О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№         46                                 17.02.2021 година                                    гр.Бургас  

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, І въззивен състав, в закрито заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЗАХАРИН ЗАХАРИЕВ

                                                             ЧЛЕНОВЕ:  КАТЯ ГОСПОДИНОВА

                                                                                   СВЕТЛИН И.

                                                                                                  

сложи за разглеждане ВЧНД № 159 по описа на съда за 2021 година, докладвано от съдията-докладчик Светлин И., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.341 ал.2 и следващите, във връзка с чл.306 ал.1 т.4 предложение второ и ал.3 от НПК.

            Образувано е по частна жалба от А. И. А. ЕГН ********** *** – осъден по НОХД № 1992/ 2020г. по описа на Районен съд-Бургас, против определение №260041 от 11.01.2021г., постановено по същото дело, с което жалбоподателят е осъден да заплати по сметка на Националното бюро за правна помощ-гр.София, сумата от 520 лева, представляваща разноски за предоставената му в досъдебното и съдебното производство по делото правна помощ.

В частната жалба се изразява несъгласие с осъждането на жалбоподателя да заплати разноски за възнаграждение на служебния защитник с аргумент, че осъденият А. бил безработен, нямал никакви доходи, за преживяването си разчитал на близките и съселяните си, а през м. януари 20121г. преболедувал от Ковид-19 и понастоящем се възстановявал.

Във връзка с частната жалба е получен писмен отговор от председателя на  Националното бюро за правна помощ, съгласно който жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, тъй като осъденият А. сам е поискал още на досъдебното производство да му бъде предоставена правна помощ и действително е ползвал услугите на служебния защитник адв. Д. Д. от АК-Бургас както в досъдебното, така и в съдебното производство по НОХД № 1992/ 2020г. по описа на Районен съд-Бургас.

Частната жалба е подадена в установения в закона преклузивен 7-дневен срок, срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол по реда на Глава ХХII от НПК акт, от процесуално легитимирана страна – осъдено да заплати разноски лице, и пред компетентния съд. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От прегледа на материалите по делото се установяват следните фактически обстоятелства:

Досъдебно производство № 289/ 2019г. по описа на РУ на МВР-Созопол е образувано на 27.11.2019г. за две престъпления по чл.183 ал.1 от НК, извършени в периода м. юни – м. ноември 2019г. и м. февруари – м.ноември 2019г. в с. Зидарово, област Бургас.

На 20.05.2020г. на осъдения А. било предявено и връчено постановление за привличането му в качеството на обвиняем за посочените две престъпления, като преди това А. попълнил декларация за семейно и материално положение и имотно състояние (л.91 от досъдебното производство), както и декларация за предоставяне на правна помощ (л.92 от досъдебното производство), в която изрично посочил, че желае да ползва по делото правна помощ под формата на служебна адвокатска защита, и декларирал, че е уведомен за задължението при осъдителна присъда да заплати разходите за служебен защитник. За служебен защитник на осъдения бил определен и назначен адв. Д. Д. от АК-Бургас, който участвал както в досъдебното производство, така и в първоинстанционното съдебно производство по  НОХД № 1992/ 2020г. по описа на Районен съд-Бургас, образувано по внесения срещу жалбоподателя А. обвинителен акт. С присъда № 100 от 09.07.2020 г. по същото дело, жалбоподателят бил признат за виновен по повдигнатите му обвинения за извършени две престъпления по чл.183 ал.1 от НК, за които по реда на чл.23 ал.1 от НК му било наложено едно общо наказание „Пробация“ с приложение на пробационните мерки по чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК за срок от 1 година. Присъдата не била обжалвана, нито протестирана, и съответно влязла в сила на 25.07.2020г.

След приключване на наказателното производство, по делото постъпило Решение № БС-896-17213 от 12.10.2020г. на Председателя на Националното бюро за правна помощ, с което на основание чл.16 т.1 вр. чл.9 ал.5 от Наредбата за заплащане на правната помощ, на служебния защитник адв. Д. било определено и изплатено възнаграждение в общ размер от 520 лева.

При така установените факти, оплакването на жалбоподателя е неоснователно. Разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК изисква подсъдимият, който е бил признат за виновен, да бъде осъден да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски на служебно назначения защитник. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4/19.02.2010 г. по тълк. дело № 4/2009 г. на ОСНК на ВКС,  подсъдимият, който е признат за виновен, на основание чл.189 ал. 3 от НПК следва да заплати адвокатско възнаграждение на служебния защитник в полза на Националното бюро за правна помощ във всички случаи на задължителна защита. Не се спори, че към момента на назначаване на адв. Д. за служебен защитник на жалбоподателя, е била налице хипотезата на задължителна адвокатска защита по чл.94 ал.1 т.9 от НПК, тъй като А. не е бил в състояние да упълномощи защитник и да заплати адвокатско възнаграждение, но е желаел да има защитник и е преценено, че интересите на правосъдието изискват това. Прочее, служебният защитник взел лично участие при всички действия, извършени с участието на А. в качеството на обвиняем в досъдебното производство, както и в цялото първоинстанционно съдебно производство, включително проведените на 09.07.2020г. разпоредително заседание и разглеждане на делото по реда на Глава XXVII от НПК, което жалбоподателят не оспорва. В конкретния случай разноските, съставляващи изплатеното от Националното бюро за правна помощ възнаграждение на служебния защитник, са станали известни на съда след приключване на наказателното производство по НОХД № 1992/ 2020г. по описа на Районен съд-Бургас, което е наложило произнасянето по тях да се извърши с атакуваното сега определение №260041 от 11.01.2021г. по реда на чл.306 ал.1 т.4 предл. второ от НПК.

Определението е правилно и съобразено със закона. Доказано е, че жалбоподателят А. действително и ефективно е ползвал предоставената му служебна правна помощ при предявяване на обвинението и при разпита му в качеството на обвиняем в цялото наказателно производство. С оглед признаването му за виновен и осъждането му за извършените две престъпления, той следва да понесе и тежестта на сторените за служебната адвокатска защита разноски. Изложените в частната жалба съображения за липса на трудова ангажираност, финансови средства и влошено здравословно състояние не са подкрепени с доказателства, но дори ако бъдат кредитирани от съда, не могат да обосноват различен извод. Посочените в жалбата обстоятелства биха имали значение само за заплащането, или евентуалното принудително събиране на разноските за служебна защита, но не разкриват основания за отмяна или изменение на обжалваното първоинстанционно определение, което следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Така мотивиран, на основание чл.345 от НПК, Бургаският окръжен съд, I въззивен състав

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА определение №260041 от 11.01.2021г., постановено по НОХД № 1992/ 2020г. по описа на Районен съд-Бургас, с което жалбоподателят А. И. А. ЕГН ********** *** е осъден да заплати по сметка на Националното бюро за правна помощ-гр.София, сумата от 520 лева, представляваща разноски за предоставената му в досъдебното и съдебното производство по делото правна помощ.

 

          Определението е окончателно.

 

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                    

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ:1.                                 

                                                                     

 

                                                                            2.