Р Е Ш Е Н И Е
Номер 262016
18.07.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка Динкова
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 19522 по описа за 2018
година.
Предявен е иск с правно
основание чл.32, ал.2 ЗС.
Ищцата
Р.И.С. твърди, че е съсобственик заедно с първите двама ответници на недвижим
имот, находящ се в гр. П., подробно описан в исковата молба. Поддържа, че в
индивидуална собственост притежава 3 от сградите, построени в имота, а
ответниците други две сгради. Третата ответница била си запазила пожизнено и
безвъзмездно право на ползване върху идеални части, съпритежавани общо от
първите двама ответника. Поддържа, че между страните не е налице доброволно
съгласие за разпределение на ползването на незастроените части в имота, поради
което се прави искане да бъде извършено разпределение, като излага допълнително
довод, че съдът следва да съобрази дали третата ответница следва да участва при
разпределението на ползването, тъй като счита, че нейните права са погасени по
смисъла на 59 ЗС, поради неупражняването
им в съответния законен срок.
Ответниците В.З.М., Д.Н.М.
и А.А.К. смятат че искът на първо място е недопустим, освен това намират, че
същият е неоснователен. Твърдят, че при евентуално разпределение следва да се съобразят
възможностите всяка от страните самостоятелно да ползва част, съответна на
нейните права. По отношение на възражението за погасяване на правото на
ползване на третата ответница, се излага твърдение, че това възражение
представлява предявяване на чужди права пред съд и като такова не следва да
бъде разглеждано от съда.
Съдът намери за установено
следното:
По делото не се спори, че
страните са съсобственици на поземлен имот с идетнификатор ****** в гр.
П.*********.
Ищцата Р.С. се легитимира
като собственик на 64,30 % ид.ч. от поземления имот, както на две сгради –
еднофамилна жилищна с площ от 73 кв.м. и идентификатор *********, сграда с
идетификатор ****** и сграда идентификатор ******* /лист 15/.
Ответниците В.М. и Д.М. са собственици на 35,70% ид.ч. поземления
имот, както и на две сгради – с идентификатор ******* и ******* по силата на
договор за продажба от 5.09.1997г. /лист 10/. С договора за продажба е учредено
пожизнено вещо право на ползване чийто титуляр е третата ответница А.К..
Процесният недвижим имот,
видно от представената скица и заключението на експертизата е с площ 347 кв.м.
Съгласно заключението на експертизата имота са налични шест постройки: 1. едноетажна жилищна с площ от 32
кв.м., с идентификатор ******; 2.
жилищна еднофамилна, на един етаж с площ от 23кв.м. и идентификатор ********; 3. жилищна еднофамилна сграда на един
етаж с площ от 73 кв.м. и идентификатор ********; 4. сграда склад с площ от 10 кв.м. и идентификатор ******* ; 5. сграда склад с площ 10 кв.м. с
идентификатор ********; 6. сграда
склад с площ 15 кв.м. и идентификатор ******* / лист 61/.
Според показанията на
свидетеля Д.К. в имота имало две жилищни сгради, от които само тази към ул.
******** се обитавала. Намиращата се зад нея сграда – тази собственост на
ответниците била запусната и в нея не живеел никой, освен прихдящи бездомни
лица. Това състояние на жилищните сгради на ответниците се потвърждава и от
другия свидетел - Н.М.. Последният сочи,
че ползувателката А.К. до 2019г. е посещавала имота, като го ползвала да си
приготвя зимнина. Впоследствие обаче, си счупила крака и била затруднена да се
придвижва. Този свидетел сочи, че към двора има два входа – единият откъм ул.
********, а вторият откъм улица ****. *** сочи още, че в сградите на
ответниците няма вътрешна тоалетна /лист 76/.
При така
установените факти се налагат следните правни изводи: Според чл. 32 ЗС общата вещ се използува и управлява съгласно
решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ.
Ако не може да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е
вредно за общата вещ, районният съд по искане на който и да е от
съсобствениците решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е нужно
назначава управител на общата вещ.
Обстоятелството,
че страните по делото са съсобственици, както и квотите им в съсобствеността не
са спорни. Налице е учредено право на ползване върху идеалните части и
сградите, които са собственост на ответниците, като съдът намира, че не се
доказа твърдението на ищеца, че това право е погасено поради неупражняването
му. Ето защо съдът счита, че следва да извърши разпределението на ползването и
при участието на третата ответница.
Съдът счита за
най-целесъобразно разпределението предложено във вариант VІ, онагледен в
скицата проект от допълнителното заключението на вещото лице К. /лист 101/. Този, вариант е
съобразен с ползването на сградите в имота, като осигурява два отделни входа.
Същевременно осигурява възможност всеки от собствениците на сградите да има
достъп до собствените си сгради за обслужването им. Не може да се съобрази
доводът, че всички страни трябва да имат осигурен достъп откъм бул. ******, тъй
като такъв е административния адрес на имота. След като съществува възможност
за самостоятелен достъп на всеки от собствениците на индивидуално притежаваните
сгради, тя следва да бъде предпочетена, пред разпределянето на площи за общо
ползване.
Относно разноските:
Предвид предмета на
производството страните следва да понесат такава част от разноските, включваща
заплатените такси и възнаграждения за вещи лица, каквато е съответна на дела им
в съсобствеността, а разходите за адвокатско възнаграждение да се понесат от
тях така както са направени / в този смисъл - Решение № 275 от 30.10.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 444/2012 г., II г. о., ГК/.
Общо внесените по делото
разноски са 383 лв. От тях ищцата е заплатила общо 258,40лв., като съобразно
дела си в съсобствеността следва да понесе 246,27 лв. Ответниците са платили
сумата 124,60 лв., а съобразно дела си следва да понесат 136,73 лв. Тъй като
ищцата е заплатила 121,67 лв. повече от
полагащото й се, тази сума следва да бъде възстановена от ответниците.
Мотивиран така съдът
Р Е
Ш И :
РАЗПРЕДЕЛЯ ПОЛЗУВАНЕТО, на осн. 32, ал.2 ЗС, на
поземлен имот с идентификатор ******* с
административен адрес гр. П.********, целият с площ от 347 кв.м., с номер по
предходен план – *****, кв.***, парцел *****, при граници: ************ както следва: 1. Р.И.С. ЕГН ********** с адрес *** да ползва площ от 130,12
кв.м., обединяваща площите, означени на скица вариант № 6 на вещото лице между
точки № 1,2,3,4,5,6,7,8,9,10,1 и № 22,21,20,19,26,25,24,23,22, които са
означени като дял І и оцветени в червено; 2.
В.З.М. ЕГН **********, Д.Н.М. ЕГН **********, двамата с адрес *** и А.А.К. ЕГН
********** с адрес *** да ползват площ от 68,88 кв.м., на
скицата вариант № 6 на вещото лице между точки № 10, 9, 11, 12, 13, 14, 15, 16,
17, 18, 19, 20, 21, 22,10, които са означени като дял ІІ и оцветени в
синьо.
Скицата – вариант шести към заключението на вещото
лице / лист 101 от настоящото
дело/, подписана от съдията да
се счита за неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА В.З.М., Д.Н.М. и А.А.К. да заплатят на
Р.И.С. сумата 121,67 лв./сто двадесет и един лева и 67ст./ представляваща
деловодни разноски.
Решението може да се
обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п/ Ж.Желев
Вярно с оригинала.
С.Г.