Р Е Ш Е Н И Е
№
260509/02.10.2020 г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII с-в, в публично
заседание на петнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Валентина Милчева
като разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 3240 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по подадена искова
молба от В.Б.Б., с която срещу „Д.з.“ ЕАД е предявен
иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 лева, частичен
иск от сумата в размер на 272.46 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в увреждане на врата, багажник и емблема –задна, причинени
в резултат на настъпило застрахователно събитие по договор № 440119213037418 от
02.04.2019 г., за „Каско +“ на л.а. марка „Шкода Октавиа“, с per. № *, както и на
законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата. В първото открито съдебно заседание по делото на 15.09.2020 г. ищецът е
допуснато увеличение на размера на предявения иск до сумата от 263,77 лв.
Ищецът твърди, че е собственик на лек автомобил,
марка „Шкода Октавиа“, с peг.
№ *. На 02.04.2019 г. сключил с ответното дружество договор за застраховка „Каско+“, клауза „Пълно каско“,
със срок на действие от 17.04.2019 г. до 16.04.2020 г., с обект на
застраховката- посоченият автомобил и застрахователно покритие от 7 308
лв. Премията по издадената полица с № 440119213037418 от 02.04.2019 г.
възлизала на 591.62 лв.; същата била разсрочена на четири вноски, като първата
в размер на 147.89 лв. ищецът заплатил при сключването на застраховката. Ищецът
заявява, че до момента всички вноски по договора са платени. Сочи, че на
01.02.2020 г. установил, че автомобилът, който паркирал в гр. Варна на паркинга
на магазин „Мосю Бриколаж“,
е увреден, поради което на 04.02.2020 г. уведомил застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие. От страна на дружеството бил извършен оглед на
автомобила, бил изготвен снимков материал и бил съставен Опис - заключение по
щета № 44012132003267/04.02.2020 г., в който като увредени детайли били
описани: врата багажник и емблема задна. Поддържа, че е получил като обезщетение
за претърпените вреди сумата от 141,58 лв., която преценява за недостатъчна да
възстанови щетите по автомобила. Намира, че необходимата сума за отстраняване
на повредите възлиза на 414,04 лв., поради което счита, че ответното дружество
му дължи обезщетение в размер на посочената сума, от която следва да се
приспадне вече изплатеното такова, а именно - 272,46 лв. Позовава се на
разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ и моли съда да постанови решение, с което да
уважи предявения частичен иск, като претендира и заплащането на направените по
делото разноски. В съдебно заседание поддържа исковата молба и прави увеличение
на иска.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор
на исковата молба от ответника „Д.з.“ ЕАД, в който предявеният иск се оспорва
като допустим, но неоснователен. Ответното дружество счита, че описаните щети
не биха могли да настъпят по сочения от ищеца начин. Оспорва описания в
исковата молба механизъм на произшествието, както и наличието на
причинно-следствената връзка между твърдените вреди и ПТП, а също и техния
размер. Счита за недоказано увредените части на автомобила да са били
оригинални. Поддържа, че ищецът не е изпълнил своите задължения да пази и
ползва процесното МПС с грижата на добър стопанин, да го поддържа в добро
техническо състояние и да спазва техническите и законовите правила за неговата
експлоатация, в следствие на което са се създали предпоставки за увеличаване на
риска и е настъпило застрахователното събитие. Твърди, че застрахованият не е
взел необходимите мерки за предпазване на застрахованото МПС от вреди, което
счита за основание да откаже застрахователно обезщетение. Позовава се на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и намира,
че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, обуславящо
намаляване на обезщетението за вреди с 1/2, тъй като застрахованият е паркирал
своето МПС на необозначено и забранено за паркиране място, като е предпоставил
настъпването на процесното произшествие. Изтъква, че при настъпване на покрито
от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение,
съгласно чл. 386, ал. 1 КЗ, да заплати на застрахования уговореното
застрахователно обезщетение в размер, определен по правилото на чл. 386, ал. 2 КЗ, като обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/
или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото
имущество. Оспорва размера на претендираното застрахователно обезщетение и
изразява становище, че изплатената от дружеството сума изцяло покрива разходите
по възстановяването на процесния лек автомобил, съгласно Кодекса за
застраховането и константната съдебна практика. Моли съда да постанови решение,
с което да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан.
Претендира присъждането на направени разноски. В съдебно заседание поддържа
отговора на исковата молба.
Настоящият състав на съда,
въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:
От
доказателствата по делото се установява, че между страните е сключен договор за
автомобилна застраховка „Каско +” по застрахователна
полица № 440119213037418 от 02.04.2019 г., за л.а. марка Шкода Октавиа, рег. № *, със срок на действие от 17.04.2019 г. до
16.04.2020 г. На 01.02.2020 г. е настъпило застрахователно събитие на паркинга
на магазин „Мосю Бриколаж“
- увреждане на вратата на багажника и задната емблема на лекия автомобил. На
04.02.2020 г. ищецът е уведомил застрахователя, който е извършил оглед на
автомобила и съставил опис по щета № 44012132003267/04.02.2020 г., след което
заплатил на ищеца сумата от 141,58 лв.
застрахователно
обезщетение.
Съобразно
заключението на вещото лице инж. Й.М. /л. 77-80/ общата стойност на необходимия
труд и материали по средни пазарни цени за обезвреда
на автомобила в размер на е 405,35 лв. Вещото лице категорично счита, че е
възможно щетите да настъпят докато автомобилът се намира в паркирано състояние.
При съпоставка на механизма на застрахователното събитие и уврежданията, става
ясно, че е налице причинно-следствена връзка между тях.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият
състав на съда формира следните правни
изводи:
За успешното провеждане на иска с правна
квалификация чл. 405 КЗ, ищецът следва да установи при условията на пълно и
главно доказване в процеса наличието на валидно облигационно правоотношение с
ответното дружество по сключен договор за застраховка „Каско”,
с включено покритие на осъществения риск, със срок на действие, покриващ датата
на застрахователното събитие, обстоятелството, че на сочената дата е настъпило
застрахователно събитие, както и че вследствие на събитието е претърпял твърдените
имуществени вреди по вид и размер, наличието на причинно-следствена връзка
между събитието и вредоносния резултат, както и че е изправна страна в
правоотношение със застрахователя, като е заплатил дължимата застрахователна
премия и е изпълнил задължението си да уведоми своевременно застрахователя за
увреждането и да му представи необходимите документи. В тежест на ответника е
да докаже точно изпълнение на договорните си задължения, или направените
правоизключващи и правопогасяващи възражения.
Извършеното от застрахователя частично плащане,
предхождащо процеса, съставлява и признание за наличието на изискуемите
предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя и изплащане на
обезщетение.
Спорен по делото е въпросът - В какъв размер
следва да бъде определено дължимото застрахователно обезщетение.
Съобразно чл. 386, ал. 1 КЗ, при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на
отговорност). Съгласно чл. 386, ал.2 КЗ застрахователното обезщетение трябва да
бъде равно на размера на действително претърпените вреди към деня на настъпване
на събитието. Според константната съдебна практика /напр. Решение № 115 от
9.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г., II т.о. на ВКС, Решение № 235 от 27.12.2013
г. по т.д. № 1586/2013 г., ІІ т.о. на
ВКС, Решение № 37 от 23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г., І т.о. на ВКС, Решение
№ 209 от 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г., ІІ т.о. на ВКС, Решение № 167 от
11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 г., II т.о. на ВКС и др./ актуална и след
влизане в сила на Кодекса за застраховането от 01.01.2016
г., обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на
договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент
на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на
увреждането. Този принципен отговор следва от разпоредбите на 386, ал. 2 КЗ, вр. чл. 387, ал. 1 КЗ, уреждащи, че когато между страните
по застрахователни договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по
действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята
стойността, срещу която вместо него може да се купи друго от същия вид и със
същото качество, т. е. по пазарната му стойност, съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ,
при което не подлежи на прилагане и коефициент за овехтяване.
От заключението на вещото лице се доказа, че
пазарната стойност за възстановяване на автомобила е 405,35 лв. След приспадане на размера на извършеното плащане от 141,58 лв., оставащата сума за възстановяване на автомобила е в
размер от 263,77 лв. Вещото лице е изследвало цените в 11 сервиза на територията на гр. Варна, които
работят със и без стандарта ISO 9001:2008 и е определил размера на дължимото
обезщетение на база средната цена на труда.
Направеното
от ответника в срока за отговор на исковата молба възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат не се подкрепя от събраните по делото доказателства, в
които липсват данни за поведение на водача на автомобила, с което да е нарушил
правилата за движение по пътищата и да е паркирал автомобила неправилно.
С оглед на горните мотиви, предявеният иск за
изплащане на застрахователно обезщетение е основателен и следва да бъде изцяло
уважен, като претендираната сума бъде присъдена ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 09.03.2020 г., до
окончателното изплащане на задължението доколкото към датата на завеждане на
делото срокът по чл. 409, вр. чл. 405, ал. 1 КЗ е бил
изтекъл, с оглед представяне на всички доказателства на застрахователя.
С оглед изхода на спора, своевременно отправеното
искане и представените доказателства, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сторените по делото разноски в общ размер от 610 лв., от които
50 лв. заплатена държавна такса, 360 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение и 200 лв.
депозит за експертиза.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Д.з.“ ЕАД, ЕИК: *, със седалище и
адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на В.Б.Б., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 263,77 лв. /двеста
шестдесет и три лева и седемдесет и седем стотинки/, представляваща застрахователно
обезщетение за имуществени вреди от настъпило на 01.02.2020 г. застрахователно
събитие съобразно договор за автомобилна застраховка „Каско
+” по застрахователна полица № 440119213037418 от 02.04.2019 г., за л.а. марка
Шкода Октавиа, рег. № *,
изразяващи се в увреждане на вратата на багажника и задната емблема на
лекия автомобил, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на исковата молба в съда – 09.03.2020 г., до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА „Д.з.“ ЕАД, ЕИК: *, със седалище и
адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на В.Б.Б., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 610 лв. /шестстотин
и десет лева/, представляваща сторени по делото разноски, на основание чл. 78,
ал.1 ГПК.
Дължимите
от ответника суми могат да се заплатят по представената с исковата молба
банкова сметка ***: ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се
обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН
СЪД: