№ 21290
гр. София, 24.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110118792 по описа за 2024 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба на [ фирма ] ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. №, срещу Ц. П. С., ЕГН **********, К. Ю. Й., ЕГН **********,
и Д. Ю. Й., ЕГН **********, и трите с адрес: гр. София, ул. №, с която са предявени за
разглеждане пасивно субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца следните суми във връзка с топлоснабден
имот с абонатен № 64214: 1./ сумата 94,92 лева – главница, представляваща незаплатена
цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода 01.05.2020 г. – 30.11.2020
г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. , бл., вх., ет., ап., с абонатен № , 2./
сумата 28,10 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 13.03.2024 г., при следните
квоти: за Ц. П. С. – 2/4, за К. Ю. Й. – ¼, и за Д. Ю. Й. – 1/4.
В исковата молба се навеждат твърдения, че ответниците, в качеството си на
собственици на процесния имот в исковия период, са били потребители на топлинна енергия
/ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което са били обвързани от
договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди се,
че през исковия период за процесния имот е била доставяна ТЕ, цената за която е платима
месечно, като падежите за плащане са определени в съответните приложими през този
период Общи условия. Поддържа се, че съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ
стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на
всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите
за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната
топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота. Посочва се, че
ответниците не са изпълнили задълженията си за заплащане цената на потребената ТЕ през
исковия период, като поради забавата за плащане дължат и мораторна лихва върху
главницата след изтичане на установения в Общите условия падеж.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил общ писмен отговор на исковата молба от
ответниците Ц. П. С., К. Ю. Й. и Д. Ю. Й., с изразено становище за неоснователност на
предявените искове. Навеждат се твърдения, че ответниците са се разпоредили с правото на
собственост върху исковия имот на 27.11.2020 г., като преди датата на извършената
разпоредителна сделка са погасили всички задължения за процесния имот, вкл. на 10.12.2020
г. са подали молба за закриване на партидата, водена на тяхно име при ищеца. При
условията на евентуалност навеждат възражение за погасяване на процесните вземания с
тригодишна погасителна давност.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с пасивно субективно и обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Основателността на предявения иск за цена на потребена ТЕ изисква кумулативното
установяване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: съществуването на
облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между
топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му
на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното
количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало
насрещно задължение за заплащане на уговорената цена.
Основателността на иска за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните материални предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в
забава и размера на обезщетението за забава.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на
обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност
по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ:
Според действащата от 05.03.2004 г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150,
ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на
договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и
в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите /чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1
ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или
лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да
заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило
в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за
2
битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие
обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
напр. с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот
/мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело
№ 2/2017 г., ОСГК/.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост
може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото
съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на
собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот,
сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява
действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.
В конкретния случай, между страните не се спори, а и при съвкупен анализ на
приетите по делото писмени доказателства – Нотариален акт за собственост на апартамент
(жилище) по чл. 55 ЗПИНМ № , том , дело № 715/971 г., Нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу гледане и издръжка № , том , дело № 170/1988 г., Удостоверение за
наследници на Ю. С. Й. изх. № 2015/05.09.2019 г., издадено от Столична община – район
„Сердика“, и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ., том ., рег. № 7602,
дело № 360/2020 г., се установява, че в процесния период от м.05.2020 г. до м.11.2020 г.
ответниците Ц. П. С., К. Ю. Й. и Д. Ю. Й. са били съсобственици на апартамент ., находящ се
в гр. София, ж. к. , бл., вх., ет., при следните квоти: за Ц. П. С. – 2/4, за К. Ю. Й. – ¼, и за Д.
Ю. Й. – ¼, на следните придобивни основания: след прекратяване на брака между Ю. С. Й.
и Ц. П. С. поради развод /индикация за което е отбелязването в удостоверението за
наследници на Ю. С. Й., че е починал разведен, и отбелязаното в НА № 22/2020 г.
бракоразводно решение № ./15.04.1997 г. по гр. д. № 4032/1996 г. на СРС/, последната е
станала обикновен съсобственик на ½ идеална част от топлоснабдения жилищен имот; след
смъртта на Ю. С. Й. неговите дъщери и единствени негови наследници по закон - К. Ю. Й. и
Д. Ю. Й., са придобили по силата на наследственото правоприемство по ½ от неговата ½
идеална част, или са станали титуляри на по ¼ от правото на собственост на процесния
имот. При тези доказателства настоящият състав счита, че ответниците в качеството си на
съсобственици на топлоснабдения имот в процесния период са били потребители на ТЕ за
битови нужди по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, респ. същите са имали качеството на „битов
клиент“ съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
Разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора
за процесния период е бил сключен договор за продажба на ТЕ за битови нужди при
публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца,
одобрени с решение № 0У-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник "Дневник"
от 14.01.2008 г., Общите условия, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник "24 часа" – броя от 10.02.2014 г.
Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите
(клиентите), които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни
3
след влизането им в сила, да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в
което да предложат специални условия, които се отразяват в допълнителни писмени
споразумения. В конкретния случай ответниците не твърдят, а и не се установява да са
упражнили това право срещу ОУ на [ фирма ] ЕАД, поради което настоящият състав намира,
че същите са ги приели.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия
възниква между топлопреносно предприятие и потребителя (клиента), по силата на закона –
чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответниците – потребители, вкл. и
относно приемането на ОУ. Ето защо ОУ на ищеца регулират спорното правоотношение.
По изложените съображения се налага изводът, че за исковия период между главните
страни в процеса е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет:
доставка на ТЕ за битови нужди относно процесния топлоснабден имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на ТЕ в сграда –
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на ТЕ самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по смисъла на чл. 139а ЗЕ. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и в Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.). Топлинната енергия за
отопление на сграда – етажна собственост се разделя на ТЕ, отдадена от сградна
инсталация, ТЕ за отопление на общите части, и ТЕ за отопление на имотите в сграда –
етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ ТЕ за отопление на
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
По делото не се спори, че сградата – етажна собственост /в която се намира
процесният имот/ е присъединена към топлопреносната мрежа.
В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки един потребител дължи заплащане на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В конкретния случай, страните по делото не спорят, че в исковия период в
апартамент № . е доставяна и потребявана ТЕ в посочения в исковата молба размер и
стойност.
Спорен по същество пред районната инстанция е въпросът дали начисленото от
ищцовото дружество количество ТЕ е било погасено от ответниците чрез извършени
извънсъдебни плащания, прехождащи настоящия съдебен процес. За установяване на този
въпрос по делото е изслушано експертното заключение на вещото лице В. П. по допуснатата
ССчЕ. Съгласно изготвеното ССчЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено, неизплатени за исковия период са останали единствено натрупани суми по
изравнителна сметка в размер на 94,92 лева. Представените с писмения отговор платежни
документи са разпределени от ищцовото дружество за погасяване на натрупани лихви върху
стари задължения. Размерът на мораторната лихва върху непогасената главница възлиза на
28,10 лева.
С оглед събраните по делото писмени доказателства, процесуалното поведение на
ответната страна и заключението на ССчЕ, което преценено по реда на чл. 202 ГПК съдът
4
кредитира, настоящият състав приема, че за процесния период до имота е доставяна ТЕ
съобразно уговореното, като количеството ТЕ е разпределяно законосъобразно в
съответствие с правилата на действащата нормативна уредба. Непогасени за процесния
период са останали суми по изравнителна сметка на стойност 94,92 лева, до който размер
предявените искове за главница са основателни – при съобразяване квотата от
съсобствеността на всяка ответница.
Своевременно, в срока по чл. 131 ГПК, ответната страна е релевирала възражение за
погасяване по давност на претендираните суми за цена на доставена ТЕ.
По възражението за давност:
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение
№ 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, и за тях се прилага тригодишната
давност.
Предявяването на иска спира течението на давността, като в случая исковата молба е
подадена в съда на 03.04.2024 г., поради което извън погасителната давност са всички
вземания, чиято изискуемост настъпва след и на 03.04.2021 г. – по аргумент от чл. 114, ал. 1
ЗЗД. В разглеждания случай предмет на разглеждане са вземания за цена на доставена ТЕ за
периода от 01.05.2020 г. до 30.11.2020 г. Следователно погасени по давност са всички суми,
начислени за целия исков период. Това е така, тъй като съгласно чл. 33, ал. 1 от
приложимите към релевантния период ОУ на ищеца – тези от 27.06.2016 г., публикувани на
10.07.2016 г. и влезли в сила от 11.08.2016 г., месечните дължими суми за ТЕ по чл. 32, ал. 1
и ал. 2 ОУ са платими в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят – в
случая, най-късното вземане от процесните, това за м. 11.2020 г., е станало изискуемо на
15.01.2021 г., т. е. преди 03.04.2021 г., поради което то и предхождащите го месечни
задължения за периода от м.05.2020 г. – м.10.2020 г., включени в исковия период, също са
обхванати от изтекла тригодишна погасителна давност. Предвид изложеното съдът приема,
че претендираната от ответниците сума за доставена ТЕ е погасена по давност, което
представлява самостоятелно основание за отхвърляне на предявените искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С оглед неоснователността на главните искове, неоснователни се явяват и
акцесорните претенции за обезщетение за забава върху главницата.
Относно разноските
При този изход на делото право на разноски имат ответниците. В случая, единствено
ответниците Ц. П. С. и Д. Ю. Й. претендират разноски за платен адвокатски хонорар в общ
размер на 300,00 лева, за чието извършване представят доказателства – договор за правна
защита и съдействие от 05.06.2024 г., съдържащ отбелязване за извършено в брой плащане
на сумата от 300,00 лева. С оглед на това претендираните разноски следва да им се присъдят.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на [ фирма ] ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. №, за осъждане на Ц. П. С., ЕГН **********, К. Ю. Й., ЕГН **********, и
Д. Ю. Й., ЕГН **********, и трите с адрес: гр. София, ул. №, да му заплатят при условията
на разделност, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
сумата от 94,92 лева – главница, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна
5
енергия за битови нужди през периода 01.05.2020 г. – 30.11.2020 г. за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ж. к. , бл., вх., ет., ап., с абонатен № , и сумата от 28,10 лева –
мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 13.03.2024 г., при следните квоти: за Ц. П. С. –
2/4, за К. Ю. Й. – ¼, и за Д. Ю. Й. – 1/4.
ОСЪЖДА [ фирма ] ЕАД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
№, да заплати на Ц. П. С., ЕГН **********, и Д. Ю. Й., ЕГН **********, и двете с адрес:
гр. София, ул. №, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в общ размер на 300,00 лева –
разноски в производството по гр. д. № 18792/2024 г. по описа на СРС, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6