Решение по дело №968/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 1716
Дата: 19 септември 2019 г.
Съдия: Светла Илменова Замфирова
Дело: 20194430100968
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

 

гр.Плевен, 19. 09. 2019  г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

     

Плевенският районен съд, тринадесети  граждански състав, в открито съдебно заседание на   единадесети септември  две хиляди и деветнадесета година в състав:                                                              

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА

 

при   секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдията  ЗАМФИРОВА гр. д. № 968 по описа за 2019 г, за да се произнесе, взе предвид:

              

               Иск с правно основание чл. 415  от ГПК.

               Делото е образувано по подадена искова молба от    А.З.К.Н.П.З.  ***ЕИК / БУЛСТАТ ***, против   К.Т.Я. ***,  по реда на чл. 422 от ГПК, вр. чл.  240, ал.1 , ал.  2, чл.  86,  вр. чл. 79, чл. 92 от ЗЗД и цена на иска   1360, 64 лв.

                В молбата се твърди, че по повод подадено заявление по чл. 410 от ГПК от ищеца по делото, е образувано  ч.  гр. д    6845 / 2018 г. и е издадена е Заповед за изпълнение за сумата. Длъжникът по делото е подал в двуседмичния срок от връчването на заповедта писмено възражение.  Ищецът е предявил  иск за съществуване на вземането си. Съдът е сезиран с искане да  признае за установено по отношение на ответника, че вземането съществува и да му се присъдят и направените по делото разноски.  В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор.              

               За ищеца,  редовно призован, не се явява представител.

                    Ответникът,     редовно призован, не се явява и не се представлява.

                По делото е безспорно, че съдът е разпоредил длъжникът   К.Т.Я., ЕГН ********** ***    ДА ЗАПЛАТИ  на  кредитора А.З.К.Н.П.З.  ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, п.к. ***, представлявано от ***– Управител,  сумата 500 лв., представляваща главница;  сумата 87,61 лв., договорна лихва за периода от 18.08.2017 г. до 15.04.2018г.; сумата 236,25 лв., такса за експресно разглеждане на документи; сумата 236,25 лв., неустойка за неизпълнение на задължение за периода от 23.07.2017 г. до 15.04.2018 г.;  сумата 245  лв., разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението; сумата 55,53 лв., законна лихва за периода от 19.08.2017 г. до 20.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.09.2018 г. до изплащане на вземането, както и 27,21 лв. внесена държавна такса и 50  лв. юрисконсултско възнаграждение - съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, в редакциите му от ДВ, бр.8 от 24.01.2017 г. Вземането произтича от следните обстоятелства: Задължение по договор за паричен заем №  ***от 19.07.2017 г. На 02.05.2018 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016 г. на основание чл.99 от ЗЗД между „***“ ***и „А.з.к.н.п.з.“ ***, по силата, на който вземането е прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з.“ ***изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Длъжникът е уведомен по реда на  чл.99 от ЗЗД за извършената продажба на вземането на 04.05.2018 г. от „***“ ***посредством писмо с обратна разписка.

                Ответникът  не е депозирал писмен отговор на исковата молба, не се представлява в с. з. и не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като взе предвид, че на ответника са били указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването  в с.з., без да е поискал делото да се гледа в негово отсъствие, както и че предявеният иск е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да бъде постановено неприсъствено решение.

Твърдението, че претендираната сума от 1360, 64 лв.  не е изплатена от ответника, също е вероятно основателно, както с оглед липсата на представени доказателства от ответника  за заплащане или друг вид погасяване на задълженията, така и поради това, че доказателствената тежест за това обстоятелство е върху ответника, който не е предприел  никакви процесуални действия за опровергаване на това твърдение. Горното обуславя извода, че искът, на основание чл. 239 от ГПК, следва да бъде уважен изцяло.

На основание чл. 78,  ал. 1 от ГПК , ответникът следва да заплати разноските по делото.

         Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 415, ал. 1, вр. 422 от ГПК, че К.Т.Я., ЕГН ********** ***    дължи   на  кредитора А.З.К.Н.П.З.  ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, п.к. ***, представлявано от ***– Управител,  сумата 500 лв., представляваща главница;  сумата 87,61 лв., договорна лихва за периода от 18.08.2017 г. до 15.04.2018г.; сумата 236,25 лв., такса за експресно разглеждане на документи; сумата 236,25 лв., неустойка за неизпълнение на задължение за периода от 23.07.2017 г. до 15.04.2018 г.;  сумата 245  лв., разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението; сумата 55,53 лв., законна лихва за периода от 19.08.2017 г. до 20.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.09.2018 г. до изплащане на вземането, както и 27,21 лв. внесена държавна такса и 50  лв. юрисконсултско възнаграждение - съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, в редакциите му от ДВ

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1  от ГПК, К.  Т.Я.,  ЕГН ********** ***    ДА ЗАПЛАТИ н.  А.З.К.Н.П.З.  ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, п.к. ***, представлявано от ***– Управител,  сумата, разноските по делото в размер на 27,22 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер 50  лв.

 

Решението не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: