СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
10.05.21г.
Софийски градски
съд І-12 състав с:
Председател:
Георги Иванов
Разгледа в съдебно
заседание на 08.04.21г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 8673/18г. и констатира следното:
Предявен е иск от О.
Я. против Военномедицинска академия с правно основание
чл. 49 от ЗЗД за сумата 26 000 лева.
Съображенията на
страните са изложени по делото.
Събраните по
делото доказателства /писмени, гласни и експертни – преценени в съвкупност и в
контекста на твърденията – възраженията на страните/ удостоверяват, че:
На 29.07.17г.
ищецът е претърпял /при битов инцидент – цепене на дърва/ физическо увреждане /травма – счупване на лявата
подбедрица/. Пострадалият е бил прегледан /в същия ден/ от доктор /служител/ на
ответника /при прегледа е било констатирано наличие само на разкъсно - контузна
рана, но не и фрактура на костта; раната е била обработена хирургически:
промита, почистена, зашита и превързана/. На 23.08.17г. е бил проведен /при
ответника/ втори - контролен преглед /по време на същия отново не е било
констатирано наличие на фрактура/. На 29.08.17г. О. Я. е постъпил на лечение в
МБАЛ „Св. Иван Рилски“ /където вече е било установено процесното счупване на
костта; ищецът е престоял в болницата до 01.09.17г. и след изписването му е бил
насочен за консултация при травматолог/. На 20.09.17г. /при преглед в УМБАЛСМ
„Н. И. Пирогов“/ наличието на фрактура е било – потвърдено /отново/ и ищецът е
бил лекуван /чрез поставяне на гипсова имобилизация – гипсов ботуш/.
Искът е
частично основателен – до размера на сумата 15 000 лева:
Досежно
основанието на иска:
Събраният
по делото доказателствен материал /писмен и основно в тази връзка – експертен;
в това число и обясненията на вещите лица от съдебното заседание/ удостоверява
обстоятелството, че /от една страна/: по време на първия преглед на ищеца –
лечебното заведение /ответникът/ не е направил /в противоречие с лекарската
практика и традиция – съобразно изявлението на вещите лица в тази насока/
рентгеново изследване на травмата. Това обстоятелство обаче в случая се явява
ирелевантно – доколкото /от друга страна/: процесното увреждане /фрактура/ е
било /съгласно констатациите на експертите/ специфично по естеството си и
именно тази природа на травмата не е позволила на ответника да констатира
наличие на счупване на костта /дори и по време на втория – контролен преглед,
когато вече е било направено рентгеново изследване; с други думи – счупването
не би било установено и при направа на снимка по време на първото посещение на
пострадалия в болницата/. В такава хипотеза следва да се приеме, че:
поведението /по смисъла на чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД/ на
ответника /към момента на двата прегледа/, а именно лекуването /и излекуването/
надлежно /като краен резултат/ само на порезна рана - се е явявало /към
посочените моменти/ правомерно /по смисъла на цитираните законови текстове/.
Този факт обаче – не може да освободи болницата от имуществена отговорност,
предвид следващото принципно съображение:
Председателят
на настоящия съдебен състав намира /принципно/, че: деликтната отговорност на
лечебно заведение може /следва/ да бъде ангажирана винаги, във всяка хипотеза
когато /какъвто именно е и настоящият случай/ бъде надлежно установено
/категорично - еднозначно доказано/, че – първоначално поставената /към
предходен момент; макар и правомерно – съгласно горното изложение/ диагноза -
впоследствие се е оказала /фактически – обективно/ погрешна. С други думи:
обективното /фактическо/ състояние на пациента /установената и доказана към
по-късен момент правилна диагноза/ заличава /с обратна сила/ благоприятните
правни последици на иначе правомерното /към миналия момент/ поведение на
ответника. Житейски незащитимо /и несправедливо/ е: при доказана /макар и в
по-късен момент/ лекарска грешка /като обективно – фактическо явление,
състояние находка/ вредоносният резултат да бъде възложен в тежест на
пострадалото лице /пациента/.
Обстоятелството,
че за процесния период /от момента на първия преглед; след втория такъв и до
констатирането на счупването в МБАЛ „Св. Иван Рилски“/ ищецът е търпял /заради обективно неправилната,
грешна диагноза – съгласно изложеното по-горе и последвалото от тази грешка
несвоевременно лечение на фрактурата/ физически болки /и психически страдания/
следва да се – презумира. Същото /релевантно за спора/ обстоятелство е
установено /конкретно и надлежно/ и с гласни доказателства.
Процесното
обезщетение се определя до размера на горната сума при условията на чл. 52 от ЗЗД в контекста на: горните принципни съображения и съдържанието на конкретните
/събрани по делото в тази връзка доказателства/ свидетелски показания. По дело
не е заявено възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Независимо от това /за пълнота
на изложението в тази връзка/:
Бездействието
на ищеца /обстоятелството, че за времето до 29.08.17г. - когато е била констатирана
фрактурата при МБАЛ „Св. Иван Рилски“/ ищецът не е предприел действия за лекуване на
фрактура – не може да бъде възложено в тежест на пострадалия /същият се е
доверил на изрично поставената – в рамките на два прегледа при ответника
диагноза/. Бездействието на ищеца /в същия смисъл/ за времето от 01.09.17г. /когато пострадалият е бил
насочен за лечение към травматолог/ до 20.09.17г. /когато
е бил посетен такъв и са били предприети конкретни действия за лекуване на
установената фрактура/ също не може да се възложи в тежест на ищеца /доколкото
това време е извън заявеният исков период: от 29.07.17г. - първия преглед при ответника;
до 29.08.17г.
- установяването
на фрактурата/.
С оглед
изложеното съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА /на
основание чл. 49 от ЗЗД/ Военномедицинска академия да плати на О.А.Я.
ЕГН ********** сумата 15 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди/ и 1
033 лева съдебни разноски /съразмерно на уважената част от иска; на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК/.
ОТХВЪРЛЯ иска за
сумата над 15 000 лева.
ОСЪЖДА О.А.Я. да
плати на Военномедицинска академия 698 лева - съдебни
разноски /съразмерно на отхвърлената част от иска; на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК/.
ОСЪЖДА
Военномедицинска академия да плати на адв. Д. 980 лева – адвокатски хонорар /на
основание чл. 38 от ЗА/.
Решението е постановено при участие на З. „Б.В.И.Г.“ АД /трето лице –
помагач на ответника/.
Решението подлежи
на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: