Решение по адм. дело №1852/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 10, ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца.

Образувано е по постъпила жалба от О. К., гражданка на Украйна, с регистрационна карта за временна закрила № ********* издадена на 18.07.2025 г. от ДАБ към МС, [ЛНЧ], против Заповед № 3СПД/Д-А/13988/18.09.2025 г. издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) - Бургас.

С жалбата се твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна издадена в нарушение на чл. 2 и чл. 27 от Конвенцията за правата на детето, а ограничението в чл. 3, т. 5 от ЗСПД противоречи на минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица от трети страни, което на са в състояние да се върнат в страната по произход посечени в Директива 2002/55/ЕО от Съвета от 20.07.2001 г. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на издадената заповед с която АО е отказал отпускане на еднократна помощ за раждане на живо дете по реда на чл. 6, ал. 1 от ЗСПД, като издадена в противоречие с материалноправните предпоставки и несъответстваща на целта на закона. Моли, съдът да отмени обжалваната заповед и да укаже на ответника да се произнесе отново по подаденото заявление-декларация. В съдебно заседание жалбоподателят чрез пълномощника си поддържа жалбата и моли заповедта да бъде отменена.

Ответника по жалбата, в представено писмено становище оспорва жалбата и сочи, че жалбоподателката не отговаря на условията на чл. 3, ал. 5 от ЗСПД . Моли жалбата да се остави без уважение.

Жалбата е процесуално допустима подадена в законоопределения срок, от легитимирано лице, срещу административен акт който подлежи на обжалване.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка.

Производството пред административния орган е започнало с подадено на 11.09.2025 г. Заявление –декларация аз отпускане на еднократна помощ при раждане на живо дете по чл. 6 от ЗСПД от О. К., в качеството й на майка и законен представител на детето – Р. Ю. К..

Със Заповед № 3СПД/Д-А/13988/18.09.2025 г. издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) - Бургас на основание чл. 10, ал. 4 от ЗСПД и чл. 4, ал. 1 от ППЗСПД на О. К. е отказано отпускане на еднократна помощ еднократна помощ при раждане на живо дете по чл. 6 от ЗСПД. В мотивите на заповедта е посочено, че на осн. чл. 3, т. 5 от ЗСПД членовете на семейството са граждани на Украйна. Няма сключена спогодба между Република България и Украйна за изплащане на семейни помощи за деца.

Заповедта е връчена на жалбоподателката на 25.09.2025 г. и е обжалвана в определения в закона срок с жалба с вх. № 11027/06.10.2025 г.

По делото е представеното копие на Удостоверение за раждане на Р. К., видно от което детето е родено на 10.07.2025 г. в [населено място] с родители О. К. и Ю. К..

Временната закрила на лица напуснали Украйна е предоставена с Решение № 144/10.03.2022 г. на МС за предоставяне на временна закрила на разселени лица от Украйна и за изменение на Националния план за действие при временна закрила в Р България. На основание т. 2 от това решение временна закрила се предоставя от 24.02.2022 г. за срок от една година, като с последващи решения този срок е удължен и към настоящия момент временната закрила е удължена до 04.03.2026 г. Видно от представения зав. препис от регистрационна карта на чужденец на О. К., тя е гражданка на Украйна, с първоначална регистрация на 18.07.2025 г. с предоставена временна закрила и продължен срок до 04.03.2026 г. и с настоящ адрес в [населено място].

При така установената фактическа обстановка, съдът счита, че жалбата е основателна.

Съобразно чл. 10, ал. 4 от ЗСПД във вр. с чл. 10, ал. 5 от ЗСПД, отпускането на семейни помощи за деца или отказа за отпускането им се извършва със заповед на директора на ДСП или упълномощено от него лице. В случая обжалваната заповед е издадена от директора на ДСП – Бургас, поради което обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия и в предвидената от закона форма.

Към заповедта са изложени ясни мотиви. В хода на административното производство по издаване на заповедта не са допуснати съществени процесуални нарушение които да доведат до нейната незаконосъобразност.

Съдът констатира, че заповедта е издадена в противоречие с материално-правните разпоредби и в несъответствие с целта на закона – основания за незаконосъобразност по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК и административния орган неправилно е приел, че не е налице правно основание за предоставяне на семейни помощи в конкретния случай.

Разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗСПД предвижда, права на майката на еднократна помощ при раждане на живо дете независимо от доходите на семейството, когато детето не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.

Няма спор, че на 10.07.2025 г. в [населено място] жалбоподателката е родила живо дете – Р. Ю. К. и е издаден акт за раждане № ********** от 18.07.2025 г.

Действително разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД на която се позовава административния орган предвижда, че право на семейни помощи за деца имат бременни жени – чужди граждани и семействата на чужди граждани които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на тези помощи е предвидено в друг закон или международен договор по който Р България е страна. Не се спори, че между Р България и Украйна няма договор относно семейните помощи за деца. ЗСПД не съдържа изрична уредба дали и при какви условия могат да се предоставят семейни помощи за пребиваващите в страната деца на чужди граждани на които е предоставена временна закрила. В чл. 3, ал. 1 от ЗЧРБ обаче е регламентирано, че чужденците които пребивават в Р България, имат всички права и задължения според конституцията, българските закони и ратифицираните международни договори с изключение на тези за които се изисква българско гражданство. Съобразно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗЧРБ, чужденец по смисъла на този закон е всяко лице, което не е български гражданин. Разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 4 от Закона за убежището и бежанците предвижда, че чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане.

Налага се извода, че е налице друг закон по смисъла на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, който гарантира правата на чужденците в Република България, включително и тези за социалните и семейни помощи. ЗСПД не предвижда предоставяне на семейни помощи само за лица които имат българско гражданство. Тъй като ЗЧРБ е специален по отношение на ЗСПД, тъй като регламентира правата и задълженията на група лица по определен, отделен признак – лица с чуждо гражданство и такива без гражданство, то при това положение следва да се приеме, че са налице материално правните предпоставки за отпускане на еднократна помощ за родено живо дете по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за семейните помощи за деца.

Отделно от това в случая приложение следва да намери и Конвенцията за правата на детето /ратифицирана през 1991 г. / Според чл. 2 от Конвенцията, която по силата на чл. 5, ал. 4 от КРБ е част от вътрешното право на страната и има предимство спрямо останалите норми от вътрешното законодателство, които й противоречат, държавите страни по Конвенцията зачитат и осигуряват правата, предвидени в тази конвенция на всяко дете в пределите на своята юрисдикция без каквато и да е дискриминация, независимо от расата, цвета на кожата, пола, езика, религията и политическите и други възгледи, националния, етническия или социалния произход, имущественото състояние, инвалидност, рождения или друг статут на детето или на неговите родители и законни настойници. Съгласно § 2 от Конвенцията държавите страни по конвенцията се задължават да осигурят на детето, такава закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като се вземат предвид правата и задълженията на неговите родители, законни настойници или на другите лица отговорни по закон за него и за тази цел те предприемат всички необходими законодателни и административни мерки. Едно от основните права, признати от Конвенцията е правото на жизнен стандарт. В чл. 27, § 1 от конвенцията е предвидено, че държавите страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, а в § 3 че държавите – страни по Конвенцията в съответствие с националните условия, в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ, програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището. В този контекст следва да се тълкуват разпоредбите на Закона за семейните помощи за деца, тъй като те целят именно подпомагане на родителите при осигуряване на правото на жизнен стандарт на детето чрез предоставяне на материална помощ.

По изложените съображения, съдът намира че Заповед № 3СПД/Д-А/13988/18.09.2025 г. издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) - Бургас с която е отказано отпускане на еднократна помощ за живо редено дете по реда на чл. 6, ал. 1 от ЗСПД, следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

При положение, че произнасянето е от компетентността на административния орган, следва преписката да му бъде варната за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона дадени с настоящото решение.

С оглед изхода на спора по настоящото производство и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК искането за присъждане на адв. О. за адвокатско възнаграждение се явява основателно, като то се претендира на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА – оказвана на безплатна адв. помощ и съдействие на материално затруднено лице. О. К. е представила декларация за семейно и материално и имотно състояние от която е видно, че няма доходи. На основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА вр. чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на адв. О. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. за осъществено процесуално представителство пред настоящата инстанция.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172 от АПК съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед № 3СПД/Д-А/13988/18.09.2025 г. издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) - Бургас.

ИЗПРАЩА преписката на директора на Дирекция "Социално подпомагане" [населено място] за ново произнасяне по подаденото от О. К. З., гражданка на Украйна, с регистрационна карта за временна закрила № ********* издадена на 18.07.2025 г. от ДАБ към МС, [ЛНЧ], заявление – декларация аз отпускане на еднократна помощ при раждане на живо дето по чл. 6 от ЗСПД

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане София да заплати на адвокат Д. О., вписан в Адвокатска колегия – Бургас, личен № **********, сумата от 400 /четиристотин/ лева представляваща адв. възнаграждение.

Решението е окончателно.