№ 6977
гр. София, 17.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20231110145214 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 227193/11.08.2023 г, с
която от името на „***“ ЕАД, ЕИК *** против наследниците на Л. Б. П., ЕГН
********** и Е. С. Е., ЕГН ********** са предявени искове с правно основание
чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86
от ЗЗД – осъдителни искове за вземания за плащане на стойност на доставена
топлоенергия за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост, за
обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за процесния период, както и за
обезщетение за забава на плащането на същото.
С молба вх. № 244644 от 01.09.2023 г. ищецът е уточнил подадената искова
молба, като е посочил, че исковете са предявени срещу наследниците на
наследниците на Л. Б. П., ЕГН **********, а именно срещу лицата: Г. Л. Г., ЕГН
********** с адрес: ***, Я. Л. П., ЕГН ********** с адрес: ***, както и срещу
лицето Е. С. Е., ЕГН ********** като е направено искане съдът да осъди
ответниците да заплатят на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 324,53 лЕ.,
представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в
топлоснабден имот, представляващ ***, находящ се в ***, аб. № *** за периода
01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от 11.08.2023 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 80,86 лЕ.,
1
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
15.09.2020 г. – 27.07.2023 г. върху главницата за доставена и потребена топлинна
енергия; 3/ сумата от 11,66 лЕ., представляваща главница за цена на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за топлоснабден имот, представляващ
***, находящ се в ***, аб. № *** за периода 01.06.2020 г. – 30.04.2021 г., ведно
със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 11.08.2023 г. до
окончателното й изплащане; 4/ сумата от 3,20 лЕ., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода 15.05.2020 г. – 27.07.2023 г., върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение.
От Е. С. Е., ЕГН ********** се претендират 4/8 части от сумите, предмет на
предявените за разглеждане в настоящото производство искове. От Г. Л. Г., ЕГН
********** се претендират 2/8 части от сумите, предмет на предявените за
разглеждане в настоящото производство искове. От Я. Л. П. се претендират 2/8
части от сумите, предмет на предявените за разглеждане в настоящото
производство искове.
С определение № 31037/05.09.2023 г., постановено по гр.д. № 45214/2023 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът е конституирал като ответници в
производството – Г. Л. Г., ЕГН ********** с адрес: ***, Я. Л. П., ЕГН **********
с адрес: ***, както и срещу лицето Е. С. Е., ЕГН ********** с адрес: ***.
В исковата си молба ищецът „***“ ЕАД твърди, че има договорни
отношения с ответниците /респективно е имал такива с техния наследодател/.
Поддържа, че същите /респективно техния наследодател/ имат качеството клиенти
на топлинна енергия за битови нужди за следния недвижим имот, представляващ
***, находящ се в ***, аб. № ***. Навеждат се съображения, че сградата-етажна
собственост, в която се намира процесният имот, е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „***“ ООД,
като в тази връзка се посочва, че на основание чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за
топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни
вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки
на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Поддържа,
че ответниците /респективно техния наследодател/ са използвали доставяна
топлинна енергия през периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. и не са погасили
задължението си на посочения в приложимите за периода ОУ падеж, поради което
същото следвало да се погаси, ведно с лихва за забава. Не било изпълнено и
задължението за заплащане на услугата дялово разпределение, поради което и то
2
следвало да се погаси, ведно с лихва за забава.
Моли, да бъде постановено решение, с което ответниците да бъдат осъдени
да заплатят на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 324,53 лЕ., представляваща
стойност на доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот,
представляващ ***, находящ се в ***, аб. № *** за периода 01.05.2019 г. –
30.04.2021 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
11.08.2023 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 80,86 лЕ.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
15.09.2020 г. – 27.07.2023 г. върху главницата за доставена и потребена топлинна
енергия; 3/ сумата от 11,66 лЕ., представляваща главница за цена на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за топлоснабден имот, представляващ
***, находящ се в ***, аб. № *** за периода 01.06.2020 г. – 30.04.2021 г., ведно
със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 11.08.2023 г. до
окончателното й изплащане; 4/ сумата от 3,20 лЕ., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода 15.05.2020 г. – 27.07.2023 г., върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение.
От Е. С. Е., ЕГН ********** се претендират 4/8 части от сумите, предмет на
предявените за разглеждане в настоящото производство искове. От Г. Л. Г., ЕГН
********** се претендират 2/8 части от сумите, предмет на предявените за
разглеждане в настоящото производство искове. От Я. Л. П. се претендират 2/8
части от сумите, предмет на предявените за разглеждане в настоящото
производство искове.
Претендират се разноски и се прави възражение с правно основание чл. 78,
ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от насрещните страни в
производството адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, а и след неговото изтичане до
настоящия момент не е депозиран отговор на исковата молба от ответницата в
производството Я. Л. П..
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от името на ответницата в производството Е. С. Е., чрез назначения й
особен представител – адвокат Т. М. от САК, с който се оспорват предявените
срещу Е. С. Е. искове. Прави се възражение за погасяване по давност на
вземанията, предмет на исковете. Оспорват се и претенциите за мораторна лихва,
като се излагат подробни съображения относно липсата на доказване, че
ответницата Е. е изпаднала в забава по отношение изпълнение на задължението си
3
за заплащане на претендираните главници.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от името на ответницата в производството Г. Л. Г., приложено към които се
представят доказателства за заплатена в полза на ищеца сума в размер на108,80
лЕ., с което ответницата Г. счита, че е изпълнила в цялост задълженията си към
ищцовото дружество във връзка с предявените срещу нея в настоящото
производство искове.
В проведеното по делото открито съдебно заседание е депозирано
становище по предявените от ищеца обективно кумулативно съединени искове от
страна на ответника Я. Л. П., с което се оспорват предявените искове по подробно
изложени в становището съображения.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за вземания за плащане на стойност
на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна
собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение
за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за
обезщетение за забава на плащането на същото.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 149 и сл., чл.
154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за
ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже
съществуването на договорни отношения между него и ответниците /респективно
техния наследодател/ с предмет доставка на топлинна енергия, в това число и
качеството им клиент на топлинна енергия, обема на реално доставената в
процесния имот топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза
именно на претендираната сума, че е носител на вземане за възнаграждение за
дялово разпределение, поради което и за ответника да е възникнало валидно и
изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, както и изпадането
на ответниците в забава за заплащане на дължимите главници, периодът на
забавата и размерът на обезщетението за забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да
установят, че са погасили претендираното вземане.
4
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
В тежест на ищеца, при релевираното в отговора на исковата молба,
подадена от името на ответника Е. С. Е., чрез назначения му в производството
особен представител – адвокат Т. М. – САК, възражение за погасяване по давност
на претенциите, заявени с исковата молба, е да докаже настъпването на факти и
обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване течението на давностния срок
по отношение на претендираните в настоящото производство вземания от
ответника Е. С. Е..
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1
ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР),
които регламентират и страните по договора при публично известни общи
условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1
ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
5
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този
смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май
2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите
в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
6
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В
този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5
чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда
забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните
тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация,
направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "***" ЕАД е дружество регистрирано
по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други
дейности обслужващи основните.
От представения и приобщен към доказателствения материал по делото
нотариален акт за дарение на недвижим имот от 28.02.1975 г. се установява в
производството, че ** П. и **., са дарили на внука си Л. Б. П., следния недвижим
имот, представляващ апартамент 11, находящ се в ***.
От извършената справка за родствени връзки на лицето Л. Б. П., ЕГН
********** се установява, че същият е починал на 10.03.1994 г., като е оставил за
наследници по закон дъщерите си Г. Л. Г., ЕГН ********** и Я. Л. П., ЕГН
**********, върху които, по реда на наследственото правоприемство, е преминала
собствеността върху притежавания приживе от Л. Б. П., ЕГН **********
недвижим имот, представляващ апартамент 11, находящ се в ***, като всяка от
двете е придобила по ½ идеална част от горепосочения имот.
От представения и приобщен към доказателствения материал договор за
замяна на недвижими имоти № 144, дело № 25614/1995 г. от 28.12.1995 г., се
установява в производството, че на 28.12.1995 г., Г. Л. Г. /към 28.12.1995 г. – Г. Л.
П./, ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител ***.
Димитрова е прехвърлила собствеността върху притежаваните от нея ½ идеална
част от недвижим имот, представляващ апартамент 11, находящ се в ***, на Е. С.
7
Е..
От удостоверение изх. № 68-00-611/25.04.2019 г., издадено от **, се
установява в производството, че стар адрес – **** се отнася за жилищна сграда с
настоящ адрес: гр. София, **** с входове А, Б и В.
От съвкупния анализ на посочените по-горе доказателства, събрани в хода
на настоящото производство, се налага извод, че през процесния период
/01.05.2019 г. – 30.04.2021 г./, ответниците Е. С. Е. и Я. Л. П., са били
съсобственици на процесния имот, представляващ ***, находящ се в ***, аб. №
***, като всяка от тях е била собственик на ½ идеална част от същия имот.
От друга страна, обаче, от представената и приобщена към доказателствения
материал молба-декларация от 27.11.1997 г. се установява в производството, че на
27.11.1997 г. до ищцовото дружество е подадено заявление от ответницата Е. С.
Е., в което е обективирано искане на името на Е. С. Е. да бъде открита партида за
топлоснабден имот, представляващ ***, находящ се в ***, като партидата бъде
променена на нейно име, съгласно общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от *** ЕАД на клиенти в гр. София. Настоящият съдебен
състав намира, че с подаденото заявление-декларация, подадено от името на Е. С.
Е. до *** ЕАД, Е. С. Е. е заявила пред ищцовото дружество, желанието си
партидата за процесния имот да бъде прехвърлена именно на нейно име. Молба-
декларация, подадена от името на Е. С. Е. до *** ЕАД не е оспорена от страните,
като същевременно от останалия събран по делото доказателствен материал, се
установява в производството, че във връзка с отправената до ищцовото дружество
молба-декларация от 27.11.1997 г., последното е открило партида именно на
името на лицето подало молба-декларацията – Е. С. Е.. В конкретния случай,
съгласно молба-декларация, чиято автентичност не е оборена по делото, Е. С. Е. е
отправила искане цялата енергия доставена до имота да се заплаща от нея. При
така възприето и като съобрази молба-декларацията на Е. С. Е. от 27.11.1997 г., и
обстоятелство, че ищецът е открил партида именно на нейно име за целия имот
въз основа на това заявление, то съдът приема, че по делото е установено, че Е. С.
Е. е заявила пред „***“ ЕАД, че тя ще ползва имота и ще заплаща енергията /т.е.
отправила е предложение до *** ЕАД за сключване на договор за доставка на
топлинна енергия до посочения в молба-декларацията недвижим имот/, ищецът се
е съгласил със същото и е открил партидата за имота само на нейно име /с което е
приел отправеното предложение за сключване на договор за доставка на топлинна
енергия до посочения в молба-декларацията недвижим имот/, поради което и
съдът приема, че след 27.11.1997 г., т.е за исковия период /01.05.2019 г. –
8
30.04.2021 г./ само Е. С. Е. е следвало да отговаря за заплащането на цялото
количество потребена енергия в имота, въз основа на сключения между нея и
ищцовото дружество договор за доставка на топлинна енергия.
Според задължителните за съдилищата разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 год. на ВКС по тълк.дело № 2/2017 год.,
ОСГК, присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор /чл. 138, ал. 1
ЗЕ и чл. 29 – 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснябдяването;
писмената форма не е форма за действителност, а за доказване/ със собствениците
или титулярите на вещното право на ползване върху топласнабдените имоти в
сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 152, ал. 1 ЗЕ
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената
топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет –
доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената
на доставената топлинна енергия. Това се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1
ЗЕ, отпреди ДВ, бр. 54 от 2012 год., визиращи като страна по договора за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди. Собствениците,
респ. бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди, съгласно разпоредбите на ЗЕ в
хипотезата, при която топлоснабдения имот е предоставен за ползване по силата
на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно
основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В
мотивите на горепосоченото Тълкувателно решение е прието, че договорът между
трето ползващо се лице /на договорно основание/ и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното предприятие, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.
Същевременно според идентичните клаузи на чл. 62, ал. 2 от Общите условия от
9
2008 г. за продажба на топлинна енергия от „***” ЕАД на потребители за битови
нужди, чл. 62, ал. 2 от Общите условия от 2014 г. и чл. 62, ал. 2 от Общите
условия от 2016 г., в случаите, когато имотът се ползва от повече от един клиент,
продавачът открива партида на всички клиенти въз основа на споразумителен
протокол за разпределение на топлинната енергия за имота. В контекста на
изложеното настоящият съдебен състав приема, че когато топлоснабденият имот е
съсобствен и се ползва само от един от съсобствениците, който е уведомил за това
топлопреносното предприятие и е заявил съгласието си да заплаща стойността на
доставената в имота топлинна енергия – каквито именно волеизявления са
направени в частност от Е. С. Е., то именно той има качеството на потребител на
топлинна енергия за битови нужди, респ. битов клиент.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че след
27.11.1997 г., т.е за исковия период /01.05.2019 г. – 30.04.2021 г./, само
ответницата Е. С. Е. е следвало да отговаря за заплащането на цялото количество
потребена енергия в имота, въз основа на сключения между нея и ищцовото
дружество договор за доставка на топлинна енергия.
Следователно, предявените срещу ответника Г. Л. Г., ЕГН ********** и Я.
Л. П., ЕГН ********** обективно кумулативно съединени осъдителни искове,
следва да бъдат отхвърлени.
Допълнително следва да се посочи, че от страна на Г. Л. Г., ЕГН **********
са представени доказателства за заплатени в полза на *** ЕАД суми, с които се
погасява изцяло задължението на този ответник към ищцовото дружество, още
повече, че същата не е дала повод за завеждане на делото, признала е
дължимостта на сумите, предмет на предявените срещу нея искове и е извършила
доброволно плащане на сумите, предмет на същите искове, което е допълнителен
аргумент за правилността на извод, че предявените срещу този ответник искове,
следва да бъдат отхвърлени.
Относно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна
енергия и нейното количество и качество, настоящият съдебен състав намира
следното:
По делото е установено, че общи условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди са одобрени от ДКЕВР през 2016 г., като се установи от прието
заключение на вещото лице по допуснатата и изготвена в производството
съдебно-техническа и счетоводна експертиза, че ищецът е доставял енергия в
сградата етажна собственост, в която се намира процесния имот, поради което
10
съдът приема за установено по делото, че през процесния период страните са били
обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда -
етажна собственост, чието съдържание се определя в Общите условия от 2016 г.
/приложими към процесния период/, както и от действащата към съответния
момент нормативна уредба, а именно Закон за енергетиката и Наредба №16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато
топлоснабдяване през периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., като ежемесечно са
извършвани отчети на данните от общия топломер за потребената топлинна
енергия. Установява се, че дяловото разпределение на енергията през процесния
период е извършвано от дружеството *** ООД. Установява се също, че са взети
предвид и технологичните разходи в абонатната станция за процесния период,
които са за сметка на топлопреносното предприятие, като същите са изчислени по
Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и са били отчислявани
ежемесечно от отчетената от общия топломер топлинна енергия, преди нейното
разпределение между абонатите.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява в производството, че през процесния период
в посочения в исковата молба имот е доставяна и потребявана топлинна енергия,
както следва: 1/ топлинна енергия за отопление на имот, отдадена от монтирана в
банята на имота щранг-лира /доколкото през процесния имот всички радиатори в
имота са били демонтирани/ и 2/ топлинна енергия отдадена от сградна
инсталация, която е разпределяна пропорционално на отопляемия обем на
имотите по проект, като за процесния апартамент отопляемия обем по проект е
126 кубически метра. От заключението на вещото лице по приетата в
производството съдебно-техническа експертиза се установява още, че за
процесния период за топлоснабдения имот е начислена топлинна енергия за
отопление на имот и отдадена от сградна инсталация в размер на общо 340,24 лЕ..
Установява се също, че през процесния период дяловото разпределение на
енергията през е извършвано от *** ООД, като редовно и на конкретна дата са
изготвяни изравнителни сметки за реално потребеното количество топлинна
енергия от имота на ответника – общо и по компоненти, а именно топлинна
енергия за отопление на имот, топлинна енергия отдадена от сградна инсталация и
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, като общо за процесния
период е налице изравнена сума за връщане в размер на 15,70 лЕ., която следва да
11
бъде извадена от общия размер на стойността на доставена до процесния имот
топлинна енергия.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства вкл. и от
заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебно-техническа експертиза е установено в производството, че
през процесния период, за топлоснабдения имот потребената топлинна енергия е
на стойност от общо 324,54 лЕ., за чието заплащане следва да отговаря
ответницата Е. С. Е., ЕГН **********.
В отговора на исковата молба, подаден от името на ответника Е. С. Е., ЕГН
**********, е релевирано възражение за погасяване по давност на сумите
начислени от ищеца през исковия период.
По отношение възражението за погасяване по давност на претендираните в
настоящото производство от ищеца вземания, настоящият състав намира
следното:
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012г. по
тълк.д.№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията за потребена топлинна енергия
са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на
тригодишна давност по чл.111, б. „в” от ЗЗД; различният размер на всяка месечна
вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то
произтича от повтарящи се еднородни задължения, с посочен в Общите условия
падеж. Предвид това в разглеждания случай следва да намери приложение
тригодишният давностен срок, установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито
са процесните за главници), давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е
уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение). В частност задълженията на ответниците за заплащане на
стойността на доставената енергия са възникнали като срочни.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до
отмяната на извънредното положение /13.05.2020 г./ спират да текат давностните
срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти.
За вземанията възникнали при действието на ОУ от 2016 г.:
12
Приложими за тези вземания са разпоредбите на чл. 33 от ОУ от 2016 г.,
които са общоизвестни и съгласно които плащанията за съответния месец се
дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението.
Доколкото тези задължения са уговорени да се плащат в определен срок, то съдът
приема, че приложима е разпоредбата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД и началният момент
на погасителната давност на всяко месечно задължение започва да тече от
момента на настъпване на изискуемостта му, тоест с изтичане на 45 дни след
месеца, за който е възникнало задължението.
Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията за
целия отоплителен сезон не е от естество да промени моментът на възникване на
вземането и изискуемостта му, а само те са релЕ.нтни при определяне началото на
срока на погасителната давност. В случая вземанията са възникнали в момента на
осъществяването на доставката на енергията и за всяко от тях са издавани
ежемесечните фактури. Издаването на обобщена фактура през юли 2020 г. за
вземания възникнали за период 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. и през юли 2021 г. за
вземания, възникнали за период 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г., които са по
изравнителни сметки и включват и начислени задължения за месеци през целия
отоплителен сезон без да се сочи конкретно потребление за процесните месеци, не
е от естество да промени момента, от който започва да тече погасителната давност
за процесните вземания. Вземането е за доставена топлинна енергия в определен
месец. Издаването на няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не
е от естество да промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност
за него тече от последната издадена фактура за това вземане. Да се приеме
обратното би означавало да се допусне от поведението по издаване на фактури на
кредитора да зависи началният момент на погасителната давност, което
противоречи на целите на института на погасителната давност. Моментът, от
който започва да тече погасителната давност е определен от законодателя в
зависимост от възникване на вземането и от изискуемостта му. Изискуемостта на
вземането и изпадането в забава на плащането на същото са различни факти, от
тях произтичат и различни последици. В случая разпоредбата на ОУ от 2016 г.
сочи изискуемост на месечното вземане, което не е обвързано с изравнителната
сметка, поради което и обвързването от ищеца на началния момент на
погасителната давност за месечните задължения с издаването на обобщена
фактура по изравнителната сметка е неоснователно.
При така възприето и като съобрази дата на подаване на исковата молба в
съда - 11.08.2023 г., и по съображения изложени по-горе за началния момент на
13
погасителната давност на вземанията възникнали при действието на ОУ от 2016
г., то съдът приема, че погасени по давност са вземанията на ищеца за доставена и
потребена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. – 31.05.2020 г., доколкото
изискуемостта на вземането за месец май 2020 г. е настъпила считано от
16.07.2020 г., то 3-годишния погасителен давностен срок е бил изтекъл преди
подаване на исковата молба в съда – 11.08.2023 г., респективно е обхванато от
погасителната давност /3-годишния погасителен давностен срок за вземането за
месец май 2019 г. е следвало да изтече на 16.07.2023 г./. Изискуемостта на
вземането за месец юни 2020 г. е настъпила считано от 15.08.2020 г., поради
което 3-годишния погасителен давностен срок не е бил изтекъл преди подаване на
исковата молба в съда – 11.08.2023 г., респективно не е обхванато от
погасителната давност /3-годишния погасителен давностен срок за вземането за
месец юни 2020 г. е следвало да изтече на 15.08.2023 г./. Следователно, погасени
по давност са вземанията за периода 01.05.2019 г. 31.05.2020 г., респективно,
непогасени по давност са вземанията за периода 01.06.2020 г. – 30.04.2021 г., като
от заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява в производството, че за същия период
стойността на потребената топлинна енергия, е в размер на 155,28 лЕ., за чието
заплащане следва да отговаря ответницата Е. С. Е., ЕГН **********.
Същевременно ищцовото дружество претендира от ответницата Е. С. Е.,
ЕГН ********** половината от стойността на доставената и потребена в
процесния имот топлинна енергия, през заявения в исковата молба период /виж
молба вх. № 244644/01.09.2023 г., подадена от името на *** ЕАД – л. 43 от
делото/, поради което и предявения иск за главница за стойността на доставена и
потребена топлинна енергия срещу ответницата Е. С. Е., ЕГН ********** се явява
основателен и доказан за сумата от 77,64 лЕ. и за периода 01.06.2020 г. –
30.04.2021 г.
От ответницата не са представени доказателства, нито са наведени
твърдения за извършени плащания на суми, представляващи стойност на
доставена и потребена в процесния топлоснабден имот топлинна енергия, през
процесния период.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че искът за
главница за цена на доставена и потребена топлинна енергия срещу ответницата
Е. С. Е., ЕГН ********** е основателен и доказан до размера от 77,64 лЕ. и за
периода 01.06.2020 г. – 30.04.2021 г. и следва да бъде уважен за тези период и
размер, като за разликата над уважената сума до пълния предявен размер от
14
162,27 лЕ. и за периода 01.05.2019 г. – 31.05.2020 г., искът следва да се отхвърли.
Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда /11.08.2023 г./ до окончателното й
изплащане.
По отношение на претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
15.09.2020 г. – 27.07.2023 г., върху главницата за доставена и потребена топлинна
енергия, съдът намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД следва
да бъде установено при условията на пълно и главно доказване наличието на
главен дълг, както и забава на ответника.
От приобщените по делото доказателства се установява, че страните в
настоящото производство са обвързани от валидно облигационно правоотношение
по продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Установява се също, че през процесния период страните са били
обвързани от влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „***“ ЕАД на клиенти в гр. София, приети с Решение по
Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на “***” ЕАД и одобрени
с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението, от което се
налага извод, че ответникът изпада в забава ако не погаси задължението си в
уговорения в чл. 33 от ОУ от 2016 г. срок. Това е така, тъй като съгласно чл. 33 от
ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е задължението, като тези общи условия са
приложими за вземанията за главница за топлинна енергия, считано от 01.07.2016
г.
Следователно ответникът е изпаднал в забава за изпълнението на
задължението за заплащане на сумата от 77,64 лЕ. и дължи лихва за тази забава за
периода от 15.08.2020 г. до 27.07.2023 г.. Същевременно от ищеца се претендира
лихва за забава в изпълнението на задължението на ответника да заплати
стойността на доставена и потребена в процесния имот топлинна енергия, за
период по-кратък от този, за който може да претендира обезщетение за забава, а
именно за периода 15.09.2020 г. – 27.07.2023 г., като за този период дължимата
лихва за забава за неизпълнението на задължението за заплащане на сумата от
15
77,64 лЕ., е в размер на 23,30 лЕ. /изчислена по реда на чл. 162 ГПК, посредством
лихвен калкулатор на НАП/.
Следователно искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
15.09.2020 г. – 27.07.2023 г., върху главницата за доставена и потребена топлинна
енергия, се явява основателен и доказан за размера от 23,30 лЕ. и за периода
15.09.2020 г. – 27.07.2023 г. и следва да бъде уважен за тези период и размер, като
за разликата над тази сума до пълния предявен от ищеца размер от 40,43 лЕ. –
искът следва да се отхвърли.
От ответника Е. С. Е., ЕГН ********** не са представени доказателства или
наведени твърдения за извършени плащания на сумите за лихва за забава върху
главницата за доставена и потребена топлинна енергия.
Възражението за погасяване по давност на претенцията за лихва за забава
върху главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия се явява
неоснователно.
По отношение на претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.06.2020 г. – 30.04.2021 г., съдът намира следното:
Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба
№ 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „***” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение. По делото се установи /от събраните в
производството доказателства, в това число индивидуални справки за използвана
топлинна енергия, касаещи процесните период и имот; формуляри за извършен
реален отчет на монтираните в процесния имот уреди за дялово разпределение на
топлинна енергия, носещи подпис на лицето осигурило достъп до процесния имот
за извършване на отчета/, че фирмата за дялово разпределение точно и в
уговорените срокове е извършвало услуга дялово разпределение на топлинна
енергия в сградата – етажна собственост, в която се намира процесния имот,
поради което и претенцията за главница за цена на услугата дялово разпределение
за периода 01.06.2020 г. – 30.04.2021 г. се явява основателна, като от страна на
ответника не са наведени възражения относно размера на претендираната сума за
извършената услуга дялово разпределение, поради което, съдът намира, че за
16
извършената услуга през процесния период се дължи възнаграждение в размер на
11,66 лЕ. /изчислено по реда на чл. 162 ГПК и при съобразяване на представения и
приобщен към материалите Договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закон за енергетиката,
сключен между *** ЕАД и *** ООД, и представляващия Приложение № 2 към
него ценоразпис на дейностите, включени в минималния пакет за услугата
„Дялово разпределение“/.
От ответника не са представени доказателства или наведени твърдения за
извършени плащания на сумите за главница за цена на услугата дялово
разпределение.
Възражението за погасяване по давност на главницата за цена на услугата
дялово разпределение е неоснователно и не следва да бъде уважавано, доколкото
това вземане не е с периодичен характер, респективно по отношение на него е
приложим общият 5-годишен давностен срок, който не е изтекъл към датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в съда. Дори да е приложим краткият 3-годишен
давностен срок, то възражението отново се явява неоснователно, предвид
изложените по-горе съображения, касаещи наведеното от името на ответника
възражение за погасяване по давност на претенциите на ищцовото дружество.
Макар по делото да се установи, че ответника Е. С. Е., ЕГН **********
единствено е следвало да отговаря за заплащането цената на предоставената
услуга дялово разпределение на топлинна енергия, то доколкото от ищеца се
претендира сума в по-малък размер, а именно 5,83 лЕ., то искът следва да бъде
уважен до този размер, при спазване принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес.
Следователно претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.06.2020 г. до 30.04.2021 г. е основателна и доказана
за размера от 5,83 лЕ. и следва да бъде уважена.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата,
представляваща лихва за забава върху главницата за цена на услуга дялово
разпределение за периода 15.08.2020 г. – 27.07.2023 г., настоящият съдебен
състав намира следното:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
17
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорната претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство имат
и ищеца и ответниците.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както следва: 1/
за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер на 300,00 лЕ.; 2/
за заплатен депозит за вещо лице по допуснатата, изслушана и приета в
производството съдебно-техническа експертиза в размер на 300 лЕ.; 3/ за заплатен
депозит за особен представител на ответника Е. С. Е., ЕГН ********** в размер
на 300 лЕ.. От ищеца се претендират и разноски за юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство.
В полза на ищеца не следва да се присъждат разноски, сторени във връзка с
исковете срещу ответниците Г. Л. Г., ЕГН ********** и Я. Л. П., ЕГН **********,
доколкото исковете срещу тези ответници следва да бъдат отхвърлени изцяло.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр. 8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1 от
ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед изхода на
спора, на ищеца се дължи юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково
производство, което съдът определя в размер от 100 лЕ..
Предвид горното, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът Е. С. Е., ЕГН **********, с адрес: ***, следва да бъде осъден да
заплати в полза на ищеца *** ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, сумата от 355,68 лЕ., представляваща разноски в производство по гр.д. №
45214/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от
исковете.
От името на ответниците Г. Л. Г., ЕГН ********** и срещу лицето Е. С. Е.,
ЕГН ********** не са претендирани в производството и такива не следва да им се
присъждат.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. С. Е., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на *** ЕАД,
18
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 149 и сл., чл.
154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД сумата от 77,64 лЕ.,
представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в
топлоснабден имот, представляващ ***, находящ се в ***, аб. № *** за периода
01.06.2020 г. – 30.04.2021 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от 11.08.2023 г. до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над уважения размер от 77,64 лЕ. до пълния предявен размер от
162,27 лЕ. и за периода 01.05.2019 г. – 31.05.2020 г.
ОСЪЖДА Е. С. Е., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на *** ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
сумата от 23,30 лЕ., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 15.09.2020 г. – 27.07.2023 г. върху главницата за доставена и
потребена топлинна енергия, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
размер от 23,30 лЕ. до пълния предявен размер от 40,43 лЕ..
ОСЪЖДА Е. С. Е., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на *** ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 149 и сл., чл.
154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД сумата от 5,83 лЕ.,
представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия за топлоснабден имот, представляващ ***, находящ се в ***, аб. № *** за
периода 01.06.2020 г. – 30.04.2021 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 11.08.2023 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от *** ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. *** против Е. С. Е., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на Е. С. Е., ЕГН ********** да заплати
на *** ЕАД сумата от 1,60 лЕ., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 15.05.2020 г. – 27.07.2023 г., върху главницата за цена
на услугата дялово разпределение.
ОТХВЪРЛЯ предявените от *** ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. *** против Г. Л. Г., ЕГН ********** с адрес: ***, обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 149 и сл., чл.
154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за
осъждането на Г. Л. Г., ЕГН ********** да заплати на *** ЕАД суми, както
следва: 1/ сумата от 81,13 лЕ., представляваща стойност на доставена и
потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ ***, находящ се
в ***, аб. № *** за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законна лихва
върху горепосочената сума, считано от 11.08.2023 г. до окончателното й
19
изплащане; 2/ сумата от 20,21 лЕ., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 15.09.2020 г. – 27.07.2023 г. върху
главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 2,91 лЕ.,
представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия за топлоснабден имот, представляващ ***, находящ се в ***, аб. № *** за
периода 01.06.2020 г. – 30.04.2021 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 11.08.2023 г. до окончателното й изплащане; 4/
сумата от 0,80 лЕ., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 15.05.2020 г. – 27.07.2023 г., върху главницата за цена на
услугата дялово разпределение.
ОТХВЪРЛЯ предявените от *** ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. *** против Я. Л. П., ЕГН ********** с адрес: ***, обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 149 и сл., чл.
154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за
осъждането на Я. Л. П., ЕГН ********** да заплати на *** ЕАД суми, както
следва: 1/ сумата от 81,13 лЕ., представляваща стойност на доставена и
потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ ***, находящ се
в ***, аб. № *** за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законна лихва
върху горепосочената сума, считано от 11.08.2023 г. до окончателното й
изплащане; 2/ сумата от 20,21 лЕ., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 15.09.2020 г. – 27.07.2023 г. върху
главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 2,91 лЕ.,
представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия за топлоснабден имот, представляващ ***, находящ се в ***, аб. № *** за
периода 01.06.2020 г. – 30.04.2021 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 11.08.2023 г. до окончателното й изплащане; 4/
сумата от 0,80 лЕ., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 15.05.2020 г. – 27.07.2023 г., върху главницата за цена на
услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА Е. С. Е., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на *** ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 330,27 лЕ., представляваща разноски в производство по гр.д. №
45214/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от
исковете.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач – *** ООД.
20
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
21