Решение по дело №18874/2019 на Районен съд - Варна

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№260336/5.2.2021г.

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският районен съд, гражданско отделение, четиридесет и трети състав, на осми януари две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание в следния състав:

Председател: Т.Л.-С.

                                           Секретар: Д.Д.                       

 

разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 18874/2019 г. по описа на Варненския районен съд, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано въз основа искова молба на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, Бизнес Парк София, сграда 6, с която против Й.К.К., ЕГН **********, с адрес ***, е предявен иск по реда на чл.422 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК, за установяване дължимостта на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №5479/16.07.2019 г. по ч.гр.д. № 9499/2019 г. по описа на ВРС, а именно: 47,65 лева, представляваща дължими незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 17.11.2016 г. за предпочетен номер ++359*********, за отчетен период от 21.11.2016 г. до 04.02.2016 г.; 188,87 лева, представляваща неизплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 17.11.2016 г., с който е предоставено за временно и възмездно ползване устройство марка Lenovo B Black за отчетен период от 21.11.2016 г. до 04.04.2017 г.; 54,55 лева, представляваща дължими незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от 17.11.2016 г. за предпочетен номер +35996324396, за отчетен период от 21.11.2016 г. до 04.02.2016 г.; 188,44 лева, представляваща неизплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 17.11.2016 г., с който е предоставено за временно и възмездно ползване устройство марка Lenovo B Black за отчетен период 21.11.2016 г. – 04.04.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.06.2019 г. до окончателното им изплащане. Претендират се сторените разноски в заповедното и в исковото производство.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:

Между страните по делото е налице облигационна обвързаност, възникнала въз основа на договор за мобилни услуги от 17.11.2016 г. за предпочетен номер ++359********* и договор за мобилни услуги от 17.11.2016 г. за предпочетен номер +35996324396. Към първия договор за мобилни услуги е сключен договор за лизинг от 17.11.2016 г.  Ищецът сочи, че ответникът не изпълнява задълженията си по договорите, като за задълженията му по същите са издадени следните фактури №№ 753018/05.12.2016 г.; **********/05.01.2017 г.; **********/05.02. 2017 г.; **********/05.03.2017 г. и **********/05.04.2019 г.

Въз основа на заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. № 9499/2019 г. по описа на ВРС, като по същото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, за следните суми: 47,65 лева, представляваща дължими незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 17.11.2016 г. за предпочетен номер ++359*********, за отчетен период от 21.11.2016 г. до 04.02.2016 г., включена във фактури № № **********/05.12.2016 г.; **********/05.01.2017 г.; **********/05.02.2017 г.;  188,87 лева, представляваща неизплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 17.11.2016 г., с който е предоставено за временно и възмездно ползване устройство марка Lenovo B Black, за отчетен период от 21.11.2016 г. до 04.04.2017 г., включена във  фактури №№ ********** от 05.12.2016 г.; ********** от 05.01.2017 г.; ********** от 05.02.2017 г.; ********** от 05.03.2017 г. и ********** от 05.04.2019 г.; 54,55 лева, представляваща дължими незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 17.11.2016 г. за предпочетен номер +35996324396, за отчетен период от 21.11.2016 г. до 04.02.2016 г., включена във фактури №№**********/05.12.2016 г.; **********/05.01.2017 г.; **********/05.02.2017 г.; 188,44 лева, представляваща неизплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 17.11.2016 г., с който е предоставено за временно и възмездно ползване устройство марка Lenovo B Black, за отчетен период 21.11.2016 г. – 04.04.2017 г., включена във  фактури №№7249 753018/05.12.2016 г.; **********/05.01.2017 г.; **********/05.02. 2017 г.; **********/05.03.2017 г. и **********/05.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.06.2019 г. до окончателното им изплащане. В полза на заявителя – ищец в настоящото производство, са присъдени и сторените разноски в заповедното производство.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. С разпореждане, връчено на заявителя на 24.10.2019 г., заповедният съд му е указал възможността да предяви иск за установяване на вземането си, в срока по чл.415, ал.1 ГПК. Въз основа на искова молба на „Т.Б.“ ЕАД, постъпила в съда в законоустановения едномесечен срок /на 18.11.2020 г./, е образувано настоящото производство.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът, чрез назначения му особен представител, представя отговор на исковата молба, с който намира ищцовата претенция за основателна.

 

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:

На 17.11.2016 г., между страните по делото е сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, с който е уговорено ползване на услуги по програма „Смарт 11,99“, за срок от 24 месеца, при стандартен месечен абонамент в размер на 11,99 лв. и отстъпка от 20%. По повод сключения договор, на същата дата, страните подписват договор за лизинг към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, по силата на който ищецът като лизингодател, предоставя на ответника, за временно и възмездно ползване, устройство марка Lenovo B Black, с обща лизингова цена в размер на 183,77 лв., платима чрез 23 месечни вноски, всяка една в размер на 7,99 лв. Претендира се сумата от 188,87 лева, формирана като сбор от три лизингови вноски, всяка в размер на 7,99 лева, сумата от 5,10 лева – остатък от лизингова вноска, както и 159,80 лева, сбор от 20 лизингови вноски, начислени общо във фактура №**********/05.04.2019 г.

На 17.11.2016 г., между ищеца и ответника е сключен втори договор за мобилни услуги - за предпочетен номер +35996324396, по програма „Смарт 11,99“, за срок от 24 месеца, при стандартен месечен абонамент в размер на 11,99 лв., както и е подписан договор за лизинг за предпочетен номер +35996324396. Дължимата лизингова цена по този договор е в размер на 183,77 лв., платима чрез 23 месечни вноски, всяка една в размер на 7,99 лв. Претендира се сумата от 188,44 лева, формирана като сбор от три лизингови вноски, всяка в размер на 7,99 лева, сумата от 4,67 лева – остатък от лизингова вноска, както и 159,80 лева, сбор от 20 лизингови вноски, начислени общо във фактура №**********/05.04.2019 г.

Горните обстоятелства се установяват от представените по делото преписи от сключените между страните четири договора от дата 17.11.2016 г.

            Съгласно чл.1, ал.2 от всеки от договорите за лизинг, лизингополучателят може да придобие правото на собственост върху мобилното устройство, в случай че сключи с лизингодателя договор за изкупуване на устройството, в срок най-малко 10 дни преди изтичане срока на договора за лизинг, както и в случай, че условията за придобиване правото на собственост, посочени в Общите условия са изпълнени и е заплатил допълнителна вноска, в размер на съответната месечна лизингова вноска.

            На основание чл.1, ал.3 от договора за лизинг, ако лизингополучателят не придобие правото на собственост върху процесното устройство, същият дължи връщането му в едномесечен срок от изтичане срока на лизинговия договор. С подписване на договора, лизингополучателят потвърждава, че е получил мобилното устройство /чл.4/. По делото не са налице доказателства, а и не се твърди двете мобилни устройства да са били върнати на оператора.

От представени по делото декларация-съгласие се установява, че при сключване на договорите за предоставяне на мобилни услуги, ответникът е получил от ищеца екземпляр от Общите условия /ОУ/ на „Т.Б.“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги и/или Общите условия /ОУ/ на „Т.Б.“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на фиксирани телефонни услуги, съгласен е със същите и се задължава да ги спазва.

Съгласно чл. 26 ОУ, за ползване на услуги чрез индивидуален договор, заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя, като неполучаването на фактура не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми. В чл.75 ОУ е предвидена възможност за оператора незабавно да ограничи предоставянето на услугите или да прекрати едностранно индивидуален договор с потребител, в случай, че последният не изпълнява задълженията си по индивидуалния договор и/или ОУ.

По делото са представени и Общите условия на договор за лизинг на устройство. Съгласно чл.12, ал.2 ОУ, месечните вноски по договора за лизинг стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договора/договорите за предоставяне на мобилни и/или фиксирани услуги, сключен/и от лизингополучателя, както и в случаите на забава в изплащането на лизингови вноски.

За дължимите по договорите суми, ищецът издава следните фактури №№ 753018/05.12.2016 г.; **********/05.01.2017 г.; **********/05.02.2017 г.; **********/05.03.2017 г. и **********/05.04.2019 г. Ответникът не оспорва начислените суми.

 

При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:

Предявените искове намират правно основание в разпоредбите на чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79 ЗЗД, чл. 345, ал.1 ТЗ вр. чл. 232, ал.2 ЗЗД. Същите са допустими, а разгледани по същество, те са основателни.

За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да установи, че между страните е налице облигационна връзка, възникнала със сключването на сочените от ищеца договори, по силата, на която операторът е предоставил на абоната – ответник в производството твърдените телекомуникационни услуги при насрещно задължение на последния да заплати същите. Следва да бъдат установени още: действителното предаване на лизинговите вещи, периодът на ползването им, както и наличието на действаща уговорка, която дава право на ищеца да претендира предсрочно изпълнение на всички лизингови вноски.

Съдът намира за безспорно установено, че със сключване на процесните договори за мобилни услуги и за лизинг, между страните по делото е възникнала облигационна обвързаност, по силата, на която ищецът е поел задължението да предостави на ответника мобилни услуги, за срока на действие на договорите и при условията, посочени в същите, както и да предаде на абоната за временно и възмездно ползване 2 бр. мобилни устройства, срещу насрещното задължение на ответника да заплати както предоставените му далекосъобщителни услуги, така и лизинговите вноски за ползване на устройствата. Договорите са подписани от ответника, като в графа „за потребителя“, респективно „лизингополучател“ същият ръкописно е изписал името си. Авторството на положените под договорите подписи не се оспорва от ответника.

От представените по делото договори за мобилни услуги се установява, че отчетен период е периодът, за който се начисляват използваните услуги, месечни такси и отстъпки, съгласно условията на абонаментната програма. Този период е с продължителност един месец и започва всеки месец на една и съща дата, наречена дата на фактуриране, когато се начислява използването на мобилни услуги през последния отчетен период. В договорите за мобилни услуги е посочена дата на фактуриране - 5-то число на всеки месец.

Съгласно чл.4 от всеки един от договорите за лизинг, с подписване на същия, лизингополучателят декларира и потвърждава, че лизингодателят му е предал мобилните устройства, поради което и предвид липсата на валидно оспорване, съдът приема, че ищецът е изпълнил задължението си да предаде същото на ответника.

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е постъпило в съда на 19.06.2019 г. - след изтичане 24-месечния срок на договорите – 17.11.2018 г. В случая не е налице предсрочна изискуемост на вземанията, а претенция за заплащане на дължими вземания поради настъпване на краен падеж. Всички лизингови вноски са с настъпил падеж, ответникът не е заплатил дължимите лизингови вноски, поради което дължи плащането на лизинговите цени в пълен размер. Дължат се и сумите по чл.1, ал.2 от договорите за лизинг. При твърдение от ищеца, че е налице отрицателен факт - пълно неизпълнение от страна на ищеца, на поети договорни задължения, то в тежест на последния бе да установи положителния факт, който изключва това твърдение за неосъществяване на дължимото поведение, а именно – точното изпълнение.

По делото бе безспорно установено, че след настъпване на крайния падеж, както и към датата на предявяване на иска, ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на предоставените по мобилни услуги по сключените договори, като е останал задължен за абонаментни такси и лизингови вноски. Не се твърди, а и не се представят доказателства процесните мобилни устройства да са били върнати на ищеца.

При горните доводи, съдът намира, че претенцията на ищеца е основателна и същата следва да бъде уважена изцяло.

С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца се следват сторените от него разноски общо в размер на 575 лева, от които: държавна такса – 175 лева, 300 лева - адвокатско възнаграждение и 100 лева – депозит за особен представител.

В съгласие с т. 12 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. В полза на ищеца се следват сторените от него разноски в заповедното производство в общ размер на 385 лева.

Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат платени по следната банкова сметка: ***.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, в отношенията между страните по делото, че Й.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „Т.Б.“ ЕАД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк София, сграда 6, вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №5479/16.07.2019 г. по ч.гр.д. № 9499/2019 г. по описа на ВРС, а именно: 47,65 лева, представляваща дължими незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги за предпочетен номер ++359********* от 17.11.2016 г., за отчетен период от 21.11.2016 г. до 04.02.2016 г.;  188,87 лева, представляваща неизплатени лизингови вноски по договор за лизинг на устройство Lenovo B Вlack от 17.11.2016 г., за отчетен период от 21.11.2016 г. до 04.04.2017 г.; 54,55 лева, представляваща дължими незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги за предпочетен номер +35996324396, от 17.11.2016 г., за отчетен период от 21.11.2016 г. до 04.02.2016 г., како и 188,44 лева, представляваща неизплатени лизингови вноски по договор за лизинг на устройство Lenovo B Вlack от 17.11.2016 г., за отчетен период от 21.11.2016 г. – 04.04.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 19.06.2019 г. до окончателното изплащане, на  основание чл.422 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА Й.К.К., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Т.Б.“ ЕАД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, р-н Младост, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 575 лева, представляваща разноските сторени от ищеца в настоящото производство, както и сумата от 385 лева - разноски по ч. гр. дело № 9499/2019 г. по описа на ВРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано, с въззивна жалба пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                                                                                         

                                                                              

                                                                                      

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: