РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 10.09.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - Русе, VIII състав, в публично заседание на първи
септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА като
разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА адм. дело №
363 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 186, ал. 4 от ЗДДС, вр. с чл. 145 АПК.
Образувано
е по жалба на „МАХИ“ ООД, със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, ул.“Борисова“ №91, представлявано от управителя И.С.И.,
срещу Заповед за налагане на ПАМ № 153-ФК/29.06.2020 г., издадена от началник
на отдел ОП – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на
дружеството е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – бърза закуска,
находящ се в гр. Русе, ул. „Петко Д. Петков“ № 5, стопанисван от жалбоподателя,
за срок от 14 (четиринадесет) дни на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1
от ЗДДС. В жалбата се релевират основания за материална
незаконосъобразност и допуснати съществени процесуални нарушения при издаване
на заповедта. Жалбоподателят претендира
съдът да отмени оспорената заповед в цялост. Претендира и сторените в производството
разноски, за които представя списък.
Ответникът по жалбата –
Началникът на Отдел
„Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, не взема
становище.
Съдът, като съобрази
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
По фактите.
От представените с административната преписка писмени
доказателства се установява, че на 24.06.2020 г. в 16:43 ч. е извършена
проверка на търговски обект – „бърза закуска“, находящ се в гр. Русе, ул.
„Петко Д. Петков“ № 5, стопанисван от жалбоподателя, при която е констатирано,
че за извършена контролна покупка на 1 бр. минерална вода на стойност 1 лев, в
16.19 часа, заплатена в брой, на място в
обекта от орган по приходите, не е издадена фискална касова бележка от наличното
в обекта фискално устройство с рег. №4276511.
Резултатите от
проверката са материализирани в Протокол за извършена проверка № 0388670 от 24.06.2020
г. (л. 29 - л. 33 от делото). В
протокола и в оспорената ЗНПАМ е посочено, че нарушението се потвърждава от
изведен КЛЕН от фискалната памет на ФУ
за дата 24.06.2020 г. Посочено е още, че при извършена проверка на касовата
наличност е установена разлика между разчетената касова наличност от ФУ и
фактическата такава в размер на 4,69 лв.
С оспорената по делото Заповед за налагане на ПАМ №
153-ФК/29.06.2020 г., издадена от началник
на отдел ОП – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, на „МАХИ“ ООД, със
седалище: гр.Русе е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – „бърза
закуска“, находящ се в гр. Русе, ул. „Петко Д. Петков“ № 5, стопанисван от търговеца
за срок от 14 (четиринадесет) дни на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1
от ЗДДС.
В заповедта има изрично позоваване на горецитирания
протокол за извършена проверка и изцяло е възприета описаната в него фактическа
обстановка. Във връзка с констатациите при проверката от административния орган
е прието, че търговецът е извършил
нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. с чл.118,
ал.1 от ЗДДС.
По правото
Жалбата е процесуално допустима. Подадена e от надлежна страна – адресата на процесната ПАМ. Заповедта е получена лично от
представляващия по закон търговското дружество – управителя И. С. И. на 08.07.2020 г., видно от подписана от него разписка /л.28 от делото/.
Жалбата до съда е подадена в деловодството на АС-Русе на 09.07.2020 г., с което
е спазен законоустановения 14-дневен срок за
оспорване по чл.149,ал.1 от АПК вр. чл.186,ал.4 ЗДДС.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Обжалваната заповед е
издадена от компетентен административен орган - в съответствие с разпоредбата на чл. 186, ал.3, предл. второ ЗДДС. Видно от съдържащата се в
приобщената към делото административна преписка Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от
17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, на основание чл. 10, ал. 1, т.
1 от Закона за Националната агенция за приходите, чл. 186, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС и чл. 81, ал. 1 от АПК, Директорите на Дирекции „Контрол“ в Териториалните
дирекции на НАП и Началниците на Отдели „Оперативни дейности“ в Дирекция
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са оправомощени
да издават заповеди за налагане на принудителни административни мерки
„Запечатване на обект“ по чл. 186 от ЗДДС /л. 43 и л.44 от делото/.
Спазена
е изискуемата писмена форма - заповедта съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването й.
Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" ЗДДС, на която се позовава административния орган в
процесната заповед,
принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един
месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на
лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка /продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1, предл. първо от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да
регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон)
или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ.
Оспорващият твърди материална
незаконосъобразност на оспореният индивидуален административен акт, тъй като не
е установен елемент от фактическия състав на приложената разпоредба на чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" ЗДДС –
установено нарушение със съставен АУАН. Действително, към датата на издаване на
заповедта -29.06.2020 г., срещу дружеството не бил съставен АУАН. Това е
станало по-късно – с АУАН от 08.07.2020 г. за гореописаното деяние на
дружеството е вменено извършено административно нарушение по чл.118, ал.1 ЗДДС
вр. чл.25, ал.1, т.1 и ал.3 вр. чл.3,ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства /л.41 и л.42 от делото/.
