РЕШЕНИЕ
№ 537
гр. Пловдив, 12.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Елена Д. Герцова
при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова
като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно
наказателно дело № 20215330206265 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш Серия К № 3531277 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОДМВР
Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП на К.
А. А., ЕГН **********, от гр.Пловдив, ул.„**”, № *, ет.*, ап.*, е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 600 лева за нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят К. А. А. обжалва процесния електронен фиш и моли
съда да го отмени като неправилен и незаконосъобразен поради допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закони, както и претендира
разноски. Редовно призован, не се явява в съдебно заседание, а чрез
процесуален представител пледира за отмяна на електронния фиш с аргументи
за незаконосъобразност в насока допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Въззиваемата страна – ОД МВР - Пловдив, редовно призована, не
изпраща представител в съдебно заседание, а в писмено становище излага
доводи по същество на делото и претендира юрисконсултско възнаграждение.
1
Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваният електронен фиш е издаден срещу К. А. А., за това, че на
17.04.2020г. в 01:00 часа в гр.Пловдив, ул.„Кукленско шосе”, до номер 3,
посока Юг-Свер, при отчетен толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача с
МПС Хонда Сивик, вид лек автомобил с рег. № *** е извършено нарушение
за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №
TFR1-M 648, като при разрешена скорост 50 км/ч е установена скорост 95
км/ч и превишаване на разрешената скорост с 45 км/ч. Като собственик, на
когото е регистрирано МПС-то бил вписан К. А. А., ЕГН **********, и на
същия била наложена глоба 600лв за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Тези фактически положения се установяват и в хода на съдебното
производство по безспорен и несъмнен начин от събраната по делото
доказателствена маса, писмените доказателства, които Съдът кредитира
напълно като обективни, достоверни, взаимно подкрепящи се и неоспорени от
страните.
При тази фактическа установеност съдът приема, че от страна на
жалбоподателя е осъществен състава на вмененото административно
нарушение. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП при избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
стойност на скоростта, а именно 50 км/ч в населено място, когато се касае за
управление на ППС от категория В, както е в случая.
Описаната противоправна дейност правилно и законосъобразно е била
санкционирана по реда на чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, според който се наказва с
глоба 600 лв. водач, който превиши разрешената максимална скорост в
населено място над 40 км/ч., какъвто е настоящия казус. В случая размерът на
глобата е императивно определен, поради което и за съда, а също и за
наказващия орган липсва възможност за преценка на същия.
При служебна проверка на електронния фиш Съдът не констатира да са
допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, които да
са нарушили правото на защита на нарушителя. Електронният фиш съдържа
всички законоустановени реквизити и не страда от пороците, твърдени в
2
жалбата, както и несъстоятелни се оказват възраженията на жалбоподателя за
допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони при
установяване на нарушението, за което са налице и доказателства по делото.
В тази връзка в електронния фиш ясно са посочени неговия издател,
обстоятелствата, релевиращи състава на административното нарушение, като
колко е била действително установената скорост на движение преди
приспадането на отчетения толеранс е ирелевантно обстоятелство, както и
ясно е посочено местоизвършването на нарушението. Всички тези
обстоятелства се установяват от наличните по делото писмени доказателства.
Също така несъстоятелно се явява и възражението на процесуалния
представител на жалбоподателя досежно годността на процесното АТСС, тъй
като от справката от БИМ се установява, че същото е преминало първична
проверка през м.март 2014г., а от справката от ГД „Национална полиция“ при
МВР – че на 10.04.2020г. е преминало последваща проверка, а нарушението е
установено след тази дата, а именно на 17.04.2020г., тоест в едногодишния
срок на периодичността на проверката. Несъстоятелно е и възражението за
изтекли давностни срокове по смисъла на чл.34, ал.1, б.“в“ от ЗАНН.
Цитираната разпоредба предвижда забрана за образуване на
административнонаказателно производство, респ. задължение за
прекратяване на образувано такова, когато това е предвидено в закон или
указ. Нито в жалбата, нито в съдебно заседание се сочи кой закон или указ
има предвид жалбоподателя в тази хипотеза, за да иска евентуално
прекратяване на производството, но по-същественото е, че датата на връчване
на електронния фиш, респ. срокът за това, не е предвидено от законодателя
като обстоятелство, рефлектиращо върху сроковете на
административнонаказателното производство и правната му съдба в тази
връзка. Тоест същият не е относим, към който и да било давностен или
преклузивен срок.
Ето защо и с оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав счита,
че атакуваният Електронен фиш Серия К № 3531277 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на ОДМВР
Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП на К.
А. А., ЕГН **********, от гр.Пловдив, ***, е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 600 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП,
следва да бъде ПОТВЪРДЕН като правилен и законосъобразен.
3
При този изход на спора и съобразно с чл.63, ал.3 и ал. 5 от ЗАНН,
основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на
възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда,
то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който
предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на
извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да определи
възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер
от 80 лева, предвид факта, че същата се е изразила единствено в изготвяне на
писмено становище по делото.
По горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 3531277 за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на
ОДМВР Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.1, т.5 от
ЗДвП на К. А. А., ЕГН **********, от гр.Пловдив, ул.„***, е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 600 лева за нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА К. А. А., ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР Пловдив
сумата в размер на 80 лева, представляваща разноски в настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му,
по реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4