авторитетна
сграда, в която много уважаеми хубавецо прокуроре Окръжен до преди да влезеш са
се подвизавали много и много повече от теб авторитетни физиономии. Аз съм
мноочуден защо все още си там. Ти не помагаш, а вредиш на обществото, което те
храни охолно. Аз съм много учуден с твоето хулиганско поведение. Но трябва да
имаш акъл или мозък, за да разбереш, а Вашият мозък е утънъл в мазнини. Спирам
дотук, но запомни, че аз нема да те остава на мира и покой”, като обидата е
отправена на длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата и функцията
му .
За съвместно
разглеждане в наказателния процес е приет предявеният от частния тъжител
граждански иск за причинени от престъплението неимуществени щети в размер на 5000
лева за престъплението обида, ведно със законната лихва върху сумата от датата
на деянието до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото
разноски.
Тъжителят Н. е
конституиран и като граждански ищец в производството.
В съдебно
заседание тъжителят Д.Н., редовно призован, не се явява.
Повереникът на
частния тъжител и граждански ищец - адв. Г. моли подсъдимият да бъде признат за
виновен в извършване на престъплението, за което му е
повдигнато обвинение, както и да бъде уважен предявения граждански иск.
Изложено е подробно становище по същество. Пледира при определяне на размера на
законово предвиденото наказание „глоба” да се вземе предвид превеса на
отегчаващите отговорността обстоятелства над средния размер, поради упоритостта
на умисъла на подсъдимия да извърши отново същото престъпление, което според
повереника следвало от съдебните заседания по делото. Поради обстоятелствата,
че подсъдимият е осъждан и не се е поправил и превъзпитал, се моли за кумулативно
налагане на наказание „обществено порицание”, което да бъде изпълнено чрез
публикуване на присъдата в местен ежедневник. Моли се да бъде уважен предявения
от тъжителя граждански иск за неимуществени вреди в пълен размер.
Подсъдимият заявява,
че не се признава за виновен по повдигнатото му с тъжбата обвинение, дава
обяснения пред съда и моли да бъде оправдан.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупността им
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Тъжителят Д.Н. от 12.12.2014г. до настоящият момент заема
длъжността „административен ръководител - окръжен прокурор на Окръжна
прокуратура В.”. В това му качество, тъжителят всеки месец има приемен ден за
граждани, които предварително се записват в канцеларията на прокуратурата.
Тъжителят Н. познавал подсъдимия П.Ц.М. служебно, тъй
като няколко пъти последният идвал на приема на прокурора във връзка с
преписка, образувана по жалба от подсъдимия - за дадени пари в заем от него на
негова позната. Преписката била приключена от Районна прокуратура В.с
постановление за отказ да се образува досъдебно производство, поради това, че е
налице гражданско-правен спор. Постановлението било обжалвано от подсъдимия и същото било потвърдено от Врачанска окръжна
прокуратура.
Недоволен от крайния резултат от преписката,
подсъдимият М. посетил четири пъти тъжителя Н. в приемните му дни с оплаквания,
че заетите пари не са му върнати и искал прокуратурата да задължи лицето,
получило заема от него, да му го върне, въпреки че многократно му било обяснявано,
че прокуратурата не е правораздавателен орган и за да реши въпроса си трябва да
заведе гражданско дело. Обяснено му било, че може да обжалва постановлението на
Окръжна прокуратура–В.пред Апелативна прокуратура С..
Въпреки
разясненията, подсъдимият М. продължавал да упорства и отново се записвал за
приемния ден на тъжителя. На 05.02.2018 г., когато прокурор Н. имал прием на граждани,
на тъжителя било докладвано от служителката, която записвала за приема
гражданите, че подсъдимият се е записал по същите въпроси, при което Н. отказал да го приеме. Недоволен от
действията на тъжителя, на следващия ден 06.02.2018 г., подсъдимият М.
депозирал в деловодството на прокуратурата жалба от свое име и подписана от
него, която имала в съдържанието си следното: „Ето защо изпращам тази жалба от
мен до „теб“, защото от дъното на душата си, аз съм се отвратил от теб. Ти не
заслужаваш дори да прекрачиш прага на тази авторитетна сграда, в която много
уважаеми хубавецо прокуроре Окръжен до преди да влезеш са се подвизавали много
и много повече от теб авторитетни физиономии. Аз съм мноочуден защо все още си
Там. Ти не помагаш, а вредиш на обществото,което те храни охолно. Аз съм много
учуден с твоето хулиганско поведение.. Но трябва да имаш акъл или мозък, за да
разбереш, а Вашият мозък е утънъл в мазнини. Спирам дотук, но запомни, че аз
нема да те остава на мира и покой”.
Жалбата била
докладвана на прокурор Н., като преди това била заведена в деловодството на прокуратурата
и съдържанието й станало известно на
служителите в прокуратурата.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за
установена, като взе предвид обясненията на
подсъдимия П.М., показанията на свидетелите Д.П., А.Д. и И.И.,
писмените доказателства приети по делото - заверено копие от жалба,
подадена от подсъдимия М. на 06.02.2018 г. в Окръжна прокуратура, копие от
трудова книжка на Д.Н., извлечение от регистър за прием на граждани в Окръжна
прокуратура – В.и др.
При
постановяване на присъдата си, съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите
Д.П. и А.Д., които работят в Окръжна
прокуратура В., административен ръководител на която е тъжителят Д.Н., които
взаимно са логични, не си противоречат относно основните доказателствени факти
и се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства. Свидетелите
еднопосочно установяват, че съдържанието на жалбата, подадена от подсъдимия на
06.02.2018 г. в деловодството на Окръжна прокуратура, е станала достояние на
всички служители в прокуратурата, включително и на работещите в регистратурата,
тъй като съдържанието на всички подадени в прокуратурата документи се прочита
от служителите, за да могат да се входират в програмата. Процесната жалба била
сведена и до знанието на служителката А.Д., която лично я докладвала на
тъжителя. Двете служителки безпротиворечиво установяват, че тъжителят Н. е
отказал да приеме подсъдимия в деня за прием на граждани, след като
неколкократно го е приемал лично в кабинета си и му е обяснявал, че
разрешаването на неговият проблем, за който искал поредната среща с прокурора,
не е от компетентността на Окръжна прокуратура-В., а може да се реши само по
гражданско-правен ред. Установи се, че отказът на тъжителя да приеме за пореден
път подсъдимия в кабинета си за обсъждане на същия му проблем е станал причина
за подадената на 06.02.2018 г. жалба от подсъдимия в регистратурата на Окръжна
прокуратура В.. Разпитаните свидетели логично,
последователно и обективно посочват авторството, същността на
деянието, начина на обективиране, без
индикация за заинтересованост или необективност.
От обективна и
субективна страна подсъдимият П.М. е извършил престъпление по чл.148 ал.1 т.2
предл.2-ро и т.3 вр.чл.146 ал.1 от НК, като на 06.02.2018 г. в гр.В.в писмена жалба
до Окръжен прокурор на Окръжна прокуратура гр.В.е извършил /написал/ нещо унизително за честта и достойнството на Д.П.Н.
чрез използване на следните изрази: „Ето защо изпращам тази жалба от мен до
„теб“, защото от дъното на душата си, аз съм се отвратил от теб. Ти не
заслужаваш дори да прекрачиш прага на тази авторитетна сграда, в която много
уважаеми хубавецо прокуроре Окръжен до преди да влезеш са се подвизавали много
и много повече от теб авторитетни физиономии. Аз съм мноочуден защо все още си
Там. Ти не помагаш, а вредиш на обществото,което те храни охолно. Аз съм много
учуден с твоето хулиганско поведение.. Но трябва да имаш акъл или мозък, за да
разбереш, а Вашият мозък е утънъл в мазнини. Спирам дотук, но запомни, че аз нема
да те остава на мира и покой”, като обидата е отправена на длъжностно лице при
и по повод изпълнение на службата и функцията му.
Обидата е престъпление, засягащо
обществените отношения, свързани с честта и достойнството на личността. То се
характеризира с това, че представлява казване или извършване на нещо унизително
за честта и достойнството на другиго. При преценка за обидната форма на
извършеното трябва да се изхожда не от субективно възприятие на засегнатия, а
от обективни критерии: от общоприети морални и обществени разбирания за
необходимото отношение към другите членове на обществото. Обидното отношение не
е просто неучтивост, невъзпитание, обидата трябва да изразява една отрицателна
оценка на дееца, на отрицателно мнение за достойнството на засегнатия.
Обект на престъплението са обществените отношения
свързани с честта и достойнството на личността. Достатъчно е обидното действие
или бездействие да унизява честта и достойнството на друго лице и то да е
казано или извършено в негово присъствие, независимо от начина и формата на
казването или извършването. Пострадал може да е само конкретно физическо лице,
към което са насочени обидните думи и изрази, а при преценката за обидната
форма на извършеното трябва да се изхожда не просто от субективното възприятие
на засегнатия, а от обективния критерий за общоприетите морални и обществени
разбирания за необходимо отношение към другите членове на обществото
Видно от изложеното,
автор на жалбата, входирана на 06.02.2018 г. в регистратурата на Окръжна
прокуратура, е подсъдимият М., който не оспорва този факт. Съдържанието на
жалбата е станало достояние лично на тъжителя Н., тъй като служителката А.Д.
лично му е занесла жалбата и го е запознала със съдържанието й, при което видно
от показанията на свидетелката, тъжителят бил много възмутен от нанесените му с
жалбата обиди. Съдържанието на процесната жалба е станала достояние и на други
трети лица /служители в регистратурата и деловодството на институцията, където
работи тъжителят/, видно от показанията на свидетелите Д.П. и А.Д..
Описаните в
тъжбата и съдържащи се в жалбата думи и изрази относно личността на тъжителя Н.
от гледна точка на приетите морални ценности, във връзка с нормалното човешко
общуване отразяват отрицателно тъжителя, не само като негативна оценка относно
личностната му характеристика, но и поставят под съмнение и професионалните
качества на същия. Несъмнено изразите „от дъното на душата си, аз съм се
отвратил от теб”… . Аз съм много учуден с твоето хулиганско поведение.. Но
трябва да имаш акъл или мозък, за да разбереш, а Вашият мозък е утънъл в
мазнини. Спирам дотук, но запомни, че аз нема да те остава на мира и покой” обрисуват с отрицателни качества личността на
тъжителя, което означава, че някой не е
достатъчно умен, че е слабоумен, като и има унизителен характер. Безспорно
дадената оценка от подсъдимия за тъжителя представлява груба и крайна форма,
която се явява обществено неприемлива. Съдържанието на жалбата е възприето
непосредствено от подсъдимия. Посочените изрази представляват отрицателна
оценка за интелектуалните способности на тъжителя да извършва действия по
възприемане, анализ и вземане на решение относно обективни обстоятелства в
действителността.
Акцентирането,
че поведението на тъжителя е „хулиганско” обосновава неуважително, арогантно и
цинично поведение на тъжителя, незачитащо и нарушаващо общоприетите ценности и
морал в обществото, което поставя отрицателен знак на неговото отношение към
обществено приетите норми за порядъчно поведение.
От друга
страна изразите „Ти не заслужаваш дори да прекрачиш прага на тази авторитетна
сграда, в която много уважаеми хубавецо прокуроре Окръжен до преди да влезеш са
се подвизавали много и много повече от теб авторитетни физиономии” касаят
приоритетно длъжностните качества на тъжителя, поставят под съмнение равнището
на професионалните му качества до степен, за незаслужено заемане на
прокурорската длъжност.
Безспорно посочените по-горе квалификации са
използвани от подсъдимия в нарушение на приетите норми за нормално човешко
общуване и за зачитане честта и достойнството на лицата. Посочените думи могат
да бъдат свързани единствено с отрицателна оценка, която се дава на съответното
лице и са обидни за това лице.