Наведеният от страната довод
изисква отговор на въпроса: Съставянето на АУАН явява ли се задължителен етап
от процедурата по налагане на ПАМ?. Отговорът е отрицателен, според съда.
Съгласно чл.36,ал.1 от ЗАНН
административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт за
установяване на извършеното административно нарушение /изключенията са изрично
предвидени в ал.2 на разпоредбата/.
Следователно, началото на производството по административното наказване се
поставя с АУАН.
ПАМ от вида на процесната, по
аргумент от разпоредбата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС, не съставлява административно
наказание и няма санкционен характер. Производството по прилагането й е
различно и самостоятелно от това по ангажиране на административно-наказателната
отговорност на субекта по реда и условията на ЗАНН за извършено административно
нарушение по ЗДДС. Двете производства не са обусловени едно от друго, респ. не
са във връзка на преюдициалност. В този смисъл,
образуването на административно-наказателно производство по ЗАНН със
съставянето на АУАН не е условие за налагане на мярката. За издаването на
индивидуалния административен акт по чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" ЗДДС е
достатъчно да е установено, че е налице неспазване на предвидения в закона ред
за отчитане на продажбите в търговския обект.Разпоредбите на чл.186-чл.188 от ЗДДС, регламентиращи прилагането на ПАМ, не задължават административният орган да установи
нарушението единствено посредством съставен АУАН по чл.36,ал.1 ЗАНН.
Следователно, извършването на нарушението може да бъде доказано с всички
доказателствени средства, предвидени в закона.В случая в Протокол за извършена
проверка № 0388670 от 24.06.2020 г. (л.
29 - л. 33 от делото). приходната
администрация е установила, че от дружеството-жалбоподател не е изпълнено задължението за регистриране на
извършена продажба на стока в стопанисвания от него търговски обект, чрез
издаване на касова бележка от въведено и регистрирано фискално устройство.
Протоколът, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в
кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за
извършените от органите по приходите действия и за установените факти и
обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Констатациите в протокола установяват
нарушението, което е достатъчно условие органът по приходите да наложи ПАМ. С
неиздаване на фискална касова бележка, което безспорно се установява от
доказателствата по делото, е налице хипотезата на чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. „а“
от ЗДДС и ответникът, в условията на обвързана компетентност, е издал
процесната заповед за налагане на ПАМ в съответствие на материалния закон.
Съдът приема, че срокът от 14 дни за
запечатване на обекта, ориентиран към средата на максималния
предвиден в закона 30-дневен,
отговаря на тежестта на нарушението и е съобразен с целите предвидени в чл. 22
от ЗАНН за налагане на ПАМ. В оспорения акт са
изложени съображения относно срока, за който се прилага принудителната
административна мярка. При определяне продължителността му административният
орган действа при условията на оперативна самостоятелност, като съобразява
същия с всички факти и обстоятелства за конкретния случай. В случая е съобразен
видът и местоположението на обекта /за продажба на хранителни стоки, в
централна част на гр.Русе/; отчетеният оборот по периоди. Посочено е, че наред
с установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на
продажбите чрез издаване на фискална касова бележка, е констатирана и разлика между фактическата и
касова наличност на паричните средства. Макар разликата да не е в голям размер
– 4.69 лв., то предвид естеството на дейността в обекта – продажба на закуски,
чиято стойност е ниска, разликата сочи на извода, че в обекта трайно се
допускат нарушения с характер на неотчитане на приходи от продажби на стоки.
Мотивите на административния орган почиват на конкретни фактически основания и
съвпадат с целта на самата принудителна административна мярка, която е с
преустановителен и превантивен характер, т. е. цели осуетяване възможността на
дееца да извърши други подобни нарушения.
С оглед гореизложеното съдът приема, че
жалбата срещу заповедта за прилагане на ПАМ е неоснователна. Съобразно изхода
на делото на оспорващата страна не се следва присъждане на разноски за
производството.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „МАХИ“ ООД, със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, ул.“Борисова“ №91, представлявано от управителя И.С.И.,
срещу Заповед за налагане на ПАМ № 153-ФК/29.06.2020 г., издадена от началник
на отдел ОП – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на
дружеството е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – бърза закуска,
находящ се в гр. Русе, ул. „Петко Д. Петков“ № 5, стопанисван от „МАХИ“ ООД, гр.Русе, за срок от 14
(четиринадесет) дни на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
Решението може да се обжалва
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.
СЪДИЯ: