РЕШЕНИЕ
№ 387
гр. Карлово, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-Петрова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20255320100969 по описа за 2025 година
Производството е по обективно съединените искове по чл. 124, ал. 1 от
ГПК във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК и чл. 79 и сл. от ЗЗД.
Ищцовото дружество - „КРЕДИСИМО“ ЕАД твърди, че на 10.04.2025г.
на ищцовото дружество било връчено съобщение за депозирано възражение
по чл. 414 от ГПК по ч.гр.д. № 465/2025г. по описа на КрлРС. В едномесечен
срок представя установителен иск срещу ответника за установяване на
претенцията. На 17.06.2024г. ответницата е кандидатствала онлайн за
отпускане на потребителски кредит от Кредисимо. Процедурата е започнала с
попълване на заявление за отпускане на кредит от разстояние на интернет
страницата на Дружеството, а именно- www.credissimo.bg. В зададените
полета в заявлението длъжникът е попълнил личните си данни, а именно - три
имена, единен граждански номер, номер на документ за самоличност,
постоянен и настоящ адрес, електронен адрес за получаване на документи и
кореспонденция, мобилен телефон, допълнително лице за контакт и др., както
е приложила снимки на личната си карта. При подаване на заявлението,
лицето е посочило и желания размер на кредита, срока на договора за кредит,
наименованието на кредитния продукт, при условията на които желае да
ползва кредита и желания начин за усвояване на сумата. На посочения в
заявлението от ответницата електронен адрес, а именно: ***@abv .bg, при
сключване на Договора за кредит с Кредисимо са изпратени автоматично
Договор № ***/ 17.06.2024г., ведно с Приложение 1 към него, Общи условия и
Стандартен европейски формуляр. Освен това, на сайта на дружеството
изброените документи били налични и преди сключване на договора между
клиента и Кредисимо, съдържащи цялата необходима преддоговорна
информация за желания кредит, предоставени в ясен и четим вид, на
български език и при съблюдаване на приложимите нормативни изисквания.
1
На ответника бил предоставен достъп до проект на договора за кредит и
приложението към него, в които били посочени дължимите от него на
Кредисимо суми - заявения размер на главницата и размера на
възнаградителната лихва при заявения период на погасяване.
С натискане на бутона за „Вземи парите сега“ на указаното за това място
на сайта от кредитополучателя заявил съгласието си да бъде обвързан от
процесния договор за кредит, СЕФ и ОУ. Съгласно раздел III „Кандидатстване
за кредит. Обезпечение“, т. 11 от ОУ с извършване на описаните действия
заявлението се счита за подадено от кредитополучателя, а ОУ и Договора за
кредит - приети и подписани от същия. Кредитополучателят се съгласява, че
всяко едно от посочените в т.111.9., б. а) и/или б) изявления го
индивидуализира лично, направено от него като техен автор, както и че това
изявление представлява електронно изявление с електронен подпис по
смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, който по силата на чл. 13, ал. 4 от
ЗЕДЕУУ има силата на саморъчен подпис. След подаване на заявлението
Кредисимо предоставя на Кредитополучателя на посочения в Заявлението/в
Профила e-mail актуалните ОУ и сключения от него Договор за Кредит.
В резултат, между Кредисимо, в качеството на кредитор от една страна и
Х. Л. А., в качеството й на кредитополучател от друга страна, на 17.06.2024г.
бил сключен във формата на електронен документ Договор за кредит № *** с
краен срок на погасяване на предоставената заемна сума - 10.06.2026г.
Неразделна част от договора представляват СЕФ, ОУ и Приложение № 1
„Условия на кредита“, съдържащо погасителен план. Сключването на
Договора във формата на електронен документ е обвързано изцяло с
изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги,
Закона за потребителския кредит (ЗПК) и всички други относими норми на
действащото законодателство.
Въз основа на така сключения Договор за кредит, Кредисимо изпълнил
своето задължение и предостави на Х. Л. А. заемната сума в размер на 4000.00
лева, при лихва и други условия, подробно уговорени в Договора,
Приложение 1 към него, СЕФ и ОУ. Поради неизпълнението на основните му
договорни задължения, ответникът е търсен многократно от Кредисимо с цел
извънсъдебно уреждане на отношенията посредством сключване на
споразумение за доброволно уреждане и изплащане на задълженията и по
Договора. Ответникът не е погасила в срок шест погасителни вноски по
Договора за кредит, което съгласно Раздел X, чл.3.1 от ОУ, неразделна част от
Договора за кредит е основание за обявяване на договора за кредит за
предсрочно изискуем. В изпълнение на чл. 12 от Раздел ІV на общите условия
кредитът е обявен за предсрочно изискуем от Кредисимо посредством
изпращане на e-mail на посочения в Договора за кредит от ответницата неин
електронен адрес за кореспонденция на 10.02.2025г. Предвид липсата на
доброволно изпълнение от страна на длъжника, дружеството било принудено
да предприеме действия за събиране на дължимите му се суми по съдебен ред
и подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. №
465/2025г., по описа на Районен съд - Карлово. В тази връзка била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е
разпоредено длъжникът Х. Л. А. да заплати на Кредисимо следните суми:
4000.00 лева главница, 653.08 лева договорна лихва и 46.90 лева наказателна
лихва, както и 94.00 лева - държавна такса и 50.00 лева - юрисконсултско
2
възнаграждение. Срещу издадената заповед е подадено възражение по чл. 414
от ГПК, което обуславя правния интерес на Кредисимо да предяви настоящия
установителен иск.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на ответницата съществуването на вземания в полза на ищеца, за
които е издадена заповед за парично изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
465/2025г. по описа на КрлРС за следните суми – 4000.00 лева главница по
Договор за кредит, ведно със законната лихва върху тази сума от момента на
подаване на заявлението до окончателното й изплащане; 653.08 лева
договорна лихва за периода 11.06.2024г. до 04.02.2025г. и 46.90 лева
наказателна лихва за периода 11.07.2024г. до 04.02.2025г.
Претендира разноски по заповедното производство в размер на 144.00
лева, от които 94.00 лева за държавна такса и 50.00 лева за юрисконсултско
възнаграждение. Претендира разноски по исковото производство в размер на
360.00 лева, на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, приета с ПМС № 4 от 6.01.2006 г., във връзка с чл.78, ал. 8
ГПК.
Ответникът – Х. Л. А. намира предявения иск за неоснователен и
недоказан в претендиралия размер. Възразява срещу дължимостта на
посочените в исковата молба суми. Счита, че процесния онлайн договор за
кредит е нищожен поради противоречие с добрите нрави (чл. 26, ал. 1, предл.
3 от ЗЗД) и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9
и т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, с произтичащите от това последици по
чл.23 от ЗПК, а именно - потребителят дължи връщане само на чистата
стойност на паричния заем, но не дължи лихва и други разходи по заема. В
правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването
на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл. 3 то от ЗЗД е налице
именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран
или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Такъв
основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски
взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на
справедливостта е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на
едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска сделка,
нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите
правила на ЗЗД също намират приложение - чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според
задължителната практика на ВКС, преценката дали е нарушен някой от
посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен
случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните
накърнява добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД. Поради
накърняването на принципа на „добри нрави“ по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3
от ЗЗД се е достигнало до значителна нееквивалентност на насрещните
престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на
доверителя ми с цел извличане на собствена изгода на кредитора.
Възнаградителната лихва съставлява цена за предоставеното ползване на
заетата сума. Когато е налице явна нееквивалентност между предоставената
услуга и уговорената цена, се нарушава принципът на добросъвестност при
участие в облигационните отношения. Или както е прието в решение №
452/25.06.2010г. по гр.д № 4277/2008г. на ВКС, IV г.о. „понятието добри нрави
предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното
явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност…“
Когато едната престация е предоставяне в собственост на парични средства,
3
то насрещната престация - заплащане на възнаградителна лихва следва да се
съизмерява както със стойността на отпуснатия заем, така и със срока, за
който се уговаря връщане на заетата сума, и с обстоятелството, дали заемът е
обезпечен (доколкото цената калкулира и риска на заемодателя от
невъзможността да си върне заетата сума).
Освен това, съдебната практика приема, че при формиране размера на
възнаградителната лихва обективен критерий може да бъде размера на
законната лихва, без обаче тя да може да се приеме като максимален размер.
Приема се, че максималният размер, до който съглашението за плащане на
възнаградителната лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от два
пъти законната такава при обезпечени заеми. Съгласно пар.1, т. 1 от ДР на
ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по- специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
С преюдициално заключение по дело С-453Д0 е прието, че използването
на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в
кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от
елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния
характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП.
Нищожността на неравноправната клауза в договора, сочеща неверен ГПР
води до недействителност на кредитната сделка поради неспазване на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Не е изпълнено и изискването по
чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК в договорът да бъде посочен лихвения процент по
кредита, тъй като потребителят е бил заблуден относно действителния му
размер в разрез с изискванията на добросъвестността.
Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал.
1, т. 9 и т. 10 от ЗПК да бъде посочен точният размер на дължимия лихвен
процент и на ГПР, договорът за потребителски кредит като недействителен не
поражда права и задължения за страните по заемното правоотношение. По
силата на чл.23 от ЗПК, в този случай потребителят дължи само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, поради
което ищецът няма правно основание да претендира исковите суми, тъй като е
следвало в ГПР и във ГЛП да бъде посочено вземането на кредитора за лихва,
прикрито като неустойка, представляващо част от компонентите на ГПР.
Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан
в претендирания размер. По изложените по-горе съображения счита, че до
момента на преустановяване на плащанията от ответникът, кредиторът е
надвземал неправомерно договорна лихва в размер на 653.08лв. за периода от
17.06.2024г. до 04.02.2025г. и наказателна лихва в размер на 46.90лв. за
периода от 11.07.2024г. до 04.02.2024г., които суми е получавал без основание.
Претендира разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2, т. 2
от ЗА.
Съдът като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
4
По делото е прието ч.гр.д. № 465/2025г. по описа на КрлРС, от което се
установява, че на 05.03.2025г. ищецът е депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение против ответника по реда на чл.410 от ГПК.
Заявлението е уважено, като е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК рег. № 259/06.03.2025г. за следните суми -
4000.00 лева главница по Договор за кредит № ***/17.06.2024г., ведно със
законната лихва върху тази сума от момента на подаване на заявлението до
окончателното й изплащане; 653.08 лева договорна лихва за периода
17.06.2024г. до 04.02.2025г. и 46.90 лева наказателна лихва за периода
11.07.2024г. до 04.02.2025г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателно погасяване на дълга, както и направените по
делото разноски в размер на 94.00 лева – държавна такса и 50.00 лева –
юрисконсултско възнаграждение. Срещу заповедта за изпълнение по чл. 410
от ГПК е депозирано от длъжника в срок възражение по чл. 414 от ГПК,
поради и което е указано на ищеца – заявител да предяви иск по чл. 422 от
ГПК в едномесечен срок. Предвид констатираното, съдът намира, че в
законовия срок са предявени исковете, въз основа на които е образувано
настоящото исково производство за установяване на дължимост на
процесните суми.
Видно от приложения неподписан договор за предоставяне на кредит от
разстояние № *** от 17.06.2024г. е, че въз основа на същия, ищецът
„КРЕДИСИМО“ ЕАД се задължил да предостави на ответника Х. Л. А. сума в
заем, равняваща се на 4000.00 лв., а последният да върне общата сума в размер
на 5302.69 лева, като посочената сума следвало да бъде заплатена на 24
месечни вноски. Датата на първото плащане е 10.07.2024г., а датата но
последното плащане е 10.06.2026г.
Общата сума, която кредитополучателят се задължил да върне
включвала освен главницата по кредита в размер на 5302.69 лева и
договорената лихва от 1302.69 лева. Посочени са размера на дължимата от
заемателят договорна лихва и лихвения процент, като страните са договорили
ГЛП, фиксиран за целия срок на договора в размер на
28.00% и ГПР – 31.89%.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, в случай че кредитополучателят е
посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият
следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: 1. да
предостави на кредитодателя банкова гаранция съгласно общите условия в
срок до 10 (десет) дни от подаване на заявлението; или /и/ да сключи договор
за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитодателя юридическо
лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението.
Като доказателство по делото са приети Общи условия за предоставяне
на кредити на „Кредисимо“ ЕАД – Съгласно § 17 от приложимите ОУ към
договора „обезпечение“ - ще означава банкова гаранция, издадена в полза на
„Кредисимо“ ЕАД съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката
да заплати на „Кредисимо“ ЕАД всички задължения на кредитополучателя по
Договора за кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която
банката е получила писмено искане от страна на „Кредисимо“ ЕАД за
заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция е
най-малко 30 дни след падежа на последната погасителна вноска по Договора
за кредит/изтичането на последния период на револвиране; или /и/
5
поръчителство, предоставено по силата на договор за предоставяне на
поръчителство по кредита, сключен между кредитополучателя и одобрено от
„Кредисимо“ ЕАД юридическо лице (“Поръчител“), което впоследствие е
сключило с „Кредисимо“ ЕАД договор за поръчителство, по силата на който
поръчителят се задължава да отговаря солидарно с кредитополучателя за
изпълнение на всички задължения на кредитополучателя по Договора за
кредит.
По делото не е представен Договор за предоставяне на поръчителство,
но видно от представения СЕФПИПК, в част ІІІ е посочено, че при избор на
кредит без обезпечение и без застраховка се дължи сумата от 320.22 лева,
платима на 3 равни месечни вноски всяка от по 106.74 лева.
По делото е безспорна, че сумата е преведена от „КРЕДИСИМО“ ЕАД
на Х. Л. А.. Видно от кореспонденция изпратена от ищеца до ответницата (л.
6), същата е уведомена, че по силата на Договор за кредит № *** от
17.06.2024г. и предвид липсата на плащания по 6 вноски, на основание т.
Х.3.1. от Общите условия договорът е предсрочно изискуем.
Други доказателства от значение по делото не са представени.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
Исковете са предявени от „КРЕДИСИМО“ ЕАД по реда и в срока по чл.
415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по
заявление на ищеца в качеството му на кредитор срещу ответника Х. Л. А., в
качеството му на длъжник, на заповед № 259 от 06.03.2025г. по ч.гр.д. №
465/2025г. по описа на КрлРС и след възражение от страна на длъжника.
Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково
производство. Претендира се установяване на вземания, съответни на
задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, предвид
единството на настоящото и заповедното производство, съдът приема, че
установителните искове са допустими.
По основателността на исковете:
Съдът е сезиран с положителни установителни искове за признаване на
установено, че съществуват вземания в полза на ищеца срещу ответника, в
качеството на кредитополучател, произтичащи от Договор за предоставяне на
кредит от разстояние № *** от 17.06.2024г.
Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл.
422, ал. 1 от ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на
парично задължение очертава пределите на предмета на настоящото дело, а
именно – съществуването на посочените в исковата молба вземания по
заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на основание чл. 154, ал.
1 от ГПК е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца
са материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д. №
465/2025г. по описа на КрлРС и представените писмени документи в
настоящото исково производство.
За уважаване на исковите претенции е необходимо на първо място
ищецът да докаже наличието на валидно правоотношение по договор за
потребителски кредит, сключен между „КРЕДИСИМО“ ЕАД и ответника Х.
Л. А., по който е предоставена съответната парична сума, която е усвоена от
ответника и е настъпил падежът за погасяване на всички вноски по договора.
Вземанията, предмет на настоящото производство, са породени от
6
договор за кредит от разстояние. Легалната дефиниция на този вид договори
се съдържа в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР, съгласно която договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен
между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или
повече. В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на
доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за
предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е
възложена на ищеца-доставчик на услугата. За доказването на
преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени
съгласно ЗПФУР, се прилага Закон за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги, а съгласно, ал. 3 преддоговорната информация, както
и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова
комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват
със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване
на обстоятелствата, съдържащи се в тях. В разпоредбата на чл. 3 от ЗЕДЕП,
електронният документ представлява електронно изявление, записано върху
магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде
възпроизвеждано. Следователно в случаите, в които законът изисква писмена
форма, независимо дали същата е за действителност или за доказване, тя се
счита спазена, след като е съставен електронен документ. В случая в
производството по делото съдът намира за установено, че между
„КРЕДИСИМО“ ЕАД и ответника Х. Л. А. е възникнало облигационно
правоотношение по силата на договор за кредит от разстояние. Разпоредбата
на чл. 13, ал. 4, изр. 2 от ЗЕДЕП допуска страните да се съгласят в
отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис
стойността на саморъчен. В процесния случай извод за постигането на
подобно съгласие може да се направи чрез тълкуване на т. III. 11, във вр. т. III.
9., б. „а“ от Общите условия към договора за потребителски кредит. В
посочените клаузи е предвидено, че ако кредитополучателят кандидатства за
кредит на сайта и е съгласен да бъде обвързан от договора за кредит и ОУ,
заявлението се подава с въвеждането на команда „Декларирам, че съм получил
СЕФ на посочения от мен e-mail и приемам ОУ и Договора“ на указаното за
това място на сайта от кредитополучателя, като с извършване на посочените
действия заявлението се счита подадено от кредитополучателя, а ОУ и
Договорът – приети и подписани от същия. Съдът намира, че по силата на
посочените клаузи от Общите условия към процесния договор за кредит
страните са постигнали съгласие по смисъла на чл. 13, ал. 4, изр. 2 от ЗЕДЕП,
че ще признават стойността на електронния подпис на саморъчен в
отношенията помежду си. Ето защо следва да се приеме, че представеният
договор за кредит представлява подписан частен електронен документ, който
се ползва с формална доказателствена сила относно авторството на
обективираните волеизявления съгласно чл. 180 от ГПК. Следователно по
делото е доказано сключването на договор за потребителски кредит между
„КРЕДИСИМО“ ЕАД и Х. Л. А.. От представената по делото кореспонденция
и не оспорено обстоятелство от ответника с отговора на исковата молба, съдът
приема за установено, че уговорената сума от 4000 лева е заплатена в полза на
ответника.
Сключеният договор между ищеца „КРЕДИСИМО“ ЕАД и ответника Х.
7
Л. А. по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон ЗПК. Според чл. 22 от ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1,
т. 7 - т. 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и
липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването
на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване
на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и
другите разходи.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит
следва да съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. Спазването на това изчисление, дава информация на
потребителя, какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.
Годишният процент на разходите, представлява така нареченото „оскъпяване“
на кредита и включва всички разходи на кредитната институция по отпускане
и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по
специална формула. В ГПР следва да бъдат изрично описани всички разходи,
които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. В настоящия случай липсва ясно разписана методика на
формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти
точно са включени в него и как се формира същия. По този начин
потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът
на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Посочено е, че ГПР е
31.89%, а ГЛП 28.00%, но от съдържанието на договора не може да се направи
извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран
ГПР. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Като взе предвид съдържанието на
описаните клаузи на в част ІІІ от Стандартния европейски формуляр за
дължимост на 320.22 лева при липса на обезпечение съдът намира, че
уговореното възнаграждение, дължимо за ангажиране на поръчител за
обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по кредита съставлява
възнаграждение по усвояване, отпускане и управление на кредита, поради
което същото следва да се включи в годишния процент на разходите - чл. 19,
ал. 1 от ЗПК. Клаузата на чл. 4 от Договора за кредит възлага в тежест за
заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: да предостави на
ответника банкова гаранция в срок от 10 дни от сключване на договора за
всички задължения по сключения договор за кредит или одобрено от
заемодателя дружество - поръчител. Прочитът на съдържанието на посочената
клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем,
налага разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо
изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не
предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така
8
и какво да бъде то. Житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще
разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер от
всички задължения по договора за кредит. Обективно длъжникът би могъл да
си позволи да представи като обезпечение единствено одобрено от ответника
„КРЕДИСИМО“ ЕАД дружество. Двата договора - за кредит и за
предоставяне на поръчителство не само, че са свързани, но възнаграждението
по договора за предоставяне на поръчителство, е предвидено да се заплаща с
погасителния план по договора за кредит – в случая на три месечни вноски.
Доколкото в договора за кредит е уговорено обезпечаването му чрез
поръчителство, таксата за допълнителната услуга, която макар и формално да
е дължима по друг договор, се явява част от договора за кредит като включена
в съдържанието му и всъщност представлява скрито възнаграждение по
договора за потребителски кредит, което следва да бъде включено в размера
на ГПР. Тъй като се касае до възнаграждение за услуга в полза на
кредитодателя, поставена като изискване за предоставянето на заема, това
допълнително плащане се отнася до разходи, които следва да бъдат включени
в ГПР, при което неговият размер надхвърля законовото ограничение по чл.
19, ал. 4 от ЗПК. Формално посоченият в договора размер на ГПР от 31.89% не
отговаря на действително приложимия между страните ГПР. Няма спор в
съдебната практика, че разходите по договор за поръчителство, който е
неизменно свързан с договора за кредит и представлява условие за сключване
на последния, които разходи водят до увеличаване общия размер на дълга,
следва да бъдат включени в общите разходи по кредита, т.е. в ГПР. В случая,
процесният договор за кредит е изготвен в несъответствие на изискванията
на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, съответно на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 от ЗПК.
Съдът приема, че посоченият в договора за кредит годишен процент на
разходите от 31.89% не отговаря на действителния такъв, с оглед на което е
нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Тази норма, от една
страна, е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване
на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга -
към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на
кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде
осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна,
разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за
защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че целият
договор за кредит е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във вр. чл.
26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, без да е необходимо да се обсъждат
останалите аргументи на ответника. Имайки предвид последиците на тази
недействителност, съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, ответникът дължи
само чистата стойност на кредита, но не и други такси и разноски.
С оглед на изложените съображения, поради неспазване на изискването
по чл. 10, ал. 1 от ЗПК на основание чл. 22 от ЗПК, съдът приема договорът за
потребителски кредит за недействителен. Разпоредбата на чл. 23 от
ЗПК предвижда, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Доколкото по делото не се
установи погасяване на вноски по дълга, съдът приема, че няма извършено
погашение на задължението на ответника и същият дължи чистата стойност
на кредита в случая възлизаща на 4000.00 лв.
9
Ето защо, следва да бъде признато за установено между страните, че
съществува вземане на „КРЕДИСИМО“ ЕАД от Х. Л. А. за парична сума в
размер на 4000.00 лева, представляващо задължение на заемател за връщане
на отпусната парична сума Договор за кредит № ***/17.06.2024г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 05.03.2025г. до окончателното й
изплащане.
Поради констатираната недействителност на сключения между страните
договор за потребителски кредит, неоснователни се явяват акцесорните
искове за дължими договорни лихви, обезщетение за забава и такси.
По разпределение на разноските по делото:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и с оглед изхода на делото, доколкото
ответника с поведението си е станал причина за завеждане на иска следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца направените от негова страна разноски в
настоящото производство, съразмерно с уважената част от исковете и съгласно
представен списък.
С оглед изхода на спора ответникът дължи на ищцовото дружество и
направените по заповедното и настоящото производство разноски. В
заповедното производство са доказани такива в размер на 144.00 лева, като
съразмерно с уважената част от исковете следва да се присъди думата от
122.55 лева. В исковото производство, съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80.00 лева, а платената държавна такса е в размер
на 93.99 лева. Съразмерно с уважената част от исковете следва да се присъди
сумата от 148.08 лева.
При преценка на дължимото юрисконсултско възнаграждение съдът
съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК в
полза на юридически лица или еднолични търговци, ако са били защитавани
от юрисконсулт се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. В тази връзка съдът имайки предвид размерът на
предвиденото възнаграждение за защита по дела с определен материален
интерес, визирано в разпоредбата на чл. 25 от Наредбата за заплащането на
правната помощ намира, че следва да бъде определено юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство на ищцовото дружество в
настоящото производство както се посочи в размер на 80.00 лева. При
преценка на същото съдът взе предвид, както фактическата и правна сложност
на делото, така също и че за процесуално представителство на ищцовото
дружество в хода на образуваното заповедно производство е било определено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.
Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК ответника има право на разноски, предвид
изцяло отхвърления иск. Процесуалният представител претендира
присъждане и на адвокатско възнаграждение. Видно от представеното по
делото адвокатско пълномощно е, че Х. Л. А. е упълномощил адв. С. Н. да я
представлява в настоящото производство, като от Договора за правна помощ и
съдействие се установява, че адвокатската правна помощ се оказва по реда на
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, т.е. безплатна адвокатска помощ на материално
затруднени лица. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, в случаите по ал. 1, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36,
10
ал. 2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Поради това, съдът следва
да осъди ищеца по делото да заплати в полза на адвокат С. Н. адвокатско
възнаграждение, определено на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 във
вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗА и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Видно от списъка на
разноски по чл. 80 от ГПК (л. 45 от делото), адвокатското възнаграждение е в
размер на 400.00 лева, който хонорар е съобразен с размерите, предвидени в
Наредба № 1/9.07.2004г. Съразмерно с отхвърлената част от исковете, сумата
която следва да се присъди е в размер на 59.57 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х. Л. А. от с. К., ул.
*** с ЕГН ********** и „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. С. ****, район ***, представлявано от
изпълнителния директор С.Я., на основание чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124,
ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 99 от ЗЗД, във вр. чл. 6 от
ЗПФУР, че съществува вземане на „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК ********* от
Х. Л. А. с ЕГН ********** в размер на 4000.00 (четири хиляди) лева,
представляващо задължение на заемател за връщане на отпусната парична
сума по Договор за кредит № ***/17.06.2024г., сключен между страните, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 05.03.2025г., за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК рег.
№ 259/06.03.2025г. по ч.гр.д. № 465/2025г. по описа на КрлРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С. ****, район ***, представлявано от
изпълнителния директор С.Я. срещу Х. Л. А. от с. К., ул. *** с ЕГН
********** искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от
ГПК, във вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 86 от ЗЗД, във вр. чл. 79 от ЗЗД,
във вр. чл. 99 от ЗЗД, във вр. чл. 6 от ЗПФУР, за признаване ЗА
УСТАНОВЕНО, че съществува вземане „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК
********* от Х. Л. А. с ЕГН ********** в размер на 653.08 лева договорна
лихва за периода 11.06.2024г. до 04.02.2025г. и 46.90 лева наказателна лихва за
периода 11.07.2024г. до 04.02.2025г. по Договор за кредит № ***/17.06.2024г.,
сключен между страните, за което вземане е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК № рег. № 259/06.03.2025г. по ч.гр.д.
№ 465/2025г. по описа на КрлРС., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Х. Л. А. от с. К., ул. *** с
ЕГН ********** да заплати на „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С. ****, район ***, представлявано от
изпълнителния директор С.Я. направените в настоящото исково производство
деловодни разноски, съразмерно с уважената част от исковете в размер на
148.08 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Х. Л. А. от с. К., ул. *** с
ЕГН ********** да заплати на „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С. ****, район ***, представлявано от
изпълнителния директор С.Я., направените деловодни разноски по ч.гр.д. №
465/2025г. по описа на КрлРС, съразмерно с уважената част от исковете в
11
размер на 122.55 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „КРЕДИСИМО“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С. ****, район ***,
представлявано от изпълнителния директор С.Я. да заплати на АДВ. С. Н., с
адрес на упражняване на дейността: гр. П., ул. ***, адвокатско
възнаграждение за осъществено на ответника по иска - Х. Л. А. от с. К., ул.
*** с ЕГН ********** - безплатно процесуално представителство по делото,
определено от съда по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата,
съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 59.57 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. П. в
двуседмичен срок, считано от връчването на препис на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
Сн.Д.
12