РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Царево, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря Нели Г. Стоянова
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно
наказателно дело № 20242180200020 по описа за 2024 година
Производството по делото е от административно наказателен характер,
по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод постъпила жалба от Г. П. Р., ЕГН **********,
против наказателно постановление 23-0302-000108 от 03.10.2023 год. на
Началник РУ- Царево, при ОД на МВР- Бургас, с което на основание чл. 174,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на Г. П. Р., ЕГН **********, е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 1000,00 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на
основание Наредба N І-2539 на МВР му се отнемат 10 контролни точки.
3
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност,
необоснованост и неправилност на атакуваното наказателно постановление.
Жалбоподателят иска от съда да отмени атакуваното НП.
В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от
упълномощен представител- адвокат. Пледира се за отмяна на атакуваното
НП.
Ответникът по жалбата не изпращат представител.
По делото се събраха множество писмени доказателства, разпита се
1
актосъставителя и свидетелите по установяване на нарушението, които в
показанията си описва фактическата обстановка.
Съдът, като взе предвид събрания по делото доказателствен материал,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 29.07.2023 г. актосъставителят- служител при РУ- Царево- около
10,37 ч. спрял за проверка жалбоподателя, който управлявал лек автомобил.
При извършена проверка се установило, че жалбоподателя управлява МПС
след употреба на алкохол с концентрация 1,15 промила в издишания въздух.
На жалбоподателя бил издаден талон за медицинско изследване, но същия не
се явил да даде кръвна проба.
Констатираното нарушение, мотивирало актосъставителя да състави
акт за установяване на административно нарушение № 774623 от 29.07.2023
год. в който нарушението било описано ясно, точно и изчерпателно.
Жалбоподателя присъствал по време на съставяне на акта. АУАН му бил
представен лично и получен от него без възражения. Наказващият орган, въз
основа на съставения АУАН издал обжалваното наказателно постановление,
в което административното нарушение е описано по същия както в акта
начин. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП
санкционирано по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Съдът установи изложената фактическа обстановка, след обстоен
анализ на събрания по делото доказателствен материал - писмените
доказателства по АНП, приобщени към делото и гласните доказателства-
показанията на разпитаните свидетели- полицейски служители. Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетелите- полицейски служители- като
логични, последователни и напълно кореспондиращи на събраните по делото
писмени доказателства. Съдът няма никакви основания, да се съмнява в
правотата на показанията и в добросъвестността на свидетелите, при
изпълнението на служебните им задължения. Цитираните показания са
дадени под страх от наказателна отговорност и не е налице индиция за
тяхната предубеденост или заинтересованост, поради което и съда няма
основание да се съмнява в достоверността на показанията на тези свидетели и
кредитира същите като истинни.
Съдът не дава вяра на показанията на водените от страна на
жалбоподателя свидетели. Настоящия състав намира същите- предвид
2
близките семейни и приятелски отношения на свидетелите с жалбоподателя-
за неистинни, заинтересовани и предубедени, дадени единствено с цел, да
бъде осуетена наказателната отговорност по отношение на жалбоподателя.
Отделно от това, тия показания по недвусмислен и категоричен начин се
опровергаха от писмените доказателства по делото и от показанията на
полицейските служители.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение, за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на
наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в
наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което
същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Настоящото производство е от административно наказателен характер.
Същественото при него е да се установи, има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по смисъла на ЗАНН, дали това
деяние е извършено от лицето посочено в акта и наказателното
постановление като нарушител и дали е извършено от това лице виновно.
Следва да се отбележи, че при това производство се прилагат съответно
правилата на НПК, а съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият (административно
отговорното лице) се счита за невиновен до доказване на противното. (Така и
ППВС № 10/ 1973 г.). Това означава, че в тежест на административно
наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има
извършено именно от жалбоподателя административно нарушение. Освен
това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно, е
необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН относно
съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.
При разглеждане на дела по оспорени НП, районният съд е винаги
инстанция по същество- чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т. е. дали правилно са приложени процесуалния и
материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя-
3
арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът ex
officio (служебно) констатира- чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 от НПК, вр.
чл. 84 от ЗАНН- че АУАН и атакуваното НП са издадени от компетентни
органи- в настоящият случай, актът за установяване на нарушението е
съставен от служител на РУ- Царево, при ОД на МВР- Бургас, а атакуваното
наказателно постановление е издадено от Началник РУ- Царево, при ОД на
МВР- Бургас, т.е. в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН- и
в предвидената от закона писмена форма и съдържание, съгласно чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН.
В проведеното срещу жалбоподателя административно наказателно
производство, са спазени сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН и НП на
жалбоподателя.
Нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно, така че да не
възниква съмнение относно неговото съдържание. Всички елементи от
състава му са изброени във фактическото описание, поради което правото на
защита на жалбоподателя е гарантирано. Административно наказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото
във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е "обвинен" и срещу какво да се защитава,
т.е. в случая не са налице, формални предпоставки за отмяна на обжалваното
НП, тъй като при реализиране на административно наказателната отговорност
на жалбоподателя, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до порочност на административно наказателното
производство.
Жалбоподателя, в жалбата си не оспорва фактическите констатации по
акта, твърди обаче, че при извършване на проверката, при съставяне на АУАН
и при издаване на НП, са допуснати съществени нарушения на правилата.
Възраженията са неоснователни.
Във връзка с изложеното по- горе и след внимателен прочит на
4
събраните по делото доказателства, съда намира, че при съставянето на акта и
при издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения
на ЗАНН и ЗДвП. Актът за установяване на административното нарушение е
съставен съобразно нормите на ЗДвП и ЗАНН и съгласно разпоредбата на чл.
189, ал. 2 от ЗДвП, като редовно съставен акт има доказателствена сила за
посочените в него обстоятелства до доказване на противното. По делото не са
установени различни факти и обстоятелства, както и не са ангажирани
достоверни доказателства, оборващи констатациите в акта, поради което
съдът приема описаното в него за безспорно установено. Съдът намира, че
описаното в АУАН и НП деяние съдържа всички обективни и субективни
признаци на административно нарушение на ЗДвП, което нарушението е
извършено от жалбоподателя, поради което правилно е била ангажирана
административно- наказателна отговорност спрямо него.
Изложеното от жалбоподателя, че е не е бил сменен мундщука на
дрегера е неоснователно. Съгласно показанията на разпитаните
актосъставител и свидетели, мундщука на дрегера е бил сменен с чисто нов
такъв.
Несъстоятелно е и соченото, че жалбоподателя е искал да даде кръв за
анализ, но не могъл да се придвижи до гр. Царево. Служебно известно е на
съда, че през активния туристически сезон, на територията на общините
Приморско и Царево /към която община е с. Лозенец/ има редовен обществен
транспорт. Отделно от това, на територията на гр. Царево и с. Лозенец има
денонощно таксиметрови автомобили, които обслужват туристите в
населените места. При съвременните комуникации /телефони, интернет и др./
да се твърди, че е било невъзможно да се осигури транспорт от с. Лозенец до
гр. Царево- 7 км- е най- малкото несериозно.
По тези съображения, съдът намира, че обжалваното НП е правилно и
законосъобразно и следва да се потвърди изцяло. Както при съставянето на
АУАН, така и при издаването на обжалваното НП, са спазени всички
процесуални правила и норми. Същите са постановени от оправомощени
лица, в кръга на тяхната материална и териториална компетентност, при
спазване на изискванията за форма и съдържание. Посочените в него
фактически обстоятелства са безспорно установени в хода на съдебното
производство. Правилно са приложени и съотносимите законови разпоредби
5
към установеното административно нарушение. Наложеното наказание е в
законоустановен размер. Ето защо, наказателното постановление- като
законосъобразен акт, следва да бъде потвърдено изцяло.
Мотивиран от горните съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление 23-0302-000108 от
03.10.2023 год. на Началник РУ- Царево, при ОД на МВР- Бургас, с което на
основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на Г. П. Р., ЕГН **********, е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000,00 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на
чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на основание Наредба N І-2539 на МВР му се
3
отнемат 10 контролни точки.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен
съд- Бургас, в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
6