О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………………. 09.08.2019г. гр. Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На 09 август
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело № 3359, по описа за 2019 година.
Производството е образувано по предявена искова молба от „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД гр.Стара Загора, против „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД – Пловдив.
СЪДЪТ, в изпълнение на разпоредбата на чл.
131, ал.1 от ГПК, е изпратил препис от исковата молба с приложенията към нея на
ответника, като е дал указания на последния във връзка с упражняване на правата
му по ГПК. Ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба.
Ответникът твърди, че в производството по
образуваното гр.д. № 2256/2019г., по описа на СтРС, е направил искане за
съединяване на настоящото дело с посоченото дело, като поддържа искането си и
пред настоящия състав. Съдът не следва да се произнася по направеното искане,
тъй като компетентен да се произнесе е съдията докладчик по образуваното гр. д.
№ 2256/2019г., по описа на СтРС.
Като взе предвид депозираната искова молба и постъпилия писмен отговор, съдът счита, че с
оглед изясняване на делото от фактическа страна следва да бъдат приети като
доказателства приложените към тях документи, тъй като същите са относими към
спора и са годни доказателствени средства по смисъла на ГПК. Следва да се
произнесе по направените искания.
Съдът счита, че следва да
напъти страните към доброволно уреждане
на спора, включително и чрез използване на процедура по медиация или други
способи. Следва да укаже на страните, че неявяването на някоя от страните,
която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при
неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора,
и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на
делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване
на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ
при необходимост и право на това.
Водим
от горното и на основание чл.140, ал.1 и ал.3 от ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА като доказателства по делото,
представените от страните заверени копия на: Решение № 4486/14.10.1991г. по ф. дело N9 4492/1991г., по описа но СтОС; Разпечатка от електронната страница на TP
при Агенция по вписванията за актуално състояние по партидата на ищеца; Разпечатка от електронната страница на TP
при Агенция по вписванията за актуално състояние по партидата но ответника; фактура
№**********/15.07.2015г., ведно с платежно нареждане от 29.07.2014г. и
извлечение по сметка от 29.07.2014г.; фактура № **********/31.07.2014г., ведно
с платежно нареждане от 06.08.2014г. и извлечение по сметка от 06.08.2014г.;
писмо с изх. № 6053-30/24.09.2008г.;
писмо с изх. № 1748/23.10.2008г. ; Писмо изх.
№ 2013/05.12.2008г.; Писмо изх. № 01/09.01.2009г.; Заповед № 135/12.12.1995г. на
Кмета ма гр. Тополовград; Акт за приемане и
предаване на основни средства; Инвентаризационен опис за земя, сгради и
съоръжения на ПС „ Орешник”; Характеристика на ДМА, Трафопост „Орешник”; Акт обр.16 за Електропровод „Венеция" 20 kv,
на Помпена Станция „Орешник” с.Орешник, на помпена станция„Кап. Петко
войвода", и на намиращите се в тях ЗРУ; Разрешение за ползване № 261/09.08.1995г., както и представения от оответника констативен протокол за
техническа проверка №
2387715/19.11.2015г.
НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна
експертиза, която да се изпълни от вещото лице Пламена Стоянова, което след
като се запознае с материалите по делото, направи справка и проверка при
навсякъде, където е необходимо, да представи осем дни преди съдебно заседание
писмено заключение, с копие до страните, в което да отговори на поставените от
ищеца въпроси в исковата молба и на тези поставени от ответника в писмения
отговор на ответника.
ОПРЕДЕЛЯ
депозит за изготвяне на заключението, сумата от 160 лв., като ЗАДЪЛЖАВА ищцовата и ответната страна
да заплатят депозит в размер на по 80 лв., в тридневен срок, от получаване на
съобщението, по набирателната сметка на СтРС.
НАЗНАЧАВА съдебно-техническа експертиза, която да се изпълни от вещото
лице инж. Димитър Димитров, което след като се
запознае с материалите по делото, да направи
справка и проверка при страните и навсякъде, където е необходимо, да представи
осем дни преди съдебно заседание писмено заключение, с копие до страните, в
което да отговори на поставените от ищеца
въпроси в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ
депозит за изготвяне на заключението, сумата от 160 лв., като ЗАДЪЛЖАВА ищеца да заплати същия в
тридневен срок, от получаване на съобщението, по набирателната сметка на СтРС.
УКАЗВА
на ищеца и на ответника, че при неизпълнение на задължението за внасяне на
определения депозит за вещите лица, съдът няма да даде ход на експертизите.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Ищецът
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр. Стара Загора, чрез пълномощника си,
твърди в исковата молба, че е еднолично
дружество с ограничена отговорност, вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град
Стара Загора, ул. „Христо Ботев" №62, първоначално вписано в регистъра на
търговските дружества с Решение № 4486/14.10.1991г. по ф.дело № 4492/1991г. по
описа на Ст.ОС. Осъществява основно дейностите по дейност по водоснабдяване,
канализация, пречистване на битови и отпадни води, проучване, проектиране,
изграждане, поддържане и управление и контрол при изграждане на
водоснабдителни, канализационни и пречиствателни системи на територията на
Област Стара Загора и Община Тополовград. Потребител е на ел.енергия относно
притежавания обект с ИТ № 2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК” с.Орешник, Община
Тополовград, който обект е присъединен към електропреносната система посредством
Електропровод „Венеция” 20 kV, собственост на дружеството, като понижаването на
доставената ел. енергия се извършва със съоръжения собственост на дружеството.
Измерването на консумираната ел. енергия на този обект се осъществява
посредством собственият на дружеството трафопост на ниво ниско напрежение (НН).
Ответникът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД,
със седалище и адрес на управление 4000 гр.Пловдив, ул.”Христо Г. Данов” № 37,
вписано в TP с ЕИК *********, притежава Лицензия за обществено снабдяване с
електрическа енергия № Л-141- 11/13.08.2004г., издадена от Държавната комисия
за енергийно и водно регулиране, наричан по-долу за краткост ЕВН, и осъществява
дейност по снабдяване на Потребителите /клиентите/ с електрическа енергия.
През периода от 01.07.2014г. до 31.07.2014г.
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД заплатило на ответното дружество
следните суми, представляващи такса за достъп до ел. разпределителната мрежа,
собственост на ищеца - Помпена станция „ОРЕШНИК", намираща се в общ.
Тополовград:
-за м. юли 2014г. била заплатена сумата 29,70лв. по
фактура № **********/15.07.2014г., представляваща начислена от ответника във
фактурата такса за достъп до разпределителната мрежа; и сумата 31,68лв. по
фактура №**********/31.07.2014г., представляваща начислена от ответника във
фактурата такса за достъп до разпределителната мрежа.
Изрично отбелязва, че по посочени по-горе фактури
ищецът е заплатил на ответника и други начислени суми, за които към момента
ищецът няма претенции и същите не са предмет на настоящата искова молба.
Посочената в Раздел II, т.1 от исковата молба сума,
е измерена и отчетена при измерване на електрическа енергия, от страна на ниско
напрежение /НН/, като измервателното устройство било разположено в ЗРУ 20 KV
/киловолта/ в Помпена станция „ОРЕШНИК". Счита, че измерването по този начин,
и конкретно на това място е незаконосъобразно и води до начисляване за
заплащане на недължими суми.
Считано от 01.07.2008 г. с Решение № Ц -021/
26.06.2008г. на ДКЕВР, цената която се заплаща за ползване на мрежата, се
разделя на два компонента - цена за достъп до електроразпределителната мрежа, и
цена за пренос на електроенергия по електроразпределителната мрежа.
Съгласно нормативна уредба относима за процесния
период, клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната
мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за
пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по
електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови
период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на
крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция.
За тези клиенти цената за достъп до
електропреносната мрежа се заплаща от разпределителното предприятие на
независимия преносен оператор съгласно договорите по чл. 12 и 13. Мрежовите
услуги се заплащат от клиентите върху фактурираните количества електрическа
енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или
предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл.
11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.
Съгласно чл.14 от Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, при отдаване на електрическа енергия от
електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към
потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на
понижаващия трансформатор на потребителя /ако има такава трансформация/ или в
мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната,съответно
електроразпределителната мрежа.
Съгласно чл.29, ал.4 от Наредба № 6/09.06.2004 г.
за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределенителните електрически мрежи, когато електропровод,
собственост на потребител, се присъединява към електрическа уредба на
преносното или съответното разпределително предприятие, средствата за търговско
измерване на електрическа енергия се монтират в електрическата уредба на
преносното или съответното разпределително предприятие.
В конкретния случай границата на собственост между
преносното или съответното разпределително предприятие и ищеца е Подстанция
„Тополовград” 20 kV, след която подстанция започва собствения на ищеца
Електропровод „Венеция” 20 kV. Този електропровод е с дължина от около 7,700
км., започва от Подстанцията, и достига до ЗРУ 20 KV /киловолта/ на Помпена
станция „ОРЕШНИК”, като от същия електропровод има отклонение с дължина от 700
метра, достигащо до ЗРУ 20 KV /киловолта/ на Помпена станция „Орешник”. И
електропровода „Венеция” 20 kV, и посочените две ЗРУ /закрити разпределителни
уредби/, и помените станции, в които се намират ЗРУ, били собственост на
„Водоснабдяване и канализация" ЕООД.
С оглед на това, измервателното средство, отчитащо
използваната от ищеца електроенергия, следвало да бъде монтирано на тази
граница - т.е. между Подстанция „Тополовград” 20 kV и Електропровод „Венеция”
20 kV., в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително
предприятие, а не на ниво ниско напрежение, в самите ЗРУ на ПС „Орешник” и ПС
„Кап. Петко Войвода”.
Във връзка с изложеното по-горе относно мястото на
измерване на използваната електрическа енергия, „Водоснабдяване и
канализация" ЕООД отправяло няколкократни писмени искания от „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД/ с искане за промяна на мястото и нивото на
измерване.
С Писмо изх. № 1748/23.10.2008г., в отговор на
изпратено от ЕВН България Електроразпределение”
АД, дружеството ищец е изпратило писмо за промяна на мястото на
измерване ведно с приложени документи, за следните обекти:
-Подстанция „Тополовград” - извод „Венеция” /т.е.
за електропровод „Венеция”/;
-Извод „Рила”
-Вик-Зимница
-ПС Ханчето
Отбелязва, че след получаване на това писмо от
страна на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД, по отношение на всички
останали обекти, посочени в писмото, е извършена промяна на мястото и нивото на
измерване, като енергията се измерва на ниво СН, като единствено по отношение
на Електропровод „Венеция” това не е сторено.
Във връзка с това от ищеца било изпратено и
следващо Писмо изх. № 2013/05.12.2008г., с което отново изрично било посочено,
че желае да бъде изместено мястото и нивото за измерване от ниско напрежение в
самите обекти, на средно напрежение в Подстанция гр.Тополовград, като са
посочени изрично и измервателните точки за двата обекта, за които изисква
промяната:
-ИТ № 2939032
- ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК” с. Орешник
-ИТ № 2939033 „ВиК” с. Капитан Петко Войвода /сега
с наименование ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА”/с.Кап. Петко Войвода.
На това искане на ищеца ответникът изпратил Писмо
изх. № 01/09.01.2009г., с което уведомява, че следва ищецът да му предостави
документи за собственост на Електропровод 20 kV извод „Венеция”. Това искане счита
за необосновано, тъй като още с Писмо изх. № 1748/23.10.2008г., дружеството ищец
е изпратило по отношение на електропровод „Венеция” всички необходими
документи.
Сочи, че „Водоснабдяване и канализация” ЕООД е
собственик Електропровод „Венеция” 20 kV, на Помпена станция „ОРЕШНИК”
с.Орешник, и на намиращите се в тях ЗРУ,
като към писмата са приложени и съответните документи, доказващи собствеността
на дружеството върху имотите и съоръженията. Независимо, че дружеството ищец е
собственик на имотите и съоръженията, даващи основание мястото на измерване да
се промени от НН на Ст.Н, първият ответник не изпълнява задълженията си и
продължава за измерва ел. енергия на ниво ниско напрежение за целия процесен
период.
Ищецът намира за безспорно, че е собственик на
Електропровод „Венеция” 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК” с.Орешник и на
намиращите се в тях ЗРУ.
Същите са собственост на дружеството от
29.12.1995г., когато са включени в капитала на дружеството. Включването в
капитала на дружеството става по силата на Заповед № 135/12.12.1995Г. на Кмета
на Община Тополовград, с която на основание чл.2 от Наредбата за държавни имоти
се предоставя на „ВиК” ЕООД гр. Стара Загора, и на Акт за приемане и предаване
на основни средства, с който тези активи са предадени на дружеството ищец. За
тези обекти е подписан Акт обр.16 и е издадено Разрешение за ползване № 261/09.09.1995г.
За тези обекти бил подписан Акт обр.16 и е издадено Разрешение за ползване №
261/09.09.1995г.
Поради липса на собственост на ел. разпределителната
мрежа на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД и на ответника ищецът не
дължал заплащане на такса достъп до електроразпределителната мрежа. Заплащането
за пренос на ел. енергия има за цел да компенсира ел. разпределителното
предприятие за загубите на ел. енергия по тази мрежа и за дейностите по
поддръжката и ремонтът й са за негова сметка, и той заплаща загубите на ел.
енергия по нея чрез показанията на измервателна група, монтирана в началото й.
Тогава ел.разпределителното и ел. електроснабдителното предприятие няма разходи
по нея, в конкретния случай не би имало разходи по електропровод Венеция и няма
основание да калкулира на ищеца цена за пренос на ел. енергия на ниво средно
напрежение през електропровод Венеция.
Дори и измервателната група да била монтирана на
страна средно напрежение в ЗРУ, то ответникът нямал основание да калкулира на
ищеца цена за достъп през ел. разпределителната мрежа на средно напрежение,
защото в помпена станция ОРЕШНИК и/или след нея няма ел. разпределителна мрежа
ниско напрежение. Дори и да има такава, тя не е собственост на ответника.
Границата на собствеността са изводите на
електропровод Венеция в ЗРУ на подстанция Тополовград на ниво средно
напрежение, но това не изключвало факта, че ВиК не дължи цена за достъп на
ответника и същия я калкулира недобросъвестно.
Сочи се, че ответникът притежава лицензия, но не
притежава собствеността върху мрежата, а тя е собственост на „ВиК”ЕООД гр.
Стара Загора.
Отделно от това, тъй като през процесния период
измерването на доставяната на ответното дружество електроенергия не е
извършвано до или на границата на имота на потребителя в съответствие с
изискването на чл. 120 ЗЕ и чл. 29, ал. 3 и 4 от Наредба № 6 от 09.06.2004 г.
за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителната мрежи. Поради това като не е изпълнило
задължението си за правилно определяне местонахождението на измервателните
уреди, разпределителното предприятие допуснало нарушение на закона и не
осигурило възможност за точност на данните от тях, което води до неоснователно
претендиране за заплащане на недоказани суми за достъп на електроенергия.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 18г от
Правилата, цената за достъп се заплащат съгласно измереното количество на
консумираната електрическа енергия в местата на измерване, определени съгласно Правилата
за измерване на количеството електрическа енергия и договорите за продажба на
електрическа енергия. Буквалното тълкуване на цитираната норма налагало извода,
че дължимостта на тази цена е пряко обвързана от спазването на изискването
консумираната от потребителя електрическа енергия да е измерена именно в
местата, установени в посочените правила или уговорени от страните по сделката
за продажба на електроенергия. Освен, че било ясно и точно дефинирано в самата
правна норма, това разрешение имало и своето логическо обяснение в спецификата
и голямото обществено значение на дейностите по производство, разпределение,
пренос и доставка на електрическа енергия. Цената за достъп до електроразпределителната
мрежа отразява разходите, които се отнасят към дейността по цялостно управление
и администриране на електроенергийната система, в т.ч. разходите, свързани с
диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им, както
и всички други административни разходи и разходи с общо предназначение за
съответната разпределителна мрежа, като целта е при формирането им да бъде
съобразено конкретно приносът на всеки потребител за тяхното настъпване. С
оглед именно на това специфично предназначение на цената за достъп, като
компонент на цената на електрическата енергия, правомерното поставяне на
средствата за търговско измерване се явява от решаващо значение за дължимостта
на същите. Количеството консумирана електрическа енергия, измерено в места,
различни от уговорените от страните или от нормативно определените, не може да
бъде основа за изчисляване цената за достъп и цената за пренос. Следователно,
тези елементи от цената на електрическата енергия се явяват неопределяеми, от
което произтича съответно и тяхната недължимост. Поради това, за
основателността на такава претенция е без значение обстоятелството, дали
неправомерното поставяне на средствата за търговско измерване е довело до
неправилно измерване, увреждащо потребителя.