Принципно свободата на словото на индивида и на
изразяването на мнение е прогласена в
чл.10 от ЕКЗПЧОС. В националното ни
законодателство те са регламентирани в основния закон – съгласно чл.39 ал.1 от Конституцията на Р Б.всеки има право да изразява мнение и да го разпространява
чрез слово-писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Това право
търпи обаче известни ограничения, тъй като не може да се използва за
накърняване на правата и доброто име на другиго. Тази регламентация изисква
постигане на баланс при упражняване горните права, но не и за сметка на всяко
едно от тях.
С използването на посочените по-горе обидни изрази
спрямо тъжителя, подсъдимият е излязъл извън допустимите граници, до които се
простира свободата на словото, които се свеждат до ненакърняването на честта и
достойнството другиму.
Тези изрази, възприети непосредствено от тъжителя
и от трети лица, работещи в Окръжна прокуратура, са конкретни и ясно обективирани
към личността на тъжителя Н., не се извеждат чрез предположения, асоциации и
субективни интерпретации, пряко са свързани с неговата личност и са от естество
да накърнят доброто му име в обществото, още повече че е накърнено
упражняването на трудовата му функция в
съответната институция.
Обидата е довършена, когато тъжителят е узнал твърденията
на дееца за негативната оценка на личността му. Ето защо в момента, в който тъжителят
се е запознал със съдържанието на процесната жалба от служителката Д., след
което и лично е възприел нейното съдържание с посочените по-горе обидни изрази
към личността му, пряко засягаща неговото лично достойнство, деянието е било и
на практика довършено, доколкото е възпроизвело веднага своите последици. За
обидата е без значение дали казаното отговаря на действителността и дали направената
от подсъдимия оценка е била основателна.
Тази негативна оценка на личността на
пострадалия, дадена от подсъдимия е направена в достатъчно груба форма, поради
което и е обществено неприемлива.
Според съда е категорично установено,
че обидата е разпространена по друг
начин, различен от печатно произведение съгласно чл. 148, ал. 1, т. 2, предл. 2 НК. В съдебната практика е застъпено, че за да бъде налице обида,
разпространена по друг начин, е нужно разпространяването й да бъде доведено до
знанието на по-широк (понякога и неизвестно колко) кръг от лица (Решение № 28
от 15.I.1972 г. по н. д. № 622/71 г., II н. о., Решение № 13/26.07.2013г. по
н.д. № 2137/2012г. на І н.о. и други). В случая подадената от подсъдимия жалба,
за да бъде входирана в програмата на прокуратурата, е следвало да бъде
прочетена от служителите в регистратурата на Окръжна прокуратура-В.и е станала
достояние на всички тях, както и на други служители в деловодството на Окръжна
прокуратура-В., както се установява от показанията на свидетелите Д.П. и А.Д.. По този начин жалбата е сведена до
знанието на сравнително широк кръг лица. Ето защо следва да се приеме, че с разпространяването
на обидата по този начин подсъдимият е осъществил разпространяването й по
т.нар. „друг начин”.
Безспорно е установено по делото и че тъжителят Н. е
имал качеството на длъжностно лице към датата на извършване на това
престъпление по смисъла на чл.93, т.1, б.”а” от НК, доколкото e изпълнявал служба в държавно учреждение, като административен
ръководител на Окръжна прокуратура-В., с което е осъществен и квалифициращият
състав на чл.148, ал.1, т.3 НК.
От субективна страна, подсъдимият е осъществил
деянието при пряк умисъл. Той е съзнавал, че съдържанието на входираната в
Окръжна прокуратура жалба унижава честта и достойнството на тъжителя, бил е
наясно, че съдържанието на жалбата ще стане достояние на тъжителя и трети лица,
работещи в институцията и ще бъде възприета от тъжителя като обидна. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието и неговите последици и искал тяхното настъпване.
Въз основа на изложеното по горе
съдът прие, че подсъдимият П.М. е
осъществил от обективна и субективна страна фактическия състав на осн.чл.148
ал.1 т.2 предл.2-ро и т.3 вр.чл.146 ал.1 от НК, а именно за това, че на
06.02.2018 г. в гр.В.в писмена жалба до Окръжен прокурор на Окръжна прокуратура
гр.В.е извършил /написал/ нещо
унизително за честта и достойнството на Д.П.Н. чрез използване на
следните изрази: „Ето защо изпращам тази жалба от мен до „теб“, защото от
дъното на душата си, аз съм се отвратил от теб. Ти не заслужаваш дори да
прекрачиш прага на тази авторитетна сграда, в която много уважаеми хубавецо
прокуроре Окръжен до преди да влезеш са се подвизавали много и много повече от
теб авторитетни физиономии. Аз съм мноочуден защо все още си Там. Ти не
помагаш, а вредиш на обществото,което те храни охолно. Аз съм много учуден с
твоето хулиганско поведение.. Но трябва да имаш акъл или мозък, за да разбереш,
а Вашият мозък е утънъл в мазнини. Спирам дотук, но запомни, че аз нема да те
остава на мира и покой” като обидата е отправена на длъжностно лице при и по
повод изпълнение на службата и функцията му.
При определяне
на вида и размера на наказанието, което съдът следва да наложи на подсъдимия М.,
съдът счете като смекчаващи вината обстоятелства напредналата възраст на
подсъдимия, затрудненото му материално положение, предвид факта, че същият е
пенсионер, както и лошото му здравословно състояние, за което свидетелстват
множеството представени от него писмени доказателства. Като отегчаващи вината
обстоятелства съдът констатира обремененото съдебно минало на подсъдимия, както
и липсата на каквото и да е разкаяние от негова страна, предвид документираното
му арогантно поведение в съдебно заседание. Съдът приема, че смекчаващите
вината обстоятелства нито са многобройни, нито някое от тях е с изключителен
характер и намери, че следва да му наложи наказание при условията на чл.54 НК
при превес на смекчаващите вината обстоятелства, а именно „Глоба“ в размер на
5000 лева, както и да му се наложи кумулативно предвиденото за това
престъпление наказание „обществено порицание”.
От страна на частния тъжител и гражданския
ищец Д.Н., на основание чл.45 от ЗЗД, срещу подсъдимия П.М. се претендира
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието за сумата
от 5 000.00 лв., ведно със законовата лихва, считано от 06.02.2018г. до окончателното
изплащане на сумата, както и направените
по делото разноски.
В съответствие
с правните изводи по-горе съдът приема, че причинените на пострадалия
увреждания с неимуществен характер са пряка и непосредствена последица от
извършеното от подсъдимия престъпление, поради което и претенцията му за обезщетение се явява основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. В тази насока
определяйки размера на дължащата се обезвреда, съдът съобрази следното: действително
гражданският ищец е претърпял описаните неимуществени вреди в резултат на
извършеното от подсъдимия М. престъпление
по чл.148 ал.1 т.2 предл.2-ро и т.3 вр.чл.146 ал.1 от НК. Поради това, съобразявайки се с принципите
на справедливостта, както и с утвърдената съдебна практика, като взе предвид
обстоятелствата, при които е извършена обидата в жалба, естеството на
разгласените за пострадалия позорни обстоятелства, отражението, което в съвкупност
са оказали върху чувството му за професионална чест и достойнство, върху
авторитета му в обществото и работата, върху емоционалното му състояние,
установени от показанията на свидетелите Д.П., А.Д. и И.И., съдът прие, че
сумата от 3 000/три хиляди/лева ще е достатъчна да обезщети справедливо гражданския
ищец за понесените неимуществени страдания.
Поради това
съдът уважи предявения граждански иск срещу подсъдимия в този размер, като
отхвърли същия в останалата му част до пълния размер, като неоснователен и
недоказан.
С оглед решението по главния иск срещу подсъдимия,
следва да бъде разгледана и акцесорната претенция за осъждането му за заплащане
на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната главница, считано от 06.02.2018г.
/осъществяването на деянието/ до окончателното изплащане на задължението.
С оглед изхода
на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия П.М. да заплати
на гражданския ищец и частен тъжител Д.Н. сумата от 800.00 лв.
за направени от него разноски по делото /адвокатско
възнаграждение/, както и внесената от последния д.т. за завеждане на делото в
размер на 12.00лв.
При така изложените мотиви съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: