Решение по дело №473/2019 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 ноември 2019 г. (в сила от 3 декември 2019 г.)
Съдия: Галина Колева Динкова
Дело: 20197240700473
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 430                                               13.11.2019г.                          град Стара Загора

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, II състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

            СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

       

 

при секретар Албена Ангелова                                                                      

и с участието на прокурор  Маргарита Димитрова                                                                     

като разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 473 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

 

   Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

 Образувано е по искова молба на В.Г.Б. ***, подадена чрез пълномощника му адв.Я.Т., с която е предявен иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ - Стара Загора, за присъждане на обезщетение в размер на 286,96лв. за претърпени от ищеца имуществени вреди от частично отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 18-0284-002687/ 12.09.2018г., издадено от началника на Районно управление /РУ/ – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора. 

Ищецът твърди, че с Наказателно постановление № 18-0284-002687/ 12.09.2018г на  Началника на РУ-Казанлък към ОД на МВР - Стара Загора, са му били наложени три административни наказания за нарушения на ЗДвП: глоба в размер на 20лв., глоба в размер на 200лв и глоба в размер на 10лв. Б. е обжалвал наказателното постановление по съдебен ред, като с решение № 174/ 15.05.2019г., постановено по АНД № 435 по описа за 2019г. на Районен съд – Казанлък, Наказателно постановление № 18-0284-002687/ 12.09.2018г. е било отменено, в частта му, с която на В.Г.Б. са наложени административни наказания глоба в размер на 20лв., на основание чл.185 ЗДвП и глоба в размер на 200лв. на основание чл.172, ал.2, пр.1 от ЗДвП. В останалата част – относно наложената на основани ечл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП глоба в размер на 10лв., наказателното постановление е било потвърдено. Решението на Старозагорския районен съд не е било обжалвано и е влязло в законна сила на 05.06.2019г.

Ищецът сочи, че във връзка с обжалването на наказателното постановление по съдебен ред, е ангажирал адвокатска защита и е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300лв./за подаване на жалба срещу наказателното постановление и осъществяване на процесуално представителство пред Районен съд – Казанлък/.  Счита, че от незаконосъобразното наказателно постановление, частично отменено с влязлото в сила съдебно решение, за него е произтекла имуществена вреда в размер на 286,96лв., съставляваща част от заплатената сума за адвокатско възнаграждение /определено съразмерно с отменената част на НП/. С оглед на което претендира на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да му бъде присъдено обезщетение в размер на исковата сума, както и да му бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски.

Ответникът – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Стара Загора, редовно и своевременно призован, не се представлява в съдебно заседание. В представения по делото писмен отговор, оспорва иска като неоснователен и недоказан. Твърди, че разноските, направени в резултат на успешно реализирано право на съдебно производство, не са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен административен акт и нямат характер на претърпени вреди и пропуснати ползи по смисъла на ЗОДОВ. Според ответника няма доказателства за действително осъществено плащане на уговореното възнаграждение по приложения към исковата молба договор за правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство по АНД № 435/ 2019г. по описа на РС – Казанлък. На  следващо място поддържа, че заплатеният от ищеца хонорар за една съдебна инстанция по оспорване на акт, който не се отличава с правна и фактическа сложност, не е обоснован, още по-малко – справедлив.

            Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава заключение, че искът е основателен и следва да бъде уважен.

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

            С Наказателно постановление /НП/ № 18-0284-002687/ 12.09.2018г., издадено от Началника на РУ – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора, на  сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Стара Загора, на В.Г.Б. са наложени три административни наказания: глоба в размер на 20лв., на основание чл.185 от ЗДвП; глоба в размер на 200лв, на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП и глоба в размер на 10лв., на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП.   

 

 

 

 

По жалба на санкционираното лице против наказателното постановление е било образувано АНД № 435/ 2019г. по описа на Районен съд – Казанлък. С Решение № 174/ 15.05.2019г., постановено по АНД № 435 по описа за 2019г. на Районен съд – Казанлък, Наказателно постановление № 18-0284-002687/ 12.09.2018г. е било отменено като незаконосъобразно, в частта му, с която на В.Г.Б. са наложени административни наказания глоба в размер на 20лв., на основание чл.185 ЗДвП и глоба в размер на 200лв. на основание чл.172, ал.2, пр.1 от ЗДвП. Наказателното постановление е потвърдено в останалата му част - относно наложената на В.Б. глоба в размер на 10 лв., на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП.  

            Видно от приложените по АНД № 435/ 2019г. по описа на Казанлъшкия районен съд пълномощно /л.8/ и Договор за правна защита и съдействие от 15.03.2019г. /лист 22 от АНД № 435/ 2019г. на Районен съд Казанлък/, В.Г.Б., е възложил и упълномощил адв.Я.Т. да изготви жалба и осъществи процесуално представителство по обжалване на НП № 18-0284-002687/ 12.09.2018г. пред Районен съд – Казанлък, при договорено и заплатено в брой при подписване на договора адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.

             

Към материалите по делото е приложено АНД № 435/ 2019г. по описа на Районен съд-Казанлък.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

 

Предявеният иск за обезщетение за вреди е допустим като предявен от лице с правен интерес, срещу надлежен ответник /чл.205 от АПК/ и след отмяната на акта, на чиято незаконосъобразност се основава претенцията, по съответния ред /чл.204, ал.1 от АПК/. Независимо, че НП не е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от административен орган, представлява властнически акт на органите на администрацията, макар че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнение на нормативно възложени задължения, от упражняване на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Следователно и съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, за вреди от отмененото НП може да бъде търсено обезщетение  по реда на ЗОДОВ при наличие на останалите предпоставки за това.

 

Разгледан по същество, искът е основателен и доказан.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия  фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.

В случая с предявения иск се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди от частично отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение  наказателно постановление. При прилагане на разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, следва да се приеме, че  административнонаказателното производство по налагане на административни наказания, представлява осъществяване на административна дейност от административни органи при упражняване на нормативно регламентирани административнонаказващи функции и правомощия. Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения, е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. По своята правна същност тази дейност се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административнонаказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на тези органи. Независимо, че дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията и че наказателното постановление, като резултат от упражнена дейност по административно наказване представлява  правораздавателен акт с наказателноправни последици, който не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, като властнически акт издаден от административен орган /орган на администрацията/, по административен ред и при изпълнение на административна /изпълнителна/ дейност, наказателното постановление следва да се квалифицира като акт на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност по см. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

По делото е безспорно установено, че с Наказателно постановление № 18-0284-002687/ 12.09.2018г., издадено от началника на Районно управление– Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора, на В.Г.Б. са му били наложени три административни наказания „глоба“ на основание чл.185, чл.179, ал.2, пр.1 и чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП. Наказателното постановление е частично отменено като незаконосъобразно с Решение № 174/ 15.05.2019г., постановено по АНД № 435 по описа за 2019г. на Районен съд – Казанлък, което съдебно решение, като необжалвано, е влязло в сила на 05.06.2019г.

С постановената частична отмяна на издаденото срещу ищеца наказателно постановление /относно наложената глоба в размер на 20лв. и глобата в размер на 200лв/, като незаконосъобразно, съдът приема, че са налице първите две предпоставки за ангажиране отговорността на ОД на МВР – Стара Загора по предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от длъжностно лице на държавата при изпълнение на административна дейност.

За ангажиране отговорността на държавата е необходимо да бъде установено и настъпването на вреди, които вреди се явяват пряк и непосредствен резултат от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на администрацията – т.е да се докаже наличие на неблагоприятно засягане на имуществени права и/или на защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, което засягане следва закономерно от незаконосъобразната административна дейност, по силата на причинно – следствената връзка, която съществува между тях.

Законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, както пред районния, така и пред административния съд, което обаче не е основание за изключване на приложението на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в административнонаказателния процес налага извод, че разходваните средства в хода му, когато той е приключил с отмяна на атакувания санкционен акт, се явяват за лицето, подложено на неоправдана административнонаказателна репресия, имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ.

В случая имуществените вреди, обезщетение за които се претендира, се свързват с направените от ищеца разходи за адвокатско възнаграждение за осъществената от адвокат защита и процесуално представителство на В.Б. по АНД № 435/ 2019г. по описа на Районен съд – Казанлък. За да се приеме, че ищецът действително е направила такива разходи, те следва да бъдат доказани по основание и по размер. Разноските за адвокатска защита подлежат на доказване с договор за адвокатска услуга. По аргумент от чл.36, ал.1 и ал.2 от Закона за адвокатурата и т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013г.  по тълк. дело № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС, договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е форма за доказване. С договора за адвокатска услуга се удостоверява, че адвокатското възнаграждение е договорено и дали същото е  заплатено. Видно е, от приложения по  АНД № 435/ 2019г. договор за правна защита и съдействие от 15.03.2019г., че за обжалване на НП № 18-0284-002687/ 12.09.2018г. ищецът е ангажирал адвокат, като е договорено адвокатско възнаграждение в общ размер на 300лв. В договора е направено отбелязване, че договореното възнаграждение е заплатено изцяло в брой.  Приложеният договор за правна защита и съдействие има характера на разписка, поради което удостоверява по надлежния ред извършеното плащане /в този смисъл е и Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г, ОСГТК на ВКС/.

Ето защо съдът приема за доказано по делото, че ищецът е претърпял имуществени вреди в размер на 286,96лв, изразяващи се в направени от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение /съразмерно с отменената част на НП/ във връзка с воденото съдебно производство /въззивно/ по обжалване на НП №  18-0284-002687/ 12.09.2018г. на началника на РУ-Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора, частично отменено като незаконосъобразно с влязъл в сила съдебен акт. Следователно доказано се явява наличието и на третата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника при прилагането на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – реално претърпяна от ищеца имуществена вреда.  

Налице е и пряка причинно-следствена връзка между направения от Койчо Койчев разход за адвокатско възнаграждение и отмененото НП, тъй като адвокатската защита е ангажирана именно и единствено във връзка със съдебното производство по обжалване на НП № 18-0284-002687/ 12.09.2018г. Този извод следва от отбелязването в представения пред районния съд договор за правна защита и съдействие. Обстоятелството, че ангажирането на правна помощ и адвокатска защита в производството по ЗАНН не е задължително, не може да обуслови извод, че направените разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство и защита в производството по АНД № 435/ 2019г. по описа на Районен съд Казанлък, не е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото и впоследствие отменено НП. Сключването на договор с адвокат е една закономерна последица от издаването на НП, тъй като е логично и разумно санкционираното лице да се погрижи за защита на интересите си и негово право е да използва адвокатско съдействие за успешна защита на правата, които претендира в съдебния спор. Упражняването на това право не може да се квалифицира като съпричиняване по смисъла на чл.5 от ЗОДОВ. Макар да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на наказателно постановление се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход от спора. В тази връзка твърдените от ищеца имуществени вреди в размер на 286,96 лв. се явяват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото наказателно постановление.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че по предявения от В.Г.Б. иск е установено и доказано кумулативното наличие на всички елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на Община Стара Загора по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за претърпени от ищеца имуществени вреди в размер на 400лв., пряка и непосредствена последица от незаконосъобразна административна дейност – частично отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление № 18-0284-002687/ 12.09.2018г. на началника на РУ-Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора, поради което исковата претенция следва да бъде уважена изцяло

 

При прилагането на правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането на В.Б. за присъждане на направените по настоящото дело разноски, като ОД на МВР Стара Загора бъде осъдена да му заплати сумата 310 лв., от които 10 лв. платена държавна такса и 300лв за адвокатско възнаграждение, договорено и заплатено съгласно представената по делото разписка към договор за правна защита и съдействие от 18.06.2019г. в размер на 400лв и изчислено при редуциране до минимално предвидения размер от 300лв по чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1/ 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази връзка съдът намира за основателно направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в настоящото производство, тъй като делото не представлява особена фактическа и правна сложност, разгледано е в едно съдебно заседание и не са събирани допълнителни доказателства освен представените с исковата молба. Поради това не са налице основания за възприемане на по-висок размер на възнаграждението от нормативно установения, а именно 300лв.

 

Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОСЪЖДА  Областна дирекция на МВР – Стара Загора, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, ДА ЗАПЛАТИ на В.Г.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, СУМАТА от 286,96 /двеста осемдесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от В.Б. имуществени вреди от частично отменено с влязло в сила съдебно решение като незаконосъобразно Наказателно постановление № 18-0284-002687 от 12.09.2018г., издадено от Началника на Районно управление – Казанлък8 към ОД на МВР – Стара Загора.

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара Загора, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ДА ЗАПЛАТИ на  В.Г.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, СУМАТА от 310лв. /триста и десет лева/, представляваща направените от ищеца разноски по делото. 

Решението  подлежи на  обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните  пред ВАС на РБ.

 

 

 

                                                                                                     СЪДИЯ: