Решение по адм. дело №1035/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 256, ал. 2 АПК.

Образувано е по искова молба /наименована жалба/ от С. Г. С., [ЕГН], срещу НАП – София, с твърдения за бездействие от страна на агенцията да впише в поддържаните регистри данни за негов окончателен осигурителен доход за 2024г. и изпращането на тези данни на НОИ и НЗОК.

В първоначалната жалба, както и в последващи молби се поддържа, че се касае за неизпълнение на вменени по закона задължения за отразяване на тези данни. Сочи се, че в полученото писмо липсва отговор на отправено искане да бъде уведомена страната за посочените действия, поради което и оспорва и бездействие на органа.

В съдебно заседание ищеца се явява лично и поддържа исковата молба. Моли същата да бъде уважена, като ответника да бъде задължен да впише в своите регистри данните за окончателният му осигурителен доход за 2024 г., деклариран от него с декларация образец 6 и да изпрати тези данни на НОИ и НЗОК. Твърди, че отсъстват доказателства декларираното от него като окончателен осигурителен доход е отразено в регистрите на НАП и че сумите, които са декларирани и евентуално въведени, са платени. Пледира за присъждане на разноските по делото.

Ответната страна – НАП София в депозиран по делото чрез процесуален представител – ю.к.А. писмен отговор, изразява становище за недопустимост на жалбата доколкото, видно от представените доказателства декларация обр. 6 е подадена коректно от С. С. на 07.04.2025 г. и лицето е уведомено, че декларацията е приета с входящ номер от същата дата и е обработена на 08.04.2025 г. Твърди, че автоматизирано към НОИ се изпращат данни от декларации, които са подадени коректно и са обработени. Счита, че липсва соченото от жалбоподателя бездействие.

В съдебно заседание поддържа наведеното възражение, а по същество - оспорва предявения иск. Твърди, че НАП е в невъзможност да извърши исканите от С. действия по изплащане на информация към НОИ, защото ищецът бездейства, като не поправя подадената от него нередовна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ. Разяснява, че преди да получи редовна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ, НАП е в невъзможност да свери данните посочени в декларация обр.6 с тези декларирани в декларацията по чл.50 от ЗДДФЛ, за да може да се извърши заравняването и да се получат коректни данни. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл. 168 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

На 21.03.2024 г. ищецът С. е подал на официалния електронен адрес на НАП Варна декларация обр.6 „Данни за дължими вноски и данък по чл.41а и/или чл.42 от ЗДДФЛ“, с период 13/2024 г. При опит да бъде обработена тази декларация, същата е била отхвърлена, тъй като С. е бил попълнил и ред 13 в същата, а последния се попълва само от лица по чл.4в, ал.1 от КСО, какъвто декларатора не е. След като бил уведомен за несъответствието на подадената от него декларация, на 25.04.2024 г., С. подал повторно декларация обр. 6, за която с писмо изх.№54-03-2178#4/29.04.2025 г. бил уведомен, че същата е приета на 07.04.2024 г. и обработена на 08.04.2024 г. С посоченото писмо С. не бил уведомен дали данните от подадената от него декларация са били изпратени на НОИ и НЗОК. С. счел това за бездействие от страна на НАП и сезирал съда с настоящата искова молба.

След образуване на делото от НАП е получен – писмен отговор /л.19 от делото/, в който ответникът твърди, че „Автоматизирано към НОИ се изпращат данни от декларации, които са подадени коректно и обработени.“ Във връзка с този отговор, с разпореждане №7228/27.06.2025 г., съдът предостави възможност на ответника да представи доказателства, удостоверяващи изпълнението на задължението за обработка на подадената от С. С. Д. обр.6 за 2024г., както и за твърденията в депозирания по делото писмен отговор, че това автоматично води до разнасяне на информацията от нея до НОИ и до НЗОК, в т.ч. и извлечение от историята за обмен на данни с тези институции, което е вътрешна електронна административна услуга, по смисъла на чл.4 ал.4, вр. ал.1 от ЗЕУ.

Въпреки предоставената възможност, включително и след удължаване на срока за представяне на подобни доказателства, дори и до приключване на съдебните прения, такива не се представиха от страна на ответника. Със заявление с.д. №11858/10.07.2025 г. процесуалният представител на ответника е уведомил съда, че е отправено запитване до ЦУ на НАП за предоставяне на извлечение от историята за обмен на данни между НАП и НОИ и НАП и НЗОК, но такова също не беше представено до приключване на делото.

Вместо това от страна на ответника, по делото е депозирано писмо с.д.№12184/16.07.2025 г. /л.52/, в което е разяснен начина по който се осъществява текущия обмен на информация между НАП и НОИ. Видно от посоченото писмо е, че задължението за обмен на информация между институциите се съдържа в чл. 33, ал. 8 от КСО. Съобразно посоченият текст Националният осигурителен институт осъществява текущ обмен на информация с Националната агенция за приходите във връзка с изпълнение на правомощията им по ред, определен с инструкция, издадена съвместно от управителя на Националния осигурителен институт и изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Въпреки положените усилия съдът такав инструкция, нито в АПИС, нито в сайтовете на НАП и НОИ. Същата не е представена и по делото, но съдът приема, че задълженията за обмен на данни между НАП и НОИ, са такива каквито ги е посочил процесуалният представител на ответника, още повече, че разписаните нормативи са в полза на ищеца по делото. Въз основа на становището на ответника, съдът приема, че НАП предоставя на НОИ информация по чл. 5 ал. 4, т. 1 от КСО, а именно осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. Данните се предоставят ежедневно. Национална агенция за приходите ежедневно предоставя и информация за приходите по ДОО, както и уточнените в агенцията приходи от ДОО. НАП предоставя на НОИ данни за окончателния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица от справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ до края на месеца, в който са въведени и обработени.

Въз основа на така изложените факти и изявлението на процесуалния представител на ответника, сторено в откритото съдебно заседание, съдът приема, че действително НАП не е изпратило на НОИ и НЗОК данните за окончателния размер на дължимите осигурителни вноски за 2024 г., декларирани от С. в декларация обр. 6, подадена от него на 07.04.2025 г.

В съдебно заседание от ищеца са представени разпечатки от Портал за електронни услуги на НАП от 07.10.2025г. с въведените данни от подадените от С. декларации обр. 1 и обр. 6. През периода м.06.2009г.-м.06.2025г. Видно от същите не са налице отразени данни за декларация обр.6 за 2024г.

Представено е Постановление за налагане на обезпечителни мерки от 01.08.2025г за наложен запор върху вземане на С. от трето лице, както и Решение № 172/15.08.2025г. на директора на ТД на ВАП-Варна по реда на чл.197 от ДОПК, с което жалбата на С. против ПНОМ е оставена без разглеждане, с мотиви за отсъствие на правен интерес, тъй като запорът е служебно е отменен след получено писмо от отдел „Обслужване“ установяващо отсъствие на непогасени публични задължения на лицето, подлежащи на принудително изпълнение.

Представено е и писмо от Директора на ТП на НОИ – Варна, което съдът намира за неотносимо към спора, тъй като касае информация относно подадени от НАП данни за внесени от С. дължими осигурителни вноски за 2023г.

От процесуалният представител на ответника е представена справка-извлечение от системата на НАП с данни за некоректност на декларацията по чл.50 от ЗДДФЛ за 2024 г. подадена от С., както и Справка за общите задължения, видно от която към 01.10.2025г. същият няма висящи задължения и плащания.

При тази фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Подадената искова молба е допустима. Въведеното от ответника възражение в тази насока, съдът намира за неоснователно, тъй като предмета на иска е бездействие от страна на агенцията да впише в поддържаните от нея регистри данни за окончателния размер на дължимите осигурителни вноски за 2024 г., декларирани от С. в декларация обр. 6, подадена от него на 07.04.2025 г. и изпращането на тези данни на НОИ и НЗОК, а не приемането и обработването на декларацията му обр. 6. Като освен това дали има, или не бездействие, е въпрос по съществото на спора.

Разгледана по същество исковата претенция се явява основателна по следните съображения:

Производството по чл. 256 и чл.257 АПК е исково. Развива се при наличие на бездействие на административен орган да изпълни задължение, произтичащо по силата на закона или пряко от нормативен акт.

Както беше посочено по-горе съгласно чл. 33, ал. 8 от КСО НОИ осъществява текущ обмен на информация с НАП във връзка с изпълнение на правомощията им по ред, определен с инструкция, издадена съвместно от управителя на Националния осигурителен институт и изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Съгласно цитираната от ответника инструкция НАП предоставя на НОИ информация по чл. 5 ал. 4, т. 1 от КСО, а именно осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. Данните се предоставят ежедневно. Национална агенция за приходите е задължена да предоставя ежедневно и информация за приходите по ДОО, както и уточнените в агенцията приходи от ДОО.

В становището относно основателността на исковата претенция, изложено в откритото съдебно заседание от 08.10.2025 г., на страница 5 от протокола, юрисконсулт А. призна, че НАП не е изпълнил задължението си ежедневно, тоест на 08.04.2025 г., когато декларация обр. 6 подадена от С. е била обработена, данните от нея не са били изпратени на НОИ и НЗОК. Като причина за бездействието ответникът посочва бездействието на самия ищец, който не е изпълнил разпореждане на НАП да поправи нередовната си декларация по чл.50 от ЗДДФЛ. Ответникът се позовава на разписаното в инструкцията, че Национална агенция за приходите предоставя на НОИ данни за окончателния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица от справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ до края на месеца, в който са въведени и обработени.

Съдът не възприема това възражение. Задължението за подаване на Декларация № 6, задължените лица, условията и начините на подаване, съдържанието на декларацията и т.н. са разписани в Наредба № Н-13/17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица /Наредбата/.

Съгласно чл.4, ал.3 т.2 от Наредбата Декларация образец № 6 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите от самоосигуряващите се лица - до 30 април, съответно в срока за подаване на годишната данъчна декларация, за:

а) дължимите осигурителни вноски за предходната календарна година.

Никъде, нито в закона, нито в наредбата, нито в цитираната от ответника инструкция, няма въведено изискване обработването на декларацията образец № 6 и тази по чл.50 от ЗДДФЛ да става едновременно. Нещо повече в чл.4, ал.3 т.3 от Наредбата е посочено, че след подадена нова декларация в срока по чл. 53, ал. 2 от ЗДДФЛ, с която са направени промени в годишната данъчна декларация, в резултат на което се променя размерът на дължимите осигурителни вноски, самоосигуряващото се лице подава еднократно декларация образец № 6 в срок до 30 септември на годината, следваща годината, за която се отнасят вноските. Нова декларация обр. № 6 се подава и когато се намалява размерът на декларираното задължение. Тогава самоосигуряващото се лице подава декларация образец № 6 с код за корекция на хартиен носител или на електронен носител и хартиен носител след разрешение на Националната агенция за приходите.

Цитираните норми водят до извода, че макар и да се подават по едно и също време декларацията обр. № 6 и декларацията по чл.50 от ЗДДФЛ имат самостоятелно значение и касаят различни задължения. Декларация обр.№ 6 не е част или приложение към декларацията по чл.50 от ЗДДФЛ и няма законово основание, което да не позволява на НАП да обработи декларацията обр. № 6 независимо от ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ.

След обработването на декларацията обр.№ 6 НАП е била длъжна да изпрати данните от нея на НОИ и НЗОК. Доказателства за това, както беше посочено и по-горе, не са представени, а напротив, налице е съдебно признание за неизвършване на тези действия. Като не е сторила това, агенцията е бездействала по смисъла на чл.256 от АПК, което води до извода за основателност на предявения от С. иск, предмет на настоящото производство.

Представените от ищеца в хода на съденото производство доказателства също косвено потвърждават, че не всички данни от подадените от него декларации са били своевременно /по описания по-горе начин/ разнесени, поради което се е стигнало да данни за висящи задължения, отсъствието на каквито е удостоверено в последствие в представеното Решение на Директора на ТД на НАП-Варна.

Предвид изхода на спора и своевременно направеното от страна на ищеца искане за присъждане на разноските по делото, съдът намира, че следва да осъди НАП да заплати в полза на С., сумата от 10 лв., за заплатената от него държавна такса. По делото е депозирана молба от адв. П. И., с искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1 т.3 от ЗА, съобразно приетата от съда фактическа и правно сложност на делото. Съдът намира, че не следва на адв. И. да се присъжда исканото възнаграждение, тъй като по делото е представен единствено Договор за правна помощ /л.88/ между С. и И., с който ищецът е възложил на адвоката да го представлява по делото. Не е представено пълномощно за адвоката за процесуално представителство по чл.33 от ГПК и чл.25 от ЗА. Последният не е извършил и никакви действия по процесуално представителство освен изготвянето на една молба, с която са представени доказателства по делото, като последната е била депозирана от самия ищец в откритото съдебно заседание проведено по делото. Всички останали молби са подавани и всички процесуални действия са извършени от ищеца С., който е и правоспособен юрист.

Воден от горното и на основание чл.256, ал.3 от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА НАП – София да впише в поддържаните от нея регистри данни за окончателния размер на дължимите осигурителни вноски за 2024 г., декларирани от С. Г. С., [ЕГН] в Декларация обр. 6, подадена от него на 07.04.2025 г. и да изпрати тези данни на НОИ и НЗОК.

ОПРЕДЕЛЯ 7-мо дневен срок за извършване на действията.

ОСЪЖДА НАП София да заплати в полза на С. Г. С., [ЕГН], сумата от 10 /десет/ лева, разноски по делото.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.