№ 74
гр. Благоевград, 08.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20231210201896 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „П.” ООД с ЕИК *********,
представлявано от управителя П. М. против Наказателно постановление № 42-
0008628/17.11.2023 г., издадено от директора на РД“АА“ гр. Благоевград, с което на
дружеството на основание чл.105, ал.1 ЗАвтПр е наложена имуществена санкция в
размер на 200лв. за нарушение на чл.6, ал.7, т.3, б.„б” пр.1 от Наредба 11/31.10.2002 г.
на МТС.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното наказателно
постановление, както и че същото е издадено при допуснати нарушения на
процесуалните правила. Навежда се несъответствие между словесното описание на
нарушението и правната му квалификация, като посочената за нарушена разпоредба
регламентирала процедура за доказване на финансова стабилност на дружествата,
извършващи международен транспорт, но не вменявало задължение за подаване на
справка. Посочва се, че описанието на нарушението кореспондирало с разпоредбата на
чл. 6, ал. 8 от Наредба 11/31.10.2002. на МТС. Сочи се, че съгласно НП превозвачът не
е изпълнил задължението си да докаже финансова стабилност на дружеството до
15.06.2023г. чрез представяне на справка Приложение 3 с приложените документи
преди изтичането на застрахователна полица № 0700-020-2022-00177, валидна до
15.06.2023 г., като нарушението е извършено на 16.06.2023 г. и се акцентира, че
същите документи са представени в 13.18 ч. на 16.06.2023 г.
Поддържа се наличие на предпоставките за прилагане разпоредбата на чл.28
ЗАНН, тъй като санкционираното деяние представлявало маловажен случай.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното
наказателно постановление и се претендира присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание, дружеството- жалбоподател се представлява от адв.В.,
който поддържа депозираната жалба, по изложените в същата съображения.
1
Въззиваемата страна, редовна призована, не изпраща представител. Представя
писмено становище, в което излага доводи за законосъобразност на издаденото НП и
прави искане за неговото потвърждаване. Релевира възражение за прекомерност на
разноските за заплатено адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема
за установено от фактическа страна следното:
На 23.10.2023 г. служителите на ОО“АА“ – Благоевград Б. Х. и С. Г. направили
справка в информационната система на отдел „Лицензи” на ИИАА. От извършената
проверка установили, че „П.” ООД, притежаващо лиценз за общността №17509 за
международен автомобилен превоз, не е представило до 15.06.2023 г. документи,
доказващи финансовата му стабилност с чрез представяне на справка Приложение 3 с
приложени документи преди изтичането на застрахователна полица № 0700-020-2022-
00177, валидна до 15.06.2023 г.
Заявление към което е приложена съответната валидна застрахователна полица
била подадена на 16.03.2023 г. в 13.18ч.
Предвид резултатите от извършената в информационните фондове проверкаq
свидетелите Х. и Г. приели, че дружеството- жалбоподател на 16.06.2023 г. в 00.01 ч.
извършило нарушение на чл.6, ал.7, т.3, б. „б” пр.1 от Наредба 11/31.10.2002 г. на
МТИТС.
На 23.10.2023 г. свидетелят Х. в присъствието на свидетеля Г. и представител
на дружеството съставил срещу последното АУАН № 338209 за нарушение на чл.6,
ал.7, т.3, б. „б” пр.1 от Наредба 11/31.10.2002 г. на МТИТС. Актът е връчен на
представителя на дружеството, който го подписал без да обективира в него
възражения. Такива не са постъпили и в предвидения с чл.44, ал.1 ЗАНН срок.
Въз основа на АУАН, при идентичност на описаното нарушение и правната му
квалификация е издадено и обжалваното наказателно постановление, което е връчено
на представител на наказаното дружество на 01.12.2023 г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитаните от съда свидетели Х. и Г. и от приобщените към доказателствения
материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: писмо от „П.“ ЕООД, ведно с
копие на заявена услуга за доказване на финансова стабилност с уникален регистров
идентификатор № 9809-503/16.06.2023 г., писмо рег.№ 52-00-56-10153/13.12.2023 г. на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ -София, акт за установяване на
административно нарушение № 338209 от 23.10.2023 г., известие за доставяне,
разпечатка от информационната система на ИААА-Лицензи, списък на дружества на
л.15 от делото, длъжностна характеристика на длъжност „Главен инспектор в отдел
„Контрол“ при Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - София“, заповед
№ РД-08-30/24.02.2020 г. на МТИТС, заповед № 315/18.08.2023 г. на ИААА,копие на
пощенски плик.
Съдът приема за достоверни показанията на служителите на ОО“АА“ -
Благоевград в частта им за извършената от тях проверка, направените при нея
констатации и обстоятелствата около съставяне и връчване на АУАН. В тези им части
показанията на свидетелите са последователни, непротиворечиви и хронологически
издържани и се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства.
Настоящият съдебен състав кредитира и надлежно приобщените писмени
доказателства, които не се опровергават от доказателствената съвкупност по делото.
2
От представената от дружеството- жалбоподател справка Приложение № 3 към
чл.7, ал.8 Наредба 11/31.10.2002 на МТИТС се установява, че „П.” ООД е подало
заявление № 8909-506 на 16.06.2023 г. в 13:18ч.
Съгласно застрахователна полица № 10000100032246 срокът на договора и
периодът на застрахователното покритие на застраховка „Обща гражданска
отговорност“ на „П.“ ЕООД за отговорността на дружеството в качеството му на
превозвач по смисъла на ЗАвтПр във връзка с неговата финансова стабилност е от
00.00ч. на 16.06.2023 г. до 23.59ч. на 15.06.2024 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок
за обжалване съгласно чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 01.12.2023 г., а жалбата е от
08.12.2023 г..), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административно-
наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният
съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон,
независимо от посочените от жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и
наказателното постановление са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен
от компетентно лице на основание чл.92, ал.1 вр. чл.91 ЗАвтПр, а НП е издадено от
орган, надлежно упълномощен на основание чл.92, ал.2 със Заповед № РД -08-
30/24.02.2020 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията.
Актът и наказателното постановление са в предвидената от закона писмена
форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и
ал.3 ЗАНН. Налице е и редовна процедура по съставянето и връчването им и съдържат
всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН реквизити, в
това число описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено,
неговата правна квалификация и доказателствата, установяващи нарушението.
Релевантните за обективната съставомерност на нарушението признаци са
описани по ясен и конкретен начин, като дадената правна квалификация съответства на
словесното описание на деянието.
Предвид това съдебният състав не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, предпоставящи отмяна на наказателното постановление.
С разпоредбата на чл. 6, ал.7, т. 3, б. „б“ Наредба 11/31.10.2002 г. на МТС за
лицата по чл. 2, ал. 1 (едноличен търговец или търговско дружество, което притежава
лиценз на Общността и заверени копия на лиценза, издаден от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него
длъжностно лице) е предвидено задължение да доказват финансова стабилност всяка
година преди изтичане на срока, за който е сключен договорът за застраховка, или
срока, за който е издадена банковата гаранция.
Съгласно ал.8, т.3 на същата разпоредба финансовата стабилност се доказва
чрез представяне на справка (приложение № 3) с приложен договор за застраховка,
отговарящ на изискванията на ал. 6;
Доказателствата по делото установяват, че дружеството- жалбоподател е
подало справка (приложение № 3) с приложен договор за застраховка малко над
3
тринадесет часа след като е изтекъл периодът на предходната застрахователна полица
№ №077-020-2022-00177 а именно до 15.06.2023 г. поради което правилно служителите
на НАП са приели, че дружеството е извършило нарушение на чл.6, ал.7, т. 3, б. „б“
Наредба 11/31.10.2002 г. на МТС .
Предвид формалния характер на нарушението, изразяващо се в неизпълнение
на предписаното с нормата задължение, за извършването му не е необходимо
настъпване на вредни последици.
Ето защо РС-Благоевград счита, че дружеството – жалбоподател е осъществило
от обективна страна състава на административно нарушение по чл.6, ал.7, т.3, б.„б”
пр.1 от Наредба 11/31.10.2002 г. на МТ.
С оглед обективната административнонаказателната отговорност на
юридическите лица по смисъла на чл.83, ал.1 ЗАНН, не е необходимо обсъждане на
субективната съставомерност на административното нарушение.
Настоящият съдебен състав счита обаче, че в конкретния случай извършеното
от дружеството нарушение представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН,
по следните съображения:
Преценката относно наличие на основанията на чл. 28 ЗАНН следва да се
извърши от административнонаказващия орган, като се вземе предвид тежестта на
нарушението, настъпилите вредни последици от нарушението и другите смекчаващи
вината обстоятелства.
В случая на 15.06.2023 г. дружеството е сключило изискуемата се Застраховка
„Обща гражданска отговорност“, като периодът на покритието е започвал
непосредствено след изтичането на предходния такъв, за който е била сключена
застрахователна полица № 077-020-2022-00177, валидна до 15.06.2023г.
Санкционираното нарушение е извършено за първи път от дружеството, като
наказващият орган не твърди същото да е извършвало други нарушения на Наредба
11/31.10.2002 г. на МТ. Не може да не бъде отчетен и изключително малкият период на
забава от малко над 13 часа, в който дружеството не е подало изискуемата се с чл.
чл.6, ал.8 т.3 от Наредба 11/31.10.2002 г. на МТ справка (приложение № 3) с приложен
договор за застраховка. Тези обстоятелства, както и фактът, че нарушението е
извършено за пръв път, дават основание то да се третира като такова с по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения на чл.6, ал.7,
т.3, б.„б”, пр.1 от Наредба 11/31.10.2002 г. на МТ
При тези факти, въззивният съд приема, че дори и минимално предвидената с
разпоредбата на чл. 105, ал.1 ЗАвтПр имуществена санкция в размер на 200лв. би била
неоправдано висока с оглед причинените общественоопасни последици и несъразмерна
на установеното административно нарушение и неговата тежест.
Предвид липсата на вредни последици, инцидентния характер на нарушението
и липсата на данни спрямо дружеството да е било отправяне предупреждение по реда
на чл. 28 ЗАНН, съдът намира, че директното пристъпване към наказване с
административно наказание не съответства на конкретната тежест на нарушението и
неговата обществена опасност.
По изложените съображения районният съд счита, че санкционираното деяние
съставлява маловажен случай по смисъла, вложен в чл.28 ЗАНН, респективно,
административнонаказващият орган е следвало, вместо да санкционира дружеството с
предвидената с чл. 105, ал.1 ЗАвтПр имуществена санкция, да отправи
предупреждение, че при повторно нарушение от същия вид ще му бъде наложено
визираното в санкционната разпоредба наказание.
Предвид горното съдът следва да упражни правомощието си по чл. 63, ал. 4
4
ЗАНН и да отмени обжалваното Наказателно постановление като предупреди
нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на
съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно
наказание.
При този изход на делото право на разноски възниква за дружеството-
жалбоподател, което претендира присъждането на 400,00 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение. Наказващият орган релевира възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение.
Намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо до
минимално определения размер, съгласно чл. 36 ЗА. От своя страна чл. 36 ЗА
препраща към НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, в действащата към сключване
на договора за правна помощ редакция.
Съгласно 18, ал.2, вр чл.7, ал.2 т.1 от Наредбата за защита по дела с определен
интерес възнаграждението при интерес до 1000 е 400 лв. Ето защо съотнесено към
размера на наложената с наказателното постановление имуществена санкция в размер
на 200 лева, определеният по реда на Наредбата минимален размер на адвокатското
възнаграждение възлиза на сумата 400.00 лева.
С оглед изложеното, независимо че делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, релевираното възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение не следва да бъде уважено, доколкото същото е в
установения с Наредбата минимум.
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в тежест
на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, която е юридическото лице,
съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗАвтПр, в чиято структура е включен административният орган
– издател на оспореното наказателно постановление.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.4 ЗАНН, Районен съд – Благоевград,
НО, 7-ми състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0008628/17.11.2023 г., издадено от
директора на РД“АА“ гр. Благоевград, с което на „П.” ООД с ЕИК *********,
представлявано от управителя П. М. на основание чл.105, ал.1 ЗАвтПр е наложена
имуществена санкция в размер на 200лв. за нарушение на чл.6, ал.7, т.3, б.„б”, пр.1 от
Наредба 11/31.10.2002 г. на МТС
ПРЕДУПРЕЖДАВА „П.” ООД с ЕИК *********, представлявано от
управителя П. М., че при извършване на друго административно нарушение от същия
вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на
настоящия съдебен акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ ДА ЗАПЛАТИ на „П.” ООД с ЕИК *********,
представлявано от управителя П. М. на сума в размер 400 лева (четиристотин лева),
представляваща направени в хода на съдебното производство разноски за адвокатско
възнаграждение.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК
пред Административен съд - Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6