№ 2033
гр. Бургас, 21.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно частно
гражданско дело № 20212100502094 по описа за 2021 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е
образувано по повод частна жалба от Агенция за събиране на вземания ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община,
район Люлин, бул. „Доктор Петър Дертлиев“ № 25 чрез юрисконсулт Иван
Недков против Разпореждане № 7517 от 29.10.2021г., постановено по ч.гр.д.
№ 6034/2021 г. по описа на БРС, с което заповедният съд е отхвърлил
заявлението на частния жалбоподател за издаване на Заповед за изпълнение
против А. Т. Т., ЕГН ********** от с. К., община С., ул. „В. А.“ № ***, за
сумата от 72,78 лева – възнаградителна лихва за периода от 28.02.2020 г. –
28.07.2020 г. по сключен договор за заем Микрокредит № 9002-0016001,
сключен с „Микрокредит“ АД на 28.01.2020г., вземанията по който са били
прехвърлени от последното на дружество-заявител с Приложение № 1 от
10.06.2020 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/от 16.01.2020 г. и сумата от 25,67 лева – обезщетение за забава за
периода 29.02.2020г. – 25.08.2021 г., без времето от 13.03. до 14.07.2020 г. –
претенция по договор за допълнителни услуги от 28.01.2020 г., сключен с
потребителя.
Недоволство от така постановеното разпореждане изразява частния
жалбоподател, който моли съда да отмени атакуваното разпореждане като
неправилно и незаконосъобразно и се произнесе по направеното искане.
1
Излага съображения.
Жалбата е подадена в срок по чл.419 ГПК и чл.274 ГПК, от
легитимирано лице и е допустима.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
По подаденото заявление за издаване на Заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК заповедния съд с Разпореждане №3075/29.10.2021г. е
разпоредил длъжникът А.Т. да заплати на частния жалбоподател сумата от
600 лева – главница по договор за заем Микрокредит № 9002-0016001,
сключен с „Микрокредит“ АД на 28.01.2020г., вземанията по който са били
прехвърлени от последното на дружество-заявител с Приложение № 1 от
10.06.2020 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/, ведно със законната лихва считано от 26.08.2021 г. до окончателното
плащане и сумата от 55,29 лева – обезщетение за забава за периода от
29.02.2020г. – 25.08.2021 г., както и разноски по делото. За сумата от 72,78
лева – договорна лихва по разпореждане № 7517от 29.10.2021 г., съдът е счел,
че не се дължи, тъй като искането противоречи на добрите нрави – чл.411 ал.1
т.2 от ГПК, във вр. с чл.26, ал.1, предложение трето от ЗЗД - основание,
различно от чл.19, ал.5 от ЗПК, тъй като ГЛП от 40,47% надвишава
значително трикратния размер на законната лихва, поради което клаузата с
която е уговорена според съда е нищожна. Изложени са мотиви, че лихвите
по банковите кредити, както и депозитите са значително по-ниски от тези от
преди 10 – 15 години, което предполага и значително /неоснователно/
обогатяване на заявителя.
Настоящата съдебна инстанция намира подадената частна жалба за
частично основателна. Кредиторът основава вземанията си на сключен
договор за потребителски кредит по смисъла на ЗПК. Уговорената
възнаградителна лихва по естеството си представлява стойността на
използвания от длъжника капитал и в този смисъл представлява реалната
печалба от отпускането на кредита от страна на кредитодателя. Съгласно
чл.19 ал.1 от ЗПК възнаградителната лихва представлява част от общите
разходи по кредита, които се включват в ГПР. Съгласно разпоредбата на
чл.19 ал.4 от ЗПК минималния размер на ГПР не може да надвишава 5 пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута,
2
определена с постановление на МС на Р България. В този смисъл максимумът
от 50% ГПР е предела до който следва да се приеме, че общото оскъпяване на
кредита не противоречи на морала и добрите нрави. В случая посочения ГПР
е в размер на 48,90% и не надвишава законово определения максимум. В този
смисъл искането за отмяна на разпореждането в тази част е основателно.
Що се отнася до сумата от 25,67 лева – обезщетение за забава за
периода от 29.02.2020 г. – 25.08.2021 г., съдът намира, че същата е недължима
и в тази част разпореждането следва да бъде потвърдено. Това е така, тъй като
с разпореждане №3075/29.06.2021 г. БРС е присъдил дължимата лихва за
главницата, а претендираната сума от 25,67 лева е обезщетение за забава,
дължимо към неприсъдената сума от 312,30 лева – възнаграждение за
допълнителни услуги за периода от 28.02.2020 г. – 28.07.2020 г. В този смисъл
на практика се претендира лихва за неприсъдена сума, поради което в тази му
част разпореждането следва да бъде потвърдено.
Това налага частична отмяна на разпореждането и връщане делото на
БРС за издаване на заповед за изпълнение.
По изложените съображения, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА Разпореждане № 7517 от 29.10.2021г., постановено по
ч.гр.д. № 6034/2021 г. по описа на БРС, в частта, с която заповедният съд е
отхвърлил заявлението на частния жалбоподател за издаване на Заповед за
изпълнение против А. Т. Т., ЕГН ********** от с. К., община С., ул. „В. А.“
№ ***, за сумата от 72,78 лева – възнаградителна лихва за периода от
28.02.2020 г. – 28.07.2020 г. по сключен договор за заем Микрокредит №
9002-0016001, сключен с „Микрокредит“ АД на 28.01.2020г., вземанията по
който са били прехвърлени от последното на дружество-заявител с
Приложение № 1 от 10.06.2020 г. към рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/от 16.01.2020 г.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 7517 от 29.10.2021г., постановено
по ч.гр.д. № 6034/2021 г. по описа на БРС в останалата му обжалвана част за
сумата от 25,67 лева – обезщетение за забава за периода 29.02.2020 г. –
25.08.2021 г.
3
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение на задължение по чл.410 от
ГПК по заявлението на Агенция за събиране на вземания, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район Люлин,
бул. „Доктор Петър Дертлиев“ № 25 срещу А. Т. Т., ЕГН ********** от с. К.,
община С., ул. „В. А.“ № ***, за сумата от 72,78 лева – възнаградителна
лихва за периода от 28.02.2020 г. – 28.07.2020 г. по сключен договор за заем
Микрокредит № 9002-0016001, сключен с „Микрокредит“ АД на 28.01.2020г.,
вземанията по който са били прехвърлени от последното на дружество-
заявител с Приложение № 1 от 10.06.2020 г. към рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за издаване на Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4