№ 182
гр. Варна, 01.11.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:П. Ив. П.
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
Сложи за разглеждане докладваното от П. Ив. П. Въззивно гражданско дело
№ 20233000500371 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:21 часа се явиха:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Въззивникът К. И. С., редовно призован, не се явява, не се
представлява.
СЪДЪТ докладва молба, постъпила в съда на 30.10.2023 г., подадена
от въззивника, чрез адвокат В. Г., в която заявява, че няма да се яви и не
възразява делото да се гледа в негово отсъствие. Моли да се даде ход на
делото. Няма възражения по отношение определението по чл. 267 ГПК.
Представя с молбата договор за правна защита и съдействие и списък на
разноските. Няма доказателствени искания. Изразено е становище по
съществото на спора.
Въззиваемата страна Община Варна, редовно призована, не се
представлява.
СЪДЪТ докладва постъпилата в съда на 25.10.2023 г. молба от гл.
юрисконсулт П. П., като процесуален представител на Общината, в която
моли да се даде ход на делото в днешно съдебно заседание в нейно отсъствие.
Поддържа представения отговор. Изразено е становище по съществото на
спора. Моли, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, да се присъдят разноските,
представляващи юрисконсултско възнаграждение, в полза на Общината в
минималния размер от 100 лв.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ ИЗВЪРШВА ДОКЛАД , съобразно определение №
472/19.09.2023 г.:
Производството по в.гр.д. № 371/2023 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на К. И. С., подадена чрез адв.
В. Г., против решение № 896/17.07.2023 г., постановено по гр.д. № 737/2023 г.
по описа на Варненския окръжен съд, в ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът
му срещу Община Варна по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
цялостен физически дискомфорт от обездвижване на лявата ръка, бавен и
мъчителен възстановителен процес, нарушение на съня в продължение на
месеци, въпреки приема на обезболяващи медикаменти, страх от напускане на
дома, невъзможност за самостоятелно поддържане на личната хигиена и тази
в домакинството, невъзстановени функции на лявата ръка, поради изтръпване
на пръстите и неудобства от големия белег на крайника от получени на
14.09.2020г. травматични увреждания – „счупване на горния край на
лакътната кост на лявата предмишница и ожулване по двете подбедрици“ в
гр. Варна, на ул.“Т.“ пред № *, в резултат на падане поради спъване в метална
проволка с приблизителна дължина 10 метра, положена в обхвата на
тротоара, успоредно на бордюра и отстояща на около половин метър от него,
закрепена в краищата й на две метални тръби, В ЧАСТТА ЗА ГОРНИЦАТА
над сумата от 20 000 лв. до 25 000 лв. , ведно със законната лихва върху
същата част от датата увреждането – 14.09.2020г. до окончателното й
изплащане.
Жалбоподателят е настоявал, че решението в обжалваната му
отхвърлителна част е неправилно като постановено в нарушение на
процесуалния и на материалния закон, като е молил за отмяната му в тази
част и за уважаване на иска до размер на сумата от 25 000 лв., т.е. за
присъждане допълнително на сумата от 5 000 лв. - обезщетение за
неимуществени вреди, ведно с лихвите от датата на увреждането до пълното
му изплащане. Изложил е съображения за неправилно приложение от съда на
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и за занижаване размера на обезщетението
спрямо действителния обем и интензитет на вредите. Навел е оплаквания, че
при определяне размера на обезщетението окръжният съд не отдал нужното
значение на остатъчните последици от травмата – следоперативен белег в
областта на лявата предмишница и не обсъдил факта на останалите в
крайника два остеосинтезни винта, създали епизодични болки и дискомфорт
и довели до необходимост от физикално лечение, като не обсъдил и
събраните доказателства в тази връзка. Освен това, съдът не съобразил и
икономическата обстановка в страната, инфлацията и нарастването на цените,
поради което определил размер на обезщетението в по-нисък от адекватния за
увреждането размер. Молил е за присъждане и на сторените по делото
2
разноски.
Община Варна, чрез юрк. П., е подала писмен отговор, с който е
оспорила въззивната жалба и по съображения за неоснователността й и за
правилността на решението в обжалваната му отхвърлителна част, е молила
за потвърждаване на последната и за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Решението на окръжния съд не е обжалвано в осъдителната му част,
както и в частта на отхвърлянето на иска за обезщетение за неимуществени
вреди за горницата над 25 000 лв. до 30 000 лв.
Въззивната жалба е в срок, подадена е от лице с правен интерес от
обжалване на решението на първата инстанция в съответната му
отхвърлителна част, като неизгодно за него и е редовна.
Страните не са направили искания за нови доказателства, а и не са
налице предпоставки за събиране на такива служебно от съда.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представения списък на разноските от
въззивника, ведно с доказателство за извършването на такива.
СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна и правна
страна, и обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:23
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
3