С оглед изложените съображения поставянето на
уредите за количествено измерване на предметната престация по договор за
продажба на електрическа енергия във формално несъответствие с техническите
изисквания по Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове било
достатъчно основание за недължимост за заплащане на цена за достъп до
електроразпределителната мрежа, без да е необходимо да се изследва доколко
такова поставяне е довело до неправилно измерване, увреждащо купувача по
договора, /в тази връзка цитира съдебна практика - Решение №227/11.02.2013г.,
постановено по т. дело №1054/2011г. по описа на ВКС/. При така дадения отговор
на релевантния за изхода на делото въпрос уважаването на предявения иск, чийто
предмет е недължимост на цената за достъп до електроразпределителната мрежа,
като част от цената на консумираната от ищеца дружество електроенергия,
отразена в процесните фактури, е обусловено от преценката дали потребеното от
ищеца количество електроенергия през исковия период е измерено в местата,
определени в Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ДВ,
бр. 38 от 11.05.2007 г.), приложими към случая предвид липсата на изрични
уговорки между страните.
Сочи, че съгласно чл. 14, ал. 1 от Правилата за измерване
на количеството електрическа енергия, при отдаване на електрическа енергия от
електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа, към
потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на
понижаващия трансформатор на потребителя (ако има такава трансформация) или в
мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната мрежа, съответно
електроразпределителната мрежа. Тъй като в случая не е налице „понижаващ
трансформатор на потребителя”, приложима е втората от посочените две хипотези,
т. е. мястото на измерване е в мястото на присъединяване.
Поради безспорния факт, че присъединяването на
ищеца било извършено чрез собствен на дружеството кабелен електропровод и с
оглед разпоредбите на чл. 120, ал. 1 и 2 ЗЕ, определянето на мястото на
измерване е обусловено от границата на собственост на електрическите
съоръжения, тъй като именно на нея се поставят и средствата за търговско
измерване. Съгласно чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителната мрежи, границата на собственост между електрическите
съоръжения на преносното или съответното разпределително предприятие и тези на
потребителя се определя от начина на присъединяване и от вида на съоръженията
за присъединяване. Поради обстоятелството, че в случая се касае за
присъединяване на електропровод, собствен на потребител, към електрическа
уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, границата на
собственост следва да се определи съгласно чл. 29, ал. 4 във връзка с ал. 3 и
ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 и тя е в мястото на присъединяване на кабелните
накрайници към уредбата, като средствата за търговско измерване се монтират в
електрическата уредба на преносното или съответното електроразпределително
предприятие. Цитираните разпоредби налагат извода, че в хипотезата на
присъединяване на потребител чрез собствен електропровод от значение за
определяне на мястото на търговско измерване е единствено границата на
собственост на електрическите съоръжения, а не дали потребителят е присъединен
към електропреносната или към електроразпределителната мрежа. Както посочва
по-горе, обаче, това задължение подлежи на изпълнение само ако е осъществено
условието количеството консумирана електрическа енергия да е измерено в
местата, определени по нормативен ред. В случая това условие не е налице.
Количеството потребена от ищеца електрическа енергия през исковия период е
измервано не на границата на собственост между собствения му кабелен
електропровод и електрическата уредба на електропреносното предприятие, а в
намиращите се след тази граница трафопостове. Следователно, извършеното от
разпределителното дружество измерване е неправомерно и поради това за ищеца не
е възникнало задължение за плащане на двата компонента от цената на
консумираната електрическа енергия - цената за достъп и цената за пренос по
електроразпределителната мрежа.
При това положение за дружеството ищец възниквал
правен интерес да предяви към ответника иск за заплащане на платените суми за
такса за достъп до ел. разпределителна мрежа за процесния период, да бъде
осъден да заплати /да върне/ недължимо платените му суми, които е получил от
ищеца.
Ищецът моли, след доказване на основателността на
исковата му претенция, съдът да постанови решение, с което на основание чл.55,
ал.1, предл.1 ЗЗД да осъди ответника „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД,
ЕИК *********, да заплати на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД, ЕИК
*********, сумата 61.38 лв., представляваща недължимо платена сума за такса
достъп до ел. разпределителната мрежа - Помпена станция „ОРЕШНИК", ИТ №
2939032, за периода 01.07.2014г. - 31.07.2014г., ведно със законната лихва от
датата на плащане на съответната сума до датата на връщане на сумата от ответника
на ищеца.
Моли да му се присъдят направените по делото
разноски, като представя и банкова сметка ***: Банка ДСК ЕАД, BG96STSA9300002002601,
титуляр „Водоснабдяване и канализация" ЕООД:
Ответникът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, чрез
пълномощника си, в законоопределения срок е депозирал писмен отговор на
исковата молба. Заявява, че предявените искове са допустими, но неоснователни,
поради което ги оспорва изцяло, както по основание, така и по размер.
Счита, че
обстоятелствата и фактите, изложени в исковата молба не правят сумата
недължима.
„ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, в
качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за
енергетиката, продава електрическа енергия на клиентите си при публично
известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период са Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ- 013/10.05.2008г. и
влезли в сила на 27.06.2008г. „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД е титуляр на
лицензия № Л-141-11/13.08.2004 г. и дружеството извършва дейността „ снабдяване
с електрическа енергия" (чл. 39, ал. 1, т. 10 от Закона за енергетиката)
на обособената територия в Югоизточна България. Съгласно разпоредбата на чл.
43, ал.4 от ЗЕ за една обособена територия се издава само една лицензия за
снабдяване с електрическа енергия от крайния снабдител. Според разпоредбата на
чл. 98б (1) от ЗЕ (обн. ДВ, бр. 74 от 2006 г., отм., бр. 54 от 2012 г„ в сила
от 17.07.2012) и чл. 104а. (Нов - ДВ, бр. 54 от 2012 г.„ в сила от 17.07.2012
г.). „Крайните клиенти използват електропреносната или съответната
електроразпределителна мрежа, към която са присъединени, при публично известни
общи условия", а според ал. 4 на същия член - „Публикуваните общи условия
влизат в сила за крайните клиенти без изрично писмено приемане.".
По силата на чл. 7, т. 1 от Общите условия „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД е поело задължение да снабдява с електрическа
енергия обектите на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД с кл.№ ********** и
няколко места на потребление (ИТН), едно от които е процесното ИТН 2939032.
Ищецът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се задължил да
заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа
енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал.
2. Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия и чл. 78 от договора при неплащане
в срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва за всеки просрочен ден.
В изпълнение на задълженията си по общите условия „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД е доставило в обекта на ищеца процесната
електроенергия, пренесена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД като за стойността
на доставената ел.енергия и предоставените мрежови услуги, вкл. и услугата
достъп до електроразпределителната мрежа” е издало месечните фактури,
представена с отговора на исковата молба, стойността на част от които
съставлява исковата сума.
Ищецът е клиент на „ЕВН България Електроснабдяване
ЕАД, явяващ се краен снабдител по смисъла на Закона за енергетиката и на „Електроразпределение
Юг” ЕАД (електроразпределително дружество) и като такъв бива снабдяван с
електроенергия чрез разпределителната мрежа при публично известни общи условия
(чл. 98а от ЗЕ). Между ищеца и „Електроразпределение Юг” ЕАД по силата на общи
условия бил сключен договор за пренос на електрическа енергия през
разпределителната мрежа.
Разпределението на електрическа енергия според § 1.
т. 49 от ДР на ЗЕ било определено като „транспортиране на електрическа енергия
... през разпределителните мрежи”. Дейността „разпределение на електрическа
енергия” също подлежало на лицензиране (съгласно чл. 39, ал. 1, т. 3 от ЗЕ), а
електроразпределителната мрежа е „съвкупност от електропроводни линии и
електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за разпределение
на електрическа енергия” (§ 1 т. 22 от ДР на Закона за енергетиката). „ЕВН
България Електроразпределение” ЕАД като притежател на Лицензия № Л-140-07 от
13.08.2004г. за обществено разпределение на електрическа енергия извършвал
услугата по пренос и разпределение на електрическа енергия по утвърдените от КЕВР
цени, като спазвал следния основен принцип: на всички клиенти услугата
разпределение се калкулира по одобрените от КЕВР цени. Тарифната структура е в
съответствие със Закона за енергетиката, Закона за акцизите и данъчните
складове и Правилата за търговия с електрическа енергия.
Обектите на ищеца били присъединени към електроразпределителната
мрежа, собственост на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД. Присъединяването било
извършено преди влизане в сила на Наредба № 6 от 9.06.2004г. за присъединяване
на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи при приложима и при спазване на действащата към момента на
присъединяването нормативна уредба.
Доставената електрическата енергия в процеснната
фактура била остойностена съгласно действащото в процесния период решение на
КЕВР.
Сочи също, че цената за пренос през
електроразпределителната мрежа се заплаща от всички потребители съобразно
нивото на напрежение на разпределителната мрежа, към която е присъединен обекта
им (Средно напрежение или Ниско напрежение) и отразява всички разходи, които
„Електроразпределение ЮГ” ЕАД извършва за физическото пренасяне, трансформация
и разпределение на консумираните от потребителите количества електрическа
енергия.
Самото разделяне на „цена мрежа” на два компонента,
а именно - „цена достъп” и „цена пренос”, било продиктувано от стремежа да се
приложат разходо-ориентирани цени, отразяващи и покриващи единствено реалните
разходи на мрежовия оператор. Това разбиране било възприето и от Комисията за
енергийно и водно регулиране, която има правомощието, съгласно Закона за
енергетиката, да одобрява цените, предложени от енергийните предприятия.
Решенията на КЕВР били задължителни, както за
енергийните предприятия, така и за техните потребители. В ценовото решение,
цитирано по-горе, разграниченията, които държавният регулаторен орган извършва
за първи път били: по потребители - в зависимост от вида им (бит или
стопански), нивото на напрежение на консумираната електроенергия (високо,
средно или ниско) и начина на измерване на електроенергията (с една, две или
три скали).
По отношение на цената за достъп обаче, (стр. 6, т.
6 от Решението) разграничение нямало - цената за достъп била относима към
всички потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа. Това са
всички потребители, които консумират електроенергия на средно или ниско
напрежение. Никакво друго разграничение (напр. касаещо начина на
присъединяване, собствеността на съоръженията, или доставчика на
електроенергия) не било релевантно по отношение на дължимостта на цената за
достъп до електроразпределителната мрежа. Тя била дължима от всеки клиент на
лицензионната територия на „Електроразпределение ЮГ” ЕАД. Такъв се явявал и „Водоснабдяване
и канализация"ЕАД.
Всички мрежови разходи, включени във формирането на
„цена достъп” били дължими от клиентите, присъединени към
електроразпределителната мрежа, тъй като те покриват предоставяните към него
услуги, а именно - достъп до мрежа средно напрежение, възможност за
непрекъснато ползване, оперативно управление, измерване, диспечиране и т.н.
Водещото било, че клиентът (независимо, от кого се снабдява с електроенергия) е
мрежови клиент на „Електроразпределение ЮГ” ЕАД, тъй като консумира в границите
на лицензионната територия на дружеството, на ниво на напрежение, за което само
и единствено „Електроразпределение ЮГ" ЕАД има издадена лицензия. Т.е.
доставката на услугата „достъп до електроразпределителната мрежа" не е
била прекъсвана, тъй като в спорния период е имало консумация на електроенергия
в обектите на ответното дружество. А ползването на услугата „достъп до
електроразпределителната мрежа” е обвързана оперативно и технологично с
консумацията на електроенергия. Дори в обектите да не се извършвала консумация
на електроенергия за даден период от време, доколкото те били присъединени към
електроразпределителната мрежа и могат във всеки един момент да започнат да
консумират електроенергия, то се приемало, че услугата достъп им е предоставена
(т.е. предоставена им е възможността да консумират електроенергия чрез достъпа
до електроразпределителната мрежа).
Впоследствие от 2008г. до днес единственото
разграничение, което държавният регулаторен орган е въвел по отношение на
определяне на размера на цената за достъп е в зависимост от вида на клиента
(небитов или битов). Такова било и в решението на КЕВР, послужило за определяне
на цената за достъп, вписана в процесната фактура.
Съгласно чл. 17 ал. 1 и 2 от ОУ на договора за
продажба на електроенергия "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД
фактурира ежемесечно на клиента при условията на доставки с непрекъснато изпълнение,
като издава обща фактура за услугите снабдяване, пренос и достъп по
определените от ДКЕВР цени. В ал. 3 е посочено съдържанието на фактурите и от
приложените към делото фактури, издадени на ищеца било видно, че те отговарят
на изискванията на ОУ. Исковата сума била дължима на „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД, тъй като услугата достъп до електоразпределитената
мрежа била предоставена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД. След като е
сключил договор и е приел ОУ, ответникът има правата и задълженията по тях. В
чл. 28 от сега действащите ПТЕЕ и в чл.25 от отменените ПТЕЕ, КЕВР
последователно било въведено и утвърдено правилото, че потребителите на крайните снабдители, които
използват разпределителните мрежи при публично известни общи условия, заплащат
всички мрежови услуги на крайния снабдител, а Крайният снабдител събира и
заплаща на оператора на електроразпределителна мрежа суми за пренос, достъп,
други мрежови услуги за съответния ценови период за цялото фактурирано от
крайния снабдител количество електрическа енергия
Изложената фактическа и правна обстановка
обосновавал неоснователността на възражението за недължимост на цена за
електрическа енергия за стопански потребители, присъединени към
електроразпределителните мрежи на ниво ниско напрежение, начислени за процесния
период.Исковата сума била правилно и основателно фактурирана, поради което
ответникът моли съдът да отхвърли, като неоснователен, искът по чл. 55, ал. 1
от ЗЗД.
Относно претендираната мораторна лихва, също счита
иска за неоснователен, тъй като липсва отправена покана за плащането на сумата.
Претендира за заплащане от ищеца на направени в
настоящото производство разноски.
От
изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран
с иск по чл.55, ал.1, пр.І от ЗЗД. При този фактически състав на
неоснователното обогатяване основанието не съществува при получаването на
престацията. Тежестта да се
докаже даването и получаването на сумата се носи от ищеца. Тежестта да се
докаже наличието на основание за плащане на сумата се носи от ответника.
УКАЗВА
на страните по делото за възможността им да уредят взаимоотношенията помежду
си, чрез алтернативни средства за разрешаване на спорове – медиация, както и
чрез постигане на спогодба относно всички имуществени и неимуществени
взаимоотношения.
УКАЗВА на страните, че неявяването на
някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на
делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на
становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено
искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може
да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото,
както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да
ползват правна помощ при необходимост и право на това.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА в съдебно заседание да
уточни искането за плащане на законна лихва – дали се касае за законна лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба, или мораторна лихва. Във
втората хипотеза ищецът следва да посочи размер и период на дължимост.
ВНАСЯ делото в открито
съдебно заседание и НАСРОЧВА същото
за 14.10.2019г. от 10.15ч., за която дата
да се призоват страните и вещите лица.
Препис от определението да се връчи на
страните. На ищеца да се връчи препис от писмения отговор на ответника.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: